Марк Олдън
Американска полиция (41)

41.
Няма такива балами

На две пресечки от жилището на Джина Бранч спряхме с Карлайл такси и се насочихме към центъра на града, а оттам — към Уест Сайд. Смятах да направя второто си изненадващо посещение за следобеда и да намина към Харви Рафълсън в „Кортлайн Тръст“. Исках да си побъбрим с него за черната каса на Студентите. И най-вече да разбера кой се разпорежда с нея.

Нямах намерение да водя с мен и Карлайл, но притесненията ми за Дайън промениха нещата. Тя видя по лицето ми, че се безпокоя, и докато спирах такси, извади от дамската си чанта клетъчен телефон, който ми подаде. Поех го, без да казвам нищо, после и двамата се качихме на таксито.

Шофьорът, кокалест младичък китаец с тъмни очила, подкара по Осемдесет и шеста улица в Ийст Сайд, сетне зави наляво по Пето авеню и при Осемдесет и пета улица влезе в Сентръл Парк. Отправи се на запад и подмина теглен от кон празен файтон — шишкавият кочияш изглеждаше много отегчен и току отпиваше от мукавено пакетче. Китайчето беше хлътнало в седалката, направо недоумявах как вижда зад волана.

Пак звъннах вкъщи. Никой. Обадих се и на Маги О’Кийфи, която ми каза, че Дайън нито се е явил на работа, нито й е звънял. После се свързах и с Нед Рей, който ми обясни, че се бил чул сутринта с Дайън и се били разбрали да намине и да провери къщата за подслушвателни устройства. Но оттогава не били разговаряли.

— Дали не е отишъл на пазар? — предположи Карлайл.

Върнах й телефона.

— Не. Станало е нещо. Усещам го.

— И какво ще правиш сега?

— На две крачки сме от Харви. Смятам да си поговоря с него, след това ще звънна в полицейския участък и ще помоля патрулната кола да намине към къщи. Пък после ще му мисля.

На празното бейзболно игрище в парка млада жена яздеше в тръс лъскав дорест кон. Държеше юздата само с една ръка. Явно го бяха правили и друг път. Жребецът взимаше ъглите плавно, като на шега, с лекота, с каквато, ако си майстор, вършиш всичко. Докато ги гледах, се сетих, че след десет дни започва шампионатът по бейзбол. Сетих се и за Дайън, голям запалянко на „Метс“ — не бе пропускал домакинска среща на отбора още от създаването му през 1962 година. Баща ми беше загазил. Бях сигурен в това, точно както бях сигурен и че Карлайл си умира да ме подпита как Елдър е замесен в убийството на Линда.

При Осемдесет и шеста улица в Уест Енд таксито излезе от парка и се отправи към „Кортлайн“ на кръстовището на Бродуей и Осемдесета улица, само на няколко минути път оттук. Време беше да върна Карлайл на земята.

Но още преди да съм отворил уста, тя ми рече:

— Трябва да поприказваме.

— За какво? — попитах я. — Колко години ще ми лепнат, след като разгласиш на целия свят, че съм крадец ли? Единственият начин да си помогна, е да проведа разследването като по учебник и да се надявам това да натежи в моя полза. Не се обиждай, но сега не ми е до разговори с теб.

— Мога да ти спестя малко време — каза тя. — Колкото по-бързо стигнеш при Харви, толкова по-скоро ще провериш какво е станало с баща ти.

— Моля?

— „Кортлайн“ е голяма банка — отвърна журналистката. — Сигурно ще откриеш Харви и сам, но докато го търсиш, той все ще научи, че си там. А ти искаш да го изненадаш, нали?

— Е, и?

— Ще идем заедно.

— Няма да те топя, ако се притесняваш за това — обещах й аз. — Няма да споменавам на Харви за писмото.

Карлайл се подсмихна.

— Пет пари не давам какво ще споменаваш на Харви. Колкото до Джийн, остави на мен. Знам как да му свия сармите. Честен кръст, наистина няма повече да ме докосне и с пръст.

— Хайде де!

— Иска нещо от мен — натърти младата жена.

И двамата бяхме наясно какво е въпросното нещо. Главата ми на тепсия.

— Трябва да знам нещо — подхвана пак репортерката. — Смяташе, значи, да попритиснеш Бауза.

— Вече ти го казах.

— А Шафино наистина ли е убил жена си, или го подметна колкото да вземеш страха на Бауза? Длъжна съм да знам.

Запалих цигара и известно време мълчах. Накрая отговорих:

— Всъщност те интересува дали Елдър е забъркан в убийството на Линда.

Карлайл прехапа устна и зачака.

— Забъркан е, и още как! Затънал е до гуша — потвърдих аз. — Шафино е убил Линда, а Елдър му е помогнал да замете следите. Бързат да ме злепоставят, докато не съм доказал, че те са убийците на Линда. И тук на сцената се появяваш ти. Не напишеш ли каквото ти каже, Елдър ще убие и теб.

Журналистката поклати глава.

— Грешиш. Няма да ме убие.

— „Нищо на този свят не е по-опасно от искреното невежество и съзнателната глупост.“ Мартин Лутър Кинг младши.

Карлайл вдигна вежди.

— Бре, бре, бре. Скри ми шайбата. Мартин Лутър Кинг ли?

— Кога за последен път си го чела? — поинтересувах се аз.

— Срам, не срам, трябва да ти призная, че не помня.

— Та защо настояваш да си с мен, когато ида при Харви?

— Защото мога да си влизам при него, когато пожелая. Особено сега.

— Писмото — рекох аз.

Тя кимна.

— Сигурно ще се пази от теб, но не и от мен. Пък и съм ти задължена, задето успя да ме вкараш при Бауза. Освен това познавам и кътните зъби на Харви. Няма да имаш никакви проблеми с него. Пада си мекушав, слаб му е ангелът.

— В смисъл че е мухльо ли?

— Дето е думата, белите не могат да скачат. Не могат и да чукат.

— Я ме светни! — подканих аз.

— Някой друг път — усмихна се репортерката.