Барбара Тейлър Брадфорд
Жените в неговия живот (16)

16

Урсула остана на прозореца, докато все още виждаше Зигмунд. Но когато влакът зави, тя го затвори и се отдалечи от него.

Забърза по коридора към тоалетната. Влезе, заключи се, облегна се на вратата и притисна кърпичка към разплаканите си очи. Но само след секунди успя да се овладее, защото знаеше, че Максим и Теди ще се чудят къде е и ще се тревожат за нея, особено Теди.

Когато се погледна в огледалото над умивалника, видя, че лицето й е набраздено от сълзите, а носът й лъщи. Напудри се, сложи руж на страните и очерта устните си с розово червило. После свали филцовата шапка, остави я заедно с чантата над умивалника и се среса. Отново си сложи шапката и се отдръпна назад да се огледа по-добре.

Кимна, доволна, че изглежда елегантна, самоуверена и донякъде безлична, тъкмо както го бяха замислили със Зиги.

Най-важното по време на пътуването им до Франция беше да не привлече внимание. По тази причина бе избрала строгия си туиден костюм в сив меланж, обикновена копринена бяла блуза, тъмносива филцова шапка и палто от тъмен туид. Единствените й бижута бяха венчалния пръстен и скромни перлени обици, а на ръката си бе сложила обикновен часовник.

Също тъй внимателно Урсула бе помогнала на Теодора да подбере своите дрехи — тъмносин вълнен костюм, сив пуловер и тъмносиньо палто. Както винаги Теди носеше и тъмнозеленото си каскетче, с което бе отказала да се раздели.

— Нали помните, госпожо Вестхайм, подари ми го леля Кети, когато й ходих на гости в Лондон преди три години. То ми носи щастие — обясни Теди, докато стягаха багажа.

А тя бе отговорила:

— Разбира се, мила Теди, сложи си го на всяка цена.

Урсула взе чантата, преметна я през рамо и излезе от тоалетната. Вървеше по коридора малко несигурно, като се люшкаше ту на една, ту на друга страна и от време на време се подпираше на стената, за да запази равновесие, тъй като влакът набираше скорост.

В купето бяха само тримата с Максим и Теди, когато излезе, за да придружи Зигмунд до перона. Сега, щом отвори вратата и влезе вътре, видя, че е пълно. Но не можеше да очаква друго. Зиги й бе казал, че всички места във влака са продадени. Не беше успял да им вземе нито легла, нито отделно купе. Дори смяташе, че е имал щастие, задето изобщо успя да намери три билета за предварително определения ден.

Като се извини на другите пътници, докато минаваше покрай тях, Урсула зае мястото си между Максим и Теди. Максим бе погълнат от някаква книжка с картинки, но вдигна глава към нея и я попита:

— Къде беше, мамо?

Тя се наведе към него и пошепна:

— Трябваше да си напудря носа, миличък.

Теди държеше книга на скута си, но не четеше. Явно изпита голямо облекчение, когато видя Урсула, и бегло й се усмихна.

Урсула й отвърна с усмивка.

Теди кимна едва доловимо, взе романа си и се задълбочи в него.

Урсула дискретно обходи с поглед пътниците в купето.

До прозореца, точно срещу Максим, седеше офицер на средна възраст в сива фронтова униформа на Германската армия. От отличителните знаци на китела му с висока яка разбра, че е полковник. Върху коленете си бе отворил куфарче, пълно с книжа, и старателно ги разучаваше.

Жената до него беше слаба, около трийсетгодишна, доста невзрачна на вид, с изключение на очите — яркосини, с много остър поглед. Седеше сковано на мястото си с каменно изражение на лицето и се взираше изпитателно в Урсула, без да мига.

Урсула неволно потръпна под този студен взор и веднага отмести поглед, като се питаше дали жената пътува заедно с полковника. Ако беше така, можеше да се каже, че той направо я пренебрегва.

След това Урсула насочи вниманието си към есесовеца в ъгъла, който седеше срещу Теди. Лицето бе сякаш изрязано от стомана, в извивката на устата му имаше нещо жестоко, а изражението му бе презрително. Типичен нацист, помисли си тя. Може би младата жена беше с него. Лика-прилика си бяха. Есесовецът също бе отворил куфарче и четеше някакви документи, но сякаш почувствал погледа на Урсула, внезапно вдигна очи към нея, леко смръщен.

Тя бързо извърна лице и се загледа през прозореца. Влакът, забавил ход, навлизаше във Фридрихщрасе Банхоф, втората спирка в Берлин, за да качи още пътници. След минути отново потегли, но щеше да спре още веднъж на гара Зоологише Гартен, преди да се отправи в посока Хановер и Кьолн.

Облегна глава назад и затвори очи, опитвайки се да отпусне напрегнатите си мускули. Трудно й бе да повярва, че седи във влака, който до вечерта и през нощта щеше да се движи през сърцето на Германия на запад към Франция. Всичко бе станало така бързо, че тя бе изгубила ориентация и се чувстваше объркана. Преди по-малко от седмица, в неделя вечерта, в замъка край Марк Бранденбург Зигмунд й каза, че на следната сутрин трябва да се върнат в Берлин, като й обясни, че скоро ще напуснат страната. А в сряда, малко след връщането му у дома от банката, я повика да изпият по едни коктейл в библиотеката. Без да предчувства сериозен разговор, тя слезе след няколко минути и там завари Курт фон Витинген, който изглеждаше не по-малко загрижен от самия Зиги.

Без много заобикалки Курт й обясни поверително цялата ситуация. След това й даде трите паспорта. Когато видя, че паспортът на Зигмунд не е сред тях, тя възропта и отказа да замине без него. Ала въпреки горещите й възражения, след няколко часа Курт я убеди да тръгне без мъжа си.

Снощи се опита да убеди Зиги да й разреши да остане, докато цялото семейство не е в състояние да тръгне, но той бе непоколебим и не желаеше да чуе аргументите й. И тъй, тя нямаше друг избор, освен да изпълни волята на съпруга си.

— Моля, билети и паспорти за проверка! — прогърмя мъжки глас в тишината на вагона.

Урсула тутакси отвори очи и се изправи на седалката, приковала поглед във вратата на купето. Тя се отвори и на прага се появи кондукторът, а зад гърба му стояха двама цивилни с тъмни палта и меки шапки.

Тя извади от чантата си своя паспорт и този на Максим заедно с билетите и ги подаде на кондуктора. Теди стори същото.

Кондукторът погледна най-напред билетите, след това отвори паспорта на Урсула. Очите му се задържаха върху него за миг, той я изгледа внимателно, преди да го подаде на един от мъжете, без да направи никаква забележка. Дойде ред на паспорта на Максим, а след него същата процедура се повтори с този на Теди. Докато цивилните проучваха документите им, кондукторът провери билетите и паспортите на останалите пътници. Тях цивилните погледнаха съвсем бегло и ги върнаха на кондуктора, който им ги върна.

Урсула погледна кондуктора в очакване да получи своите документи, но срещна ледения му поглед. Заедно с двамата цивилни излезе в коридора и известно време се съвещаваха, като на няколко пъти ту извръщаха глави към нея, ту отваряха отново паспортите.

Гестапо, помисли си Урсула, обзета от силна нервност.

Стисна здраво дръжката на чантата, за да спре треперенето на ръцете си. В душата й нахлу страх, ала знаеше, че не може да си позволи да изпадне в паника при каквито и да било обстоятелства. Направи отчаяно усилие да се стегне и успокои. Владей си нервите, Урсула, дръж се спокойно, припомняше си тя инструкциите на Зиги. Опита се да намери упование в мисълта, че паспортите и изходните им визи са в ред и билетите до Париж и обратно са валидни. Единственият проблем беше маркировката на паспортите им с буквата „Е“ — евреи. И какво от това, каза си. Най-лошото, което нацистите могат да направят, е да ме сплашат я да ме унижат. Лесно мога да го преживея. За мен е важно единствено, че ще изведа детето си извън страната и то ще бъде в безопасност.

Но те могат да предприемат срещу мен нещо много по-лошо от сплашване… Неудържимата тревога за миг замъгли разума й. Във всеки момент от пътуването можеха да свалят нея, детето и Теодора от влака, ако така им продиктуваше капризът. „Кристалната нощ“ бе донесла толкова жестокост и болка за много хора. Из цяла Германия арестуваха евреи и ги пращаха в концлагери, а собствеността им биваше конфискувана в полза на Третия райх.

Помисли за бижутата, зашити в дрехите й, и стисна по-здраво чантата, защото ръцете й отново затрепериха. Господ знае какво можеха да направят нацистите, ако я арестуваха и откриеха скъпоценностите в подгъва на полата и в подплатата на сакото й. Не смееше да си помисли за последиците. Но нямаше как да не мисли за тях: затвор, неизбежни мъчения, а може би и смърт.

Тези мъже вече прекалено дълго разглеждаха паспортите им! Сърцето й силно тупкаше. О, мили Боже, мили Боже, дано не се захванат с нас, моля те, не допускай да ме задържат! Трябва да заведа Максим и Теди във Франция, където ще бъдат вън от опасност. Единствено това има значение!

Тя преглътна, прикова поглед в отсрещната стена и се насили да мисли за Арабела и Рената, за дните, прекарани в английския пансион. „Съсредоточи мисълта си върху приятни неща и това ще ти даде сила — бе поръчал Зиги. — Особено, когато си притеснена.“

Точно това правеше сега, припомняше си младежките години и скъпите си приятелки с безгранична обич и нежност. Вчера бе говорила с Бел и Рен, като ограничи разговора до незначително бъбрене. За пътуването й изобщо не стана дума. И трите знаеха колко е опасно това в тия времена. Гестапо подслушваше мнозина. Бел и Рен нямаше как да не са научили от съпрузите си, че тя заминава. Тъй или иначе помежду им не бяха нужни много думи.

Урсула продължи да се взира в стената. Лицето й бе съвършено безизразно. Бе твърдо решена да не проявява никакви признаци на слабост, нито да поглежда по посока на гестаповските агенти, които продължаваха да си говорят пред купето. А че са гестаповци, тя изобщо не се съмняваше.

Париж. Още една приятна мисъл и тя се залови за нея. Щом пристигнеха в хотел „Плаза-Атене“ утре, най-напред щеше да позвъни на Зиги в Берлин. През последните двайсет и четири часа й го бе припомнял поне десет пъти. Подсещанията в случая бяха излишни. Какво облекчение щеше да изпита, когато се увери, че най-после са в la belle France. Милият Зиги. Толкова силно го обичаше.

Изведнъж кондукторът се озова пред нея тъй неочаквано, че Урсула едва не подскочи. Сърцето се заблъска в гърдите й и в неведение какво я очаква, тя се приготви за най-лошото.

Той й подаде билетите и паспортите, без да произнесе дума.

— Благодаря — чу се да казва и сама се изненада от това, колко спокойно и равно прозвуча гласът й. Кондукторът кимна и приближи до Теди, която също благодари учтиво, щом й върна документите.

Миг след това той излезе от купето и се отдалечи по коридора, а гестаповците забързаха подире му.

Теди и Урсула си размениха погледи на облекчение, после Урсула прегърна през рамо детето и се загледа в картинките на книжката му, без всъщност да вижда нищо.

Съзнанието й все още бе замъглено от преживяния страх и тя съзнаваше, че е нужно да мине време, преди да възстанови равновесието си. Копнееше за дълга въздишка на облекчение, но не смееше, защото и това би могло да я издаде по някакъв начин. Внезапно усети, че й се гади, краката й отмаляха и си даде сметка, че през последните минути е преживяла огромно изпитание. Знаеше, че и това, и треперенето на ръцете ще премине; нужно й бе само да поседи спокойно известно време.

Всичко ще бъде наред. Кой знае защо я обзе пълна сигурност. Щяха да успеят. Да, точно тези мисли трябваше да задържи в съзнанието си. Те й даваха сила.

Около час след минаването на кондуктора вратата отново се отвори. Този път стюард в бяло сако извести, че желаещите да обядват могат да заемат местата си във вагон-ресторанта.

Урсула мигновено се изправи, взе книжката от ръцете на Максим и вдигна момченцето от седалката.

— Хайде, да вървим — тихичко му каза тя и го хвана за ръка. Теди също стана и тримата излязоха от купето.

Тръгнаха залитайки по коридора в посока на вагон-ресторанта и се спряха пред първата свободна тоалетна. Теди отвори вратата и нареди на Максим да си измие ръцете.

— Добре, Теди — отговори послушно той и затвори вратата зад себе си.

В мига, когато останаха сами, Теди се извърна към Урсула и тревожно я хвана за ръката, като дишаше тежко и се взираше в лицето й.

— Толкова се притесних, госпожо Вестхайм! — прошепна развълнувано тя. — Вече си мислех, че ще си имаме неприятности с тия хора. Според вас те от Гестапо ли бяха?

Урсула кимна в потвърждение и постави пръст на устните си, за да предупреди момичето, че трябва да пази пълно мълчание.

Обядът мина без произшествия. Урсула и Теди изпиха кафето си и се върнаха в купето. Скоро Максим задряма след сития обяд, приспан от ритмичното люлеене на влака. Теди отново зачете книгата си, а Урсула се унесе в мисли. Никой от останалите пътници не се обърна и с една дума към нея, а и тя не ги заговори. Радваше се, че я бяха оставили на мира, а не я принуждаваха да любезничи.

Макар да бе преживяла силен стрес от поведението на кондуктора и двамата му спътници сутринта, тя бе успяла да се овладее и да запази спокойствие. Умишлено не си позволяваше да се впуска в предположения какво ще се случи, щом стигнеха граничния пункт Аахен, много рано на следващата сутрин, а само си повтаряше, че дотук всичко е минало успешно. Отдаде се на далечни планове за бъдещето, като следваше заръката на Зиги да мисли само за приятни неща.