Марк Олдън
Американска полиция (31)

31.
Ами ако

Елдър каза:

— Трябва да се махнеш час по-скоро оттам, скъпа. Не мога да допусна да стоиш с този мръсник Мар. Бил ти се притекъл на помощ! Дрън-дрън. Я да те питам нещо. Ами ако той е в дъното на нападението и е пратил изнасилвачите колкото да ти покаже какъв храбрец е? Виж го ти него, безстрашният бял рицар! — Гласът му беше гърлен и опияняващ — не ти трябва наркотик. — Бива ли такова нещо, скъпа? Да се довериш на един бял!

— Повярвай, Джийн — възрази Карлайл Тейлър. — Мар не разиграваше театро. Наистина ме отърва от онези негодници. Преби ги от бой. И аз като теб не съм първа поклонница на Мар. Но ако не се беше появил, сега щях да съм труп. Още не мога да се успокоя. Треперя като листо. Спаси ми човекът живота, то оставаше сега да се държа с него като с някакво говедо. Ако беше жена и ти се нахвърлят да те изнасилват, и ти щеше да си му признателен, че се е появил тъкмо навреме. Чудо голямо, че бил бял. Утре може и да има някакво значение, но сега наистина съм му много благодарна.

Елдър явно беше подравнен. Едва не изревнува.

— Както говориш, още малко ще го изкараш, че за теб е някаква благословия да си в компанията на този негодник. Ако не те познавах, щях да си помисля, че си хлътнала по него. Бива ли да не споделиш с мен? Аз ги разбирам тия неща.

— Много те моля, Джийн, не почвай пак с тия небивалици. Точно сега ли намери да ми ги говориш?

— Какви небивалици?

— Не ми е до това да ми се правиш на пръв защитник на негрите. Избери по-подходящ момент, ако обичаш. Говориш като негър, но живееш като бял и мислиш като зелен, така че не ми пълни главата с дрънканиците си, точно сега не ми се слушат.

— Какво те прихваща, моето момиче? — възкликна Елдър. — Опитвам се да те предпазя от Мар, който като нищо ще ти заложи капан, а ти как ми се отблагодаряваш! Бива ли да сипеш такива обвинения по мой адрес? А той обясни ли ти как така точно по това време се е озовал на летището?

— Не съм го питала и не ми е обяснявал — отвърна жената. — Не знам дали ще ми повярваш, ала наистина не ми беше до това да го подпитвам. Но едно ще ти кажа. Според мен Мар не е убил госпожа Шафино.

— Да ти се неначуди човек, моето момиче! Според теб Робишо е невинен, а сега си седнала да ме убеждаваш, че и Мар е чист като сълза. Той може и да не е убил полицайката, но колкото до Робишо, то ти си единствената, която си на мнение, че не той е убиецът на жената на моя клиент.

— Джийн, сега не ми е до разправии. Разстроена съм, иде ми да вия, кой знае какви кошмари ще сънувам. Кажи ми само кога ще дойдеш да ме вземеш.

— Тръгвам още сега — рече Елдър. — А, чакай да не забравя. Ония боклуци, които си намерила на летището — парите и наустникът де.

— У Мар са. Иска да ги провери. Покрай това се сетих, че трябва да звънна на майката на Морис и да й благодаря. Всичко си беше там, където й е посочил Морис. Той казва истината, Джийн. Колкото и невероятно да звучи, някакъв бял наистина му е давал парите. Няма друго обяснение. Изпаднал негър като Морис не може да изкара и един, камо ли пък сто долара. Да е жива и здрава майка му!

— Остави я майката на Морис — прекъсна я Елдър. — Вземи нещата от Мар. Кажи му, че си размислила и смяташ да си ги прибереш.

— След всичко, което направи за мен! Не, нещата ще останат у него, докато той реши. Не е задължително да напиша статията веднага.

— Да напишеш статия ли? Ти не си добре, моето момиче! Живееш в някакъв измислен свят. Нали току-що каза, че си единствената, което се опитва да докаже, че Морис е невинен? Онзи кретен е пречукал ченге, при това жена, и то бяла. Ще си излежи присъдата, и толкоз. Виж сега, прави каквото ти казвам. Вземи парите от Мар, чу ли? Трябват ми.

Известно време Карлайл мълча, сетне каза:

— В какъв смисъл ти трябват?

Елдър не отговори.

— Попитах те нещо, Джийн — настоя жената. — В какъв смисъл ти трябват?

— В смисъл, че трябва да ги дам на госпожа Робишо. Все пак са на сина й, редно е да ги получи.

— Щом толкова ти трябват, поговори с Мар — отсече репортерката. — На мен не ми се разправя, и бездруго ми дойде множко днес. Още не знам дали да подавам оплакване. Да ти призная, не ми се ще да се разчува какво се е случило.

— Правилно! — подкрепи я адвокатът. — Защо да раздухваш историята, само ще ти навреди. В редакцията ще започнат да те одумват. Ами ако мъжете, които са те нападнали, само се правят на ченгета? Ако са някакви бели негодници, решили да ти отмъстят, задето отстояваш правата на своята раса? Решиш ли, че са ченгета, нищо чудно да тръгнеш да ги търсиш в погрешна посока.

— Те не са казвали, че са ченгета — възрази жената. — Налетяха ми изотзад. Хайде да не говорим сега за това, чу ли? Мар твърди, че били ченгета, и аз му вярвам.

— Мар е изпечен негодник, защо изобщо му се връзваш? Само се чуди как да подлее вода на някой чернокож. Така де, той е бял, какво ни влиза в работата? Забрави ли, че заради него ме изритаха от прокуратурата? Никога няма да му го простя. Ето, и сега ти пуска разни мухи. Трябва час по-скоро да се махнеш оттам. А, и още нещо. Още ли смяташ да пишеш за Бауза и Робишо?

— Хайде да говорим друг път за това — помоли Карлайл.

— Не, ще говорим сега. Робърт Шафино ми е клиент. Раздухаш ли тая история, ще пострада.

— Аз съм репортерка, Джийн. Работата ми е да пиша за убийството.

— Но не е задължително да ми слагаш пръти в колелата, а ти правиш точно това, когато създаваш неприятности на моите клиенти.

Карлайл Тейлър беше на път да се разплаче.

— Бива ли да си такъв егоист, Джийн! — прохлипа тя. — Защо ли изобщо се занимавам с теб. След целия ужас, който изживях, си повтаряш като курдисан само едно: аз, аз, аз. И ме караш да не пиша за нещо, което вече е обществена тайна.

— Карам те само да не ми пречиш, миличка. Държиш ли се с мен добре, ще ти отвърна със същото. Знаеш, че винаги съм те обичал. Съвсем си ми завъртяла главата. Непрекъснато си мисля за теб. Извинявай, ако съм те обидил. Но бях пределно откровен с теб. Хайде, аз тръгвам. Ти се приготви. Ако Мар не ти даде нещата, не се притеснявай. Аз ще се разправям с него. Всичко е наред. Аз ще имам грижата. Хайде, чао.

Той затвори. Карлайл също. Както и аз.

Забързах към хола, следван по петите от Дайън. Филмът с боксовия мач беше свършил. Не видях как Марсиано нокаутира Джърси Джо, затова пък научих нещо от телефонния разговор на Карлайл — че Елдър е притеснен, което ще рече, че се притеснява и Шафино. Онова, което ги бе извадило от релси, бе материалът на Карлайл за Бауза и Робишо, който можеше да отведе разследването и до Шафино.

Отидох в антрето, отворих дрешника и извадих от джоба на балтона си копие от полицейското досие на Робишо. Все не намирах време да го прочета и го носех у себе си.

Върнах се в хола, седнах тежко на канапето и зачетох списъка с престъпленията на Морис — беше доста дълъг. Негърът явно не различаваше добро от зло.

— Това са само догадки — казах на Дайън, — но Бауза може би е свързан с Робишо единствено като полицай, който го е арестувал.

— Съгласен съм.

— Днес по време на телефонния ни разговор Гавилан ми спомена, че Карлайл Тейлър е търсила Бауза. Сега вече знаем защо. Както личи, пише статия за Бауза и Робишо и това явно притеснява Елдър, пардон, Шафино. Защо ли?

— Какво ще спечеля, ако ти дам правилния отговор? — подсмихна се Дайън.

— Всичките спагети, които можеш да пренесеш до къщи с куфар — отвърнах аз. — Хоп, готово! — Бях открил каквото търсех. Беше на страница трета, четвъртия ред от горе надолу. — Навремето Бауза е патрулирал на летище Кенеди — поясних аз. — И тогава е арестувал Робишо за непристойно поведение. Три месеца по-късно отново го е задържал. Пак на летището. Този път по обвинение, че е откраднал багаж.

— Два ареста — закима Дайън. — Едно и също ченге, един и същи престъпник. Какво те смущава?

— Да предположим, че ти си Шафино — отвърнах аз. — Вечно кроиш някакви шашми. Да предположим по-нататък, че си намислил нещо, за което ти трябва някой изпаднал тип, несретник. Не какъв да е несретник, а човек, когото всички смятат за такъв. Онова, което си намислил, трябва да стане на летище „Кенеди“. Споменаваш го на приятелчето си детектив Бауза, който начаса възкликва — познавам човека, който ти трябва. И този човек е не друг, а Морис Робишо, стар негов познайник.

Дайън поклати глава.

— Играеш си с огъня. Твърдиш, че Шафино познава убиеца на жена си. Ако си на прав път, това обяснява защо Елдър е толкова притеснен.

— Да видим сега какво знаем — казах аз. — Знаем, че според Елдър статията на Карлайл за Бауза и Робишо ще навреди на Шафино. Знаем, че Карлайл вероятно е разказала на Елдър за подземието, а той на свой ред е разказал на Шафино. После Шафино праща Алдо и Рижия да я посплашат. Алдо обаче си е калтак и се е поувлякъл. Дали Елдър е знаел, че заради него изгората му ще бъде изнасилена? Ако е знаел, ще излезе по-голям мръсник, отколкото си мислех.

Подчертах, че Шафино никога не прави нищо току-така. Ако иска да заличи всички следи, истински или въображаеми, свързващи го с Робишо, значи си има причина и тя е, че тъкмо той е белият мъж, дал на бездомника сто доларовите банкноти.