Марк Олдън
Американска полиция (18)

18.
Закрилник на семейството

— Каза, че сме дължали поне това на Линда — продължи Лайза. — Трябвало да закриляме Джули. Какво можех да отвърна? Линда току-що беше убита и аз бях длъжна да предприема нещо. Каквото и да било. Затова и го послушах. Излъгах, за да прикрия Джули. Онова, което съм разказала на следователите за информатора ли? Хрумна му на Шафино, не на мен. Истината е, че Линда отиде оная вечер на летището. Но го направи заради Джули.

Лайза пукаше притеснено с пръсти — започваше от кутрето и стигаше до палеца. Парчето баклава пред нея си стоеше непокътнато, Лайза дишаше тежко, като удавник, измъкнал се на повърхността от най-дълбокото. Седеше сгърбена на тапицирания стол и се беше вторачила право напред, към стенописа с изображения на жени в късички туники, впуснали се в танц около колоните на древногръцки храм. От мукавената подложка на чашата не бе останало нищо. Лайза я бе натрошила на мънички парченца, които бе пуснала в празната чаша за кафе. Наблюдавах я как пука първо с единия, а после с другия палец — лазеше ми по нервите.

Казах й да си отпусне душата и да ми разправи всичко от игла до конец. Тя пророни една-две сълзи и ми разказа какво се е случило.

Два дена преди това Джули се обадила на Линда в полицейския участък, и Лайза била там. Джули била загазила. За кой ли път! Била продала колата си на някакъв тип, който се оказал мошеник. Пробутал й невалиден чек и отказвал да си плати. Джули била бясна, заканвала се, че ще го убие на място. Работел товарач на летище „Кенеди“ и онази вечер Джули се канела да иде там и да го пресрещне с бейзболна бухалка. Смятала или да си прибере парите, или да му натроши на онзи мухльо капачките на коленете. Според Лайза Линда не успяла да я успокои. Малката й сестричка рекла и отсякла: щяла да си разчисти още довечера сметките с онзи гадняр, понеже на другия ден смятала да замине в Колорадо на ски.

Линда се изпопритеснила — и то с основание. Да тръгнеш да млатиш някого с бейзболна бухалка си е углавно престъпление, за което се полага тежка присъда. Накрая сестрите стигнали до някакъв компромис. Решили да идат заедно на летището и Линда да си покаже полицейската значка, за да попритисне товарача и да го накара да си плати.

Лайза спомена, че Джули вечно се забърквала в някакви каши — направо си имала талант за това. Наркотици, кражби в магазини, дребно хулиганство. Линда все я измъквала с връзките си. Инак Джули отдавна да гниела зад решетките — да изчуквала регистрационни номера за автомобили, ако, разбира се, лесбийките я оставели на мира.

Лайза отбеляза и че двете сестри се различавали, както небето от земята, и това вероятно се обяснявало с факта, че били от различни майки. За беда и двете майки били покойници, а баща им Оз Лезневич си бил с единия крак в гроба. Не можел да си завърже връзките на обувките, камо ли да излезе на глава с тая лудетина Джули. Линда също се била видяла в чудо с нея. Пък и по цял ден била на работа, оставала и след работно време, къде ти ще се занимава с тая пикла, която само създавала неприятности на всички.

— Два-три часа след убийството на Линда — продължи Лайза, — телефонът вкъщи иззвъня. Обаждаше се Шафино. Отпърво си помислих, че иска да ме чуе, понеже е сломен и има нужда да си поплаче на нечие рамо. Дръжки! Беше съвсем спокоен, изобщо не му беше до плач. Обясни — обаждал се да ми каже, че трябвало да защитим Джули.

— Да я защитите от какво? — учудих се аз.

— Както се изрази Шафино, от недоразумения. Трябвало да си мълчим, че Джули се е обаждала на Линда. И да не разгласяваме, че се е забъркала с негодника, задигнал колата. Според Шафино оная вечер Джули не била ходила на летището. Била получила хранително отравяне и накрая си останала вкъщи. Линда отишла на „Кенеди“ сама, попаднала на онзи негодник Робишо и той я убил.

Лайза вадеше парченцата мукавена подложка от чашата кафе и ги въртеше между пръстите си, после се зае да ги реди с треперещи ръце на раздърпана гирлянда около чашата.

— Шафино ми напомни, че Кармин Лаковара не си поплюва, ако е убито ченге — потрепери жената. — Не току-така му викали Негово светейшество. Тук ставало дума за гнева божи. — Тя ме погледна. — Ако научел, че Джули е трябвало да придружи Линда до летището, Лаковара щял да я разкъса на парчета. Щял да я унищожи. Според Шафино момичето нямало да издържи и аз се съгласих с него. Така де, Джули си е само на осемнайсет години. Шафино искал да я защити. Трябвало да го сторим и двамата. Ако не за друго, то заради паметта на Линда.

— Я чакай — прекъснах я аз. — Нека помисля малко. Наистина ли говорим за Шафино? За човека, за когото любовта към ближния се свежда до това, че той по цял ден се чуди на кого да подложи динена кора?

— Оная нощ ми се стори, че е прав — уточни Лайза. — Джули няма нищо общо с убийството на Линда. Защо да я забъркваме в такова тежко престъпление! Особено пък при положение, че е убита сестра й! Затова и послушах Шафино, казах, че Линда е отишла сама на летище „Кенеди“, за да се срещне с информатор. Сега обаче ми призлява при мисълта, че колкото да опазя Джули, съм укрила сведения за убийството на своя колежка. Проклет да е тоя Шафино! До каквото и да се докосне, то се скапва.

Отбелязах, че е сбъркала, и Лайза се съгласи. И двамата бяхме единодушни, че вече е късно да променя показанията си, ако иска и занапред да работи в полицията.

— Дадох показания под клетва — завайка се жената. — Променя ли ги, с мен е свършено. И повишението, и цялата ми кариера отиват на кино. Но не съм направила кой знае какво. При всички положения Джули си е невинна. Просто предотвратих ченгетата да я натикат в лапите на онзи богобоязлив Кармин. Линда е отишла сама на летището, натъкнала се е на Робишо и не й е провървяло. Точка по въпроса.

Казах, че целият свят се върти около Джули, точно както тая пикла си представя нещата.

Наскоро я бяха арестували за превишена скорост. Но Джули си е Джули — почнала да вдига стойки на катаджията и той се видял принуден да я арестува. В участъка претърсили дамската й чанта и намерили четири цигари марихуана. Към обвиненията за превишена скорост и съпротива на органите на реда се добавило и обвинението за притежание на наркотични вещества. Не щеш ли, малката сестричка се уплашила.

Този път обаче Линда не прояви разбиране — отсече, че е крайно време немирницата да порасне.

Отказа да уреди да пуснат Джули под гаранция — да си извлече поука. Посъветва я да види с какви женоря са я сложили в килията и какво ще я сполети, ако и занапред не си опича акъла. Така Джули прекара три дни заедно с проститутки, наркоманки, бездомници, крадли и разни психарки. По-късно момичето щеше да каже, че е прекарало седемдесет и два часа в пъкъла. Било ужасно. Но вместо да си извлече поука, Джули взе, че се озлоби срещу Линда, задето я е оставила в пандиза.

— И така, Шафино те е помолил да излъжеш за убийството на Линда — казах на Лайза.

— Той все пак си има подбуди, които не се ограничават с желанието да опазим Джули от Лаковара.

— Накъде биеш?

— „Сърцето си има свои основания, за които разумът не знае нищо“ — изрецитира Лайза.

— „Разбираме го по безбройни начини“ — продължих аз. — Казал го е Паскал, но какво общо има това с Шафино и Джули?

— Възхитена съм, браво на теб! — възкликна Лайза. — Линда ми е споменавала, че четеш много.

Тя погледна танцьорките в храма. Усмихваше се през сълзи. Знаеше нещо и умираше да ми го каже.

— Хайде, изплюй камъчето — подканих аз.

— Интересът на Шафино към балдъзата му е доста личен.

— Нима намекваш, че я чука? — ахнах аз.

— Не ми звъни повече, чу ли? Вече знаем кой е убиецът. — Лайза пъхна пакета с цигарите в дамската си чанта. — Когато научи, Линда щеше да се побърка: мъжът й да спи, моля ти се, с родната й сестра!

— Не ми е споменавала — отбелязах аз.

— Не й даде тази възможност. — Лайза се плъзна от стола. — Дългът ме зове. Направи ми една услуга. Не ме търси, чу ли? Видяхме се, поговорихме. Finito. И престани да ръчкаш. Убиецът на Линда беше заловен. Това е най-важното.

— Говориш като баща ми — казах аз. — Още един въпрос.

— Само един. И побързай!

— Линда споменавала ли ти е за банда, наричаща се Студенти на разменни начала?

Лайза се дръпна припряно.

— Не знам нищо за никакви ченгета, които вършат престъпления — отсече тя. — И не ме подпитвай повече.

— Изобщо не съм те питал за ченгета, които вършат престъпления.

— Чао, Мар — рече Лайза. — И много те моля, не ме търси повече, за да ти потвърждавам едно или друго. Аз бях дотук. И си отваряй очите на четири, пази си гърба! Задаваш неподходящи въпроси за неподходящи хора. От мен да го знаеш: тайната на щастието се свежда до доброто здраве и лошата памет. Искаш ли и занапред да си здрав? Забрави, че сме водили този разговор.

— Благодаря за ценните напътствия.

Лайза Уотс ми се усмихна — по-скоро притеснено, отколкото щастливо и убедено, сетне побърза да се изниже от заведението.