Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (9)

8

Агнес Хорват стоеше до печката, чакаше водата за чая да заври и гневно се вслушваше в смеховете, дочуващи се от стаята на дъщеря й — Тереза и Фиона Бриджес опаковаха багажа, тъй като на следващия ден заминаваха за Лондон. Там щяха да се срещнат с Дейвид Лийн и с останалите актьори, участващи в заснемането на исторически филм със сюжет от шестнайсети век. Предстояха проби на костюмите и сеанси с гримьорите за определяне на подходящия грим. Тереза щеше да изпълнява ролята на Мария, кралицата на Шотландия, а Питър О’Тул и Албърт Фини — на втория и третия й съпруг. В образа на кралица Елизабет — първата братовчедка на Мария, която е станала причина за злочестата й съдба — щеше да се превъплъти Ванеса Редгрейв.

„Не Тереза, а Теса Кент заминава за Лондон“ — с горчивина си помисли Агнес. „Феноменалната филмова звезда, която се срамува от истинското си име.“ Беше неописуемо огорчена от нея, но успяваше да прикрие недоволството си.

Неблагодарната й дъщеря, която наскоро бе навършила двайсет и една, бе позволила на агента си Арън Зъкър (препоръчан й лично от Роди) да я прекръсти. Зъкър се бе провъзгласил за най-големият специалист по измисляне на подходящи псевдоними на актьорите, които, подобно на Тереза носеха имена, несъвместими с външността им. Бог знае защо беше решил, че фамилията Кент най-много приляга на девойка, която беше наполовина ирландка и наполовина унгарка.

Агнес едва сдържаше гнева си, като си спомнеше за Зъкър и Роди Фенстеруолд — двамата проклети безбожници бяха главните виновници за заснемането на филма, на чиято предварителна прожекция бе присъствала вчера. Не само че не се срамуваха, ами се гордееха с постижението си. Режисьор отново беше Фенстеруолд, този зъл гений, който така умело манипулираше Тереза. Агнес го ненавиждаше и го подозираше в нечисти помисли, въпреки твърденията на дъщеря й, че е напълно естествено той да се чувства отговорен за успеха й и да я смята за свое творение.

Филмът се наричаше „Лятото на близнаците“, в него се описваше извършването на един от смъртните грехове и Агнес с горчива ирония си мислеше, че сценарият сякаш е писан специално за дъщеря й.

Главната героиня беше изкусителка по рождение, много млада жена, още почти дете, която току-що е открила своя потенциал като изкусителка. Тя е сервитьорка в ресторант в лятната колония на изтъкнати хора на изкуството. Тя става любовница едновременно на прочут писател (ролята се изпълняваше от Робърт Дювал) и на велик художник (Робърт Мичъм), като тласка писателя към самоубийство.

По време на снимките Тереза носеше прилепнала по тялото униформа на сервитьорка, къси панталони, тениски и бикини, които подчертаваха пищните й форми и тя изглеждаше по-прелъстителна, отколкото ако беше гола. Агнес беше толкова потресена, че след прожекцията загуби дар слово, пък и Тереза едва ли щеше да обърне внимание на думите й, тъй като беше заобиколена от възторжените зрители. Кой ли се интересуваше от реакциите на майката на звездата?

Мнението й нямаше абсолютно никакво значение, филмът беше заснет, нямаше да променят дадени сцени, които според нея бяха повече от безвкусни и неморални. Пет пари не даваха за Агнес Хорват от мига, в който Пеги Уестбрук беше видяла Тереза. С нарастващо раздразнение си помисли, че дори не й отделяха вниманието, подобаващо на гъската, която е снесла златното яйце. Нещо повече — за всички, заобикалящи Тереза, майка й изобщо не съществуваше.

Агнес Райли Хорват, която беше жертвала мило и драго, за да превърне дъщеря си в звезда (в интерес на истината Тереза дължеше спечелването на „Оскар“ именно на майка си, не на онзи Фенстеруолд), не бе възнаградена за усилията си. Изобщо не я радваше мисълта, че сестрите й, които живееха далеч от нея, непрекъснато й се обаждаха по телефона и разпитваха за дъщеря й. Беше разбрала, че дори не й завиждат. Стигаше им да се гордеят, задето са родственици на прочутата филмова звезда и предполагаха, че и Агнес се чувства по същия начин. Успехът на Тереза беше толкова неочакван и зашеметяващ, че членовете на фамилията Райли изпитваха само изумление и се възхищаваха от нея.

„Не е честно!“ — повтаряше си Агнес. Дори най-смелите й мечти се бяха сбъднали, а душата й беше опустошена. Беше като захвърлена вещ, от която никой не се интересува. Животът й беше безсмислен, след като вече не можеше да мечтае за бъдещето. А бе едва на трийсет и девет!

Не, на този свят нямаше справедливост! Беше осъдена да живее с набожния си петдесет и шестгодишен съпруг, който нямаше професионални амбиции, и да се грижи за палавата Маги, която очевидно никога нямаше да стане филмова звезда. Момиченцето вече ходеше на детска градина, където прекарваше почти целия ден. Беше дружелюбно, пухкаво и вечно усмихнато създание, което по нищо не се отличаваше от другите деца. Маги не създаваше ядове на Агнес, но и не й даваше поводи да се утешава с мечти за бъдещето й.

Нима след толкова саможертви бе заслужила този празен живот? „Несправедливо е, много е несправедливо!“ — повтаряше си мислено тя. Би трябвало да дойде денят на равносметката, когато ще бъде възнаградена за предвидливостта и за саможертвата си. Много добре знаеше, че ако се обърне към свещеника, той ще й наговори куп глупости: да приеме волята Божия и че добродетелите й ще бъдат възнаградени в отвъдния свят. Навярно и Шандор ще я посъветва да почака до деня на Страшния съд. Жалко, че не беше станал духовник с тези негови убеждения.

Тереза бе предложила да им купи къща, нова кола и куп играчки за Маги, след като беше разбрала какъв хонорар ще получи за „Лятото на близнаците“, ала Шандор твърдо отказа и й разреши да донесе само няколко играчки. Той се запозна със Стив Милър, който бе финансов съветник на Фенстеруолд и на Зъкър, и след като се увери в деловите му качества и в почтеността му, заяви на съпругата си, че печели достатъчно да издържа семейството си и че няма да приеме нито цент от дъщеря си. Щял да я посъветва да инвестира колкото е възможно по-голяма част от хонорарите й, тъй като никой не знаел докога ще продължи възходът й.

Агнес сложи захар в чая си и притисна длани до чашата, за да ги стопли. Смехът, който ехтеше от стаята на горния етаж, й напомняше, че завинаги е изолирана от живота на дъщеря си. Когато Тереза започна снимките на „Малки жени“, беше толкова заета, че почти не се прибираше вкъщи. Наложи се да напусне училище и макар родителите й да бяха против, не можеха да й попречат, защото бе пълнолетна. През малкото време, което не прекарваше на снимачната площадка, вземаше уроци по танци, по езда, тенис и управление на автомобил.

Агнес отпи от вече изстиналия чай и си каза, че от години нейната роля е сведена до тази на хотелиерка, предлагаща закуска на „наемателката“ си, която с всеки изминал ден ставаше все по-независима, по-самоуверена и по-изискана. Като я гледаше, на Агнес й се струваше, че около главата на Тереза трепти ореол от блестящи звезди, символ на нейния небивал успех. Докато девойката бе погълната от несъмнено вълнуващия си живот, в сърцето на майка й сякаш се забиваха кинжали. По настояване на родителите си Тереза живееше с тях, но в ежедневието й нямаше място за семейството й — виждаха се само на масата.

Дори няколко месеца след излизането на екран на „Малки жени“ в живота на девойката съществуваше известна стабилност. До спечелването на наградата майка й хранеше надежда, че ще продължи да упражнява влияние върху нея.

Ала след присъждането на „Оскар“-а вниманието на журналистите от всички медии й беше завъртяло главата. С всеки изминал ден тя разцъфтяваше и въпреки възбудата си запазваше царствено спокойствие, като че вниманието (което със смях признаваше за ласкателно), беше напълно заслужено, все едно сама беше постигнала успеха. Беше заслепена от блясъка на славата и оглушала от фанфарите, с които филмовата индустрия посреща всяка нова звезда.

Имаше на разположение шофьор и лимузина, Фиона Бриджес поддържаше контакт с модните дизайнери, чиито тоалети Тереза носеше на премиери и церемонии за награждаване, подбираше кавалерите й за тези официални случаи, ръководеше секретарките, които отговаряха за кореспонденцията, с помощта на рекламна фирма, препоръчана от Роди Фенстеруолд, уреждаше интервюта с журналисти и фотографи от целия свят.

А сега Тереза заминаваше за Англия, за да заснеме филм, който навярно щеше да пожъне още по-голям успех. Мария, кралицата на Шотландия… най-неотстъпчивата католичка и най-преданата владетелка… колко романтично! Агнес тежко въздъхна, не можеше да се примири със скучното си ежедневие.

— Умираме от глад, мамо! — Тереза шумно нахлу в кухнята. — Приготвила ли си нещо? Докато си стягах багажа, огладнях като вълк.

— Приключи ли вече? Как е възможно — ще отсъстваш толкова дълго време.

— Всичко е готово, Фиона реши, че повечето ми дрехи са неподходящи. Освен това почти през цялото време ще бъда в костюмите на кралица Мария. Ако ми потрябва нещо, ще си го купя, а тоалетите за приемите са осигурени от моделиерите.

— Какво улеснение! — иронично възкликна Агнес и мрачно изгледа русокосата англичанка, която винаги беше в отлично настроение и нищо не можеше да й попречи да изпълнява най-стриктно задълженията си. Тя беше заела мястото, което по право принадлежеше на майката. Агнес гневно си каза, че би се справила по-добре от тази натрапница.

— Мамо, има ли някаква храна? В хладилника се мъдрят остатъци от вечерята и нещо, което навярно ще приготвиш довечера…

— Обади се на „обслужване по стаите“! — тросна се Агнес и излезе, като тресна вратата.

 

 

Вечерта, след като сложиха Маги да си легне, Шандор се обърна към съпругата си:

— Какво се е случило между теб и Тереза?

— Нищо не се е „случило“. Видях я само за няколко минути. Всъщност напоследък ти прекарваш с нея повече време, отколкото аз… С онази Фиона отидоха бог знае къде.

— Тереза сподели с мен, че си се ядосала, задето с приятелката й са нахлули в кухнята. Мисли, че имаш право, че не е редно да се грижиш за прехраната й, след като почти не се прибира вкъщи. Помоли да я извиниш за безразсъдството й. Съобщи ми, че след приключването на снимките, ще напусне дома ни и ще се грижи за себе си, както подобава на момиче на нейната възраст.

— Крайно време бе да го стори — престорено невъзмутимо отвърна Агнес, опитвайки да прикрие колко отритната се чувства.

— Не се съгласих. Казах й, че според мен девойката трябва да живее при родителите си, докато се омъжи.

— Как реагира тя?

— Изложи ми куп доводи в защита на решението си. След като вече била пълнолетна, спокойно можела да живее отделно от нас… заедно с Фиона, разбира се. Освен това не било логично да ни притеснява с непрекъснатите телефонни обаждания. А най-важното — къщата била прекалено малка: необходими й били големи гардероби, стая за Фиона, кабинет за секретарката й, както и помещения за устройване на празненства и за конференции. Останах с впечатлението, че с англичанката са обмислили всичко до най-малката подробност. Макар да не ми харесва, разбрах, че Тереза има право. Скромният ни дом не подхожда на прочута филмова звезда, която очаква да изпълняват всичките й прищевки. Тя трябва да има собствено жилище и обслужващ персонал.

— Бас държа, че онзи дегенерат, онзи перверзен тип Роди Фенстеруолд й е напълнил главата с безумни идеи.

— Не бъди несправедлива, Агнес. Човекът няма нищо общо с преместването на Тереза. Не одобрявам поведението му, дори ми е противен, но съм уверен, че е искрено предан на нашата дъщеря и че ще направи всичко възможно тя да постигне бляскава кариера. Признай, че без неговата помощ тя никога нямаше да получи „Оскар“.

— А без мен изобщо нямаше да има кариера! — процеди през зъби Агнес. — Защитаваш Фенстеруолд и забравяш чие дело е порнографският филм, който гледахме снощи.

— Сега разбираш защо не се съгласих да я представиш на нюйоркските агенти, когато тя беше на дванайсет. Спомням си гнева ти, но знаех, че красотата винаги се експлоатира… и докато можах, се съпротивлявах на желанието ти.

— Нима одобряваш „Лятото на близнаците“?

— В никакъв случай! Но не можем да поправим стореното. Трябва да се примирим, макар да не ни харесва.

— Чуй се какво говориш, Шандор! През целия си живот си бил по-стриктен католик от папата, но когато Тереза забогатя и стана прочута, ти внезапно започна да гледаш философски на нещата. Забрави ли, че дъщеря ни е грешница? Сигурна съм, че отново ще съгреши, ако заживее отделно от нас.

— Църквата й прости, Агнес, та аз ли да не забравя греха й! — промълви Шандор, опитвайки се да не избухне. — Доколкото ни е известно, оттогава Тереза не е била насаме с младеж. „Кавалерите“ й са изпратени от рекламната агенция и тя винаги е сред много хора. Никога не я е целувал мъж освен на снимачната площадка, пред погледите на целия екип. Ето защо я смятам за непорочна, въпреки предизвикателното облекло, с което се подвизава във филма. Ала ти отказваш да забравиш случилото се! — Гласът му трепереше от едва сдържаните чувства. — Години наред таиш гнева си, подхранваш го с фантазиите си… а това също е грях пред очите на Бога.

— Не ме учи как да живея пред очите на Бог! — истерично изкрещя тя. Влудяваше я престорено смиреният му тон, подсказващ, че той не я смята за достойна католичка. — Аз запазих честта на семейството. Аз реших проблема с Маги и предано се грижа за нея. Аз бях достатъчно далновидна и осигурих бъдещето на Тереза. Без мен тя щеше да бъде само една самотна майка…

— Каква горделивка си, Агнес. Известно ли ти е, че самонадеяността също е грях? Непрекъснато мислиш, че можеш да спасиш душата си без Божията помощ. Помоли ли се на Всевишния да ти помогне да забравиш гнева си? Изповяда ли се? Не, разбира се. Не осъзнаваш ли, че те гризе завист — също смъртен грях. Завиждаш на собствената си дъщеря. Изпитваш завист и си горделива. Ще намериш ли сили да се отречеш от греховете си?

— Никога не си ме познавал! — Тя изпъна рамене и надменно го изгледа. — Вместо да ме кориш, погледни себе си. Къде са безценните ти морални стойности? Пометени са от алчността ти. Не жадуваш материални блага за себе си, а за дъщеря си. Нямаш нищо против тя да се показва полугола в долнопробни филми, стига хонорарът й да е достатъчно висок.

— Алчност ли… — изненадано промълви Шандор. — Не съм се замислял, но може би имаш право. Възможно е… Утре ще го обсъдя с отец Винсънт.

— Приятно прекарване, Шандор. Поговорете си за църковните догми като двама кардинали. Може би отецът ще ти подари неговата шапчица, задето изпитваш угризения на съвестта. Отивам на горния етаж. Ще спя в стаята на Маги.

 

 

— Слушай, — обърна се Шандор Хорват към приятеля си Брайън Кели, кръстника на Маги, — мисля, че през последните години с теб доста се сближихме.

— Така е. Съжалявам, че същото не се случи със съпругите ни, иначе щяхме да се виждаме по-често.

— Слава богу, че с теб се разбираме. Едва ли осъзнаваш с какво нетърпение очаквам дните, когато обядваме заедно.

— Аз също. Какво се е случило? Изглеждаш доста разстроен.

— Бъди спокоен, нищо не се е случило. Искам да те помоля за услуга като кръстник на Маги.

— На твое разположение съм.

— Искам след тринайсет години да предадеш писмо… ако не съм жив сам да го дам.

— Шегуваш се, нали?

— Напротив, говоря съвсем сериозно.

— На кого искаш да предам писмото?

— На Маги.

— Нали не е някакво завещание?

— За тази цел щях да потърся услугите на адвокат.

— Да допуснем, че няма да си между живите, което няма да се случи, но защо не повериш писмото на Агнес?

— Това засяга само двама ни с Маги. Ти си единственият, на когото разчитам да й предаде посланието ми, когато малката навърши осемнайсет.

— Дай ми го и забрави за него, освен ако размислиш и промениш решението си. Ще го пазя в сейфа си до осемнайсетия рожден ден на моята кръщелница. Няма начин да го забравя. А ако, Боже пази, не съм между живите, ще уредя писмото да й бъде предадено.

— Не се ли интересуваш от съдържанието му?

— Умирам от любопитство, но сигурно щеше да ми го съобщиш, ако беше нещо, което трябва да знам.

— Благодаря, Брайън, голям товар падна от плещите ми.

— С удоволствие ще ти помогна. Цялото ми семейство обича Маги. Когато ни гостува, децата не могат да й се нарадват. Истинска сладурана е… А сега да поръчаме обяда и да поговорим за нещо важно… например играта на голф.