Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (53)

53

— Много се радвам, че дойде с нас, мило момиче — сподели Хлапето една сутрин, докато си пиеха кафето в салона. Това се бе превърнало в ритуал, тъй като и двамата не обичаха ослепителното сутрешно слънце и предпочитаха прохладната сянка.

— Аз също — отвърна Камилия с усмивка. — Тези две седмици прекарах чудесно.

— Ти влияеш много добре на Максим. Забелязах, че когато си край него, той се чувства по-спокоен. Откакто се разведе, той е самотен, Камилия. А ти се грижиш за него, правиш го щастлив.

— Аз го обичам — изведнъж изтърси Камилия. После се облегна и поклати глава: — Пустата ми уста! Нямах намерение да ти го казвам.

— О, ами че аз знам всичко. Открай време. Влюбена си в Максим от 1959-та година, нали?

Камилия се изненада от тези наблюдения и припряно запита:

— Толкова ли ми личи?

— Не. Но в онези години, когато излизахме заедно, ти никога не се интересуваше от мен като мъж. Постоянно ме разпитваше за него. Един ден ми просветна каква е работата. Оттогава пазя тайната ти като гроб. — Той се ухили и стисна ръката й. — Ти си добро дете, Камилия.

— Пораснало дете — засмя се тя.

— Все пак се надявам, че ще се задържиш по-дълго.

— Май не разбирам накъде биеш.

— Имам предвид и след като пътуването свърши. Животът продължава и след това.

— Дейвид иска да се снимам в главната роля на филма, който пише…

— Знам. Всеки ден на обяд ми приказва за това. И трябва да призная, че е много отдаден на работата си, дори сега, по време на пътуването. Пише толкова усилено, всяка сутрин заключен в каютата. Всъщност, става въпрос за Максим… Исках да ти кажа, че се надявам да останеш с него.

— Нямам представа… Не знам какво ще се случи.

Хлапето я погледна сериозно.

— Остани с него, Камилия. Той има нужда от теб.

Тя го изгледа продължително. Лицето й бе замислено. Най-сетне каза:

— Да знаех само какво наистина изпитва към мен. Максим е толкова затворен. Той не обича да разкрива чувствата си.

— Всеки може да види, че много те обича. Вие изглеждате родени един за друг и очевидно ви е добре заедно. Виж какво — Хлапето се наведе към нея и я погледна с бледосините си очи, — ако мъж и жена все още имат какво да си кажат след няколко седмици „изгнаничество“ на една яхта, работата според мен е ясна.

— Но ти изобщо не спомена думата „любов“!

— Не се занасяй. Нито ти, нито Херцога сте на седемнайсет. И двамата сте на четирийсет и седем години. Ако питаш мен, имате ужасен късмет, че в този гаден свят ви се случва нещо прекрасно. Между двама ви цари истинска хармония, с каквато малко двойки могат да се похвалят.

— Максим никога ли не ти е говорил за мен? Не е ли споменавал какво изпитва?

— Не — излъга Хлапето. След малко прочисти гърлото си и каза с възможно най-искрен тон: — Максим е много потаен. Той не би споделил подобно нещо. Не би обсъждал личния си живот. Макс е истински джентълмен, както сама знаеш.

Камилия кимна с разбиране.

— Честно казано, не искам да стана негова любовница. Много го обичам и тази роля не ми допада.

— Разбирам те и въпреки това мисля, че трябва да останеш. Ако не заради Максим, то заради нещо също толкова важно.

— Какво е то?

— Заради себе си, Камилия. На тебе връзката ви също ти се отразява добре. Изглеждаш прекрасно, по-добре от когато и да било. У теб няма и капка напрежение. Направо цъфтиш. Попитай Дейвид, ако не вярваш.

— Значи говориш зад гърба ми — възкликна Камилия, но в гласа й се долавяше закачлива нотка.

— И то с голямо удоволствие.

Тя се усмихна, но не отговори. Седеше неподвижна, загледана в тъмносините води на Средиземно море. Съзнаваше, че Хлапето говори истината. Максимилиан Уест й се отразяваше добре. Никога в живота си не се бе чувствала толкова щастлива. Откакто стъпи на борда на „Прелестна мечтателка“, Максим се отнасяше с любов и уважение към нея. И не само това — те прекарваха чудесно заедно, смееха се до припадък и разговаряха дълго за най-различни неща. Да не говорим за нощите, когато страстно се любеха. Желанието му към нея не намаляваше, дори напротив — той не можеше да й се насити. Тя също.

Камилия бързо започна да разбира, че никога не бе познавала Максим истински. Приятелството им през годините бе доста повърхностно. Той бе женен и не се интересуваше от нея, затова тя погреба чувствата си към него. После през трите месеца на кратката им връзка в Ню Йорк също нямаха достатъчно време да се опознаят. Откраднати мигове, една-две вечери, неделите. Причината за редките им срещи бе разминаването в техните програми. Тя участваше в нашумяла пиеса на Бродуей, а той управляваше финансовата си империя. Когато Максим си лягаше, Камилия тъкмо слизаше от сцената, готова да излезе някъде на вечеря и да се забавлява. Между тях нямаше никакъв синхрон, що се отнася до свободното им време.

През тези две седмици, докато обикаляха около Балеарските острови и Сардиния, те постоянно бяха заедно. Не се отделяха за миг, с изключение на часовете сутрин и преди вечеря, в които Максим работеше.

Камилия бе започнала да го разбира по-добре. Тя винаги го бе обичала, но сега истински го хареса. Откри у него много качества — доброта, съчувствие, почтеност. Той бе добряк. В бизнеса бе безмилостен и упорит, дори жесток. Но в отношенията с хората бе човек на честта, със силен характер и тя го обожаваше за това.

Може би Хлапето е прав, мислеше Камилия. Може би трябва да остана с Максим. Самият той няколко пъти ми го е предлагал. И какво лошо има да му стана любовница? Клюките, отговори си тя. Не искам да се занимавам с клюките, с пресата. По дяволите всичко това — кой го интересува какво мислят другите. Не мога да се съобразявам с целия свят. Трябва да съм вярна на себе си. Искам да бъда с Максим…

— Готов съм да платя за мислите ти в момента — каза Хлапето.

— Ще ги получиш безплатно — широко се усмихна Камилия. — Мислех си, че може би… ще последвам съвета ти и ще остана. В края на краищата кой го интересува какво мислят хората.

Той се стъписа за миг.

— Скъпа, ти си прекалено зряла, за да се притесняваш от такива неща. И много, много над тях. Освен това Максим изобщо не те е компрометирал на яхтата. Ти си имаш своя апартамент, той своята каюта…

— Като каза каюта, се сетих да те питам нещо — прекъсна го Камилия. — Когато дойдох, Максим се изнесе от своя апартамент и го даде на мен. Което беше много мило от негова страна. Но не разбирам защо и за него няма апартамент. Мислех, че на яхтата има три такива апартамента.

— Има. Ти си в единия. Аз и Марша сме в другия. Третият стои винаги заключен.

— Защо?

— Той е на Анастасия. Само тя може да го ползва.

Камилия го изгледа недоумяващо:

— Все още не разбирам.

— Когато се разведоха, Максим й каза, че може да вземе каквото си поиска. Къщата в Мейфеър, вилата, апартамента на Пето авеню, яхтата. Буквално всичко, стига тя да желае. Но единственото нещо, което тя поиска, бе апартаментът на яхтата. Да я ползва, когато ходят с Максим и децата на пътешествия. Каза му също, че предпочита никой друг да не я ползва. Той уважава желанията й. Апартаментът е заключен, когато Анастасия не е на яхтата.

— Защо само апартамента? Защо не е поискала цялата яхта?

Хлапето се наведе и каза доверително:

— Анастасия не искаше нищо от Максим, освен достатъчно пари, за да живее добре. Никоя от грандиозните къщи, нито пък яхтата. Тя не се разведе с него, защото го мразеше. Тя се разведе, защото прекалено много го обичаше. Любовта й бе прекалено обсебваща и фанатична. Анастасия го издигна на пиедестал, той бе началото и краят на всичко, центърът на съществуването й. — Хлапето сви устни и поклати тъжно глава. Нищо добро не излезе от това. За никого. Тя го разбра и си тръгна, в известен смисъл, за да спаси себе си.

— Но Максим сигурно я е обичал и тя сигурно е знаела това — внимателно подхвърли Камилия.

— Знаеше. Но не можеше да понася начина му на живот, неговата работа, ангажиментите му. Той не е от мъжете, които излизат в девет и се прибират в пет. И никога не е бил. Максим е амбициозен, напорист и е много добър в това, с което се занимава.

— Но защо го прави? Защо продължава да купува все нови и нови компании, да разширява бизнеса си?

— Той е създател на империи по природа и не може да се промени. Освен това, както току-що ти казах, има дарба.

— Но сигурно вече е натрупал достатъчно пари. Той е мултимилионер.

Хлапето се усмихна сдържано.

— Това няма нищо общо с парите. Причината е в неговата необходимост да твори, да сключва сделки, да поема големи рискове и в удоволствието, което получава от всичко това. Все едно да ме питаш защо един алпинист иска да се изкачи на Еверест.

— Защо?

— Защото има изкачване, покоряване. Максим иска да покори света.

— Анастасия не е ли разбирала това? — попита Камилия предпазливо.

— Мисля, че разбираше. Но това не й помогна да го приеме. Винаги съм смятал, че има малко слаба психика. Мисля, че за да приеме начина на живот на Максим, една жена трябва да притежава повече сила. — Той спря и после добави: — Ти можеш да го направиш. Сигурен съм, че ще успееш.

— Да не искаш да кажеш, че съм силна? — възпротиви се Камилия и го изгледа предизвикателно.

— От сърце се надявам да си такава! Да, в теб има сила! Ти винаги оцеляваш. Моля те, не ме разбирай погрешно. Когато казвам, че си силна, имам предвид твоята устойчивост, волята и способността ти винаги да се изправяш на крака. Не бъркай думата „сила“ с думата „грубост“. Има голяма разлика. Жената, която има сила, може да бъде емоционална, женствена, чувствителна, нежна и любяща. Всичко, което си ти…

— Благодаря ти за хубавите думи.

Той се усмихна.

— От друга страна грубата жена е лишена от емоционалност, от чувства. Тя е като камък.

— Искаш да кажеш, че Анастасия не е издържала на напрежението и стреса в неговия живот, не е разбирала жертвите, които той прави за бизнеса.

— Точно така. А също и неговата преданост и вглъбеност в работата му. Виж, лесно е да гледаш отстрани. Анастасия изпадна в дълбока депресия след развода, но сега е по-добре и полага усилия да се съвземе.

— Той ми каза, че са все още приятели…

— Да. Тя все още го обича, да не кажа, че обожава земята, на която стъпва. И все пак приятелство от далеч. Мисля, че това е единственият начин за нея да го обича, без да страда. Сигурен съм, че не иска да споделя начина му на живот отново.

Камилия кимна и замълча. Как искаше да го попита дали Максим все още обича Анастасия, но не посмя. Предпочиташе да не знае какво изпитва към бившата си жена.

Неочаквано в салона влезе Дейвид Мейнс.

— Добро утро! Добро утро! — поздрави той и така сложи край на разговора за Анастасия. — Уф! Тази сутрин е ужасно горещо. Съсипващо. Имате ли нещо против да изпия чаша кафе с вас, или си говорите нещо тайно? — попита Дейвид.

— Съвсем не — отвърна Камилия и веднага стана, отиде до бюфета и му наля чаша кафе. Постави я на масичката до него и Дейвид й благодари.

— Как върви сценарият? — поинтересува се Хлапето.

— Страхотно! Открих, че ми харесва да пиша на яхта. Тук съм в пълна изолация и нищо не ме разсейва.

В този миг на вратата се появи Максим с документи в ръка. Той се облегна небрежно на вратата.

— Добро утро на всички. Отивам да свърша малко работа, но преди да ви напусна искам да знаете, че смятам да удължим пътешествието с още десет дни. Кой е за? — Въпреки че се обърна към всички, блестящите му тъмни очи не се откъсваха от Камилия.

— Аз, скъпи — усмихната отвърна тя, без да се колебае.

— Пиши ме и мен, капитане — провикна се Дейвид.

— Каква чудесна идея, Херцоже — въодушеви се Хлапето. — На Марша ще й хареса.

Максим грейна в усмивка.

— Семейство Лейн и семейство Търнър ще си тръгнат утре, както бяхме говорили, за да вземат самолета за Лондон и Ню Йорк. Така че ще бъдем само петимата.