Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (46)

Епилог, в които отново става дума за една задача по аритметика

Още в самото начало ви разказах как капитан Боянов ме извика в Управление гранични войски, как видях контрабандиста и неговите бутилки, пълни с розово масло, как открих интербригадирите, как ги заведох да си обръснат мустаците и брадите, после как ги придружих до домовете им и какви трагедии се разиграха там… Ако сте забравили, прочетете пролога пак… Но това не е толкова важно. По-интересно е друго:

Две седмици след края на Великия поход при мен се яви делегация в състав майор Димчо, комисарката Вихра и червеният интербригадир Кънчо и ме покани да стана член на Българо-кубинския филиал на Федерацията на династронавтите.

— Само че ще плащате по три лева на месец членски внос — каза делегацията. — А ако искате да станете почетен председател, ще плащате по пет лева. Ще купуваме книги и ще ги пращаме в Хавана и Сиера Маестра на пионерите, които учат български език.

— Имате ли си почетен председател? — запитах аз.

— Засега само един — отвърна майорът. — Другарката Л. Морева, само че няма да плаща членски внос, защото тя измисли Роландо от Сиера Маестра.

И понеже аз не бях измислил нищо, на мен се полагаше да плащам по 5 лева… Аз съм скромен човек, не ламтя за високи постове и затова се съгласих на обикновено членство.

Делегацията прибра трите лева и си отиде. Пет минутки по-късно на вратата почукаха Наско Нето, Сашо Кобалт Болокуду и Рони Дато.

— Добър ден — казаха те. — Ние сме делегация на Втора бригада. Образувахме Българо-негърски филиал на Федерацията на династронавтите за подпомагане политическите затворници в Южна Африка. Искате ли да станете член? Само че се плаща по три лева членски внос на месец. А ако искате да станете почетен председател, ще плащате по пет лева.

— Имате ли си вече председател? — попитах аз.

— Да — каза Сашо Кобалт Болокуду. — Другарят квартален сержант Марко. Но той няма да плаща членски внос, защото има заслуги към Федерацията и защото вече живее в друг квартал.

Мигновено се съгласих на обикновено членство, още повече като узнах, че обикновени членове са станали и другарят Антон Антонов, другарката Мира, другарят Анжел, другарката Зора, маминка и други. Що се отнася до почетния председател сержант Марко, знаех, че се е преместил далеч от нашия квартал, на улица „Васил Мулетаров“. Въпреки това обаче той не можа да се откъсне от нашата махала и от нейните прочути династронавти. Впрочем и да иска да скъса окончателно с Федерацията, той няма да успее — та нали в сърцето му живее най-малкият интербригадир кандидат-династронавтът Кънчо?

След като изпълнихме формалностите по записването ми в африканския филиал на Федерацията, делегацията се сбогува. Преди да излезе обаче, Наско Нето се приближи до мен и загрижено ме попита:

— Силен ли сте по аритметика?

Смутено промърморих нещо под носа си. Не посмях да призная, че по смятане и аритметика съм имал все тройки.

— Защото — продължи Наско Нето — все още не мога да реша задачата, макар че я видях с очите си. Нали нашият парен влак замина в 20:45 минути от София със скорост 60 километра в час? А електрическият замина в 21 часа със скорост 75 километра? Е добре, по учебника двата влака трябва да се срещнат в Крушево. Защо се срещнаха в Ябълково?

Казах, че ще си помисля и ще му отговоря в най-близки дни.

И ето цяла седмица вече тази задача не ми изскача от главата. Изписах сума ти листове и все не ми излиза отговорът. Реших да се обадя на майор Димчо, та дано я реши с помощта на робота БШ 4 ПЕЦО, но и ако ПЕЦО не успее, майорът да я реши в университета, когато ще следва физика.

Аз не мога!

Може би ще успеете вие?