Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (26)

13. Чисти ръце

Писмото на Симеон Безстрашния бръкна дълбоко в душите на династронавтите. Часове и дни наред то беше предмет на най-задълбочени обсъждания, часове и дни наред се разискваше въпросът за „чистите ръце“ и все по-ясно ставаше, че ако искат да бъдат достойни продължители на делото на Безстрашния и да се борят за каузата на свободата, то ръцете им трябва да бъдат безупречно чисти.

Отначало за Кънчо „чисти ръце“ означаваше да си мие редовно ръцете преди ядене, а той не обичаше много-много да си мокри кожата с вода и сапун. Майор Димчо дълго му обяснява, че „чисти ръце“, така както го е мислил Симеон Безстрашния, означава да имаш чисти чувства в сърцето и чисти мисли в главата, с една дума — да имаш чиста съвест.

— Бате Димчо — попита Кънчо, — аз имам ли чисти ръце?

— Не знам. Лъгал ли си много напоследък?

— Не.

— Да си убил някого?

— Не.

— Да си откраднал нещо?

Кънчо поразмисли. После направи тайнствено лице и поведе майора зад бараката. Огледа се още по-тайнствено, взе да човърка нещо в земята и изрови един изумителен, блестящ ятаган с издълбани на дръжката цифри: 1874.

— Ей, че хубав! — възкликна майорът. — Откъде го имаш?

— На татко е — уклончиво отвърна Кънчо. — Взех го за похода.

— Татко ти знае ли?

— Не.

Майорът помисли, па рече:

— Е нищо, това е за борба с империализма. Ама знаеш ли как се сече с него! Прас-прас! — той размаха ятагана, който засъска във въздуха. — Таман сто точки ще спечелим с него.

— Бате Димчо — попита пак Кънчо, като отвори още повече големите си очи, — аз имам ли чисти ръце?

— Ама, разбира се! — отвърна командирът на Червената бригада.

Прибраха ятагана в базата. А тя бе вече претъпкана. Може да се каже, че откъм материално-техническата страна бригадите бяха почти готови: имаше колкото си щеш храна, облекло, съоръжения, стоки за размяна с туземците, в това число найлонови чорапи, американски цигари, парижки парфюми и тубички бял прашец. Радиостанциите също бяха готови и можеха вече да работят, липсваха само микрофони, за да предават не само сигнални шумове, но и човешки гласове и музика. По-зле стоеше въпросът с оръжието — засега имаха само онзи броунинг без пълнител, който откриха в скривалището, — но и този проблем скоро щеше да бъде разрешен. Защото след писмото на Симеон Безстрашния нищо, ама нищо не можеше да се опре на интербригадирите.

Всъщност останаха да се решат само още няколко незначителни неща. Както писа тия дни „Народен звезден глас“, те се свеждаха до следното:

1. Командирът на Червената бригада да си оправи двойката по български.

2. Наско Нето да запази шестицата по аритметика докрай. Това няма да е трудно, тъй като напоследък Наско Нето прави все хубави домашни.

3. Командирът на Черната бригада Сашо Кобалт Болокуду трябва на всяка цена да завърши училище, защото е позор един династронавт да остане полуграмотен. Какъв пример ще дава той на колониалните народи? Това, разбира се, не го освобождава от забраната да се остриже.

4. Да се вземат най-енергични мерки за по-бързия растеж на брадите и мустаците. В случай, че все пак не пораснат до 7 юни, да се измисли научен начин да пораснат наведнаж.

5. Да се искат от Министерството на външните работи паспорти за Куба и Южноафриканската република. За Куба е лесна работа, защото имаме покана от Фидел Кастро, но за Южна Африка е по-трудно, защото нямаме дипломатически отношения с тази държава. Следователно да се искат паспорти за Гвинея, а оттам през Конго, Танганайка и джунглите ще се прехвърлим в Претория нелегално.

6-то и последно: Да се провери състоянието на ръцете на всички интербригадири, защото не може да се отива в бъдещето с нечисти ръце.

Обявиха ударна седмица за разрешаването и на тия въпроси. Започнаха с най-лесното. Рони Дато седна и съчини две еднообразни заявления до Министерството на външните работи:

„Другарю Министър,

Ние, долуподписаните членове на Федерацията на динамичните астронавти, най-учтиво молим да ни издадете паспорти за задгранично пътуване до Куба (и Гвинея). Причините за заминаването ни са следните:

а) Желаем да се запознаем с живота на туземното население в тия страни.

б) Желаем да обменим опит с местните пионери и пионерски организации.

в) Желаем да окажем безкористна помощ за организирането на местни федерации на динамични астронавти, което ще способствува за по-бързото овладяване на науката и космоса.

Възнамеряваме да заминем през първата половина на месец юни и да останем в Куба (или Гвинея) до края на ваканцията.

С почит (подписи)“

Както виждате, Рони Дато ловко избягна въпроса за диверсантите в Куба и за белите расисти в Южна Африка и изобщо въпроса за революционната помощ, която династронавтите искаха да окажат на колониалните народи. Защо да се поставя Министерството на външните работи в притеснено положение? Да заминем веднаж, па после — лесно!

Сложиха заявленията в плик и ги пратиха по пощата.

След това свикаха общо събрание, за да разгледат и другите висящи въпроси, и на първо място — училищните бележки. Майор Димчо обеща жив или мъртъв да оправи двойката по български език, а Наско Нето заяви, че няма защо да се безпокоят — шестака по аритметика му е вързан в кърпа! Потрайте и ще видите! И той си помисли за своя чудесен, верен и послушен робот ПЕЦО, който тъй акуратно му решаваше всички задачи.

По-трудно беше положението със Сашо Кобалт Болокуду. Очевидно никой нямаше право да го принуждава да се остриже, но и извън училище не биваше да остане. Мишо Еквилибриста предложи да се изпрати до класната заплашително писмо и да се предупреди да приеме Сашо в клас, иначе ще й се случи нещо лошо. Останалите решително възразиха: Федерацията не си служи с терор. Не е ли по-добре да изпратим делегация, която, без да издава тайната, да обясни някои работи на класната и да я помоли да прости на Сашо? Отлично, нека бъде делегация!

Опряха до брадите и мустаците. Всички единодушно заявиха, че бръсненето почти никак не помага за по-бързия растеж на космите по лицето и че онази брошура, дето я купи Рони Дато от „Старкниг“, нищо не струва. Не помагат и разните мазила. Какво да се прави, дявол да го вземе? Положението изглеждаше безнадеждно, но династронавтите, както ни е известно, никога не се отчайват. Решиха: да се мисли, да се търси, да се опитва до последния момент. Науката не тъпче на едно място, все може да хрумне някому нещо и да спаси положението.

Накрая стигнаха до „чистите ръце“. Доклад нямаше. Всеки можеше да задава въпроси и казва своето мнение по делата на другите.

Например:

— Откъде имате релсата? — пита някой.

— От гарата — отвръща Сашо Кобалтовия юмрук.

— Честно ли е това?

— Не, не, не… — отговарят останалите.

— Да се върне релсата на гарата!

Или:

— Знае ли майка ти, че си й взела полата за вторични суровини?

— Ама аз… не… защото… — мънка Вихра.

— Още днес да й съобщиш!

Или:

— Кой е тарашувал в чужди тавани?

— Аз.

— Да не си посмял друг път, защото ще ти отнемем сто точки!

Или:

— Кой е сложил мъртвата мишка в чантата на байчовицата?

— Аз.

— Щеше да откачи от страх. Ако втори път направиш това, ще те изключим от Федерацията за една седмица.

Или:

— Защо вчера в автобуса не отстъпи мястото си на онази баба?

— Голяма работа… бях уморен…

— 50 точки по-малко за лошо възпитание. Не са ти това „чисти ръце“, другарю!

И тъй нататък, и тъй нататък…

Кънчо трепереше да не го засекат за ятагана, но за негова изненада никой не каза думица. Очевидно ятаганът беше твърде голяма скъпоценност, за да поискат да го върне.

Събранието отиваше вече към своя край, когато изведнаж като бомба прозвуча следният въпрос:

— Нека Наско Нето каже откъде има найлоновите чорапи, парфюмите и другите работи!

Наско Нето небрежно вдигна рамене:

— Това си е моя работа. Тайна…

— Няма тайни пред Федерацията! Ти си длъжен да кажеш! Да не си ги откраднал?

Наско Нето възмутено се провикна:

— Аз не съм крадец, бе! Открих ги в едно скривалище!

— Къде се намира това скривалище?

— Няма да ви кажа! Скривалището си е мое!

Тогава всички наскочиха, закрещяха:

— Отде накъде твое! Лъжец! Отцепник! Другарски съд за тебе!

Наско Нето незабавно зае боксьорска позиция. Сашо Кобалт Болокуду застана насреща му, Никиж-ем весело залая, защото помисли, че започва забавна игра. Замириса на бой.

— Тишина! — извика майорът. — Тишина! Нека да гласуваме! Кой е съгласен Наско Нето да признае къде се намира неговото съкровище, да вдигне ръка!

Всички вдигнаха ръка. При това състояние на нещата очевидно Наско Нето не можеше да се съпротивлява и капитулира. Никой не може да излезе срещу колектива. И главният разузнавач разказа за зеления куфар под дъските на чуждия таван. Мигновено всички пожелаха да го видят.

Тръгнаха. Никиж-ем припкаше последен.

Качиха се горе. Наско Нето ги поведе към тайнствения таван. Издърпаха куката с катинара, влязоха.

Със съзнанието, че с това движение погубва стотици скъпоценни точки, Наско Нето повдигна дъската от пода. Показа се зеленият куфар и в него — чорапите, цигарите, тубичките…

Дълго клечаха около него, заети с неприятната мисъл, че това тук не е вече тяхно. Кънчо, удивен, бърчеше носле, а Никиж-ем шеташе мнително наоколо и нещо усилено душеше и ръмжеше, и пак душеше…

Най-после майор Димчо с мъка на сърцето продума:

— Е, няма какво, ще трябва да върнем този куфар на собственика.

— Отде да знам кой е собственикът, бе! — каза Наско Нето.

— Ще го издирим.

— Най-добре е да съобщим на милицията — предложи Вихра. — Тя ще намери собственика и ще му върне куфара.

Така и решиха.

И тъй, в името на „чистите ръце“, пет минутки по-късно Наско Нето почука в дома на сержант Марко. Кварталният тъкмо четеше за седми път подвизите на Авакум Захов с надежда, че в тях ще намери някакви указания за начина, по който ще открие нарушителите на законността в квартала, и главно, средство за брониране срещу нови номера на династронавтите.

Като видя Наско Нето, той настръхна. Какво ли ще му сервират пак? Но не! Този път няма да мине!

— Добър ден — каза Наско Нето.

— Добър ден — отвърна предпазливо сержант Марко. — Какво има?

— Другарю квартален сержант Марко, аз съм делегация на династронавтите. Дойдох да ви съобщя, че федерацията откри… хм… — Наско Нето млъкна, защото видя искри в очите на сержанта.

— Какво, какво пак сте открили? — попита задавено кварталният.

— Едно съкровище — откровено призна Наско.

Пред погледа на сержанта заиграха звезди от трета величина. Изведнаж се видя в черна мушама, с пистолет и фенер в ръце да гони в смрадливия канал двете банди. Почувствува неудържимо треперене под лъжичката. Закрещя:

— Вън! Вън! И да не сте се мярнали вече пред очите ми, че ще ви изселя от този квартал! Душицата ми изгорихте, династронавти проклети! Вън! Въ-ън! — И едва не зави към звездите от трета величина.

Наско Нето не дочака втора любезна покана и си отиде.

Така, в резултат на тази среща, хем ръцете на главния разузнавач се изчистиха, хем куфарът си остана на място. Какво да се прави — съдбата си има свои неведоми пътища, които никой, ама никой не може да предвиди…