4. Астронавтите в акция
Най-напред се заеха с дома на Никиж. Той не можеше да бъде колибка за простосмъртно куче, а истинско модерно жилище, достойно за такъв космически пътник като Никиж.
С ръководството на строежа се зае Наско Нето. Издигнаха двуетажна къщичка от тухли, които „присвоиха“ за обществени цели от един близък строеж. На първия етаж се помещаваха кухнята и банята. (Банята представляваше една стара тенджера, която Фани домъкна от къщи.) На втория етаж бяха разположени спалнята и клозетът. (Последният, нека призная веднага, не се използува нито веднъж. Въпреки всичките си достойнства Никиж не бе достатъчно културен, за да ползува такива придобивки на цивилизацията.) Спалнята беше най-красивото помещение: почти половин метър висока, застлана с медицински памук. В нея Фани сложи една от старите си кукли — за да не бъде „Никиж толкова сам“.
Така, за кратко време, бе изпълнен един важен пункт от клетвата.
Пристъпиха към друга задача: прехраната. Още първия ден майор Димчо донесе купичка мляко, Наско Нето — варено кокошо краче, Рони Дато — бурканче лютеница. Донесоха още кой репички, кой масло, кой хляб. Фани предложи една маруля, но Никиж само я помириса и не й обърна повече внимание. Така в кухнята имаше храна за цяла седмица.
Всички тия постижения бяха отбелязани във вестника, който списваше, редактираше и разпространяваше Рони Дато. Това беше нещо като научно списание с название „Народен звезден глас“ — орган на Съзвездието Стрелец. В него Рони Дато вписваше всички по-важни събития, научни факти, наблюдения и прояви на Съзвездието. Излизаше почти всеки ден, в две страници от тетрадка. Всеки брой струваше една стотинка. Парите отиваха за фонд „Космически полети“. Съществуваше мнение вестникът да се разпространи и в съседните улици, за да се набавят повече средства, но надделя авторитетът на майор Димчо, който каза, че разпространяването на вестника в чужди среди може да доведе до разкриване тайните на Съзвездието.
През тия дни вестникът беше пълен с громки заглавия от рода на следните: „Да създадем човешки условия за живот на Никиж“, „Докога ще се търпи изоставането в строителството?“, „Кого ползува марулята?“, а с по-малки букви — следните многозначителни съобщения: „От достоверен източник се узнава, че след завършването на двореца Н ще бъдат предприети редица опити под знака на Нептун ЗКЦ. Опитите се подготвят от астронавта майор Д.“.
„Тайната служба на Съзвездието Стрелец донася, че около ракетния център Нептун се въртят разни подозрителни лица. Предполага се, че това са шпиони от бандата на динамичните, която се води от кръвожадния разбойник Сашо Кобалтовия юмрук. Съзвездието взима мерки…“
„Съгласно плана Нептун ЗКЦ Съзвездието започна събирането на материали, за построяването на ракетата. Астронавтите полагат усилия окончателната подготовка да приключи в началото на идната седмица“… И тъй нататък, и тъй нататък…
В тия напрегнати дни астронавтите имаха и още една, не по-маловажна задача: физическата подготовка на хората и на опитното животно. Всички те бяха гледали филма „Рейс към звездите“ няколко пъти и сега отлично знаеха какво следва да се прави. Първото нещо, на което трябваше да се научат, бе да падат свободно в празното пространство. В тази дисциплина Никиж прояви необикновени способности. Когато например го пуснаха с чадър от първия етаж на кооперацията, той не прояви никакъв страх и съвсем спокойно летя във въздуха и кацна на земята. След Никиж поискаха да направят същото и с Фани, тъй като тя е най-лека от всички, но тя се разрева и отказа да скочи. Това направи много лошо впечатление на астронавтите и на другия ден редакторът Рони Дато писа във вестника:
„Прави се последно предупреждение на кандидат-астронавта Ф. да скача в празното пространство. Тя трябва да знае, че често пъти ще й се случва да скача в междузвездното пространство и не придобие ли необходимия опит, може да се загуби между звездите. В случай, че кандидат-астронавтът Ф. прояви още веднъж такова малодушие, ще бъде понижена.“
За разлика от Фани майор Димчо прояви образец на смелост. Пред погледите на всички той се качи на прозореца на първия етаж и разтвори чадъра. Естествено, и той изпитваше страх, но в този момент той мислеше за Джордано Бруно, който в името на науката изгоря на кладата.
Майорът пое дълбоко въздух, за да стане по-лек (всеки знае, че балон, изпълнен с въздух, става по-лек), и се хвърли в празното пространство. Един кратък миг той си представи, че лети с космически скафандър в междузвездните простори. В следната секунда усети остра болка в десния крак, обаче не извика, не заплака, а мъжествено се изправи и без да каже дума, подаде чадъра на Наско Нето. Цяла седмица след това Димчо накуцваше, но какво от това?
Въпреки примера на Димчо другите не скочиха. Установиха, че са много тежки, и решиха да отложат тренировките, докато направят по-голям парашут.
Другите изпитания, на които се подлагаха членовете на Съзвездието, бяха следните:
а. Дишане в празно пространство. Запушваха нос и уста и не дишаха. (Всеизвестно е, че ракетата може да се пробие от метеори и въздухът да изтече. Всеки трябва да бъде готов за такава евентуалност.) Тук най-голямо постижение отбеляза дебелият Рони Дато, който благодарение на широките си гърди издържа без въздух почти цяла минута. Най-слаба беше пак Фани — дванайсет секунди.
б. Въртене около оста. Хващаха някого, например Наско, и го въртяха бясно на една страна, докато му се завиеше свят и паднеше на земята. Това се правеше, за да се свикне с въртеливото движение на ракетата, когато тя попадне в орбита около Марс или Сатурн. Най-слаб резултат отбеляза Рони Дато, който след четиринайсетото завъртване пребледня и повърна. Каза, че му пречели очилата.
в. Движение по повърхността на леки планети. Връзваха под обувките големи камъни и ходеха с тях, колкото се може по-продължително. Това беше подготовка за движение по повърхността на планетите, където тежестта на човека е по-малка. Без допълнителни тежести крачките в тия планети се превръщат в двайсетметрови скокове. По време на тоя опит се изкъртиха подметките от сандалите на астронавта Ицко.
г. Движение по повърхността на тежки планети, където теглото на човека се увеличава. Връзваха астронавта с въже за раменете и лекичко го повдигаха от балкона. Този опит излезе много несполучлив, защото вързаният астронавт или увисваше във въздуха, или пък, както се случи с Рони Дато, въжето се скъса и редакторът тупна на земята. Единствената, която успя, бе Фани. Подскачайки на върха на палците, тя се придвижваше подобно на лекокрила балеринка. Рони Дато не благоволи да отбележи това в пресата.
д. И последно: гладуване. В какви ли не трудни положения може да изпадне един астронавт на чужда планета! Веднъж не закусиха сутрин, втори път не обядваха, а третия път решиха да не ядат цял ден. Вечерта докладваха, че никой не е ял нищо и че гладуването не било голяма работа. Аз обаче ще ви разкрия, че единственият, който издържа докрай, бе… пак Фани. Тя намери начин да не закуси, да не обядва, да не вечеря и храбро не хапна дори от ягодите. И този подвиг остана неотразен в страниците на „Народен звезден глас“.
През това време Никиж се държа отлично. Той порасна, напълня, лъсна косъм. Крачето му мина съвсем. Той непрекъснато припкаше около астронавтите и с любопитство наблюдаваше опитите им и жилището, което строяха за него. Общо взето, той одобряваше всичко. Това личеше от радостните възгласи, които издаваше, когато влизаше в двореца си, и от фокусите, които демонстрираше всеки ден и които ставаха все по-разнообразни. Освен че ходеше на задните си лапи и се премяташе презглава, той можеше да носи предмети с уста, да открива скрити шапки, да проследи човек, да минава през обръч, да скача на въже. Астронавтите бяха във възторг от него и редакторът Рони Дато написа в „Народен звезден глас“ бляскав репортаж за нечовешките способности на кучето-чудо Никиж. (По-нататък ще видим, че този репортаж струва много скъпо на астронавтите. Впрочем без него разказът ми може би нямаше да съществува. Но да не изпреварвам събитията…)
Засега в изпълнение на точка 4 от клетвата и като се имаха предвид всевъзможните опасения, породени от тревожните признаци за шпионаж от страна на бандата на Сашо Кобалтовия юмрук, Съзвездието устрои редовно дежурство пред двореца на Никиж. Караулеха по два часа дневно, от 7 сутринта до 10 вечерта. По-трудно бе да се намерят доброволци между 2 и 4 следобед, когато астронавтите спяха, но майор Димчо, чиито родители обикновено се връщаха късно, се пожертвува и в тия часове изпълняваше своя човешки дълг към кучето.
На деветия ден от падането на огненото кълбо и от откриването на Никиж всичко беше готово за осъществяването на заветната мечта на Съзвездието Стрелец.
Оставаше само едно — да се построи ракетата.
