Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (15)

2. Оръжие и пари! Пари и оръжие! Находката на Наско Нето

— Сега — каза майор Димчо, — след като имаме почти всичко, трябват ни две важни неща: оръжие и пари. Оръжие за борба с диверсантите и тигрите, пари — за да си купим микрофон за радиото и за други неща. Има ли предложения?

— Оръжие има в студията на татко — предложи Фани.

— То не е истинско, бе — каза презрително Наско Нето.

Тогава Кънчо важно каза:

— Татко има пистолет и ятаган и хем истински! Ще му кажа да ни ги даде.

Всички се хванаха за главата и ревнаха:

— Само да си посмял! Тоя глупчо ще издаде всичките ни тайни право на милицията! Я излез навън да пазиш!

Ужасно обиден от тази несправедлива постъпка, Кънчо застана на пост пред вратата и реши в най-скоро време да докаже на ония вътре, че той не е глупчо.

А ония вътре дълго още се съвещаваха и накрая съставиха кратък план за намиране на пари и оръжие. Парите ще се намерят:

а) чрез спестявания; б) чрез труд — ще се помага при пренасянето покъщнината на Мишовата баба, ще се берат билки, ще се организира масова акция за събиране на вторични суровини; в) чрез търговия.

Оръжие ще се намери:

а) в таваните; б) в мазетата; в) в тайни скривалища.

Преди да се пръснат, династронавтите направиха по едно кръгче с велосипеда на Рони Дато и стана обед.

Следобед, когато родителите легнаха да си почиват, интербригадирите пристъпиха към изпълнението на задачите.

Майор Димчо дълго се рови във вехториите на тавана, но оръжие не можа да открие. Затова пък успя да измъкне доста вторични суровини като един огромен пакет ноти за пиано, цяла кошница буркани, една маша, едно гърне от времето, когато майорът беше бебе. Това явно не беше достатъчно и затова Димчо слезе в кухнята и измъкна големия хаван, червената тенджера, няколко лъжици и вилици и една дълга жица. Когато прибра всичко това на сигурно място, той се задълбочи в книгите, защото ясно е, че само там могат да се намерят указания за тайни скривалища. И понеже много бързаше, нареди пред себе си пет книги и започна да ги чете едновременно. До вечерта прехвърли всички партизански спомени, всички мемоари на софийските бойни групи, всички разкази на нелегалните дейци и когато най-сетне със зачервени очи затвори последната книга, той вече знаеше къде ще търси. Разбира се, всичко трябваше да се запази в тайна.

Рони Дато също успя да посъбере някои и други вторични суровини като новите панталони на татко си, гумената плувна шапка на брат си Пламен и един чук. Като прибра всичко това на сигурно място, той също се зарови в книгите…

Кънчо дълго търси оръжие в сандъка за играчки, но освен тапешкото си револверче не можа да намери друго. Не се отчая и реши да търси по-нататък.

Игорчо пък посвети целия следобед на търговия. Напълни чантата си и отиде в съседната махала. Там успя да продаде киноапаратчето си за приказки за 84 стотинки, зимните си кънки за 47 стотинки, а кецовете си размени срещу колекция от празни кибритени кутийки, които се надяваше да продаде също на добра цена.

Що се отнася до Сашо Кобалтовия юмрук и Мишо Еквилибриста, те целия следобед помагаха на бабата на Мишо да се пренесе. Вечерта, премалели от умора, получиха за труда си по един скъпоценен лев. Ентусиазирани от така спечелените с пот на челото пари, те се промъкнаха в гарата и се докопаха до една релса, която тежеше най-малко 53 кила и половина — чудесна вторична суровина от желязо! През странични улички и с още повече пот успяха да я домъкнат до базата.

Тъй, кой повече, кой по-малко, интербригадирите изпълняваха параграф 5. Най-интересна находка обаче този ден направи Наско Нето.

След като обърна цялото мазе наопаки и не можа да намери нито картечница, нито танк, той се качи на тавана. И там нищо: само вехтории… Вторичните суровини не го интересуваха. Омърлушен, той вече се връщаше към стълбището, когато забеляза, че вратата към съседното килерче, там откъдето се излиза на покрива, е полуоткрехната и катинарът хлабав. Разузнаваческият му нос веднага заработи, той почувствува, че тук има нещо. Дръпна катинара, бутна вратата, влезе. Малкото помещение беше потънало в прах, разсипан цимент, вар и нищо не подсказваше голямо откритие. Наско се огледа, почука с пръст стените, подуши тук-там, тропна с крак и внезапно опитното му детективско ухо усети, че под него има празнина. Наведе се, почука пак — явно под дъската имаше кухина. И в тази кухина сигурно е скрита или картечница, или поне автоматичен пистолет! Поопипа дъската, видя нащърбеното ъгълче, извади ножчето и я повдигна.

В сивата светлина на мръсното прозорче се откри едно доста обширно скривалище и в него — неголям зелен куфар. Наско Нето задиша дълбоко, за да се успокои, после внимателно отвори капака на сандъка. Ами ако е миниран? Целият квартал отива по дяволите! Уви, мина нямаше! Картечница също…

В първия момент Наско не можа да разбере какви са тия предмети в сандъка: лъскави пакетчета със златни надписи на чужд език, кадифени кутийки с пискюлчета, стъклени тубички… Най-после той се престраши и извади едно лъскаво пакетче: оказа се чифт дамски найлонови чорапи с италианска марка. В кадифените кутийки с пискюлчета имаше шишенца парижки парфюм, по-надолу имаше американски цигари, бурканчета нескафе, червила, пръстени… Само какво съдържат стъклените тубички, Наско не можа да разбере. Беше някакъв бял прашец като пудра…

Главният разузнавач веднага съобрази, че е попаднал на истинско съкровище. Без повече да се колебае, той пъхна в джобовете си по едно парче от всички предмети, останалите подреди така, че да не се забележи, че е бъркано, затвори куфара, пусна дъската, замаскира всичко и като вихрушка се спусна надолу.

В ракетния център бяха почти всички и се отчитаха. Бараката все повече се изпълваше с вторични суровини, които трябваше да бъдат предадени в близки дни. Само за релсата нямаше място, та трябваше да я заровят в земята зад колибата на Никиж-ем.

Когато дойде ред на Наско Нето, всички ахнаха: чорапи, парижки парфюми, американски цигари, нескафе, червило, тубички бял прашец… Той печелеше изведнъж сто точки! Майор Димчо се опита да узнае откъде са тия вносни стоки, но Наско Нето тайнствено замълча. Вихра поиска малко парфюм, Наско обаче категорично отказа: парфюмът е за кубинските пионери, а може да дадем малко и на чернокожите жени. Пожелаха поне да опитат какъв е белият прашец и до един си лизнаха по малко. И след петнайсет минути така им се доспа, че веднага се прибраха в къщи и потънаха в трескав сън, в който всички без изключение видяха невероятни кошмари: боа гълташе слон, бели облаци се превръщаха в крокодили, по океана крачеха черни великани в ботуши, Сиера Маестра отлиташе с крила в космоса…

На сутринта се събудиха с отвратителен главобол, повръщаше им се и никой не следеше уроците. Въпреки това обаче след училище майор Димчо и Наско Нето веднага проведоха първото разузнаване край каналите на реката. Защото, според книгите, тук някъде трябваше да бъде… Тук, в един от тия канали, преди двайсет години, бойната група на Симеон Безстрашния се е държала денонощия наред и едва след като изчерпала всичките си възможности, гладна, жадна, мъртво уморена, е излязла на открит бой и е била унищожена…

Преди това обаче тя е заровила или зазидала своето оръжие!

Това оръжие трябваше да се намери!

Майорът и Наско Нето направиха скица на всички канали, отбелязаха координатите и след това се прибраха.

По-късно отново излязоха на акция за събиране на вторични суровини и пари, а вечерта Наско Нето отново донесе найлонови чорапи, парфюм, цигари, нескафе и тубички бял прашец, с което спечели още 100 точки.

Във вторник донесе пак.

А в сряда дойде милицията.