Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XIX
Първобитните арийци

Преди четири хиляди години, т.е. около 2000 год. пр.н.е. Централна и Югоизточна Европа и Централна Азия са били навярно по-топли, влажни и гористи, отколкото днес. В тези области се скитали племена, главно от русата и синеока северна раса, толкова близки и родствени помежду си, че езикът им от Рейн до Каспийско море може да се счита за общ език, съставен от отделни наречия. По онова време тези групи не били многобройни. Вавилонците, на които Хамурапи дал първите закони, и египтяните, които за пръв път вкусили горчивината на поражението, дори не подозирали за тяхното съществуване.

Тези северни хора играли много важна роля в историята на света. Те били народ, който идвал от тревистите полета и горските поляни. Отначало нямали коне, но имали добитък и когато се придвижвали, натоварвали палатките и другото си имущество на груби волски коли. След като се установявали някъде на лагер, изграждали хижи от плет и кал. Те изгаряли мъртъвците си, вместо да ги погребват тържествено, както правили мургавите народи. Пепелта на по-видните си вождове поставяли в урни и после издигали голяма кръгла могила около тях. Това са „кръглите могили“, които се срещат навсякъде из Северна Европа, докато „дългите могили“, са останали от мургавите хора, които не изгаряли своите мъртви, а ги погребвали в седнало положение.

Арийците сеели жито, като орали с волове, но не се застоявали край своите посеви. След като пожънели, се премествали на друго място. Познавали бронза и около 1500 г. пр.н.е. открили желязото и вероятно са били първите, които започнали да се занимават с металургия. В същото време те започнали да използват коня като товарно животно. Техният обществен живот не се съсредоточавал в един храм подобно живота на по-уседналите народи в Средиземноморието и за тях вождовете били по-важни, отколкото жреците. Те имали по-скоро аристократично, отколкото теократично и монархично обществено устройство, и много отрано започнали да се обособяват семейства на вождове и благородници.

Арийците били много жизнени хора. Своите скитания разнообразявали с празненства, на които много се пиело, а бардовете пеели и разказвали в мерена реч. Преди да влязат в контакт с цивилизацията и да се сдобият с писмо, само в паметта на тези бардове се съхранявала жива арийската литература. По-късно употребата на мерената реч като забавление се превърнала в силно и красиво средство за изразяване. Несъмнено на това се дължи по-късното господство на езиците, произлезли отарийския. Легендарната история на всеки арийски народ се запазила в разказите на бардовете, епосите, сагите и ведите.

Общественият живот на тези племена се съсредоточавал около домовете на техните вождове. Къщата на вожда обикновено представлявала просторна дървена постройка с една обширна стая и всеки от племето отивал там да се повесели, да чуе новините или да вземе участие в разговорите и игрите. Вождът и неговото семейство спели на една издигната платформа или в една по-висока галерия, а по-обикновените хора — навсякъде из стаята, както и днес правят в индийските къщи. В поселището имало оградени пасища и сгради за добитъка, навеси за кравите и ясли за конете. С изключение на оръжията, украшенията, сечивата и други лични вещи, всичко останало било общо — един вид съществувал патриархален комунизъм. Вождът владеел добитъка и пасищата, а горите и реките били ничии.

Такъв бил животът на хората в земите на Централна Европа и Западна Азия, които едно хилядолетие преди н.е. започнали да изместват великите цивилизации на Месопотамия и Нил. Тези племена навлезли във Франция, Англия и Италия. Те се придвижвали на запад на две вълни. Първите, които достигнали Англия и Ирландия, били въоръжени с бронзови оръжия. Те изтребили или покорили създателите на големите каменни паметници на Карнак, в Бретан и Стоунхендж и Ейвбъри в Англия. Така достигнали до Ирландия и се нарекли Гойделични келти. Втората вълна от близкородствен народ, примесена с други расови разновидности, донесла със себе си желязото в Англия и е известна като вълната на Британските келти. От тях произхожда уелския език.

Други келтски народи напирали на юг в Испания и влезли в съприкосновение не само с хелиолитните баски, които още владеели страната, но и със семитските финикийски колонии по морския бряг. Една родствена на тях група племена, италианците, си пробивали път надолу из все още дивия и горист Италиански полуостров. Те невинаги побеждавали. В осмия век пр.н.е. в историята се появява Рим — един търговски град на Тибър, населен от арийски латини, но под властта на етруските благородници и царе.

В другия край на арийската верига сродни племена извършвали подобни набези към юг. Арийски народи, говорещи санскритски, слезли надолу през западните проходи на северна Индия много преди 1000 г. пр.н.е. Там се докоснали до цивилизацията на първоначалните мургави народи и научили много неща от нея. Други арийски племена преминали през планинските маси на Централна Азия. В Източен Туркестан още има руси, синеоки северни племена, но сега те говорят монголски езици.

Между Черно и Каспийско море старите хити били погълнати и асимилирани от арменците преди 1000 г. пр.н.е., а асирийците и вавилонците вече знаели за появата на едни нови и страшно войнствени варварски племена по североизточните си граници, сред които се откроявали скитите, мидийците и персите.

Минавайки през Балканския полуостров, арийските племена нанесли първия си сериозен удар в сърцето на старите цивилизации. Най-напред дошла група племена, от които най-видни били фригийските и дорийските гърци. Към 1000 г. пр.н.е. те унищожили старинната егейска цивилизация както в същинска Гърция, така и в повечето от гръцките острови. Градовете Микена и Тирин били изтрити от лицето на земята, а Кносос бил почти забравен. Гърците се впуснали по море хиляда години пр.н.е. Те се настанили в Крит и Родос и основали колонии в Сицилия и Южна Италия по образец на финикийските търговски градове, които били пръснати из Средиземноморието.

Така, докато Тиглат Паласар III, Саргон II и Ашурбанипал управлявали в Асирия и воювали с Вавилон, Сирия и Египет, арийските народи усвоявали достиженията на цивилизацията и ги изменяли за своите собствени цели в Италия, Гърция и Северна Персия. Историята от девети до трети век пр.н.е. не е нищо друго, освен един разказ за това как тези арийски народи ставали по-силни и предприемчиви и в крайна сметка подчинили целия стар свят, както семитския, така и егейския, и египетския. Формално арийските народи победили, но дълго след като скиптърът бил в техни ръце, борбата на арийските, семитските и египетските идеи срещу тях продължила. В известен смисъл тази борба продължава и до днес.