Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (10)

10. Разгромът

— Марсиани!

Този тревожен вик проряза мъртвата тишина. Една, две, три секунди астронавтите не се и помръднаха от изненада. Изтласкан към корпуса на звездолета заедно с Рони Дато и Наско Нето, майор Димчо успя само да зърне някакви двукраки същества да тичат, скачат, лазят отвсякъде и заплашително да се приближават към Никиж.

— Аа! — понесе се дивашки рев във въздуха.

— Долу фашистите! — крещеше високият със зелената риза на квадрати и омазнените ковбойски панталони.

В миг истината проблесна пред очите на майор Димчо. Първоначалното смущение изчезна. Разбира се, това не бяха никакви марсиани, а просто на просто бандитите на Сашо Кобалтовия юмрук.

— Астронавти! — провикна се той. — Пазете ракетата, пазете Ни…

Един удар по гърдите го повали, а заедно с него падна в праха посланието до марсианите. Секунда по-късно усети до главата си ужасен тенекиен трясък и той успя да зърне повалената ракета. Настъпи хаос. Завърза се бой. Долу, сред разбития звездолет, деветте смачкани мотори, белия прах на карбида и киселите бонбони от хранителните припаси, се търкаляха астронавти и динамични. Майор Димчо удряше, риташе, хапеше. До себе си чуваше пъшкането на дебелия Рони, който се мъчеше да спаси материалната база на площадката и същевременно храбро се отбраняваше от двама динамични, които го влачеха за краката. Някъде вдясно навярно се биеше Наско Нето, защото там се бяха насъбрали най-много и се вдигаше най-много шум и прах.

— Подлеци! — чуваше се между ударите гласът на Наско. — На̀ ти на тебе! А така! Мръсници!

И около него падна един, падна втори…

Въпреки това обаче нападателите имаха явен превес. Те бяха вече превзели целия център и бяха повалили на земята всички астронавти, с изключение на Наско Нето и на Фани, която се беше сгушила зад двореца на Никиж.

Задъхан, с разкъсана зелена риза, Сашо се огледа наоколо: къде е това проклето куче? Победата беше вече пълна, а кучето още не бяха взели!

Погледът му падна на Фани, която се взираше в него с разширени от ужас очи. Той се приближи.

— Аа! — писна тя. — Аа!

С един замах той я отстрани и надникна в двореца. Да, кучето беше тук.

Той дръпна верижката, грабна кучето. И веднага изпищя от болка: Фани го беше захапала за ръката. Той я блъсна, тя падна по гръб. Поиска, да я ритне, но внезапно се сети, че е пионер и че не бива да бие беззащитна жена. При това тя изведнъж така се разрева, че той се уплаши.

Наоколо боят бе почти приключил. Всички астронавти бяха вече победени и само около Наско Нето продължаваше да кипи, но това беше без всякакво значение. Сашо изсвири — сигнал за оттегляне — и като притисна кучето под мишница, побягна през дупката на оградата към съседния двор, така както предвиждаше стратегическият план.

Зад себе си той чу стъпките на изтеглящите се динамични, техните викове и подигравателни смехове. И над всичко се носеше сърцераздирателният плач на Фани.