Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

42

През първата юнска седмица на 1994-а, малко преди двайсет и четвъртия си рожден ден Маги роди момиченце, което с Барни кръстиха Тереза Маргарита, но от първия миг наричаха Дейзи.

През септември малката навърши три месеца и беше като кралица, заобиколена от придворните Маги, Теса и Сам. След раждането на детето всички се бяха преселили в реставрираната провинциална къща във Феърфийлд, Кънектикът. Барни всеки ден пътуваше с мотоциклета си до града и обратно, често оставаше у дома и в петъчните дни.

Когато приключи ангажиментите си към „Скот енд Скот“, Теса посвети няколко седмици на пътувания из провинцията, докато откри старата фермерска къща, заобиколена от величествени дървета и ниска каменна стена. От пръв поглед разбра, че й е съдено да живее тук до края на живота си и да завещае имота на Маги и Барни. Купи я без колебание и нареди на архитекта да не се спира пред никакви разходи, за да завърши обновяването на къщата за два месеца. Желанието й беше да я подари на младоженците, за да заживеят там веднага след раждането на детето.

В продължение на двеста години къщата бе приютявала задружни семейства; последният собственик беше инсталирал водопровод и бе пристроил нова кухня, без да лиши постройката от старомодния й чар, запазвайки многобройните ниши, тавански прозорчета и широки веранди. Стаите бяха прохладни, с ниски тавани, във всяка имаше камина, а подовете бяха дъсчени. Къщата беше голяма, но необичайно уютна, нетрадиционното обзавеждане действаше успокояващо, предразполагаше към почивка.

Теса осъзнаваше, че да подариш на младоженци преустроена и изцяло обновена къща е малко пресилено, но беше решила да прави всичко, което пожелае, без да иска разрешение от никого.

След приключването на търга се чувстваше волна като ученичка, след като е ударил последният училищен звънец. Бе уредила сметките за поддържането на имението да бъдат плащани от наследството й, с удоволствие си представяше как десетилетия наред близките й ще прекарват в къщата лятната си почивка, ще идват тук в края на седмицата и през дългите коледни и великденски ваканции. Пък и никой не би оспорил правото й да ознаменува раждането на първото й внуче.

Всяка сутрин и всеки следобед, когато малката се беше наспала и преди отново да огладнее, Теса прекарваше с нея около час, който наричаше „времето на Дейзи“. Седеше на люлката, отрупана с възглавници, а мъничката Дейзи или лежеше в количката си, или се сгушваше в прегръдките на баба си, въртеше главичка и сграбчваше ту кичур от косата й, ту огърлицата, ту пръстите й, а напоследък проявяваше необикновен интерес към пръстена й с огромния зелен диамант.

И през този топъл септемврийски ден, когато странната синева на небето подсещаше за приближаването на есента, двете бяха увлечени в любимите си занимания.

— Не съжаляваш ли, че е септември, Дейзи? — нежно промълви Теса. — Нямаш ли усещането, че лятото си е отишло прекалено бързо? Не усетих кога отминаха горещият юли и великолепният август. Ех, ако знаех какво си мислиш, но ти отказваш да говориш, за да си още по-загадъчна. Също като Грета Гарбо, нали? Знам, знам, че още си много малка, за да имаш представа за времето. Може би за теб един час се равнява на цял месец или на цял живот, ала съм убедена, че знаеш повече, отколкото възрастните предполагат. Ако продължаваш в същия дух, момчетата ще те мислят за прекалено интелигентна. Убедена ли си, че ще ти хареса?

Дейзи нададе вик и протегна ръчички. Теса внимателно я вдигна от количката и я гушна, а малката моментално сграбчи пръста й и захапа пръстена.

— Май ти растат зъбки, миличко. Не си ли още малка или вече ти е време? И защо все ме гледаш негодуващо? С нищо не съм засегнала кралското ти достойнство… Никой не би посмял да го стори. Милото ми синеоко детенце, иска ми се да разбера защо ме гледаш така изпитателно. Дали защото ти предстои тепърва да опознаваш света или пък се интересуваш от мен? Мисля си, че щом вече ти растат зъбки, трябваше да имаш по-буйна коса. И така ми харесваш, но жените в нашето семейство се гордеят с разкошните си коси. А, ето какво си искало да чуеш, дяволче мое, ето как те накарах да се усмихнеш. Копнееш за комплименти, а? Всъщност не се учудвам.

Отвърна на усмивката на Дейзи и си помисли, че сигурно ще доживее да я види как седи… малката е много жизнена и след няколко месеца сигурно ще седи без чужда помощ.

Може би ще я види да пълзи, но дали ще бъде жива да я наблюдава, когато направи първата си крачка? Теса се съсредоточи върху една-единствена мисъл: „Възможно е! Възможно е!“ Наскоро беше започнала да взема морфинов сулфат, който облекчаваше болката за период от осем до тринайсет часа. Използваше и обезболяващия пластир, което означаваше, че страданията й са ограничени до минимум. Стараеше се да бъде в най-добрата форма през часовете, когато оставаше сама с бебето. Спеше по времето, когато и малката спеше, но сънят не й действаше положително като на момиченцето. Когато й се спеше, Дейзи се превръщаше в същинско чудовище, а след сън ставаше кротка като ангелче.

Ех, ако можеше да има една десета от апетита на бебето, мислеше си Теса. Маги кърмеше Дейзи шест пъти дневно, понякога на верандата, друг път в голямата уютна кухня, където Теса не стъпваше.

Повдигаше й се дори от най-апетитните миризми. Във фризера държеше кутия с пълномаслен ванилов сладолед и като изяждаше по няколко лъжички, криво-ляво заместваше храната. Готвачката й приготвяше сандвичи от накълцано бяло пилешко месо върху филийки хляб без коричката, обилно намазани с майонеза, както и вкусна супа от праз и картофи с много сметана. Макар да изпитваше отвращение към всякаква храна, Теса се хранеше насила.

Никога не се качваше на теглилката, не заставаше гола пред огледалото, но знаеше, че драстично е отслабнала. Вече месеци наред носеше широки памучни ризи над панталоните, които пристягаше с колан, за да не се смъкват. Ежедневно правеше слънчеви бани, за да не изглежда прекалено бледа. Използваше много ярко червило и носеше разпусната дългата си блестяща коса.

Понякога заставаше пред огледалото, но мигновено извръщаше поглед. Не я беше грижа, че красотата й все още е непокътната, както не я бе грижа за купа от сценарии, който се увеличаваше с всеки изминал ден. Не бе казала за заболяването си нито на Фиона, нито на Роди, Арън или на Мими, с която още поддържаше връзка. Всички смятаха, че е отказала ролята на Каси, за да не се разделя със Сам. Тя предпочиташе заблудата пред необходимостта да отговаря на телефонните им обаждания, не желаеше да я съжаляват. Предпочиташе да съхрани енергията си за най-близките и любимите си хора.

Когато лятото отмина, всички единодушно бяха решили, че ще прекарат зимата в провинцията. Сам работеше върху новата си книга по няколко часа дневно; докато Дейзи спеше, Маги контактуваше чрез факса с Дън Мадокс, която бе назначила за своя помощничка при основаването на фондацията. Само Барни ежедневно пътуваше до Ню Йорк.

Теса наблюдаваше дърветата около къщата, есенните листа, които кръжаха във въздуха, понесени от топлия ветрец, и си мислеше какво облекчение е да знае, че няма да напусне това вълшебно място само заради смяната на сезоните. Нежно погали пухкавата косица на Дейзи, хрумна й, че скоро ще се насладят на красивата есен в Нова Англия, когато короните на дърветата се обагрят в златисти тонове… после ще дойде зимата с пухкавия сняг, ще седят около запалената камина… а през пролетта… пролетта е прекалено далеч, за да мисли за нея. Достатъчен й е днешният ден, достатъчна й е всяка секунда.

Сам, който бе израснал в провинцията, вече беше поръчал дърва за камините и снегорин за почистване на алеята за колите. Маги купи още одеяла и зимни дрешки за бебето. Готвачката вече обмисляше празничното меню по случай Деня на благодарността. Неочаквано за всички Барни се беше пристрастил към отглеждането на зеленчуци, след като почти на шега през пролетта засади малка градина. Сега си беше поръчал каталог за сортови семена и всяка сутрин наглеждаше лехата с тиквите.

Дейзи неспокойно се раздвижи и изтръгна Теса от размислите й. Погледна надолу и забеляза, че яркосините очи с дълги черни мигли на малката съсредоточено са вперени в лицето й.

— Ако беше мъж, Дейзи, щях да си помисля, че си влюбена в мен, но е невъзможно, нали? — Дейзи сграбчи пръста й и отново загриза огромния диамант. — Ала когато пораснеш и попиташ майка си за нейната майка — знам, че ще го сториш — Маги ще ти покаже каталога от търга вместо албум с избледнели снимки. Всичко е там, Дейзи, поне онова, което исках да се узнае. Останалото ще ти разкаже майка ти, ала и тя не знае цялата истина. Има тайни, които жената не споделя с никого, но ако си умна, сама ще се досетиш. Може би ще се питаш как съм могла да водя такъв живот. Понякога и аз си задавам същия въпрос. Странно… всичко започна през онзи далечен ден, когато танцувах полка с Роди… от този момент нататък животът ми се промени. Случи се преди двайсет и три години… не е толкова отдавна, нали? И все пак… и все пак ми се струва, че е изминала цяла вечност.

Дейзи рязко завъртя главичка, Теса избърса слюнката, потекла по брадичката на бебето и възхитено възкликна:

— Как почувства, че мама идва, миличко?

С препълнени кошници със зеленчуци Маги, Сам и Барни прекосяваха моравата.

Теса притисна Дейзи до себе си и нежно й прошепна:

— Да, миличко, бързат, за да бъдат заедно с теб и мен.

Край