Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (29)

29

След като остави коженото палто в стенния гардероб, Теди тръгна нагоре по стълбите. Не й се искаше да безпокои леля си. Но когато стигна на горната площадка, тя се усмихна. Трябваше да се досети, че леля Кети няма да заспи, преди да я дочака. Вратата на спалнята й беше широко отворена и върху тъмната площадка падаше светлина. Теди бързо прекоси пътеката, надникна през вратата и извика:

— Лельо Кети, върнах се! Изобщо не е трябвало да ме чакаш!

Кети беше в голямото си удобно легло. Полулегнала, подпряна на старомодните си големи ленени възглавници, тя четеше. Леля й се усмихна.

— Здравей, Теди. Зная, че не се е налагало да те чакам, скъпа, но всъщност не ми се спеше. Пък и исках да разбера как си прекарала вечерта. Освен това си казах, че бихме могли да пийнем по чаша чай, както винаги преди лягане. Само веднъж сме пропускали този малък ритуал, нали помниш, когато бях на гости на Рейчъл в Брайтън.

— Веднага ще сляза долу и ще направя чай.

— Приготвила съм всичко, миличка. Трябва само да кипнеш вода.

— Ей сега ще се върна — каза Теди и бързо излезе.

Върна се само след няколко минути, като носеше сребърния чаен поднос. Внимателно го постави на полицата под прозореца, наля двете чаши, подаде едната на леля си и седна в креслото със своята чаша.

Кети отпи глътка, остави чашката и чинийката на нощната си масичка и хвърли на Теди изпитателен поглед.

— Добре ли прекара? — попита тя. — Къде те заведе Марк?

— В хотел „Савой“. Вечеряхме, после танцувахме и да, наистина, прекарах фантастично.

Кети продължи да я гледа замислено.

— Аха, очите ти са светнали.

Теди кимна и изведнъж лицето й доби сериозно, почти тържествено изражение.

— Да, лельо Кети, правилно се досещаш. Марк е направо прекрасен… — отрони тя, замислена като леля си. После тихо довери тайната си: — Струва ми се, че се влюбвам в него.

Кети й хвърли пронизващ, доста тревожен поглед и започна да нарежда, като едва си поемаше дъх. Гласът й нервно затрепери.

— Теди, Теди, чакай малко, всичко това става твърде бързо! Да, твърде бързо, поне според мен.

— Не! Зная много добре какво чувствам. Марк също.

— Не ми се иска да ти се случи нещо лошо.

— Какво искаш да кажеш?

— Та ти почти не го познаваш! Ами да, Теди, миличка, нали се запознахте само преди три дни…

— Марк никога няма да ми стори нищо лошо, сигурна съм! — възкликна Теди, като прекъсна леля си. После стана, отиде до леглото и приседна на края му. Покашля се леко и добави по-меко: — Е, поне едно нещо сигурно ще те зарадва.

— Какво е то?

— Той е евреин.

По лицето на леля Кети веднага се изписа радостно учудване, изражението й се проясни, очите й светнаха.

— Та това е истинско благоволение свише! Когато хората са от една вяра, това обикновено им спестява много неприятности.

— Останах с впечатлението, че Марк не е особено религиозен, макар да спомена, че баща му непрестанно се тревожи да не би да вземе съпруга от друга вяра.

— Само не ми казвай, че вече ти е направил предложение! — извика Кети, като се изправи в леглото, а в очите й се изписа тревога и изумление.

— Не, разбира се, че не! Не говори такива глупости! — троснато отвърна Теди и поклати глава, стъписана, че леля й е в състояние да си помисли такова нещо. — Само си разказвахме един на друг как сме живели досега — продължи тя, после внезапно се засмя и добави: — А като ме изпращаше до стълбите, той ме попита дали искам да бъда негова приятелка. Аз казах да.

— Естествено! — Кети отпи от чая си, шумно постави чашката върху чинийката и продължи да разпитва: — Какво друго ти разказа за себе си, за семейството си?

— Има брат, Лайънел, който учи в „Хароу“, а и той самият е учил там. Тъкмо е трябвало да започне следването си в Оксфорд, когато заради войната се записал в Кралските въздушни сили. А, между другото Марк е англичанин четвърто поколение, прапрапрадядо му е дошъл тук от Одеса в началото на деветнайсети век.

— Охо, значи са от руско потекло, така ли? При това Ашкенази! Добре, много добре — закима Кети, докато явно обмисляше новината. — Най-вероятно истинското им име е било Левенщайн, а после са го съкратили и направили да звучи по̀ английски — Луис. Имам една приятелка — Райба Луис, чието семейство също е дошло преди време от Одеса. Божичко! Да не вземе да се окаже, че са някакви роднини? Какъв е баща му? Марк спомена ли?

— Да, разказа ми. Имат компания „Луис и синове“, някъде около Халтън Гардънс, която засега се управлява от баща му. Занимават се с търговия с диаманти. Въртят и друг бизнес, включително притежават и магазин за скъпоценности на Риджънт стрийт…

— Нима ми говориш за „Танън енд Граф?“ — възкликна Кети и стрелна с поглед племенницата си. — Нима искаш да ми кажеш, че Марк е този род?

— Ами да, точно от него, лельо Кети. Знаеш ли, изглеждаш много особено. Какво има?

— И още ме пита какво има! — промърмори под нос Кети. — Не, господи, няма нищо. Поне така предполагам. „Танън енд Граф“ значи, а? Тогава Марк трябва да е внукът на Айзъдор Танън.

— Лельо Кети, да не би да си познавала дядо му? Разкажи ми за него, кажи ми какво знаеш за семейството им — настоя Теди.

— Ох, това е дълга история! Но щом питаш, ще опитам да ти разкажа по-накратко. Айзъдор Танън беше собственик на „Танън енд Граф“, наследил го беше от баща си, който пък го наследил от своя баща. Изабел, майката на Марк, беше единственото дете на Айзъдор и сега магазинът е неин. Баща й й го подари преди много години. Айзъдор е много стар. Много стар наистина, сигурно някъде към деветдесет, и магазинът от дълго време се управлява от съпруга на Изабел, Чарлс Луис, бащата на Марк. Семейство Танън са немски евреи. Всъщност фамилията им е била Таненбаум, но са я съкратили отдавна. Танън е по-лесно за произнасяне и звучи по-добре в Англия. Айзъдор Танън е тъкмо това, което наричам евреин от класа — невероятно богат, с великолепни имения, ужасно претенциозен. И напълно се отъждествява с английската аристокрация — подхвърли накрая шеговито тя.

— Ами семейство Луис? За тях знаеш ли нещо?

— А, те са друг вид. Интелектуалци, мислители, музиканти, художници, макар че те като Танън винаги са били богати и малко екстравагантни. Занимават се с благотворителност. Както ти е казал Марк, пристигнали са тук от Русия преди около век и някои от тях продължили да се занимават с търговия с диаманти. Други се захванали с лихварство и банкерство, а пък някои се изявили в изкуствата. Ако не ме лъже паметта, те са голям род с много клонове.

— Ясно… А ти, виждала ли си родителите на Марк?

— Веднъж на някаква благотворителна вечер, съвсем за малко. За Изабел Луис мога само да кажа, че е жена, която върши добри дела и е раздала милиони за благородни начинания, най-вече за закрила на децата и на болните… И мъжът й е голям филантроп, също като баща си.

— Но, лельо Кети, откъде знаеш толкова много за тези две семейства?

— Евреите в Лондон се познават много добре — отвърна възрастната жена. — В известен смисъл ние сме едно малко общество и всички считаме, че е редно да се осведомяваме с кого какво става. Но ако искаш да знаеш конкретната причина, приятелката ми Райба наистина им е роднина, май втора братовчедка на бащата на Марк и всичките тези подробности ги зная от нея. Съпругът на Райба е от фамилията Ливайн и дори ми се струва, че си я срещала.

— Да, и на мен така ми се струва. Ах, лельо Кети, колко е малък светът, нали?

Кети кимна.

Двете замълчаха за миг, а после Теди продължи.

— Защо преди малко погледна така особено? Какво, не харесваш ли семейството на Марк?

— Какво има да ги харесвам или да не ги харесвам, след като изобщо не ги познавам? Само съм слушала за тях. За бога, мила моя, та те просто не общуват с такива като мен.

— Не те разбирам.

— Те са сноби, движат се в своя затворен кръг. И освен това са истински англичани.

— А нима ти не си, лельо Кети? Живееш тук от трийсет години, че и повече. Аз не познавам човек, който да е по-типичен англичанин от теб. Ти си истинска лондончанка.

— Да, така е, но не съм родена тук, нито пък съм имала предци, родени в Англия. Освен това принадлежа към друга прослойка. Аз съм… хм, нещо като, да речем, представител на средната класа, нали така? А те са елит. Ами да, човек може дори да каже, че са по-големи англичани и от самите англичани.

— Това съм го чувала и преди.

Кети повдигна изненадано вежди.

— Сега е мой ред да кажа, че не те разбирам.

— Немските евреи са повече германци и от самите германци.

— Да, за съжаление е точно така.

Изведнъж Теди се стресна от една неочаквана мисъл.

— Да не би да мислиш, че семейството на Марк може да сметне, че не съм достатъчно добра партия за него? Това ли искаше да ми кажеш?

— Не, ни най-малко! Ти си от чудесно интелигентно семейство, в рода ти има професори, лекари. Мен ако питаш, ти отговаряш и на най-високите изисквания. Очевидно и Марк мисли същото.

Теди се усмихна.

— Да, лельо, и на мен така ми се струва.

Кети отвърна на усмивката й.

— А ти какво каза на Марк за себе си?

— Всичко.

— О, нима? Знае ли вече и за Максим?

— Разбира се, че знае! — Теди погледна леля си уплашено. — Защо да не му казвам за Максим?

Кети само сви рамене, без да отговори.

— Марк мисли, че съм изпратила Максим в най-доброто училище — продължи Теди, — и иска да се запознае с него на Коледа или дори по-рано, ако е възможно. Сигурна съм, че двамата много ще се харесат. Дори ми се струва, че ще е като любов от пръв поглед.

— И аз така мисля — съгласи се Кети, долавяйки вълнението в гласа на Теди. Потисна прозявката си, погледна часовника върху камината и възкликна:

— Божичко, ама ние наистина добре сме се разговорили! Минава два. Хайде, мила, целуни ме за лека нощ и да спим.

Теди се наведе и нежно прегърна леля си, после стана от леглото и събра чашите.

— Преди да си легна, ще ги занеса долу и ще ги измия.

Кети кимна и отново потъна във възглавниците си. Загаси лампата и се приготви за сън. Ала съвсем скоро установи, че изобщо не може да заспи. Мислите й непрестанно се връщаха към двете семейства — Танън и Луис. Отново я обзе тревога — как ли ще реагират, ако Марк се окаже сериозно увлечен по Теди и пожелае да се ожени за нея. Знаеше за тях достатъчно много, за да си дава ясна сметка, че когато става въпрос за брак, и двата рода са доста амбициозни, целят се високо и се съобразяват с изискванията на своята класа. Всъщност те бяха елитът на английското еврейство и едва ли биха допуснали този факт да бъде пренебрегнат от когото и да било.

Тя искаше да омъжи Теди за някое добро момче от еврейски род, заселен в Англия. Но не се беше подготвила за подобни отношения с аристократи като тях.

 

 

Както беше обещал, в неделя, преди да замине за ескадрон 32 в Бигин Хил, Марк се обади на Теди по телефона. И продължи да й се обажда всеки ден.

Когато не успяваше да й звънне, тя знаеше, че е с бойна задача някъде над Германия, и сърцето й оставаше свито, докато не чуеше отново гласа му. Теди поначало беше отговорна и всеотдайна по природа и винаги се тревожеше дали хората, които обича, са добре. А сега в живота й се беше появил още един човек, при това така различен от другите, към когото мислите й бяха постоянно отправени. Освен че разговаряха често по телефона, двамата редовно си пишеха и постепенно научаваха все повече един за друг. С всяка изминала седмица се чувстваха все по-близки.

Към края на октомври Марк съвсем неочаквано успя да си издейства едно денонощие отпуск и веднага пристигна в Лондон. Тъй като искаше да види и родителите си, и Теди, а нямаше време, той разреши въпроса, като в събота вечер ги заведе и тримата на вечеря в „Кларидж“.

Стана така, че Изабел и Чарлс Луис останаха очаровани от Теди, също като влюбения си до уши син. Майка му хареса нейната естествена красота и изтънченост, невинността и откровеността й. Изабел Луис си каза, че тази млада жена вероятно ще може да роди хубави деца. Тя взе своето решение още на масата — Теодора щеше да бъде чудесна съпруга на сина й, ако се стигне дотам.

Бащата на Марк също беше въодушевен от Теди. И той като съпругата си намираше, че е много хубава. Знаеше, че за сина му това е особено важно. Марк имаше отношение към красивите жени. В много случаи външният вил беше решаващ за него. Докато я разглеждаше, Чарлс все повече се уверяваше, че тя напълно отговаря на вкуса на Марк. Друго, което особено му допадаше у нея, беше нейната задълбоченост. Останалите млади дами, които Марк беше водил у дома им, бяха някак повърхностни и „маскирани“ — така Чарлс наричаше гримираните жени. Очевидно бяха добри в леглото, но в същото време ако трябваше да завържеш с тях разговор, се оказваха истинско недоразумение. А освен всичко друго Теодора Щайн беше еврейка, факт, който за Чарлс Луис беше жизненоважен. Ако синът му наистина беше толкова увлечен по това момиче, вероятно връзката им щеше да завърши с брак. Не би го преживял, ако Марк вземеше жена от друга вяра. Макар и мълчаливо, бащата даде на Теди своята благословия.

Още щом се запозна с Изабел и Чарлс Луис, Теди усети, че родителите на Марк съвсем не са такива, каквито ги беше описала леля Кети преди няколко часа, когато разбра с кого ще вечеря племенницата й тази вечер. Тя не долови у тях нито снобизъм, нито мания за величие. Сториха й се приятна, дори чаровна двойка, хора с ведър характер и без склонност да поучават околните. Освен това се държаха толкова мило с нея. С тях се чувстваше напълно спокойна.

Всъщност вечерята в „Кларидж“ беше много приятна и пред двамата влюбени се разкриваше безоблачно бъдеще.

Теди нямаше търпение да запознае Максим и Марк и за нейна радост следващата отпуска на Марк съвпадна със завършването на срока в „Колет Корт“, когато Максим се върна вкъщи за малка ваканция.

В мига, когато Марк влезе — наистина ослепителен в униформата на офицер от Кралските въздушни сили, и се ръкува с Максим, двамата станаха приятели. Той предложи на момчето да го вземе за едно кръгче с колата или да го повози на лодката си в Уайтстоун Понд в Хампстед. Максим пламна от въодушевление.

През целия уикенд разговаряха за футбол, крикет, летене, самолети и състезателни коли и въодушевено се забавляваха. Теди ги наблюдаваше и все повече си даваше сметка колко много липсва на Максим мъжко присъствие в този дом, където единствена компания за него бяха тя и леля Кети. Това я натъжи и Теди отново си спомни за Зигмунд Вестхайм. Всъщност Теди рядко спираше да мисли за него и за Урсула, молеше се всеки ден двамата да доживеят края на войната, за да дойдат при тях в Англия.

Марк се върна в поделението в неделя вечер и Теди и Максим вечеряха сами в трапезарията. Леля Кети беше на карти у Сара Ливайн. В един момент момчето я погледна право в очите и попита:

— Марк е твоят приятел, нали, Теди?

Въпросът я изтръгна от обзелата я тъга. Тя замълча за миг, а след това отговори с лека усмивка:

— Да, може да се каже и така.

— Значи ли това, че ще се омъжиш за него?

Теди отвърна на прямия му поглед и пророни предпазливо:

— Не зная, скъпи мой, той не ми е направил предложение.

— Но ако го направи? — настоя Максим.

— Най-вероятно — да.

Последва дълго мълчание. Най-накрая момчето каза съвсем тихо:

— А какво ще стане с мен?

— Нищо няма да стане с теб! — възкликна тя и намръщено се облегна назад. — Ти ще си с мен. Ако реша да се омъжа за Марк, или за когото и да е, никога няма да го направя, преди родителите ти да пристигнат при нас. Знаеш го много добре.

Максим кимна.

— Да, ти винаги си казвала, че ще живеем заедно. Ти, аз, мама и татко. А ако се омъжиш за Марк, вероятно ще трябва да отидеш да живееш при него, нали така?

— Да. Но ще си вземем апартамент или къща съвсем близо до вас и така ще се виждаме всеки ден. Всичко ще е както сега — увери го тя, долавяйки колко неспокоен се чувства. Загледа го през масата усмихнато, с обич и преданост.

— Зная — съгласи се Максим, ала въпреки това сведе очи към чинията.

Теди го наблюдаваше внимателно. Внезапно я завладя тревога. Тъкмо се питаше какво да направи, за да го успокои, когато той вдигна глава и я погледна право в очите. Изглеждаше толкова безутешен, така уплашен, че от безпокойство гърдите й се стегнаха. Тя пое дълбоко въздух и попита:

— Максим, какво има? Марк Луис не ти ли харесва?

— Харесва ми — измърмори той, — но…

— Тогава какво има, скъпи?

Той отговори съвсем тихо, бавно, а гласът му леко потрепваше.

— А ако мама и татко не се върнат? Какво ще стане, ако… ако нещо… — той замълча, сякаш не беше по силите му да произнесе на глас от какво се страхува. Рязко се облегна на стола, захапал долната си устна в желанието си да овладее плача, който напираше в гърлото му.

Теди почувства силна тревога. Тя скочи от стола си и седна до него. Прегърна го с една ръка и го привлече плътно до себе си.

— Те са в безопасност, Максим. Не се тревожи. И непременно ще пристигнат в Лондон, когато войната свърши. Но каквото и да се случи, искам да запомниш много добре — аз винаги ще бъда с теб. Ако трябва, ще се грижа за теб чак докато пораснеш. Толкова пъти съм ти го казвала, нали?

— Да — прошепна той, сгушен в рамото й, като преглъщаше напиращите в гърлото му сълзи.

— Ти си моето момче и аз много те обичам. Никога не го забравяй.