Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (21)

4. Бойните действия започват

Тържествата завършиха в 4 часа следобед. В 4 и 15 Федерацията на династронавтите предприе първите действия за постигането на заветната цел. Време за губене нямаше.

След кратко съвещание щабът на Федерацията, в който влизаха майор Димчо, Сашо Кобалтовия юмрук, Рони Дато, Наско Нето, Вихра и Мишо еквилибристът, реши да се предприеме масово претърсване по всички детски групировки, намиращи се между реката и ЦУМ. Точен списък на тия съюзи и обединения нямаше, но щабът прецени, че те не са по-малко от 25. Разделиха федеративните сили на 9 бойни групи, които имаха за задача да проникнат в чуждите територии, да разузнаят, да проучат, да преговарят, да заплашват, да се бият, да правят, каквото си искат, но да открият и освободят Никиж — жив или мъртъв!

Димчо и Сашо се заеха с най-далечните и опасни райони, намиращи се около гара Сердика. Най-близкият район беше великодушно предоставен на групата на малките, — съставена от Игорчо, Фани и Кънчо, сина на кварталния милиционер. Едва когато тази група трябваше да тръгне, забелязаха, че бившият кандидат-астронавт отсъствува. Помислиха, че е отишла да закуси, и с това ликвидираха въпроса. В групата останаха само Игорчо и мъничкият Кънчо, който ужасно много се вълнуваше от предстоящите операции: той за пръв път изпълняваше такава отговорна и тежка задача. От своя страна пък Игорчо, назначен за командир на бойната група, се стараеше да има държание, достойно за истински командир: няколко пъти дръзко плюна между зъбите си по подобие на Наско Нето.

В четири и половина се изниза и последната група. В шест и половина, когато слънцето падаше над Люлин, групите започнаха да се връщат с разнообразните белези на енергични разузнавателни и бойни действия: съдрани панталони, синини под очите и прочие.

Никиж го нямаше.

Командирите на групите докладваха за безрезултатната акция и се заеха да сложат в ред външността си, преди да се приберат. Няма да се спирам на всеки доклад, но все пак ще очертая картината, която се получи:

В целия претърсен район, в териториите на 25 детски обединения, бяха открити две научни дружества, три цирка и седем космически бригади. Явно бе, че примерът на бившото Съзвездие Стрелец действуваше заразително. Отбелязани бяха четири ракети, готови за старт, три в строеж със съответните площадки и други съоръжения. В тия седем общества, три цирка и научни дружества работеха не по-малко от осем кучета! За съжаление никое от тях не беше Никиж и за щастие никое нямаше способностите на изчезналото куче-чудо.

По-нататък: повечето от групировките бяха добре организирани, имаха си отбрана и разузнаване, за което впрочем говореха синините под очите и съдраните панталони.

Резултатите никак не бяха весели. Напротив, не само че не бе намерен Никиж, но на хоризонта се издигаше сянката на съперничеството. Наистина, сега засега осемте кучета бяха неопитни, но какво ли не прави обучението! Току-виж утре други ден към космоса отлетял някакъв си неизвестен селски Мурджо или Шаро! И тогава — сбогом, слава! Сбогом, първенство в науката! Не, това няма да стане! Никиж трябва да бъде намерен!

И щабът дълго разисква, обсъждайки предложение след предложение. Когато вечерта се прибраха по домовете си, планът за действие за следващия ден беше съставен.