Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (13)

3. В бърлогата на звяра

Сърцето на Фани биеше до премаляване, колената и предателски трепереха, но въпреки това тя храбро продължаваше напред. В нейното съзнание като жарко огънче грееше мисълта, че тя е дипломатически куриер на Съзвездието Стрелец, че има да изпълнява една много важна мисия, която може да предотврати една стогодишна война.

Имаше обаче още една причина, която караше мъничката Фани да отива доброволно в бърлогата на звяра — Никиж. За Никиж тя би отишла и в самия ад. И само при мисълта, че след малко ще види любимия си приятел, тя ускоряваше крачки и вървеше, вървеше…

На ъгъла на „Евлоги Георгиев“ и „Раковски“, в самото сърце на вражеската територия, вниманието й бе привлечено от един грамаден плакат, поставен пред входа на голям дом. В средата на плаката беше нарисувано едностранно четирикрако животно, със зелена козина, червени очи и розова опашка. Отначало Фани никак не можа да познае в това чудовище кучето-чудо, но после съзря на левия крак на животното металическата халка с добре познатите й букви — НИКИЖ — Обхвана я неудържимо желание да побегне, но като видя зад себе си Наско и Рони, които я охраняваха, остана. Събра всичките си познания по четене и се опита да прочете плаката. Това беше извънредно трудно, защото Фани знаеше само 17 букви.

С голяма мъка Фани прочете ИРК. По-долу В О Д 2 О ИНКИ. Имаше още няколко реда с имена и от всичко Фани долови само отделни букви без всякакъв смисъл. Обзе я отчаяние. Тя отлично съзнаваше, че този плакат сочи пътя към Никиж и че нейната неграмотност може да стане причина за провалянето на мисията. Сълзи опряха на гърлото й.

В този момент откъм вътрешната страна на дома, очевидно откъм двора, долетяха ръкопляскания, викове „браво“, висок смях. Фани се ослуша и въпреки ужаса, който сковаваше краката й, влезе в тесния дълъг вход, водещ към двора. Колкото повече проникваше навътре, толкова повече шумът растеше и скоро тя видя цирка.

О, това беше почти истински цирк, с кръгъл манеж, посипан с пясък, с високи стълбове и висещи помежду тях въжета, с опъната завеса, зад която навярно бяха артистите. Наоколо в полукръг, на скамейки, столчета от тухли и направо на земята седяха многобройните зрители — към трийсет момчета и момичета. Очите на всички бяха приковани към манежа, където двама клоуни правеха много смешни неща. Фани успя да познае зад измацаните със синя и червена боя лица двамата динамични Емил и Мишо, с които допреди две години беше в детския дом и които още тогава бяха много, много смешни.

Фани пристъпи напред. Спря я едно момиченце.

— Имаш ли си билет? — попита то. — Две стотинки — добави то и й подаде едно листче, изписано с молив и подпечатано с дебел червен печат, на който, ако Фани беше грамотна, щеше да прочете:

„ДТП Вторични суровини. Вълнени и памучни парцали.“

За щастие Фани имаше толкова пари, взе билета и тихичко седна на последния ред до едно непознато момче.

На манежа излезе комисарката Вихра. Тя беше облечена като цирков директор — с тесни дълги панталони, черно сако и фуражка на главата. Държеше гъвкав дълъг камшик. Тя се поклони и каза:

— Сега, драги зрители и зрителки, ще видите най-големия цирков атлет в Европа и Австралия — Сашо Динамични, наречен още Сашо Кобалтовия юмрук. Той може да извие трамвайна релса, да убие с един удар американски ягуар, да счупи между пръстите си три ореха наведнъж. И тъй — Сашо Кобалтовия юмрук! Сашо Динамични!

Изскочи Сашо по черни гащета, бяла фанелка, могъщ, силен, страшен. Сърцето на Фани замря. Пред очите й изплува денят О Н с нападението, със Сашо, който заплашително се приближаваше към нея, с Никиж, който изчезваше в неговите груби ръце…

Фани се сгуши в себе си, като се стараеше да се скрие зад седящите пред нея. Ами ако я забележи! Какво ще стане тогава с нея?

Пред занемелите зрители Сашо започна своя сензационен номер: той вдигна с една ръка камък, който сигурно имаше осем кила; преметна се три пъти презглава; изви и превърна на осморка един дебел железен тел. После поставиха на гърдите му широка дъска и едно момченце от публиката беше поканено да мине отгоре. Зрителите възторжено ръкопляскаха. Фани гледаше като омагьосана. За миг тя си представи как тези могъщи ръце могат да извият и нея в осморка.

Появи се отново Вихра. Плесна въздуха с камшика и с особена тържественост съобщи:

— А сега, драги зрители и зрителки, следва най-интересният номер от нашата програма: върхът на цирковото изкуство — кучето Никиж. Чудото на двайсетия век. Феноменът на животинския свят. Преходът от животното към човека. Никиж! Кучето с форма на млекопитаещо четирикрако и с мозък на човек. Кучето, което знае да смята, разбира човешки език и лети с ракета. Никиж! Никиж! Никиж! Але-хоп!

Завесата се разтвори и откри Игорчо, който носеше Никиж.

Дъхът на Фани се пресече. Никиж! Искаше й се да скочи, да изтича към кученцето, но не се помръдна, загледана като хипнотизирана напред.

Игорчо обиколи манежа в церемониален марш, като показваше кучето на зрителите. Сега Фани можа да го разгледа по-добре. То не изглеждаше никак здраво. Беше отслабнало, посърнало, мръсно. Муцуната му беше жално сбръчкана, очите насълзени, на крачето си имаше някаква раничка. Какво бяха направили с Никиж тия безобразници?

Игорчо сложи кучето на земята и подаде верижката на Вихра. Никиж приседна, вдигнало уплашени очи към комисарката.

— Сега, драги зрители и зрителки — каза тя, — кучето-чудо ще демонстрира най-сложни акробатически номера. Никиж!

Камшикът изплющя. Никиж уплашено трепна, скочи и се преметна презглава. Камшикът пак изгърмя, Никиж започна да ходи на задните си лапи, после на предните, после се преметна встрани. И при всеки изстрел той трепваше, сякаш камшикът падаше върху него.

Фани, която не откъсваше очи от кученцето, чувствуваше плющенето на камшика като удари върху собствения си гръб. Тя захапа устни, за да не заплаче.

По едно време Никиж седна, навел изнурено глава. Вихра плесна във въздуха, той не се помръдна. Плесна пак, извика „але-хоп!“, но напразно. Никиж или беше много уморен, или му беше дотегнала тази циркаджийска игра. Вихра замахна още веднъж и съвсем случайно крайчеца на камшика засегна кучето. То жално заквича и побягна, накуцвайки по манежа.

Фани не усети как се изправи и високо захлипа. Зрителите учудено се обърнаха към нея.

В този момент стана страшното. Никиж радостно излая, откъсна се с верижката от ръцете на Вихра и през скамейките и зрителите полетя към Фани. Излая още веднъж и от два метра скочи към гърдите на момичето, което едва не падна от силния удар. Като я дращеше трескаво с лапички, Никиж зацелува Фани по лицето, треперейки с цялото си тяло.

Отначало никой не предприе нищо, толкова силна беше изненадата. Зрителите смаяно гледаха как кученцето се умилква около малкото момиче, мислейки, че и това е цирков номер. Вихра стоеше в центъра на манежа буквално стъписана.

Пръв се съвзе Сашо Кобалтовия юмрук. Той излезе напред, както беше с черни гащета и фанелка, позна Фани и извика с всички сили:

— Стой! Шпиони! Никой да не излиза!

И се втурна към Фани, протегнал страшните си кобалтови юмруци. Фани изпищя. Никиж яростно залая. Някой заплака. Някой завика. Някой побягна към изхода. Настъпи паника. Зрителите, не разбирайки какво всъщност става, се юрнаха към тесния коридор, като се заблъскаха пред вратата сред викове и плач.

След малко, когато посетителите най-после излязоха и шумът се отдалечи, в цирка сред обърнатите скамейки и стъпкани тухли стоеше Фани с Никиж в ръце.

Около нея в непробиваем обръч бяха застанали динамичните, а пред всички — всемогъщ и заплашителен — Сашо Кобалтовия юмрук.

— Какво търсиш тук? — достигна до ушите на Фани неговият глас.

Тя поиска да отговори, но от устата й не излезе нищо.

— Кой те прати тук? — попита той пак.

Никакъв отговор.

— Сама ли си?

Мълчание.

— Значи не искаш да говориш, а? — повиши той заплашително тон.

— Ако не кажеш за какво си дошла, ще те набием, хубаво да знаеш — каза Вихра.

Фани положи неимоверни усилия да освободи схванатото си гърло. Искаше й се да извика, че е куриер, да им обясни за какво е дошла, да им даде писмото, но продължаваше да стои неподвижно, парализирана от гледката на дългия камшик.

— Ти си крадла — каза Вихра, — ето какво си ти! Дошла си да откраднеш Никиж.

И я щипна за ръката.

Фани заплака не толкова от болка, защото не я болеше кой знае колко, колкото от обида. Вихра отново протегна ръка към нея, може би да я ощипе пак, а може би да вземе кучето. В същия миг Никиж впи малките си зъби в ръката й. Вихра изпищя, грабна кучето, хвърли го на земята. Никиж закуцука по манежа, квичейки от болка. Над цирка се вдигна олелия: плачеше Фани, плачеше Вихра, Никиж квичеше, Игорчо викаше по Никиж, другите викаха по Игорчо…

— Стига! — провикна се повелително Сашо.

Всички млъкнаха, само Никиж продължаваше да си плаче.

— Сега разбрахме каква си ти! — каза той. — Ти си агент-провокатор.

Макар да не знаеше какво значи агент-провокатор, Фани схвана, че това не е хубаво нещо.

— Не, не! — изхълцука тя. — Аз не съм… такава… Аз съм куриер.

Съобщението предизвика интерес. Дори Вихра, която се беше отдалечила, за да не покаже женските си сълзи, бързо се приближи.

Фани извади от пазвата си обемистото писмо и го даде на Сашо:

— Ето — каза тя, — това ви праща Съзвездието Стрелец. Това е ултиматум.

Последната дума напълно покори динамичните.

— Игор! — заповяда Сашо. — Остани да пазиш пленника!

Отрядът се събра зад завесата на цирка, където Вихра бавно прочете ултиматума. Той имаше следното съдържание:

„Ултиматум!!! До отряда на динамичните, ъгъла «Евлоги Георгиев» и «Раковски». Тук. Съзвездието Стрелец има честта да поднесе на Отряда на динамичните израза на своите най-добри чувства и да съобщи следното: Бандити такива, на 8 юли ние щяхме да извършим голям научен опит и за малко да изпратим на Марс кучето-чудо Никиж, но вие, без да ни предупредите, ни нападнахте, разрушихте нашите научни съоръжения и откраднахте опитното куче, след което позорно избягахте.

За да ви спасим от една страшна ракетна война, ние ви предлагаме:

а. Веднага да върнете Никиж. Най-добре следобед.

б. Да платите за разрушенията 4 лева и 26 стотинки най-късно до началото на учебната година.

в. Да поискате писмено извинение от Съзвездието Стрелец чрез вестник «Народен звезден глас».

г. Да дадете обещание и честна пионерска, че никога няма да повторите подобно подло нападение.

Срок: 12 юли, 24 часа, нула-нула.

Ако не се съгласите:

а. Ще ви обявим стогодишна война.

б. Ще затрием от лицето на планетата Земя вашия разбойнически цирк.

С почитание, за Съзвездието Стрелец: Димчо, майор и главен астронавт“.

(Следваха подписите на другите астронавти и датата.)

Ултиматумът направи огромно впечатление на динамичните, ала най-много ги грабнаха изисканите дипломатически изрази.

— Ама че хубаво са го съчинили! — каза Сашо не без завист. — Само че искат 4 лева и 26 стотинки и кучето. Сума ти пари. Да имат да вземат!

Обади се Мишо Еквилибристът:

— А ако ни обявят стогодишна война?

— Бъз ли те е? — презрително попита Сашо. — Нека! Ще ги напердашим като нищо. С фашисти няма да си играем.

— Ама те имат ракети!

— Голяма работа! Ще си направим и ние! Като нищо! Хайде!

И той поведе хората си към манежа, където беше останала Фани.

— Няма ли да им напишем отговор? — спря го Вихра.

— Ами! — отвърна високомерно Сашо и зад неговия отговор се криеше съзнанието, че той никога няма да може да съчини такова хубаво писмо като полученото.

В манежа мълчаливо чакаха Фани и охраната и — Игорчо.

— Слушай! — продума отчетливо Сашо. — Кажи на тия, дето те пратиха, че няма да дадем кучето, защото кучето не е тяхно, а наше. И пари няма да ви дадем и няма да ви се извиним. А сега върви си и никога да не идваш насам, защото ще те набием. Разбра ли? Я повтори!

Фани бързо повтори:

— Никакво куче няма да ни дадете, и пари няма да ни дадете, и няма да ни се извините, и никога да не идвам насам, защото — ще ме набиете.

— А така! А сега, да те няма!

Фани се упъти към изхода. Пред вратата се спря, обърна глава, огледа целия цирк, търсейки Никиж, после в изблик на отчаяна смелост извика:

— Ама ние пак ще си вземем Никиж!

И побягна към улицата. На тротоара чакаха Наско Нето и Рони Дато.