Марк Олдън
Американска полиция (12)

12.
Запознанство със семейството

Ягуарът, издължен и нисък, беше чудно хубав и проблясваше пред погребалното бюро като огромна торта с лъскава глазура. Явно нашият Хесус печелеше добре от стриптийз заведението. Къде ти ще караш ягуар с едната полицейска заплатка!

Отидох заедно с Хюмес при входа и чернокожият бабаит ни отвори вратата. Излязохме и латиноамериканецът вдигна ръце — да се порадва на студеното време. Не носеше палто, както гледах, не му и трябваше. Дали това, че работи непрекъснато с трупове, не бе засегнало разсъдъка му?

Погребалният дом се намираше на пресечка с магазини за преоценени стоки, бакалии и киносалони за порнофилми. Кървавочервеното слънце всеки момент щеше да залезе зад жилищните блокове в стил сецесион от двете страни на Гранд Конкорс. Наоколо нямаше жива душа. Трябва да си луд, за да се размотаваш по мръкнало в Южен Бронкс.

Видях как от ягуара изхвърча някакво момче. Беше латиноамериканче на около тринайсет години с големи уши и къс врат, възпълно в кръста — беше от децата, на които съучениците викат Шишкото. Видя ми се много тъпо. Беше облечено в яке с емблемата на отбора на Янките, с фланелена риза, черна вълнена шапка и торбести дънки, нагънати около глезените. Беше допряло длан до бузата си. Махна я и аз видях, че му тече кръв.

Хлапето погледна кръвта по ръката си, после се вторачи ядно в лъскавия автомобил, в човека, който го бе зашлевил през лицето. Стори ми се по-скоро ядосано, отколкото уплашено. Стана ми симпатично — няма да хленчи и да циври. Държеше се мъжки и нападателно — демек, само да си посмял да ме докоснеш и с пръст.

Харесвах такива деца — те ще ухапят и псе, ако ги заръфа.

Понеже и на мен ми е минало през главата, знаех какво му е на клетото момче. Явно сега му се щеше всички възрастни да измрат до крак. И на мен ми се е искало, след като калугерките ме пребиеха от бой с каиша.

От ягуара след малчугана слязоха още двама латиноамериканци, мъж и жена. Жената притича при момчето и го прегърна. Беше по-млада от мен, към трийсетте, с широки рамене, боядисана руса коса и волева челюст. Носеше големи златни обици с формата на халки, син шал, късо кафяво кожено палто и розов гащеризон. Беше с обувки с тънки подметки и каишчици отпред и с токове, високи най-малко десетина сантиметра. Беше от жените със силно сексуално излъчване, които в леглото не си губят времето с разните му там цуни-гуни и други лигавщини и направо хващат бика за рогата.

Мъжът с нея беше Нелсън Балера, с подпухнало лице и просълзени очи. Беше отворил уста с бърнести устни и бе брадясал. С бежовия балтон, жълтото шалче и кафявите островърхи обувки приличаше на застаряващ жиголо. Изглеждаше изтощен, аха, и да се свлече в несвяст.

Попитах Хюмес коя е жената и той ми обясни, че това била Дамарис Бауза, жената на Хесус Бауза. Момчето пък се казвало Гавилан и й било син от предишен брак. Собственикът на погребалния дом затули с длан уста и изшушука, че Бауза и доведеният му син не се разбирали никак.

Ха познайте кой бе зашлевил детето.

Хесус Бауза продължи да седи сам в автомобила — клатеше зад волана глава, сякаш смазан от житейските раздори и неразбории. Бях го видял с приятелчетата на Боби Шашмата на погребението на Линда — възслабо конте на около трийсет и пет години с широки ноздри и чело, прекалено голямо за лицето му. Линда ми го беше описвала като вироглав мъжкар и кибритлия, който става непоносим, ако нещата не стават, както ги иска.

Казах, че ми се ще да поговоря с Нелсън Балера, и Хюмес го повика с ръка.

През това време Бауза проточи врат през отворения прозорец на автомобила и подвикна на жена си, че му било дошло до гуша от дебелогъзото й синче, което не знаело що е уважение, и че следващия път, когато лекенцето му с лекенце почнело да му дава тон в живота, той щял да го фрасне така, че да го помни до гроб. Не можело някакъв си сополанко, който бил толкова тъп, че се налагало учителите да подпалят училището, за да го избутат да премине в трети клас, да дава акъл на един нюйоркски полицай.

Дамарис Бауза навири квадратна брадичка и изсъска на мъжа си, че само да е посмял да удари още веднъж детето, и ще му се стъжни животът. Подвикна му да си стоял в центъра на града, при своите приятелчета, ченгетата, които се хващали на опашатите му лъжи, в нощния клуб, фрашкан с голи пачаври, при младата си курва. Там му било мястото, а не в Бронкс, при нея и Гавилан.

Бауза беше почерпен. Още не беше мъртво пиян, но бе на път да го стори. Загледах го как продължава да тормози с тъпа усмивчица доведения си син. Взе да му се подиграва, че бил дебел, нарече го урод и малоумник, подметна и че ако е престъпление да си грозен, Гавилан щял да иде направо на електрическия стол.

Госпожа Бауза се разкрещя на мъжа си на испански — не разбирах какво точно му казва, но пак ми беше ясно, че не му предлага парче от плодовия си сладкиш.

Точно в този миг от сумрака изникна млад негър с опърпана каубойска шапка, кървавочервен халат за баня и слънчеви очила. Не само облеклото, но и обувките му бяха доста странни — на единия крак негърът беше с маратонка за тенис, на другата — с оранжев кец, и двата се разпадаха. Лицето му беше цялото в струпеи, и двете му ръце бяха отекли. Наркоман. Надрусан до припадък.

Забеляза семейство Бауза и спря като закован. Погледа ги с отворена уста и унесено лице, пък рече на Хесус:

— Ей, братле! Що я оставяш тая пачавра да ти повишава тон? Я вземи, та й насини задника. Чу ли? Хубавичко я подреди.

Съпругът и съпругата не обърнаха внимание на призрака наркоман, който при тази реакция се почеса по главата — явно умуваше какво още да каже. Боцкаш ли се, не си особено чевръст в мисленето.

После ни в клин, ни в ръкав дрогерът долепи длан до устата си. Поклати глава, все едно казваше: „Голяма каша си забъркал, мой човек“, и продължи нататък, като първо махна на Бауза и жена му, сякаш ги изпращаше на пътешествие. Предполагам, бе надушил, че Хесус е ченге.

Нелсън Балера бе застанал пред мен и затулваше отчасти Бауза и жена му. Хюмес ни запозна, като обясни, че съм детективът, натоварен с разследването на убийството на Лурд. Не беше точно така, но аз не си направих труда да го поправям. Нямаше за кога. Все някога Бауза щеше да ме забележи. И щеше да попита какво търся тук.

Балера се усмихна тъпо. Ръкува се с мен така, както си представяше здрависването — подаде ми връхчетата на пръстите си, които бяха меки и влажни. Попита дали съм от участъка в Южен Манхатън, а аз отвърнах, че работя в друг отдел, показах му картата си и вметнах, че искам да заловя убиеца на момичето, но основната ми задача е да открия някаква връзка между дъщерята на Балера и Тонино Куевас.

Очите на Балера бяха зачервени, той току подсмърчаше. Понечи да каже нещо, изхлипа и преглътна тежко. Извини се, че е прегракнал, и помоли за снизхождение. Зад сълзите и хлиповете видях мъж, който живееше в някакъв свой си измислен свят, където всичко е от хубаво по-хубаво и вечно грее слънце. Дори и да се натъкнеше на неприятности, Балера пак не се разделяше с фантасмагориите си и със своя несъществуващ свят.

Но след като заговори, не можеше да се спре. Явно го измъчваха угризения на съвестта. То оставаше да не го измъчват! Все пак бе изнасилвал едно дете, бе предал всичко, каквото е могъл да предаде. Каквото и да разправяше на другите, се терзаеше от вина, задето е тормозел сексуално собствената си дъщеря.

Сподели с мен какво прекрасно момиче била тя. И колко му било мъчно за нея. Можели и досега да са заедно, ако не се съсипвал от работа в тая пуста болница. Всеки миг, прекаран заедно с Лурд, бил невероятно преживяване. Балера дори пусна някоя и друга сълза.

Искаше да му съчувствам. Да го утеша някак. Би дал всичко, само и само да се махне оттук.

Попитах го за детектив Бауза и Лурд. Разказът му съвпадна почти дума по дума с онова, което ми бе казал и Хюмес. Да, Бауза бил хукнал да търси момчето. Не, не го бил открил.

Сега вече разполагах със свидетелствата на трима души, които можеха да свържат Бауза с избягалото момиче. Единият: Уолтър Муди, можеше да потвърди, че той е ходил в хотелската й стая непосредствено преди убийството. Но още липсваше нещо важно — подбудите да очистят еквадорците. Не разберях ли какви са тези подбуди, разследването отиваше на кино.

Видях как Балера гледа с мокър поглед Бауза, но той не го забеляза — още се разправяше с жена си. Бащата на мъртвото момиче сподели какъв прекрасен човек бил детективът. Направо невероятен.

— Знаете ли какво направи? — попита Балера.

— Не, не знам.

— Охарчи се, човекът, само и само да открие дъщеря ми.

— Наистина ли?

— Ами да. Пръсна хиляда долара. Сам виждате колко много обичаше Лурд.

— Тия хиляда долара. За какво ги е похарчил?

— За сведения. Обикаляше улиците. Разпитваше наркоманите, сводниците, проститутките, разносвачите. Хора, които можеха да му кажат нещо за деца, избягали от къщи.

Отгърнах нова страница в тефтера.

— И какво е разбрал от тях?

— Нищичко. Изиграха го тия негодници. Излъгаха го. Копелдаци мръсни!

— Той ли ви го каза?

— Детектив Бауза си е душа човек. Прекалено доверчив е.

— Както ми го описвате, има голямо сърце.

— Наистина е такъв, повярвайте — възкликна Балера и избърса очите си с носна кърпа. — Мен ако питате, тъкмо ония добичета са виновни за смъртта на Лурд.

— И защо да са виновни те?

— Защото са излъгали колкото да приберат парите, хилядата долара де. Грабнали му ги от ръцете и го пратили за зелен хайвер. Мръсници. Попречиха му да открие навреме дъщеря ми. Да, виня тях. Всичките до последния. Точно те стреляха в детето ми.

Спрях да пиша и го погледнах — дали не бях изтървал нещо. Както ми описваше Хесус, излизаше, че той е най-преданият и щедър човек по белия свят, който върви право напред по лъкатушните житейски пътища.

Познавах ченгета, които наистина ще се охарчат, само и само да помогнат на едно дете, но Бауза не беше от тях. Тази вечер го бях видял как се държи с доведения си син и бях разбрал, че пет пари не дава за децата, били те негови или чужди. Истинският детектив Бауза си беше едно пропило се леке, което изневеряваше на жена си, биеше деца и караше кола, която съвсем не беше по джоба на едно честно ченге.

Освен това беше замесен в няколко убийства. По-точно, в девет.

— Имате ли представа, детективе, кой е убил дъщеря ми? — попита Балера и ме хвана за китката.

Не исках тоя мръсник да ме докосва и се дръпнах. Той беше погълнат от себе си и не забеляза.

— Работим по две версии — отвърнах аз. — Но поне засега не мога да ви кажа нищо със сигурност.

— Така и не успях да се сбогувам с нея. Бих дал всичко, само и само да видя Лурд отново жива. Поне за миг. Единствено това искам от Бога. Да ми върне дъщеричката за един-едничък миг.

По бузите му се застичаха сълзи. Кимнах към погребалния дом.

— Вътре ви чакат. Ако се наложи да ви попитам още нещо, пак ще ви потърся.

Бях получил онова, заради което бях дошъл. Пък и Балера вече ми играеше по нервите. И да исках, не можех да му помогна да се пребори с угризенията на съвестта.

Тъкмо бях прибрал бележника, когато Бауза изкрещя:

— Пачавра, само да си посмяла да ме заплашваш!

Видях как той блъска с вратата на автомобила жена си — тя загуби равновесие и се олюля назад. Едно от токчетата й се счупи и жената си изкълчи крака. Изпищя, свлече се на земята и падна на хълбок. Розовият й панталон се цепна отзад, чантата й отхвърча под автомобила.

Сблъсъкът й с вратата на ягуара не беше някаква случайна злополука. Бауза скочи от автомобила и вдигна крак, готов да го стовари върху жена си. Бях далеч и не можех да се намеся, затова пък Гавилан не остана безучастен наблюдател. Метна се, хвана през кръста втория си баща и го блъсна с все сила в ягуара. Наведе глава и продължи да го държи. Бауза го фрасна зад врата, по рамото. Щом хлапето поотпусна хватката, детективът го повали на колене в калта. Гавилан се преви одве и това вече ме вбеси. Бауза стоеше с гръб към мен и изобщо не ме забелязваше. Отидох при него и му ударих едно ляво кроше в бъбреците, после го млатнах и отдясно по гръдния кош. Хесус също се свлече на колене и си пое въздух през устата. Долепи ръка до гърдите си и пак си пое дълбоко въздух. Както разтриваше ребрата си, ме погледна през рамо и въздъхна през стиснати зъби.

— Мар! — възкликна Бауза. Затвори очи и продължи да си поема дълбоко въздух. Сетне рече: — Ти наистина не си добре, от мен да го знаеш. Какво, по дяволите, търсиш тук?

Седна на тротоара. Бръкна под палтото си — да извади пистолета.

Нося два пистолета — деветмилиметров глок с петнайсет патрона и таурус с петсантиметрова цев. Деветмилиметровият беше отзад на кръста ми, прихванат с плътна ластична лента, за да не се изхлузи, а таурусът беше в кобура на глезена ми.

Не се пресегнах да ги извадя. Вместо това се надвесих над Бауза, така че носовете ни почти се допряха. Чух тежкото му дишане, долових миризмата на алкохол, видях как детективът прехапва нервно долната си устна. Видях и очите му, той пък видя моите. Дръпна се и аз разбрах, че е забелязал лудостта в погледа ми — пълна загадка и за самия мен.

— От такова разстояние преспокойно можеш да ми пуснеш два куршума — уверих го аз. — Все ще ме улучиш, изобщо не се съмнявам. Оттук ще ме уцели и Стиви Уондър, та камо ли ти! Лошата новина е, че въпреки това песента ти е изпята. Дори и да изпразниш в мен пълнителя, пак няма никаква гаранция, че ще ме спреш. Между другото, улучвали ли са те с деветмилиметров в стомаха? Искаш ли да опиташ какво е?

Бауза се свъси и поклати глава.

— Божичко, прави са. Наистина си голям негодник.

Извади ръка изпод палтото. Не държеше нищо. Изправи се, залитна, подпря се на ягуара, после се качи вътре и седна на седалката до шофьора. Без да сваля ръка от гърдите си, се вторачи през предното стъкло, след това ме стрелна с поглед, от който пролича, че вече съжалява, задето одеве не ми е теглил куршума. Аз обаче не се извърнах и накрая, ще не ще, Бауза погледна встрани.

Хесус си беше мижитурка. Жалък страхлив мухльо. Само един поплювко е в състояние да фрасне жена си с вратата на автомобила, а после да си поиграе на футбол, като вместо топка подритва слабините на доведения си син. Но не бях и толкова лековерен, че да подценявам човек, напълнил толкова много ковчези. Хесус си беше опасен. Следващия път нямаше да ми се нахвърли ей така, направо, както приляга на истински мъж, а щеше да ме нападне, както го правят всички подлеци — в гръб.

Погледнах жената на Бауза. Гримът й се беше размазал, но истерията я бе поотпуснала. Глезенът явно я болеше, понеже тя се бе облегнала на Хюмес, който й беше услужил и с носната си кърпа. Синът й се бе изправил, но си разтриваше корема и едвам се държеше на крака. Нелсън Балера опипваше внимателно темето на детето, където го бяха ударили.

— Аз, госпожо Бауза, съм детектив Мар — представих се и си показах картата. — Спрял съм колата там, пред катафалката. Ще ви откарам със сина ви до вкъщи.

Бауза затвори вратата на ягуара, приплъзна се зад волана и се пресегна да завърти ключа. Но първо ми каза:

— Давам ти картбланш, Мар.

— Моля?

Той запали двигателя. Ягуарът изръмжа.

— Няма да спя вкъщи. Можеш да посваляш жена ми. Както направи с жената на Шафино.

Погледна в огледалото за обратно виждане, завъртя волана, но вместо да потегли, пак ме стрелна с очи.

— Майко мила, само какво ти готви Боби Шашмата! Винаги ще бъде една крачка пред теб и дебелия ти задник. Каквото и да предприемеш, той пак ще надуши. До скоро, мой човек.

Бауза натисна до дупка педала за газта, направи обратен завой, въпреки че беше забранено, и отпраши към центъра на града.

Беше прав за едно. Наистина проявявах интерес към жена му. Но не за да я свалям.

Няма по-безогледен престъпник от престъпното ченге. То знае как да надхитри правосъдната система. Може да укрие улики, да сплаши свидетелите, да забележи и в тъмното, че го следят. Може да се добере до документи, издадени от съда, и да притисне роднините на съдебните заседатели. Знае и как да укрие пари. Цял живот е усъвършенствал тактиката, която някой ден могат да приложат и в разследването срещу него. Колегите, другите ченгета, ще го бранят със зъби и нокти, дори и да е обвинен в убийство.

И дума не може да става да го подслушват. Кой е толкова загубен, че да казва нещо уличаващо по телефона?

Ала пак има начин да го спипаш. Начин, който неизменно се увенчава с успех: да използваш срещу него враговете му.

Усмихнах се на жената и на доведения син на Бауза.

— И къде е това вкъщи? — попитах ги.