Хаим Оливер
Федерация на династронавтите (3)

3. Две задачи пред човешкия мозък и една клетва на живот и смърт

Бяха се събрали в най-затънтеното ъгълче на задния двор, там, зад бараката за дърва, закрити от гъстите завеси на съхнещото пране. Бяха наклякали в тесен кръг около кученцето и със загадъчно внимание слушаха разказа на Димчо. Кучето, което отлично разбираше тържествеността на момента, кротуваше. С изплезено езиче то се заглеждаше в непознатите лица на децата и приветливо махаше опашка.

Но нека най-напред ви запозная с останалите деца. Ето Наско Нето, който се слави с това, че плюва много надалече. Освен това той е голям специалист по рисуването. Покрай ракетите, които умее да чертае с особена виртуозност, той рисува преди всичко боксьори: боксьори в нападение, боксьори в отбрана, боксьори лежешком, боксьори нокаут. И всички тези безброй боксьори имат едно и също лице, по което твърде лесно може да се разпознае творчеството на Наско Нето. Разбира се, той умее и да се боксира и малцина могат да му излязат насреща. Наричат го Нето, защото на въпросите обикновено отговаря с „не“, особено когато са зададени от Рони Дато.

Рони пък наричат Дато, защото обикновено казва „да“, когато Наско казва „не“. Рони Дато има разностранни интереси. Той е радиотехник и редактор. В своята лаборатория на тавана има едно шаси, две радиолампи от бабиното радио, три крушки, много жици и безброй електрически прибори и принадлежности, с които наскоро възнамерява да си направи телевизионен приемник. За литературните му интереси ще научим по-късно. За разлика от другите Рони Дато е, тъй да се каже, дебел, има лице като пълна месечинка и носи очила. Още една подробност — Рони Дато обича много да яде.

Тук е и Фани. Фани е най-малката от всички. Тази година минава в първи клас и затова никой не й обръща особено внимание. Държат я, защото прави услуги: изяжда закуската на другите, когато не им се яде, и носи от къщи стари филмови ленти, които баща й, филмов режисьор, донася от студията. С една дума, тя е много послушна, при това и хубавичка.

Имаше още няколко деца, но на тях сега няма да се спирам. Ще ви кажа само, че всички те — седем момчета и едно момиче — образуваха махленска научно-космическа бригада под названието „Съзвездие Стрелец“, а себе си наричаха астронавти. Фани не разбираше дори какво е съзвездие, но това не й пречеше да бъде кандидат-астронавт и верен последовател на Гагарин и Титов. Тук му е мястото да спомена, че това, което ги сплотяваше, беше любовта към науката: всички те, дори и Фани, мечтаят един ден да станат изследователи на небесата и да литнат към звездите. Сплотеността на Съзвездието, както и името му Стрелец внушаваха завист и страх у другите деца от нашата махала.

Но да се върнем на двора. Когато най-сетне Димчо свърши своя разказ, той внимателно се огледа наоколо: нямаше никой. Вдигна крачето на кучето и показа пръстена.

— Ето!

Астронавтите дълго гледаха тайнствените знаци.

— А какво пише тука? — провикна се непредпазливо Фани с пискливото си гласче.

— Тихо! — сгълча я сурово Наско Нето. — Всичко ще раздрънкаш. Мълчи, иначе ще те изгоним.

Фани се сви в ъгълчето. Наско Нето плюна надалеч, което беше признак на голямо напрежение.

— Никиж! — каза той замислено. — Да не е на марсиански, а?

— Не е на марсиански — забеляза Димчо, — прочети и ще видиш, НИКИЖ или ЖИКИН не значи нищо.

— А може би е съкращение? — каза Рони Дато.

Наско Нето не посмя да отвърне с „не“.

— Например — продължи победоносно Рони Дато — Н като навигатор, И като изпит, К като…

— Кукла — обади се Фани.

— Глупости! — каза Наско Нето. — Вие жените сама за това мислите. К значи координати. И… значи…

— Интегрален — вметна Димчо.

— Какво значи това? — попита някой.

— По смятане. От книгите на татко.

— Добре, може да е интегрален. А „Ж“?

— Жаба — каза Фани.

— Жаба! — изкикоти се Наско Нето. — Жаба! Какво ще правят жабите на Марс?

— Ж значи железен окис — каза Рони Дато и другите веднага приеха това авторитетно мнение. — Я да видим какво излезе: Навигатор, Изпит, Координати, Интегрален, Железен окис.

Рони Дато озадачено избърса стъклата на очилата си. Другите също мълчаха. Никой не можеше да отгатне какво се крие зад тази магическа комбинация от думи.

— А може да е шифър, а? — забеляза Рони Дато.

— Не е шифър! — отсече Наско Нето.

— Ще питам татко — каза Фани. — В кинематографията знаят всичко.

— Само да посмееш! — провикна се Наско Нето. — Това е тайна! Разбираш ли? Тай-на!

Всички пак млъкнаха.

— А как ли се казва, кучето, а? — попита Рони Дато.

— Шаро — каза Фани.

— Това куче не може да се казва Шаро — каза презрително Наско Нето. — То не е като другите. То е паднало от небето. То е или Плутон, или Цербер, или Голямата мечка.

— Защо пък Мечка? — попита скептично Рони Дато. — То не е момиче.

— А какво е?

— Може да е момче.

Димчо завъртя кученцето на всички страни и го обърна. Но нито той, нито другите можаха да установят какво е кученцето: момче или момиче. Всички те бяха градски деца и никога не бяха ходили на село, а и още не бяха учили тия неща в училище.

— А сега — каза Димчо, като стана и направи важно лице. — Да се закълнем. — Рони, пиши клетвата.

Наско даде своя бележник, изпълнен с рисунки на ракети и боксьори, и Рони Дато се приготви да пише. Димчо започна да диктува, често поправян и допълван от останалите:

— „Ние, долуподписаните членове на Съзвездието Стрелец, се подписваме под тази клетва, като заявяваме: а) Ще пазим на вечни времена тайната на намереното космическо куче; б) ще полагаме много големи грижи…“

— Всемерни грижи — подсказа Рони Дато, чийто баща беше журналист и писател и употребяваше такива оригинални изрази.

— „… ще полагаме всемерни грижи за космическото куче, като се задължаваме да го храним, да му направим къща и да го обличаме, когато е студено…“

— Аз ще си дам вълнената жилетка — каза Фани.

Димчо я изгледа сърдито и продължи:

— „в) с цената на живота си ще отбраняваме космическото куче от чужди нападения…“

— Посегателства — подсказа Рони Дато.

— Добре — прие съвета Димчо, — „от чужди посегателства; г) космическото куче ще бъде използувано само за космически полети и за нищо друго…“

— Няма ли да си поиграем малко с него? — почти проплака Фани.

Наско Нето се хвана отчаяно за главата. Но освен тази естествена реакция, всички останали великодушно отминаха лекомисленото предложение на момичето.

— „д) и последно който наруши тази клетва, нека му изсъхне дясната ръка, нека му изтекат очите, нека получава само двойки и нека никога не ходи вече на кино. Който наруши тази клетва, никога да не пътува към Съзвездието Стрелец и други звезди и мъглявини. София, 28 юни 1963 година. Подпис.“

Димчо взе молива и пръв се подписа с ясни букви:

„Димчо, майор“

След него в тържествен церемониал се подписаха другите „Наско Нето — главен навигатор и началник на разузнаването“, „Рони Дато — главен радист и началник на пропагандата“ и прочие. Последна остана Фани. Рони й подаде молива.

— Хайде.

Тя взе молива, постоя, постоя, па взе да подсмърча.

— Тя не знае да пише! — каза Наско Нето. — Хайде, нарисувай едно кръстче! Неграмотна, а ще ми пътува с ракета! Пфу!

Със сълзи на очи Фани нарисува едно кръстче.

— Така — каза Димчо, — сега трябва да помислим къде да скрием клетвата.

— Да я сложим в бутилка и да я хвърлим в реката — предложи Рони Дато.

— Ние не сме мореплаватели — отхвърли предложението Наско Нето. — Ние сме астронавти. Трябва да пратим бутилката с ракета в космоса.

— Ракетата не е още готова — каза Димчо. — Най-добре е да заровим бутилката в земята и да сложим някакъв знак. Съгласни ли сте? Да гласуваме!

Всички единодушно вдигнаха ръка. И както гласуваха, внезапно кучето подскочи към ръката на Димчо, грабна клетвата със зъби, преметна се презглава и хукна из двора.

Астронавтите викнаха и се втурнаха подир кученцето. То помисли, че започва игра, и положи всички усилия да се измъкне от ръцете на преследвачите си. Ту се провираше между краката им, ту като светкавица префучаваше край ръцете им, ту се премяташе презглава, ту започваше да ходи на задните си крака като истинско циркаджийско куче. И през цялото време не изпущаше хартията от устата си.

Гоненицата продължи цели десет минути. Най-сетне, изтощени, астронавтите спряха. Кученцето стоеше в средата на двора й с победоносен вид се кискаше.

— Никиж, дай листа! — примоли се Фани.

За обща изненада кученцето послушно дойде при Фани, скочи на ръцете й и подаде листчето.

Така, в този паметен ден на месец юни хиляда деветстотин шестдесет и трета година Съзвездието Стрелец узна, че: а) кучето отговаря на повикването Никиж, следователно се нарича Никиж; б) че Никиж е не само космическо куче, но и притежава други интересни качества; разбира човешки език и има акробатически способности като дресираните кучета от цирка, и в) нещо, което не се хареса на момчетата — че Никиж предпочита Фани пред другите. Последното бе факт, с който момчетата трябваше да се примирят.

Късно привечер астронавтите заровиха бутилката с клетвения лист в двора зад бараката, а плана на местността, нарисуван майсторски от Наско Нето в два екземпляра, заровиха на две различни места — единия на деветия метър от гаражната стена; другия — в стадиона под номер 56 на седмата скамейка в сектор Б, посока на телевизионната кула.