Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (26)

25

Животът, който водеше Поли Гилденстърн, бе изпълнен с толкова клюки и интриги, че тя не проявяваше любопитство към съквартирантката си. Все пак й направи впечатление, че Маги Хорват остана в Ню Йорк по време на Деня на благодарността и на Коледа, които по принцип се празнуваха семейно. Момичето дори формално не изрази съжаление, че поради една или друга причина не може да замине при родителите си, нито пък изглеждаше тъжно. През почивните дни Маги се излежаваше до късно, успя да подреди и почисти кухничката, прочете един куп книги, няколко пъти отиде сама на кино и с апетит се нахвърляше върху порциите храна, които Поли й носеше от празничните банкети. „Дали е кръгло сираче?“ — питаше се художничката. Знаеше, че Маги има любовник или няколко любовника, понеже много нощи не се прибираше в квартирата. Толкова ли беше безсърдечен този любовник, че дори веднъж не я покани на вечеря по случай празника? Пък и братовчедът Барни загадъчно бе изчезнал. Ако двамата с Маги наистина са израснали заедно, какво се е случило с това семейство? Тези въпроси не даваха покой на добросърдечната Поли.

Самотата на Маги я караше да изпитва странно, почти майчинско чувство за вина, но мразеше да се намесва в личния живот на познатите си, освен ако изрично не я помолеха. Ето защо започна още по-настойчиво да я кани на вечеря; искаше Маги да знае, че има едно място на света, където винаги е добре дошла.

Постепенно двете станаха много близки приятелки. Вече няколко месеца Маги работеше като момиче за всичко в „Скот енд Скот“. Поли неспирно се удивляваше от обширните познания за работата на компанията, които момичето беше придобило за толкова кратко време. След време девойката сподели за връзката си с Анди Маклауд, но от думите й художничката схвана, че този Анди също не обича да говори за семейството си. Единственото, което Маги беше научила, бе, че сестра му е балерина в английската балетна трупа. Поли често се питаше доколко солидна и сърдечна е връзката им, щом не разговарят за семействата си. Та нали именно чрез подобни разговори любовниците стават и приятели?

Ала тя си мълчеше от страх да не загуби доверието на девойката. Не й каза нито дума и когато започнаха да пристигат препоръчаните писма. Шишкавият раздавач, който обикновено пускаше пощата в кутията във фоайето на сградата, вдигаше скандал всеки път, когато му се налагаше да изкачва многобройните стъпала, за да предаде на Поли поредното препоръчано писмо за Мери Маргарет Хорват. Първото бе пристигнало в началото на януари, сетне се получаваше по едно всяка седмица. Поли забеляза, че подателят е един и същ: адвокатската фирма „Бътлър, О’Нийл и Джоунс“. Докато проверяваше своята поща, нямаше как да не забележи в кутията поредното неотворено препоръчано писмо, върху което с печатни букви бе написано „да се върне на изпращача“. Дали пък някой съди Маги? Не можеше да я попита, за да не излезе, че я шпионира, но любопитството й беше възбудено.

Един следобед на вратата се позвъни и приятен женски глас съобщи по домофона, че госпожица Робинсън от „Бътлър, О’Нийл и Джоунс“ иска да разговаря с госпожица Мери Маргарет Хорват.

— Тя е на работа — отвърна Поли.

— О, не! Наредиха ми да не се връщам в кантората, ако не се срещна с нея. Въпрос на живот и смърт е да подпише един документ. А навън е истинска снежна буря. Все пак трябва да я изчакам, ако ще да премръзна до смърт. Освен ако… ако ми съобщите къде работи. Ще я потърся в службата й.

Поли се замисли. Не възнамеряваше да каже на непознатата къде да намери Маги, но пък не бе справедливо жена с толкова чаровен глас да бъде затрупана от снежни преспи.

— Защо не се качите? Може би ще измислим как да ви помогна.

— Много благодаря.

— Бива си те, Поли Гилденстърн! Умираш да разбереш какво се случва — мислено се упрекваше тя, докато слагаше чайника да заври. Острото й носле сякаш потръпваше от любопитство.

Джейн Робинсън се оказа симпатична млада жена. След като свали тежкото си палто и набързо се сприятели с Тото, тя обгърна с длани чашата с горещ чай и заобяснява:

— Наскоро завърших право и това е първото ми назначение. Ако не изпълня поръчението, господин Бътлър сигурно ще ме уволни… а работата е толкова престижна — нашата юридическа фирма е сред водещите на Уол Стрийт. Божичко, какво да правя? Три седмици подред госпожица Хорват връща писмата, без да ги отвори, затова шефовете изпратиха мен… Чаят спаси живота ми. Не знам как да ви благодаря.

— Вземете си от бисквитите. Сама съм ги приготвила.

— Бог да ви благослови! Така и не успях да обядвам. Господин Бътлър побесня, като видя поредното върнато писмо и веднага ме изпрати тук. О, бисквитите са с парченца шоколад — най-любимите ми! Може ли да си взема още една?

— Изяж всички — ще ми направиш услуга, прекалих с количеството. И ми казвай Поли.

— Ти си истински ангел, Поли. Какво прекрасно ателие! А ти приличаш на Алиса в страната на чудесата. Мечтаех да стана художничка, но нямам никакъв талант, затова бях осъдена да завърша право и да стана куриерка на господин Бътлър. Да знаеш какъв ужасен тиранин е той! Ще ме изхвърли заради този документ и никога няма да си намеря толкова хубава работа!

— Документ ли?

— Да. Доколкото разбрах, бил много важен. Дочух, че без подписа на госпожица Хорват е невъзможно да се уреди въпросът с наследството. Партньорите са изпаднали в паника, тъй като покойният беше най-големият им клиент.

— Като е толкова важно, някой от тях да бе дошъл лично — отбеляза Поли, а мислено се поздрави, задето беше рискувала да покани госпожица Робинсън.

— Какво говориш! — възкликна посетителката. — Господата са важни клечки, не им подхожда да се молят за някакъв подпис…

— И пет пари не дават за стария раздавач, който трябва да се изкачва чак до последния етаж — негодуващо я прекъсна Поли, — нито че ми развалят спокойствието с техните препоръчани писма.

— Подобни неща изобщо не вълнуват господин Бътлър. Жал ми е за бедната му съпруга. Сигурно всеки ден й трови живота… Е, тръгвам си, не искам да злоупотребявам с гостоприемството ти. Съгласна ли си да предадеш писмото на госпожица Хорват и да я убедиш да не го изпраща обратно, докато не подпише документа? Ще обясня на шефа, че не съм я намерила, но ти си се съгласила лично да й го предадеш. Дано той да реши, че съм направила всичко възможно и да не ме изрита.

— Да речем, че приема, Джейн, макар да ми изглежда като да връчваш съдебна призовка. Но ако тя отново откаже и дори не отвори писмото?

— Дано греша, но мисля, че следващата стъпка на господин Бътлър ще бъде лично да посети госпожица Хорват на работното й място. Преживяването ще бъде доста неприятно за нея — той не е от най-дискретните и е известен с невъздържаността си.

— Как ще научи къде работи тя?

— Ще наеме втори частен детектив.

— Втори ли?

— Как иначе е научил адреса й? В кантората се говори, че госпожица Хорват е избягала…

Поли онемя от изненада. Маги е избягала отнякъде! Частен детектив е разпитвал из квартала и е научил, че момичето живее при нея!

— Мили Боже! — промълви, когато си възвърна способността да говори.

— Страхотна бъркотия, както обичаше да казва баба ми.

Двете се спогледаха. Никога не бяха изпадали в толкова драматична ситуация и нескрито се наслаждаваха на мистерията.

Поли дълго мълча, сетне се обърна към Джейн:

— Маги ще се върне едва след четири часа, ако изобщо се прибере. Много пъти прекарва нощта другаде. Миличка, не се ли задушаваш в тези кожени дрехи?

— Честно казано, умирам от горещина. А тук е толкова уютно… много си мила с мен, Поли. Само като си помисля, че трябва да се върна с празни ръце в кантората…

— Остани още малко. Защо бързаш да разочароваш господин Бътлър?

— Ами… в тази буря няма да намеря такси, а автобусите са толкова претъпкани, че дори не спират.

— Свали якето и панталона си — подхвърли Поли. — Ще ти донеса одеяло. Легни да подремнеш на канапето. Толкова е хубаво да си под одеялото, когато навън бушува снежна виелица.

— Има още една възможност, Поли. Да те разсъблека бавно, много бавно. По дяволите приятната дрямка на канапето.

— Предпочитам този вариант — доволно измърка художничката — и този път интуицията не я беше подвела. — Така ще видя цялата татуировка на ръката ти, която е закрита от маншета на блузата.

— Питах се дали… и се надявах да…

 

 

Маги се прибра едва на следващия ден вечерта; бе прекарала нощта при Анди. Едва се държеше на краката си от умора, тъй като на връщане от работа бе прекосила пеш почти половината град. Поли свали силните очила, които използваше, докато рисуваше, и предложи:

— Каня те на вечеря. Приготвила съм печено пиле с горчица.

— Спасяваш живота ми. Капнала съм от умора. Какво скапано време — едва се добрах дотук. Но първо трябва да взема горещ душ. Бог да те благослови, Поли!

Художничката наряза пилето и наля на Маги чаша бяло вино. Мълчаливо наблюдаваше как девойката се храни, а накрая й поднесе две парчета ябълков сладкиш. Проговори едва когато Маги утоли вълчия си глад:

— Нахраних те, а сега ще изпълня задължението си. Не исках да ти развалям апетита, затова не ти го дадох преди вечеря.

— Какво е трябвало да ми дадеш?

— Това писмо. — Тя тикна плика в ръката на девойката. — Служителката, която вчера го донесе, обясни, че е наложително да го отвориш и да подпишеш приложения документ, а аз обещах непременно да ти го предам. Извинявай, ако съм ти направила мечешка услуга, но ако пощальонът още веднъж се изкачи до шестия етаж, ще получи инфаркт и ти ще бъдеш виновна за смъртта му.

— Мамка му! — Маги намръщено се втренчи в плика.

— Защо реагираш така още преди да си го прочела? — попита Поли, чието любопитство още повече се бе разпалило от гневното изражение на девойката.

— Защото знам съдържанието. Да му се не види, как са ме открили? Реших, че ако напиша върху пликовете „да се върне на изпращача“ адвокатите ще решат, че съм сменила адреса си.

— Някакъв частен детектив е открил къде живееш, а ако не подпишеш, някакъв адвокат, който бил голяма клечка, щял да те посети на работното ти място и да те принуди да го сториш.

— Какво! — Маги се разрида от гняв. — Кой ти го каза?

— Поразпитах момичето, което бяха изпратили. Неприятно ми е да те притесняват.

Маги се разрида още по-безутешно, като повтаряше:

— Защо не ме остави на спокойствие! Казах й, че не искам тези пари, че няма да ги взема… Наела е детектив да ме открие, знае къде работя, може би шпионите й ме следят навсякъде… Божичко, какво да правя?

— За какви пари говориш?

— Завещани са ми от… един човек.

— Не виждам нищо лошо в това.

Девойката през сълзи погледна Поли и осъзна, че тази жена със златно сърце е единствената й приятелка, единствената жена освен готвачката Елизабет, която се интересуваше от съдбата й, единственият човек освен Барни и Анди, който искрено я обичаше.

Избърса сълзите си, сгуши се на канапето и обясни с треперещ глас:

— Наследството ми е завещано от съпруга на така наречената ми майка…

— Значи не е бил твой баща.

— Не! И не желая парите му!

— Почакай. Човекът е бил твой заварен баща, защо да не те спомене в завещанието си? Досега не си споменавала за майка си… какво искаше да кажеш с „така наречената ми майка“? Не знаех, че имаш семейство, никога не се прибираш у дома по време на празниците…

— Ако ти разкажа всичко, ще обещаеш ли, че никога повече няма да говорим по този въпрос? Тайната знаем само аз и жената, която ме е родила.

— Обещавам и можеш да разчиташ, че ще удържа на думата си, но първо прецени дали наистина искаш да го споделиш с мен. — Поли изглеждаше по-сериозна от всякога. — По-страшното ще бъде, ако по-късно съжалиш, задето си издала тайната си. Не желая да загубя приятелството ти. Предпочитам да остана в неведение, отколкото да се каеш, защото си се доверила на мен.

— Трябва да кажа на някого, а на теб имам пълно доверие. Опитвам се да не мисля за това, да го забравя, но то непрекъснато се натрапва в съзнанието ми… често сънувам толкова… толкова печални сънища. Ако споделя тайната с теб, ще ми олекне. Във всеки случай няма да се почувствам по-зле. Имам нужда от съчувствие, а ти си най-милото същество, което познавам.

— За чай и съчувствие разчитайте на Гилденстърн — засмя се Поли. — Хайде, говори.

Маги дълбоко си пое дъх и накратко разказа историята си, без да споменава имена. Говореше с престорено спокойствие и не отместваше поглед от ръцете си, скръстени на скута. Докато я слушаше, Поли все повече се вбесяваше, ала даде воля на чувствата си едва когато девойката замълча:

— Коя безразсъдна мръсница може да постъпи така със собственото си дете!

— Теса Кент! Теса Кент, чието истинско име е Тереза Хорват, е захвърлила дъщеря си… захвърлила е мен.

— Ти… ти си дъщеря на Теса Кент!

— Тя е биологичната ми майка, но само толкова.

— Боже мой! Теса Кент! Теса Кент… как е възможно? Как е могла?

— И аз си задавам същия въпрос.

— Всеки нормален човек би се запитал как е могла да го стори.

— Така е. Нищо не я извинява, нищо! Блъсках си главата, но не успях да намеря обяснение.

— Не си успяла, защото не съществува. Стореното от нея е непростимо! Като си помисля колко филмови звезди раждат, без да са омъжени, и гордо се снимат с бебетата си за различни списания… в Холивуд това вече е нещо общоприето. Поне да беше от друго поколение… но тя е млада, сигурно е на…

— На трийсет и три.

— Слушай, миличка, не мога да изразя колко ми е мъчно за теб. Да бъдеш захвърлена от собствената си майка е истинска трагедия. Не бих могла да те утеша, дори да говорех цяла нощ… което има опасност да направя. Но трябва да проявиш здрав разум — нали не искаш някакъв разярен адвокат да цъфне в „Скот енд Скот“ и да вдигне скандал? Щом вече знаят адреса ти, трябва да отвориш плика, да прегледаш прословутия документ и да предприемеш нещо.

— Знаех си! Знаех си, че няма да ми се размине толкова лесно! Ще те послушам. — Маги скъса плика и прочете документа, който се съдържаше в него. — Точно каквото предполагах! Приключили са с уреждането на формалностите около имуществото на Люк (така се казваше покойният съпруг) и адвокатите искат да подпиша, тъй като съм сред наследниците. Ако го сторя, ще получа парите, когато навърша трийсет и пет. Междувременно средствата ще се управляват от попечителски фонд и ще получавам месечен доход.

— Сигурна ли си, че не искаш наследството?

— Напълно. Ще приложа към писмото писмения си отказ и ще го изпратя на адвокатите. Имам право да се откажа, нали?

— Не знам как стоят нещата от правна гледна точка, но мисля, че не могат да те принудят да приемеш онова, което не желаеш.

— Точно така! — мрачно отсече Маги. — Ще отстоявам независимостта си с цената на всичко.

— На твое място щях да взема парите — напълно си ги заслужила след всичко, което са ти причинили. Рентата е хубаво нещо…

— Не съм искала пари, не ги искам и сега. Копнеех за нещо друго, което така и не получих. А сега е твърде късно… обичта ми не може да бъде купена.