Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (32)

3. Гласове от етера

Събуди го остър телефонен звън. Сержантът вдигна слушалката.

— Какво? — скочи той. — Идвам веднага!

Пиян от недоспиване, умора, тревоги и валериан, кварталният се облече и хукна към Управлението.

Завари дежурния офицер и радиста седнали пред контролния радиоприемник.

— Чуйте! — кратко каза офицерът.

От високоговорителя отначало идваше някакво бръмчене и писукане, но скоро звукът се проясни и се чу глас:

„Ало, ало! Тук говори «Островът на свободата», принадлежащ на Първа червена бригада. Чувате ли ни? Чувате ли ни? — и гласът запя: — Аванти пополи… аванти пополи… Бандера роса ла триумфера. Чувате ли ни?“

Отново бръмчене и пищене и на призива отвърна друг глас, малко по-тънък от първия:

„Ало, ало! Тук говори «Нос Добра надежда», принадлежащ на Втора черна бригада… Чуваме ви! Чуваме ви! Вие чувате ли ни? — и гласът запя: — Моран-бонг! Боран-бонг! Там-та-там! Там-та-там!“

В настъпилата тишина офицерът попита:

— Как ви се струва, сержант? Това е във вашия квартал.

Сержант Марко настръхна. В неговия квартал! И то тъкмо две радиостанции! На някакви си червени и черни бригади!

Първият глас отново се обади:

„Хайде сега да преместим координатите! Ние отиваме на 9-10-32, вие идете на 9-20-02.“

„Прието — отвърна вторият глас. — Отиваме на 9-20-02. Дочуване.“

Високоговорителят млъкна.

— Ето затова не можем да ги хванем — каза радистът. — Непрекъснато се местят. Докато ги засечем, те са вече на друго място.

Веждите на сержанта усилено затрепкаха, за втори път през това денонощие — признак, че нервите му вече не издържат. Неговият квартал, първенецът по чистота и вторични суровини, е свърталище на контрабандисти и на червени и черни бандити на етера! Ох! Нямат ли край нещастията днес?

След по-малко от десет минути от високоговорителя отново долетя първият глас:

„Тук «Островът на свободата». Чувате ли ни? Чувате ли ни? Говорим от 9-10-32. Ча-ча-ча… Ча-ча-ча… Танцуваме ча-ча! Вива Куба!“

„Тук «Нос Добра надежда». Намираме се на 9-20-02. Чуваме ви отлично! Вие чувате ли ни? Моран-бонг! Танцуваме макале!“

„Готови ли сте?“

„Уха! Чакаме само да се изпълни параграф 4.“

„Ще се изпълни! Заклеваме се в брадата на пророка! Горе главата! Патриа о муерте! Ние тръгваме!“

„Желаем щастие! Хоройя а кани! Да живее свободата! Край!“

Двете станции прекратиха предаването. Тримата в кабината дълго мълчаха, потънали в мислите си.

— Опасна работа! — промълви пръв сержантът. — Тия цифри и координати… хм… трябва да е шифър!

— Това са някакви луди любители! — каза радистът.

— Или деца — добави офицерът.

Сержантът скочи от стола като изхвърлен от катапулт. Династронавтите! Династронавтите! Те са! Само те…! Но нима е възможно? Та това не е шега: да имаш цели две радиостанции! А защо не? Та лани за Марс се готвеха да летят, с Фидел Кастро си кореспондират, мушкат се в разни канали, съкровища откриват, книги пишат за тях…

— Свободен ли съм? — попита с треперещ глас сержант Марко, нетърпелив по-скоро да провери предположението си.

— Свободен сте — отвърна офицерът — Но вижте, поразтъпчете се, поразпитайте тук-таме, може да откриете нещо. Нищо чудно да излезе някаква чисто любителска или детинска история. Гражданите протестират. Знаете, нали, телевизорите…

— Слушам! — каза сержантът. — Ще открия бандитите на етера! — И хукна из квартала да търси династронавтите и техните проклети радиостанции.

Първата му работа бе да провери в собствения си дом: кандидат-династронавтът Кънчо сладко спеше. Не е той значи.

Отиде при Мишо Еквилибриста, който живее най-близо. Той също си беше в къщи, разтворил енциклопедията на думата Претория…

Качи се при Мореви: Наско Нето тъкмо рисуваше роботи с бради, а неговите родители седяха на ниските кресла пред телевизора и гледаха предаването за децата от предучилищна възраст.

Вихра слушаше Четвъртата симфония от Брамс.

Рони Дато вечеряше.

Майор Димчо четеше три книги наведнъж и решаваше шахматна задача.

Сашо Кобалтовия юмрук стоеше пред огледалото и решеше фантастичната си коса.

И тъй нататък, и тъй нататък… Сержантът обиколи домовете на всички династронавти и всички до един си бяха в къщи! Нима не са те? Или са успели да се приберат? Или Федерацията има може би нови членове, които той не познава? И какви са тия тайнствени цифри 9-10-32 и 9-20-02, координати и прочее?

Сержант Марко мисли дълго-дълго и накрая взе две важни решения: първо — още утре ще попита шифровчика в управлението какво може да означават цифрите и, второ — отсега нататък да не изпуска от очи династронавтите, особено през вечерните часове, когато обикновено се обаждат черните радиостанции.

На улицата, преди да се върне в къщи, сержантът срещна другаря Антон Антонов. Заприказваха се. Режисьорът изглеждаше уморен. Каза, че досега е бил на работа в телевизионната кула, за да подготви гигантската масова сцена, която ще снима утре заран… Ама какъв филм ще стане! Лека нощ!

Разделиха се. Тази нощ сержант Марко сънува тайнствените цифри на координатите, номера на сивата волга и металически гласове, които пееха ча-ча и моран-бонг, а на другаря Антон Антонов се присъниха безкрайни орди прабългари и всички с бради и мустаци.