Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (8)

8. Денят О Н

„Ракетен център Нептун. Настъпи денят О Н! (Отлитане Никиж — бележка на автора.) От достоверен източник се узнава, че днес след продължителна подготовка ще бъде предприет първият опит с новия звездолет «ДРН 1 Пегас». Опитът ще се извърши под знака Нептун ЗКЦ. Атмосферните условия са отлични за космически полети. Температурата на въздуха 22 градуса. Влажност няма. Опитното чудо-куче Н. е в превъзходна форма.“

Скромно вестникарско съобщение! Но колко величие се криеше в тия няколко реда на „Народен звезден глас“! И колко труд, грижи, изчисления, изобретателност, колко ентусиазъм и безкористна любов към науката и приключенията!

Денят О Н беше настъпил! Големият, исторически, предпоследен ден! (Последният е денят О на цялото Съзвездие.)

Това утро пръв на стартовата площадка се яви майор Димчо. Беше още твърде рано, но нима може да се стои в къщи, когато знаеш, че след час-два ще пуснеш ракета към небесата? Той искаше да провери още веднъж техническото състояние на ракетата и поведението на опитното чудо-куче Никиж.

Влезе в големия корпус на звездолета, опипа изолирбанда по ъглите на найлоновите прозорци, провери, здравината на основата, където бяха прикрепени моторите, чукна с пръст радиолампите, преброи сухарите, кутийките с конфитюр, надзърна в складовите помещения, завъртя автоматичното кормило… Да, всичко беше в пълен ред.

Подозрителен шум изтръгна майора от тия занимания. И през мътното прозорче той видя Фани: тя метеше ракетната площадка, мъничка и скромна, тъжна, с черни букли над сините си очи.

Почти му се доплака. И за да не издаде това съвсем несвойствено за мъжествените астронавти разнежване, той дълго не излезе от ракетата, наблюдавайки Фани през люковете.

Тя прекъсна метенето и отиде при Никиж. Кученцето веднага скочи на гърдите й и я зацелува по бузите.

— Никиж, мили Никиж, ти знаеш ли, че аз няма да дойда с тебе? — каза тя.

Кучето кимна малко тъжно и лизна Фани по брадичката.

— Милички Никиж, обещай ми, че ще се върнеш жив и здрав. Ако се върнеш, да знаеш, че ще ти дам всичките си кукли.

Кучето възторжено замаха опашчица.

Кой знае колко още би траял този сантиментален разговор и колко още Димчо щеше да се спотайва в ракетата, ако в този момент не беше дошъл Наско Нето. Като го видя, Фани веднага се залови за метлата. Майор Димчо незабелязано се измъкна от ракетата.

Наско Нето внимателно остави на земята една голяма кесия.

— Ето!

Зад тази едничка проста думичка „ето“ се криеше едно тъмно петно в биографията на Наско Нето. Десет дни наред цялото Съзвездие тревожно търсеше гориво карбид. Какво ли не предприеха! Поискаха да си купят от един магазин, не им дадоха. Опитаха да си изпросят от един склад, изгониха ги. Решиха да си произведат сами от вар, но не се получи нищо. Остана последната възможност, наистина не съвсем достойна за астронавти и пионери, но затова пък единствено реална: присвояването. С други думи — кражба. Да, кражба. Не се стряскайте! Карбид имаше, колкото си щете в завода, където работи таткото на Наско Нето, но трябваше да се вземе. Взе го Наско в една черна нощ, като се промъкна ловко зад будката на пропуска и още по-ловко се измъкна през телената ограда. Една кражба в името на науката и прогреса!

Един по един се явиха и другите астронавти. Последен дойде Рони Дато с една претъпкана пазарна мрежа в ръка.

— Какво носиш? — попита Наско Нето.

Рони се поизчерви и от смущение забърса стъклата на очилата си.

— Ее… кайсии… кюфтета… кисели бонбони… За Никиж… и за нас… докато чакаме… ако пътуването трае много дълго…

— Добре — каза майор Димчо, — остави половината за нас, а другата половина сложи в склада на ракетата.

Скоро приключиха със суетенето, което придружава всяко отлитане на ракета. Като че всичко беше готово. Можеше да се почне.

В последната минута обаче майор Димчо, Наско и Рони влязоха в бараката, където останаха почти цял час. Другите навън нетърпеливо чакаха, като споделяха помежду си най-различни предположения за това внезапно отделяне на главните астронавти. Всъщност работата беше проста: Димчо, Рони и Наско дописваха посланието до марсианите. Цял час вече те се мъчеха над проекта, предложен от Рони Дато, и трябваше да положат много усилия, докато го изпипат и преведат на марсиански език. Посланието преписаха красиво с печатни букви върху един пергамент, тоест върху една кожена подвързия, която майорът успя да отлепи от една стара книга на татко си. Пергамента навиха на руло, което вързаха с розовата панделка на Фани.

Появяването им на ракетната площадка предизвика вълнение. Рони Дато носеше посланието, Наско Нето контейнера за Никиж, а майор Димчо кучето-чудо. Спряха се пред звездолета, Рони Дато вдигна пергамента високо, така че да го видят всички, и се провикна:

— Другари и другарки, днес ние, Съзвездието Стрелец, ще изпратим на Марс звездолет, направен от човешка ръка. Ще изпратим също като наш куриер и кучето-чудо Никиж. Нашият куриер ще отнесе на марсианите послание на марсиански език, което сега главният астронавт майор Димчо ще ви прочете на български.

Майор Димчо подаде на Рони кучето и пое свитъка. Отвърза панделката, разгъна пергамента и тържествено зачете:

„Драги, съседи марсиани! Пише ви Земята! Пише ви Земята, планетата, която се намира между Марс и Венера. Пише ви Човекът, най-разумното същество…“

Тук внезапно се намеси Наско Нето:

— Фани, на пост! И да не си играеш с гълъби, че… Хайде!

Едва сдържайки сълзите си, тя тръгна към изхода. Но точно зад полуотворената врата се спря и скрита от погледите на другите, продължи да наблюдава тържеството.

Без да се смущава от прекъсването, майор Димчо продължи да чете:

„… Пише ви Човекът, най-разумното същество на планетата Земя. Това, което намерихте в ракетата, не е Човек, а куче и макар че е много умно, е по-низше същество от Човека. Човекът е господар на Земята. Той владее сушата, моретата, реките, планините. Той владее въздуха и безвъздушното пространство. Човекът произхожда от маймуната. Ние искахме да ви изпратим маймуна, но у нас тя живее само в Зоологическата градина.

На планетата Земя има два вида човеци: тия, които живеят при социализма, и тия, които живеят при империализма. Ние, пишещите това послание, знаем за империализма само по вестниците и филмите, защото всички ние сме родени след 9 септември 1944 година. Навярно и вие като по-напреднала планета знаете за империализма само от филмите, така че няма защо да ви обясняваме. Ние вярваме, че и на планетата Земя империализмът скоро ще изчезне и тогава всички човеци ще бъдат щастливи, както е сигурно при вас. Ние, като пионери, обещаваме да положим всички сили, да ви изпреварим в най-близко бъдеще.

Подписалите това послание са членове на научното дружество «Съзвездие Стрелец». Те са ученици. Ученици на Земята се наричат тия човеци, които ходят на училище, за да се научат да пишат и смятат. На Земята има шестобална система за писане на бележки. Всички ние имаме шестици…“

Тук гласът на майор Димчо се разколеба малко, защото явно лъжеше. Далеч не всички астронавти имаха шестици по всичко, а Наско Нето имаше дори тройка по естествена. Като премина този труден пасаж, майор Димчо уверено продължи:

„… Настоящата ракета, която се казва деветмоторен атомокарбиден звездолет «ДРН 1 Пегас», е конструирана само за мирни цели. Ние искаме да ви уверим, че никога няма да ви нападнем първи и че желаем да живеем в мир както с вас, така и с всички други планети и мъглявини…

Пишете ни как изглеждате, коя е вашата столица, каква е системата ви за писане на бележки, има ли у вас пионери и кина.

Кучето, което ще ви предаде настоящото послание, е куче-чудо и се казва Никиж. Молим ви, пазете го като зеницата на очите си и се грижете за него. Ако имате възможност, върнете ни го обратно.

Обещаваме ви да ви посетим лично в най-скоро време, за да се запознаем със славния марсиански народ. Сега не можем да напуснем планетата Земя, защото още не сме построили достатъчно голяма ракета и защото астронавтът Наско Нето трябва да бъде на 26 т.м. на пионерски лагер.

Да живее Науката! Да живее Човекът! Да живее Марсианинът!

Да се развива и крепне дружбата между Марс и Земята!

Да живее мирът в космоса!

От името на всички човеци от планетата Земя и от…“

Дивашки крясък прекъсна Димчо. Към ракетата като лавина се изсипаха някакви същества в къси панталони и карирани ризи. Те бясно тичаха напред, махаха ръце, крещяха, помитайки всичко пред себе си.

Пред всички като вихър се носеше един с омазнени ковбойски панталони, шикозен ковбойски колан, камичка на кръста и зелена риза на квадрати. Той пръв стигна пред изненаданите астронавти, блъсна с юмрук Наско Нето и се втурна към Никиж.

— Марсиани! — изпищя някой.

— Ааа! — носеше се дивашки рев във въздуха.

— Долу фашистите! — извика оня с ковбойските панталони. — Долуу!

И нападателите връхлетяха върху астронавтите.