Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (54)

54

Десетте дни прераснаха в две седмици. „Прелестна мечтателка“ стигна до Сицилия, продължи към Малта и навлезе в Йонийско море, където на няколко пъти хвърляха котва в пристанищата на гръцките острови. Най-после яхтата зави и пое по обратния път към Танжер.

След като някои от гостите си тръгнаха, на Камилия й се стори, че Максим още повече се отпусна и успокои. Нещо повече — за нейна приятна изненада той прекарваше голяма част от времето си с нея и не можеше да се насити на компанията й. Въпреки че работеше по няколко часа всеки ден, Максим бе мил и внимателен и изпълняваше всичките й желания. Нощем, в интимния сумрак на нейната спалня, той я любеше все така страстно както преди месец, когато за първи път дойде в Танжер да я търси.

Един ден, след като вечеряха и гостите се прибраха по стаите си, Максим се заседя на бара по-дълго отколкото обикновено. Когато и екипажът се оттегли, двамата останаха сами и той изрече тихо:

— Камилия, искам да поговоря с теб.

— Разбира се. Какво има? Изглеждаш ми притеснен, Максим.

— О, не. Няма нищо за притеснение. Но говоря сериозно. — Той я изгледа продължително. — Би ли се омъжила за мен?

Камилия се смая. Това бе последното нещо, което очакваше да чуе. Тя седна и го зяпна.

Максим се засмя.

— Май загуби ума и дума, съкровище. Но преди да ми отговориш с „Да“ или „Не“, ще трябва да ти изтъкна няколко задължителни условия за нашия брак. Да ти кажа ли какви са?

Камилия кимна. Изобщо не я интересуваха неговите задължителни условия, стига само да се оженеха. Тя бе толкова сляпо влюбена, че би приела всякакви условия, бе готова дори да му стане любовница, само да не го загуби.

— Ако се омъжиш за мен, не искам да се отказваш от кариерата си — каза той. — Тя е неизменна част от живота ти, Кам, и за мен е важно да продължиш да играеш. Бих искал, също така, през януари да заснемеш филма на Дейвид.

— Искаш да кажеш, че предпочиташ да бъда заета, докато ти управляваш империята си.

— Да. Така ще е по-добре и за теб. Ти си велика актриса, в разцвета на своя талант. Кариерата ти преуспява. Името ти е известно, много известно. Не ми се иска да се откажеш от всичко това, да пожертваш онова, за което си се трудила и към което си се стремяла през всичките тези години, за да се омъжиш за мен. Искам да имаш успех, да се чувстваш удовлетворена от себе си.

— Аз имам нужда да работя, Максим — точно като теб. Само усмирителна риза би ме спряла. Изобщо, не знам какво бих правила, ако не играя.

— Знам какво имаш предвид. Но нека продължа, Кам. Аз имам нужда от свобода. Трябва да я имам, за да мога да работя спокойно. Не искам да увисваш на врата ми и да ме превръщаш в център на съществуванието ти. Налага ми се да пътувам много и надявам се, разбираш това. Можеш да ме придружаваш при по-дългите пътувания. Бих се радвал да си до мен. Но не и при кратките пътувания. Те са много напрегнати и постоянно съм зает със срещи. Не желая в такива моменти някой да ме разсейва. Или да не мога да се съсредоточа върху това, което върша в момента, защото се безпокоя за жена си. Винаги съм бил като кон с капаци — гледам само напред и не се отклонявам. Не мога да се променя. Бизнесът заема голямо и важно място в живота ми.

— Знам.

— Освен това трябва да прекарвам известно време с Анастасия и децата, да бъда с нея, с Аликс и Майкъл. Това няма да те натъжава, нали?

— Разбира се, че не. Би било неестествено да не се виждаш с тях. Ами Аликс и Майкъл? Как, мислиш, ще приемат нашата женитба? Вторите съпруги обикновено не се харесват.

— Няма проблеми. И двамата вече са големи. Не забравяй, че Аликс е на двайсет, а Майкъл на деветнайсет. Те са зрели хора.

Тя кимна.

— Добре. Продължавай. Какви са другите ти условия?

— Няма други — това е всичко.

Камилия замълча умислена.

— Сега да чуем теб. Може би и ти имаш някои задължителни условия? — Черните му вежди се повдигнаха въпросително.

— Не, Максим, нямам.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Разбира се, че ще се омъжа за теб. — Тя не спомена, че това бе най-съкровеното й желание, но си го помисли.

Лицето му засия, той приседна до нея на дивана и я прегърна.

— Не съм създаден за ерген. Аз съм моногамен по природа — сподели той и докосна леко бузата й. — Винаги ще бъда добър с теб, Камилия.

— Знам, че ще е така — отвърна тя, грейнала от щастие.

Той се наведе, целуна я по устата и прошепна в косата й:

— Да отворя ли бутилка шампанско да отпразнуваме годежа или ще направим това в леглото?

Тя не отговори. Изтръгна се от прегръдката му, стана и му подаде ръка с многозначителна усмивка.

Максим пое ръката й и двамата се отправиха към нейния апартамент. Нямаше търпение да я съблече и отведе в леглото. Той бе разтърсван от желание и стигна до върховния миг почти веднага, след като я облада. За първи път откакто се любеха, Максим извика името й, когато се сля с нея.

По-късно през нощта, след като я бе любил отново, този път по-бавно, за да й достави удоволствие, той се изправи на лакът и я погледна в очите:

— Хайде да не чакаме, Камилия. Да се оженим веднага.

— Когато пожелаеш. — Тя протегна ръка и го погали по гърба. Лицето й преливаше от любов.

— Ще го направим утре — обяви той тържествено и широко се усмихна. — Или вдругиден. След няколко часа пристигаме в Танжер. Британският консул ще ни бракосъчетае. Всичко ще уредя. Така добре ли е за теб?

— Всичко е добре за мен, когато съм с теб, Максим.

 

 

Беше слънчев ноемврийски ден — истинско циганско лято.

Слънцето грееше в яркосиньото безоблачно небе. Камилия се спря на стълбите на къщата в Мейфеър, където живееха с Максим откакто се ожениха. Пое дълбоко въздух и усети неговия аромат. Помисли си колко хубав бе денят — идеален за разходка извън града.

Когато я видя да слиза, шофьорът на Максим, Хъмфри, излезе от ягуара и заобиколи да й отвори вратата.

— Добро утро, госпожо Уест — поздрави той с любезна усмивка и й помогна да се качи.

— Добро утро, Хъмфри. Чудесен ден, нали? Сякаш не е зима.

— Великолепен, мадам. — Хъмфри затвори вратата и се върна на мястото си. — Отново ли ще ходим в Ийст Хендред? — попита той като я погледна през рамото си. — Тази сутрин господин Уест ми каза, че днес ще ви карам извън града.

— Точно така — отвърна Камилия и се намести удобно на седалката. — Имаме много време. Имам среща с дизайнерите за уточняване интериора на къщата, но те не ме очакват преди обяд.

— Много добре — рече шофьорът и потегли.

Мислите на Камилия блуждаеха по пътя към Ийст Хендред, малкото селце в графство Оксфорд, където наскоро бе купила голямо имение от времето на кралица Ан. С Максим го бяха открили в началото на септември, точно преди да отлетят за Ню Йорк на една от неговите командировки. И двамата го харесаха в мига, в който го видяха, и веднага решиха да го купят. Когато настоя да плати, Максим не искаше и да чуе за това. Накрая тя се наложи и след като купи къщата, му я подари вместо сватбен подарък. Този жест дълбоко го развълнува и той прие подаръка с признателност.

Въпреки че имението Лейси Корт не бе обитавано две години, тъй като собственикът му живееше в Барбадос, то бе в сравнително добро състояние. Наетите от Камилия дизайнери усилено работеха върху създаването на уютния и скромен интериор, който с Максим предпочитаха. Щеше да бъде чудесно убежище за двама им през почивните дни, особено за Максим. При напрегнатото му ежедневие той имаше нужда да почива в спокойна атмосфера.

Тя отпусна глава назад и затвори очи. Веднага помисли за съпруга си, мъжът, когото обичаше отдавна и винаги бе мислила за недостижим. И в най-фантастичните си сънища не й бе хрумвало, че може да се омъжи за него и да бъде толкова щастлива. Той бе най-великолепният мъж. Дълбоко в сърцето си Камилия знаеше, че той не я обича толкова силно, колкото тя него, но това вече не я интересуваше. Максим бе страстен в леглото, винаги нежен, внимателен и безкрайно щедър. Откакто се бяха оженили, той я бе обсипал с красиви подаръци — изящни бижута, хубави картини, ценни антики и сребърни прибори за новата къща.

Миговете, в които жадуваше да чуе от устата му „Обичам те“, ставаха все по-редки. Постоянно си повтаряше думите на Хлапето: „Не се занасяй. Вие двамата имате голям късмет, че ви се случва нещо прекрасно“. Наистина имаха късмет. Освен това Максим бе започнал да дава израз на чувствата си напоследък и да й нашепва: „Обожавам те“ или „Ти си дамата на сърцето ми“ и когато изричаше тези думи, гласът му бе изпълнен с любов, а очите с топлота.

Мислите й полетяха към деня, когато се ожениха в Британското консулство в Танжер. За разлика от другите, тя не се изненада, че Максим не поиска разрешение от капитана на яхтата да ги венчаят на нея. Той бе построил „Прелестна мечтателка“ за Анастасия. Да се ожени за Камилия точно на нея бе неприлично за него. Максим бе много чувствителен. А тя знаеше, че Анастасия все още владее част от Максимилиан Уест и от сърцето му. В един момент Хлапето явно проумя истинската причина за мястото на венчавката, защото я погледна и се усмихна с разбиране. За нея нямаше никакво значение къде се женят.

Най-после и Хлапето се прости с ергенския живот и славата на плейбой. Сватбата бе през септември, след като Камилия и Максим се бяха върнали от Щатите. Булката бе красивата Марша Бел, а венчавката бе в Какстън Хол. Максим и Камилия бяха кумове и дадоха закуска в чест на младоженците в къщата в Мейфеър.

Теди и Марк Луис също присъстваха на сватбата и за нейна изненада я харесаха и сякаш се зарадваха, че са се оженили с Максим. Нещо повече — децата му също я приеха. Нито Аликс, нито Майкъл не изглеждаха разстроени от вестта за женитбата на баща си — дори напротив. Камилия вече бе започнала да се сприятелява с Аликс, която бе толкова очарователна и умна млада жена.

Какъв късмет имам, помисли си Камилия. Аз съм най-голямата късметлийка в целия свят. Имам всичко, за което някога съм мечтала. Максимилиан Уест, удивителна кариера, а сега и деца. Самата тя единствено дете с починали родители, и бездетна, Камилия най-после се почувства сред истинско семейство.

Неусетно лицето й се озари от щастлива усмивка и изразителните й зелени очи се изпълниха със задоволство.

Камилия отвори чантата си, извади малкия си бележник и провери ангажиментите си до края на седмицата. С нетърпение очакваше вечерята с Дейвид Мейнс тази вечер. Той бе пристигнал в Лондон вчера и носеше със себе си готовия сценарий за новия филм. Тя се бе съгласила да играе главната роля и изгаряше от желание да прочете окончателния вариант.

Малко повече от два часа след като бяха потеглили от Честърфийлд Хил в Мейфеър, те завиха по криволичещата алея на Лейси Корт.

Имението се намираше в малка падина, заобиколена от гористи склонове, и изглеждаше непокътнато от времето. Тази сутрин многобройните му прозорци проблясваха на слънцето и старите сиви камъни плавно се преливаха в околния зимен пейзаж на фона на голите дървета.

Хъмфри паркира точно срещу пътната врата, наскоро боядисана в искрящо бяло. На широките външни стълби изскочиха двамата млади дизайнери. Камилия не държеше особено на формалностите и сама си отвори вратата. Слезе от ягуара преди Хъмфри да успее да й помогне. Тя се отправи да поздрави Алисън Диксън и Тони Камбъл — дизайнерите, които винаги бе използвала в миналото. Те я посрещнаха с усмивки.

— Всичко върви идеално — информира я Тони и се отдръпна да й направи път в просторното преддверие. — Десените, които избрахте, пасват чудесно. Вече е по-лесно да се види как ще се съчетаят, след като стените са боядисани. Къщата наистина добива вид, Камилия, и започва да се откроява нейният стил.

— Нямам търпение да разгледам всичко — отвърна тя и се усмихна на младите дизайнери. Огледа преддверието и остана доволна. Хареса тъмно портокаловия цвят на стените, растителните елементи по тъмните дървени рамки, позлатеното огледало, кристалния полилей.

— Ще бъдеш приятно изненадана, като видиш и останалата част от къщата. През изминалата седмица напреднахме много — похвали се Алисън. Тя я поведе към библиотеката и продължи: — Както каза Тони, повечето стаи вече са боядисани, подовете изчистени и където трябва довършени. О, вчера пристигнаха леглата от „Хародс“. А тази стая, както виждаш, е почти завършена. Липсват само канапето, книгите и някои дреболии.

Камилия стоеше в средата на библиотеката и погледът й не пропускаше и най-малката подробност. Тя не спираше да кима одобрително. Ламперията и рафтовете бяха реставрирани и излъскани. Всичко си беше на мястото — старинно бюро със стол в стил крал Джордж, удобни кресла, разкошен килим и месингови лампиони с копринени абажури. Дори една от любимите й картини с коне бе закачена над камината.

— Моите поздравления — възкликна Камилия със задоволство. — Както знаете, това ще бъде стаята на Максим и се радвам, че нея първа сте завършили. Поне съм спокойна, че ще има къде да работи, дори да трябва да довършваме останалите стаи, когато се нанесем.

Те я разведоха навсякъде и поеха към кухнята.

— Мисля, че ще е готова до средата на септември, Камилия, защото напредваме много бързо — каза Тони. Той отвори вратата на кухнята и добави: — И за да не ходим до някоя кръчма в околността, ние донесохме суха храна. Помислихме си, че така ще е по-приятно. А и докато ядем, ще можем да ти покажем някои от десените, които избрахме за плетената гарнитура, както и плочките за банята.

— Чудесна идея — съгласи се Камилия. — Ще кажа на Хъмфри да намери някоя кръчма да хапне. Ще дойде да ме вземе след няколко часа, тъй като имаме още доста неща за обсъждане. Моля да ме извините.

След като изпрати шофьора, Камилия се поспря за малко навън и като се огледа реши, че трябва да наеме градинар колкото може по-скоро. Макар че бе късно през ноември, когато нищо не можеше да се сади, градината бе обрасла и имаше нужда от облагородяване преди пролетта. Там ще има нарциси, помисли си тя, ще ги засадя безразборно под онези дървета. Ще посадя и люлякови храсти. Максим обожава люляка. Би било чудесно да прекараме Коледа тук. Максим й беше казал, че Аликс ще бъде с тях, а Майкъл в Ямайка с Анастасия. С тези мисли Камилия влезе в къщата и тръгна по коридора към кухнята. Пред вратата на мазето се спря и си спомни за специалния коледен подарък за Максим. Беше решила да превърне част от помещението в изба, която да напълни с най-хубавите вина. Хлапето й помагаше да подбере любимите марки на Максим и предпочитаното от него шампанско, което той обичаше да пие преди ядене вместо аперитив. Макар да не пиеше много, държеше на гостите да се поднасят вина от най-добрите реколти. Камилия и Хлапето вече бяха ходили на разпродажба на вина и бяха постигнали голям успех. Стелажите за бутилките бяха поръчани и щяха да пристигнат всеки момент.

Тя реши да хвърли още един поглед на мазето, докато Тони и Алисън подреждаха масата за обяд. Отвори вратата, запали лампата и заслиза по тясното и стръмно дървено стълбище.

Бе изминала само няколко стъпала, когато токчето й изведнъж се закачи в някаква цепнатина. Без да усети какво става, продължи надолу, но заклещеното токче я дръпна назад и тя загуби равновесие. Полетя с писък напред и с ужас се вкопчи в парапета. Той бе изгнил и остана в ръката й. Тя изпищя отново, докато се търкаляше по стръмното стълбище и се строполи на циментовия под. Тялото й не помръдна.

Тони и Алисън чуха писъците и изтичаха от кухнята. Те се втурнаха по коридора и видяха отворената врата на мазето. Тони застана на горното стъпало и с ужас погледна надолу.

— Господи! Камилия е паднала по стълбите! — възкликна той и целият изтръпна. Със свито сърце заслиза надолу.

Той видя обувката й, която все още стоеше заклещена в цепнатината, и веднага разбра как е станала злополуката.

Алисън, която трепереше неудържимо, бе бяла като платно. Тя последва спътника си, но бе толкова изплашена, че едвам движеше крака. Когато стигна долу, видя Тони да коленичи до Камилия.

Тялото й лежеше на пода. Красивото й лице бе бледо, очите — затворени. Изпод русата й глава се стичаше кръв.

— Наранила се е лошо — пошепна едва чуто Алисън. Тя се наведе до Тони и се опита да спре треперенето на ръцете си.

Тони бе пребледнял като мъртвец.

— Май не трябва да я мърдаме — плахо промълви той. — Може да я нараним още повече. Аз ще остана тук с нея, а ти се обади за линейка.

Алисън кимна и бавно се качи по стълбите. Краката й сякаш бяха от олово.

Тони я проследи с поглед, докато тя се изгуби през вратата, и се обърна отново към Камилия. Въпреки че не каза на Алисън, той бе сигурен, че Камилия си бе счупила врата при падането и вече не бе между живите.

 

 

Максим не можеше да проумее, че Камилия е мъртва.

Чак след погребението й почувства нейната загуба. Непоправимата й смърт бе голям удар за него. Той не можеше да повярва, че прекрасната, жизнена, талантлива и любвеобилна жена, за която толкова наскоро се бе оженил, си бе отишла от него завинаги. Бе съкрушен.

В този тежък момент най-много му помогна Аликс, макар че Хлапето, Теди и Дейвид Мейнс също се опитваха да го утешат в скръбта.

Денят след заупокойната служба в памет на Камилия, Максим и Аликс седяха заедно в къщата в Мейфеър. Аликс постави ръка на рамото му и тихо каза:

— Камилия много ми харесваше, татко. С нея станахме добри приятелки. Веднъж ме попита имам ли нещо против да ме счита за своя дъщеря. Отвърнах й, че това ме радва. Всъщност бях много поласкана.

Максим й хвърли един поглед, но не каза нищо.

Аликс срещна погледа му и си помисли колко ужасно изглежда баща й. Винаги загорялото му лице бе посивяло, а тъмните му искрящи очи бяха замъглени от скръб. Тя пое дълбоко дъх и продължи:

— След мама Камилия наистина бе най-чудесната жена, която съм познавала. Съжалявам за тази фатална злополука и искам да знаеш, че съм тук, за да ти помогна, ако имаш нужда от мен.

Максим все още не можеше да каже дума. Той взе ръката на дъщеря си и силно я стисна. Най-сетне промълви:

— Камилия заемаше особено място в живота ми…

— Да, татко. И те обичаше изключително много.

— И аз я обичах. Не по същия начин както обичам майка ти… Невъзможно е да обичаш различни хора по един и същи начин. Аз обичах Камилия по особен начин и имах нужда от нея. Тя ме дари с такова щастие през последните месеци, помогна ми да преодолея самотата… — Гласът му секна. Той не бе в състояние да продължи.

След няколко минути Максим възвърна самообладание и тихо каза:

— Никога не й казах, че я обичам, Аликс. Нито веднъж. Няма да си го простя. — В очите му се появиха сълзи и той се опита бързо да ги избърше.

Аликс го прегърна и облегна глава на рамото му.

— Сигурна съм, че Камилия го е знаела, татко.

— Постъпих лошо. Трябваше да й го кажа — дрезгаво прошепна той.

— Една жена винаги знае, когато е обичана, повярвай ми. — Аликс се опитваше да го успокои. Сърцето й се късаше, като гледаше как се измъчва. — Тя го чувства. Освен това Камилия бе толкова щастлива с теб.

Максим се обърна към дъщеря си и потърси очите й.

— Наистина ли мислиш така, Аликс?

— Да. Ти я направи много, много щастлива. Каза ми го няколко дни преди злополуката.

Максим се облегна на дивана и затвори очи. Думите на дъщеря му бяха някаква утеха, макар и недостатъчна.

 

 

Скоро след смъртта на Камилия, Максим изчезна напълно от обществения живот. Той се отрупа с работа повече от всеки друг път и преустанови контакти с всякакви близки и познати. Виждаше се само с колегите си, с бизнес съдружници и със семейството си. Вестниците вдигнаха голям шум около смъртта на Камилия, около нейния и неговия живот. От всичко това му се повръщаше. Той нае екип сътрудници, които да държат журналистите на разстояние и да следят името му да не се появява в клюкарските колони.

Максимилиан Уест се оттегли и вдигна след себе си моста, който го свързваше със света.