Марк Олдън
Американска полиция (11)

11.
Право в десетката

Гранд Конкорс в Бронкс е най-широката магистрала в Ню Йорк и има осем платна — четири в едната и четири в другата посока. В началото на XX век тук се е намирала най-престижната част на квартала, нещо като отговора на Бронкс на Парк авеню. Тук навремето е живял Лев Троцки, а също и Бейб Рут.

Но през седемдесетте години Южен Бронкс се превърна в рай за дрогата и подпалвачите. Районът заприлича на пущинак, превзет от наркомани, опожарени жилищни блокове и заблудени куршуми, търсещи жизненоважни органи. Белите се вдигнаха и се преместиха в предградията, отнасяйки със себе си и голяма част от местните данъци и такси. Днес около Конкорс се бяха струпали предимно представители на всички други раси освен бялата, и то главно изпаднали типове.

И все пак кварталът бе запазил донякъде нормалността си. Старите къщи си стояха, в тях живееха хора. Но ако сте тръгнали пеш, не се отклонявайте от Конкорс. Мръднете ли на изток или на юг от магистралата, зле ви се пише.

Наближаваше шест вечерта. Намирах се в тясното сиво преддверие на погребалното бюро на ъгъла на Гранд Конкорс и Сто шейсет и първа улица, бях застанал до витрината, където бяха подредени ненадписани надгробни камъни, наподобяващи огромни шахматни фигури. На входа бдеше чернокож бабаит, който тежеше към сто и двайсет килограма в тлъстини и безформени мускули. Задачата му беше да разгонва живите трупове: наркоманите и онези, които си говореха с Дядо Боже, докато пикаеха направо на тротоара.

Бях единственият бял в сградата. Останалите — и опечалени, и персонал, бяха или чернокожи, или латиноамериканци. Всички бяха оклюмали и говореха шепнешком, никой не пускаше шеги.

Компания ми правеше Карлос Хюмес, пуерториканец към четирийсетте с дребно лице, който държеше погребалното бюро. Беше приятел на семейство Балера, част от което беше горе, на бдението край ковчега на Лурд. Бях видял трупа й в хотел „Лангам“, не ми се гледаше отново. За две денонощия бях посетил две погребални бюра и вече не издържах. Само това ми липсваше, пак да ме плиснат студените тъжни спомени.

Единственият човек, когото исках да видя, беше Нелсън Балера, бащата на Лурд. Смятах да го питам дали е молил детектив Бауза да издирва дъщеря му. Балера не бе какъв да е свидетел. Той можеше да оневини Бауза или да го свърже с осем убийства. Няма как да търсиш такива сведения по телефона. Отиваш при човека и говориш очи в очи с него.

Хюмес каза, че Нелсън Балера е бил тук, но е излязъл преди около час. Бил отишъл с приятели да вечеря. Хюмес ги очаквал да се върнат всеки момент.

Познавал Балера от години. Били състуденти, били следвали в университета „Фордам“, били играли заедно във футболния отбор. И двамата били масони и посещавали една и съща католическа черква на Фордам Роуд. Хюмес се затюхка колко много му се било струпало на Балера. Преди три години бил изгубил, клетият, жена си Ирма, която се нагълтала с приспивателни и после си сложила на главата найлонов плик. Ето че сега били убили и единственото му дете — Лурд. „Muy triste“, простена Хюмес — с други думи, много тъжно.

Бях виждал Нелсън Балера по новините, в репортажа за убийството на дъщеря му. Беше светлокож пуерториканец някъде на годините на Хюмес, беше висок към метър и осемдесет, имаше квадратна глава, месеста долна устна и плешивееща гарвановочерна коса. Живееше на Бостън Роуд в Бронкс, беше директор на болница и членуваше в настоятелството на местното училище.

В очите на обществото беше благочестив и богобоязлив като великденска служба. Но Лурд бе споделила с Уолтър Луди, че баща й си има и тъмна страна. Беше избягала от къщи, защото Нелсън Балера я изнасилвал непрекъснато. После се отрязвал и я скъсвал от бой с метална закачалка, задето, както се изразявал, била разпусната и похотлива.

Балера не бе натиснал спусъка на пистолета, убил дъщеря му, но откъдето и да го погледнеш, си беше съучастник в убийството й.

Муди твърдеше, че майката на Лурд е знаела какво става. Но била мекушава и неуравновесена, не можела да помогне на самата себе си, камо ли на друг. Накрая се нагълтала с приспивателни, поляла ги с четвъртинка водка, омотала си около главата найлонов плик и поела към онова, което Шекспир нарича „неоткритите селения“.

Виж, Нелсън Балера не си падаше по водката, той имаше друго любимо питие: урината на собствената си щерка. Смятал я за афродизиак и ката ден глътвал по малка чашка от нея. Голям симпатяга, няма що. Преди да духне от къщи, Лурд е трябвало да му отнесе с някой и друг куршум топките, та да миряса.

Кажех ли на Хюмес голата истина за неговия приятел, той щеше да ме заклейми като коравосърдечен негодник, който не разбира нищо от душевността на етносите и изкарва всички латиноамериканци извратени типове.

Беше в правото си човекът. Кръвосмешението не бе чак такъв смъртен грях за тия хора, които имаха повече имена, отколкото катове долни дрехи. В Латинска Америка, роди ли се момченце, първото, което прави майката, е да му захапе пишлето, та да се убеди, че си е на мястото. Сигурно помните и онзи стар виц: в Пуерто Рико девственица ще рече дванайсетгодишно девойче, което тича по-бързо от баща си и братята си. Макар че за Лурд Балера това едва ли е звучало като виц.

Ако исках Хюмес да ми съдейства, не биваше да поставям под въпрос семейните ценности на Балера. Същевременно трябваше да разбера дали и Бауза присъства в уравнението.

А това означаваше, че волю-неволю, трябва да разиграя малко театро пред сеньор Хюмес.

Та му казал, че Нелсън Балера е трябвало да наеме частен детектив, който да намери дъщеря му. Да се поохарчи за опитен следовател.

— Точно това и направи — отвърна Хюмес. — Само дето не му се наложи да плаща. Потърси помощ от кръстника на Лурд.

— Бих искал да поговоря с него. Той тук ли е?

— Не. Отиде да вечеря с Нелсън. Но ще се върне скоро. Полицай е, работи тук, в Бронкс. Казва се Бауза. Детектив Хесус Бауза.

Право в десетката!

— Бихте ли ми казали името буква по буква.

Сякаш не го знаех. Хюмес на драго сърце изпълни молбата ми.

— Бауза — повторих аз и си го записах надлежно в тефтера.

За да се поуспокоя, го повторих с химикалката — внимавах да не поглеждам Хюмес. Бях превъзбуден. Неописуемо доволен от самия себе си. Първият им пробив в убийствата, извършени от господин Чистников. Искаше ми се да споделя радостта си с Линда. Да чуя как тя ме хвали: „Браво на теб, нямаш грешка!“.

Такива мигове само ми напомняха, че нея вече я няма. Никога през живота си не бях губил нещо, което да ми е така важно.

Значи Бауза наистина е издирвал Лурд Балера. Ето го потвърждението, от което се нуждаех! Щом Нелсън Балера се върнеше, щях да имам още доказателства. Дори Уолтър Муди започваше да ми става симпатичен — латиноамериканците бяха потвърдили думите му.

Хесус бе търсил Лурд и Тонино — главно заради еквадореца. Голям късметлия беше тоя Хесус. С един куршум два заека!

Според мен Лурд се е доверявала на кръстника си и вероятно дори е споделяла с него. Казала му е къде на Таймс Скуеър е отседнала, може би дори защо е избягала от къщи. Едно беше сигурно — в мига, в който е споменала името на Тонино, вече е била труп. Хесус е нямало да й позволи да се върне със сълзи на очи при скъпото си татенце. Само това оставаше, Лурд да се раздрънка и да отприщи потока от лава. „Не е ли странно, кръстник, че Тонино бе очистен точно след като ти разказах за него?“

Сега вече знаех защо в стаята на Лурд е нямало следи от взлом. Момичето само бе отворило на своя кръстник.

Което не означаваше, че Бауза е физическият убиец. По всяка вероятност той само бе организирал нещата. Но дори и да не беше господин Чистников, със сигурност знаеше кой е той.

Както беше тръгнало, щях да разтърся света на Джак Хейдън. Щях да му подлея вода, с което щях да преобърна и собствения си живот.

— Хесус я издирваше след работа — допълни Хюмес. — Обиколи от край до край Таймс Скуеър, Ийст Вилидж, доковете в Уест Сайд. А също Осмо авеню. Поддържаше непрекъснато връзка с Нелсън, държеше го в течение. Скъса се да обикаля човекът и пак нищо.

— Значи е ходил и на Таймс Скуеър.

— Два пъти. Но Лурд я нямаше и нямаше. Разплака се горкият като малко дете, щом научи, че момичето е било убито.

— Чували ли сте с ушите си как детектив Бауза съобщава на господин Балера, че не може да открие Лурд?

— Ама разбира се. След като Лурд избяга от къщи, Нелсън изпадна в депресия. Не понасяше самотата, затова и го поканих за известно време у нас. Веднъж Хесус се отби, за да му каже, че е ходил на Таймс Скуеър, но не е намерил момичето. Защо питате?

Ченгетата лъжат преднамерено, с цел. А целта е да арестуват някого. Няма ли лъжа, няма и арест. При тези обстоятелствата лъжите са не само оправдани, но и необходими и неизбежни.

Погледнах Хюмес право в очите.

— Убийството на Лурд е свързано по някакъв начин с убийствата на неколцина латиноамериканци.

— Да, споменаха за това и снощи по новините. Какъв ужас!

— Искам да заловя убиеца на Лурд. За да не продължава да се разхожда на свобода и да вилнее.

Хюмес кимна. Току-що бях казал онова, което му се искаше да чуе.

Сега беше моментът да му хвърля малко прах в очите. Рекох:

— Непосредствено преди да бъде убит, нелегалният имигрант, който е бил с Лурд, е бил забелязан на Таймс Скуеър заедно с двама латиноамериканци, вероятно негови роднини. Нося снимките им.

Почуках се отляво по гърдите — един вид ги държа във вътрешния джоб. Къде ти! Там бяха само пакетът цигари и резервният тефтер.

— Смятам да ги покажа на детектив Бауза. Не е изключено, докато е издирвал Лурд, да е мярнал мъжете.

Хюмес кимна.

— Ясно — каза ми, но гледаше не мен, а към витрината, през която се виждаше черен ягуар — спираше пред погребалното бюро. — Колата на Хесус. Сигурен съм, че на драго сърце ще погледне снимките.