Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (22)

21

„Още малко търпение“ — мислеше си Медисън Уебстър, която седеше пред писалището в стаята си и намръщено се вслушваше в шумните стъпки на Маги, тичаща надолу по стълбата, за да отиде на някое от безбройните празненства по случай последната й година в гимназията. Тази… тази сянка, която едва издържаше, скоро щеше да напусне дома на семейство Уебстър. Вече не бе задължена да я държи под покрива си, но не можеше да я изхвърли, преди да е завършила училище — все пак държеше на хорското мнение… Медисън отново се зае с изчисленията си.

Сумите, които беше инвестирала през последните тринайсет години, се бяха увеличили по време на икономическата стабилност през осемдесетте. Медисън беше запазила вложенията си, като няколко месеца преди борсовия крах през 1987-а бе продала всичките си акции. Но завидното й състояние, натрупано благодарение на жестоки икономии от парите за домакински нужди, беше нищожно в сравнение с двайсетте милиона, които Люк беше завещал на Тайлър. Макар че всички формалности около завещанието още не бяха уредени, безсъмнено съпрузите Уебстър бяха по-богати, отколкото някога са мечтали. Ала Медисън не можеше да се отвикне от скъперническите си навици.

Люк се беше погрижил за всичко и за всички. Бе завещал по десет милиона долара на шестимата си помощници при условие, че не напуснат компанията през следващите десет години, а Лен Джоунс беше определил за свой заместник. Оставил бе седемдесет милиона на различни благотворителни организации, двайсет милиона бе определил за Маги — тя щеше да получи парите, след като навърши трийсет и пет. Дотогава наследството й щеше да се управлява от двама попечители — Теса и един от доверените адвокати на Люк. Всичко останало беше завещано на Теса.

Медисън гневно се питаше на колко ли възлиза „всичко останало“, след като Люк беше оставил сто и седемдесет милиона на чужди хора. Дори не можеше да си представи. Успокояваше я само мисълта, че ако беше на мястото на Теса, нямаше да похарчи и четвърт от несметното богатство. Медисън изпитваше странно задоволство при мисълта, че вече е привикнала към определен начин на живот и никога няма да предприеме драстични промени, независимо колко е богата.

Незнайно защо точно сега тайните й спестявания й доставяха повече радост. Тези пари бяха истински за разлика от двайсетте милиона, които и без това бяха завещани на съпруга й, а не на нея.

Ала след като получат прословутите милиони, ще отпразнува събитието, като пръсне огромна сума за задоволяване на една своя прищявка. Не, не прищявка, а сякаш вътрешна потребност. Ще преобрази апартамента, в който години наред се ширеше Маги, ще заличи всяка следа от присъствието й.

Щом повлеканата с големите гърди замине да учи в колеж, ще превърне апартамента й в свой кабинет, откъдето ще управлява имението. Тайлър нямаше нито способностите, нито желанието да се занимава с тази отговорна дейност.

Очевидно намеренията на Люк са били Маги да напусне дома на Уебстърови, когато навърши осемнайсет и е достатъчно самостоятелна да не се нуждае от семейно обкръжение. Нека Теса вече бере грижата за сестра си, която дори отказва да носи сутиен…

Предполагаше, че Маги ще прекарва ваканциите със свои съученици и съученички, както правеше Барни. Добре, че той бе послушал майчините съвети. Не се беше връщал у дома повече от година — през лятната ваканция гостува на приятел в Невада, а Деня на благодарността и Коледа прекара в Бостън и във Филаделфия. Беше толкова популярен сред съучениците си, че слабите му оценки не притесняваха Медисън. Важното бе, че той се бе сприятелил със синовете на видни личности, които щяха да му помогнат да изгради кариера. Именно с тази цел преди пет години го бяха записали в престижното училище.

Според Тайлър Люк им беше завещал двайсетте милиона в знак на признателност, задето бяха приели Маги в семейството си. Медисън често си казваше, че дори да е така, тя е заслужила да бъде възнаградена. В интерес на истината Люк би трябвало да им остави по-голяма сума, отколкото на момичето, но това беше поредната му несправедливост. А Медисън обичаше да изпълнява докрай поетите задължения: щеше да устрои празненство по случай осемнайсетия рожден ден на Маги и дипломирането й. Възхищаваше се от щедрия си жест — спокойно можеше да избегне разходите, след като Люк бе мъртъв и вече не й се налагаше да се съобразява с желанията му.

 

 

Беше топла пролетна вечер, мракът бавно обгръщаше сградите в имението. Маги седеше на перилото, заобикалящо тренировъчния манеж. Конете бяха пуснати да потичат на воля, шестимата коняри се бяха прибрали по домовете си, никой не нарушаваше спокойствието й. Ненадейно тя изпита странна носталгия, докато се взираше в манежа, където бе прекарвала дълги часове на страх и унижение. Но въпреки моментната носталгия с радост очакваше момента да напусне тази къща, където никога не се беше чувствала като в свой дом. Глуповатият Тайлър изобщо не й обръщаше внимание, а студенокръвната Медисън никога не бе проявила малко топлота към нея, дори не си правеше труд да я порицае, да й покаже грешките й.

Нито за миг не се съмняваше, че Медисън изпитва силна неприязън към нея. През дългите години, които бе прекарала в този дом, бе свикнала с омразата и дори беше започнала да я приема. Само присъствието на Кандис и Алисън (които вече бяха омъжени) беше попречило на майка им да демонстрира необяснимата си враждебност, която почти не прикриваше след смъртта на Люк.

Маги си каза, че в никакъв случай не изпитва носталгия към този дом, където бе нежелана и където само готвачката Елизабет се отнасяше майчински с нея. Макар цели тринайсет години да бе живяла с Уебстърови, продължаваше да се чувства като натрапница, която те са били принудени да приемат в дома си. Колкото и да си блъскаше главата, не проумяваше причината.

Мъчно й беше единствено за дългите часове, които беше прекарала заедно с Барни, нейния верен защитник и рицар. Ала и той я беше изоставил заради новите си приятели, които го канеха в скъпите си имения. Така и не бе успяла да го изненада с ездаческите си умения… всъщност от години не бяха разговаряли насаме, защото по време на кратките си посещения той беше толкова зает с родителите си и със снобските си приятели, че нямаше време за нея.

Мътните го взели! Беше едва на седемнайсет и половина, а тя само след седмица щеше да навърши осемнайсет. Нелепо е една зряла жена като нея да се самосъжалява, защото е била пренебрегната от някакъв хлапак.

Тя мислено заизрежда предимствата си: беше първа по успех в класа, съученичките й я харесваха, беше редакторка на училищния вестник, притежаваше забележителна компютърна грамотност и беше приета в „Смит“, „Васар“ и в Мичиганския университет. Вече беше решила да замине за Мичиган, където със сигурност щеше да се запознае със зрели мъже. Училище „Елм“ беше девическо, единствените мъже по коридорите бяха преподавателите. Когато Маги заяви, че не желае да устройват празненство по случай представянето й в обществото, Медисън не я запозна със синовете на приятелките си, което не беше особена загуба. Ето защо контактите на Маги с представителите на силния пол бяха ограничени до братята на съученичките й — лигльовци, които не я възбуждаха сексуално.

Зарече се, че само седмица след пристигането си в Мичиган ще отиде в студентската поликлиника и ще помоли да й поставят спирала, за да бъде подготвена за всичко. Беше чела прекалено много медицински статии за вредата от вземането на противозачатъчни таблетки в прекалено ранна възраст, следователно спиралата беше за предпочитане.

Бе убедена, че още през първата година ще се запознае с човека, който й е необходим. Жадуваше за първия си сексуален контакт и не я беше грижа, ако любовникът се окаже пълно разочарование. Искаше й се да се влюбва и да разлюбва, за четири години да опознае колкото е възможно повече мъже. „Серийната любов е истинската цел на висшето образование“ — усмихнато си каза тя. Разбира се, трябваше да има високи оценки, за да не я изгонят от университета, но ще посвети свободното си време в сериозно изучаване на плътската любов.

А когато завърши, ще замине за Ню Йорк, ще си намери интересна работа и още пет години ще сменя любовниците… едва тогава ще се замисли за брак. Повече от всичко на света мечтаеше да има семейство, защото беше израснала сама, но бе твърдо решена, когато се омъжи, да престане да работи и да се грижи за децата си, защото смътно си спомняше грижите на собствената си майка. Кипеше от желание да направи и да изпита всичко. Да, искаше всичко!

Тринайсет години от живота си беше прекарала в скучното провинциално градче. Заслужила беше да бъде свободна, очакваше я светът, подобен на сочна ябълка, от която щеше да отхапва парче по парче. Нещо й подсказваше, че ще има голям успех. Чувстваше се могъща като бляскав меч. Въздъхна, като си представи какви интересни и вълнуващи приключения ще преживее. Беше готова да се сблъска с истинския свят и не се страхуваше от изненадите му.

— Хей! — промълви някой зад нея.

Тя едва не падна от парапета — толкова силна беше изненадата й. Усети как някой я хвана през кръста.

— Аз съм, Барни… — прошепна й познат глас. Старият й другар по игра с лекота я повдигна от перилото. Щом усети земята под краката си, тя се обърна към него и също прошепна:

— Какво търсиш тук? Ваканцията ти започва едва през следващата седмица. Какво се е случило? Защо шепнеш?

— Изхвърлиха ме.

— Мамка му! Защо?

— Заради дрога. Спипаха ме на местопрестъплението, докато приятелите ми чакаха „доставката“.

— Боже, колко си глупав! Как можа да прецакаш живота си? Приятелчетата не те ли защитиха?

— Казаха, че инициативата била моя. Били смаяни от постъпката ми.

— Симпатяги, няма що.

— Защо да признават, след като в никого не намериха „трева“? И аз бих постъпил по същия начин. И ето, че ме изритаха от школото само година преди завършването.

— Как се добра до тук?

— С мотоциклета. Наскоро купих на старо един „Харли Дейвидсън“, стегнах го и стана като нов. Държах го в гараж, та да ми е под ръка. Едва ли ще повярваш, но съм страхотен механик — с каквото се захвана, правя го като ново, но най-добре се справям с мотоциклетите…

— Помислил ли си как ще реагират мама и татко Уебстър? — прекъсна го тя.

— Положението е много напечено. Хайде де са скрием в конюшнята и да скроим някоя лъжа.

— Постъпваш детински. Та нали от училището ще ги уведомят за подвизите ти? По-лесно ще избягаш от прочутия затвор „Алкатрас“, отколкото да преметнеш родителите си.

— Вече избягах от „Алкатрас“ — щом ме изритаха, дори не си събрах багажа, а яхнах мотоциклета и запраших към родния дом.

— Говориш така, сякаш мразиш училището.

— Така си е. Хич не ме бива по учението, но както вече казах, съм много добър механик. Опитах се да играя ролята на примерен ученик в престижно частно училище, но го правех без желание. Сприятелих се с много момчета, те мечтаят да станат като бащите си, а аз нямам подобни стремежи. Мечтая да притежавам сервиз за поправка на мотоциклети, но не смея да го споделя с родителите си. Никога няма да се съгласят синът им да стане обикновен работник. Ще ме тикнат в някое долнопробно училище, само и само да взема гимназиална диплома.

Отвори вратата на конюшнята, включи осветлението, сетне облекчено въздъхна:

— Пфу! Най-сетне съм в безопасност. Реших, че сигурно ще те заваря на манежа — сто на сто още не си се научила да яздиш — затова скрих мотоциклета зад хамбара и дойдох тук.

— Имаш грешка, драги. Вече яздя толкова добре, че мога да участвам в конно състезание.

— Не може да бъде!

— Честна дума.

Двамата се спогледаха и широко се усмихнаха. Маги си помисли, че никога не се е радвала толкова много от срещата с някого. Времето сякаш спря, докато безмълвно, но изпитателно се взираха един в друг. Барни беше станал висок, русата му коса падаше върху челото му, лицето му беше загоряло от слънцето и вече не беше лице на хлапе. Само безцеремонната усмивка и луничките бегло напомняха за момченцето, с което Маги се беше запознала преди тринайсет години.

— Обзалагам се, че не можеш — промърмори той. — Пак ще се наложи да те спасявам.

— На какво се обзалагаш?

— На една целувка.

— Няма да успееш да ме извозиш. Какво излиза: ако не мога да яздя, аз ще те целуна, в противен случай ти ще целунеш мен. Много си хитър, но номерът ти не мина.

— Добре де. Вярвам ти, няма да се обзалагаме. Известно ли ти е, че си станала много сексапилна?

— Естествено.

— А пък аз дори не подозирах. — Той обгърна с длани лицето й, наведе се и впи устни в нейните — продължителна, страстна, сладка целувка, от която Маги се почувства така, сякаш в корема й избухна бомба. Очите й се разшириха от смайване и тя отвърна на целувката. Внезапно почувства замайване — седла, юзди, ботуши за езда, снимки на коне се сляха пред погледа й, тя залитна и щеше да се строполи на пода, ако Барни не я държеше.

— Хареса ти… — прошепна той, смаян от страстта й.

— И още как. Хайде да го повторим, но на онова легло.

— Маги, нали не сме кръвни роднини?

— Дори не сме далечни братовчеди, а само стари приятели.

— Божичко! — изстена младежът. — Станала си истинска жена. Как не съм забелязал досега?

— Беше прекалено зает, за да ми обърнеш внимание.

— Как е възможно да съм толкова глупав?

— По-добре млъкни.

Той усети докосването на невинните й устни, дочу учестеното й дишане. Маги тръпнеше от наслада, усещаше езика му. Хвана го за косата, за да го привлече по-близо до себе си и обсипа с целувки лицето му, вдъхвайки непознатата миризма, която се излъчваше от кожата му. Целуваше шията, челото му, сетне отново и отново търсеше устните му и горещия му език. Барни беше истински мъж… и то какъв! Как е възможно да го познава толкова години и да не осъзнае, че е влюбена в него. Обичаше го не като приятел, а като мъж.

— Искам да докосна гърдите ти — задавено прошепна той. Маги нетърпеливо задърпа блузата си, нямаше време да я разкопчава. Затаи дъх, когато почувства допира на ръцете и устните му. Усещането беше прекрасно, толкова по-различно от онова, което изпитваше, докато сама докосваше гърдите си. Сякаш нов свят се откри пред нея. Лежеше под Барни и инстинктивно повдигаше таза си, докато той жадно смучеше зърната й и през джинсите търкаше пениса си между бедрата й. След минута и двамата почувстваха върховното удоволствие — тя изстена, а Барни нададе приглушен вик.

— Всъщност не сме направили нищо — промърмори той, когато се посъвзе.

— Така ли мислиш?

— Разбира се.

— Никога не съм се любила — призна Маги. — А ти?

— Е, имам известен опит, но с теб е съвсем различно. О, Маги, жадувам отново да го направя.

— Аз също.

— Но този път искам да почувствам ръката ти върху мен. Винаги съм те обичал, Маги.

— Знам.

— Ще свалиш ли джинсите си, за да те докосна и аз?

— Добре… но нищо повече.

— Обещавам.

След секунди бяха голи. Целуваха се, изследваха всеки сантиметър от телата си, а копнежът да стигнат докрай ги подлудяваше. Най-сетне не издържаха, Маги смело прокара длан по пениса му, Барни пъхна ръка между бедрата й. Скоро, прекалено скоро и двамата изпитаха усещането, че телата им ще експлодират от невероятната наслада, усещане, което щяха да помнят до края на живота си.

 

 

Маги се качи в стаята си по задното стълбище, използвано само от прислугата, а Барни реши да прекара нощта в конюшнята. За щастие никой не я видя, иначе дори най-непредубеденият щеше да разбере, че с нея се е случило нещо необичайно. Затвори вратата на спалнята, отпусна се на леглото и усети странната миризма, която се излъчваше от нея. Не знаеше, че това е миризма, съпровождаща сексуалния контакт, но реши, че незабавно трябва да вземе душ. Ръцете й, джинсите и дори косата й бяха просмукани с миризмата на Барни. Ако не се страхуваше, че някой ще дойде да разбере защо не е присъствала на вечерята, още часове щеше да се наслаждава на странния аромат, напомнящ й за преживяното.

Изкъпа се, облече чиста пижама и се пъхна в леглото. Ако прислужницата се поинтересува защо не е вечеряла, ще й каже, че не се чувства добре. Изгаси нощната лампа и отново преживя случилото се.

Отначало само мислено повтаряше „Барни! Барни!“. Беше като замаяна, цялата потръпваше, като си спомняше как членът му се изправяше над гнездото от копринени руси косми, как сякаш се превръщаше в център на вселената, докато увеличаваше размерите си. Оказа се, че Барни притежава неподозирана власт над нея. Стига да бе пожелал, тя нямаше да устои и щеше да му позволи да я обладае. При мисълта за това я разтърси нов, умопомрачителен оргазъм.

Дълго лежа в мрака, докато се поуспокои и започна трезво да разсъждава. Макар че още нямаше осемнайсет и бе на границата между юношеството и зрелостта, Барни притежаваше способността да я тласка към безумни постъпки. Тя се разтреперваше само при спомена за огромния му пенис, който бе видяла за последен път, докато младежът обуваше панталоните си…

„Не!“ — сякаш й изкрещя вътрешен глас, който я предупреждаваше за неизбежната опасност. Маги знаеше, че ако още веднъж се срещне с Барни в конюшнята, ще му се отдаде. Сигурна бе, че той ще отиде с мотоциклета до съседния град, ще купи презервативи и ще я убеди, че няма никаква опасност. Ще я убеди, защото тя го желаеше толкова много, че не мислеше за последствията. Не, не, не бива да го прави!

Изтръпна от страх, осъзнавайки колко безпомощна ще бъде, ако отново се озове в прегръдките му, усети устните му върху гърдите си, долови миризмата му. Никога няма да се задоволи с онова, което направиха тази вечер, ще стигне до край. Барни, скъпи, миличък Барни, не бива! Сега знаеше много повече за секса, знаеше, че ако се отдаде на Барни, ще загуби разума си. Не, няма да го допусне. Трябва да послуша гласа на разума, който й подсказва, че ако с Барни се любят, неизбежно ще бъдат обсебени един от друг. Ще поемат безумни рискове, само и само да бъдат заедно, а рано или късно ще бъдат разкрити. Не, тя не ще позволи на Медисън и Тайлър да я накажат като непослушно дете — и без това я мразят! Не, никога!

Предстоеше й да постъпи в университет, а Барни беше изхвърлен от гимназията. Очакваха я пет години на интересни приключения, а единствената амбиция на любимия й бе да притежава сервиз за мотоциклети. И за двамата животът едва започваше, но целите им бяха различни. Нито сексът, нито още детинската им любов щяха да са достатъчни, за да оцелеят в реалния свят. Бяха прекалено млади, почти деца.

Какво толкова се е случило, че да я накара да забрави мечтите си за приключения и желанието си за бурен живот? Отговорът беше ясен: нищо не се е случило, появата на Барни не ще я накара да промени плановете си, макар че никога, никога няма да го забрави. Всичко помежду им е свършено. Няма друг избор. Никога повече няма да бъдат заедно, мислеше си тя, докато сълзи се стичаха по страните й.

 

 

На следващия ден по обед Медисън и Тайлър вече бяха заминали.

Маги издебна да остане насаме с готвачката Елизабет и попита:

— Къде са леля и чичо?

— Докато закусваха, ги чух да говорят, че незабавно трябва да вземат самолета. Случила се голяма неприятност с Барни.

— Не си ли виждала… някого друг?

— Май знаеш повече от мен по въпроса.

— За какво намекваш? — невинно попита момичето.

— Защото сутринта заварих Барни в кухнята. Отиде си едва когато му напълних цяла кошница с храна.

— Барни ли? Но защо е тук?

— Мисля, че знаеш по-добре от мен.

— Нямам представа.

Маги тръгна към конюшнята, като внимателно се оглеждаше. Барни сигурно се беше скрил сред храстите, нямаше как денем да остане в сградата.

— Господи, вече се бях отчаял — тихо извика той, като се подаде иззад едно дърво. — Ела при мен, скъпа Маги. Цяла нощ не съм мигнал от мисли по теб.

— Не — отсече тя и спря посред пътеката. — Никога не съм изживявала по-прекрасни мигове, но онова, което се случи снощи, няма да се повтори. Не бива дори да те целуна. — Сърцето й се сви, като видя колко го е наскърбила, но с усилие продължи да говори: — Нищо няма да излезе от връзката ни, а се страхувам да те обикна още по-силно, защото сърцето ми ще бъде разбито.

— Говориш пълни глупости!

— Може би за теб са глупости, но за мен не са.

— Ела и ми обясни какъв бръмбар ти е влязъл в главата.

— Няма. Веднага се връщам вкъщи. Дойдох само да ти кажа какво съм решила. И още нещо: може би родителите ти ще уредят да те приемат обратно в „Андовър“, но послушай гласа на сърцето си. Замини за Ню Йорк, занимавай се с ремонт на мотоциклети, прави само онова, което наистина желаеш. Не се подчинявай никому, сам изгради живота си.

— Нима си дошла да ме съветваш? — изумено попита той.

— Точно така. Трябват ли ти пари?

— Господи!

— Хайде, отговори.

— Не, имам достатъчно.

— Ще ми съобщиш ли адреса си в Ню Йорк?

— А ти ще ме посетиш ли?

— Може би… след време. Но първо трябва да завърша университета… да порасна. Ти също.

— Божичко, колко ме е яд, когато имаш право.

— Значи и ти осъзнаваш истината.

— Да. Наистина сме прекалено млади. Но не забравяй, че времето тече. Не забравяй и мен. Обикнах те още щом за пръв път те видях, обичам те и сега, винаги ще те обичам. Ти си моето момиче, Маги. А сега трябва да изчезвам. Ще ти пиша, за да ти съобщя къде съм. Целуни ме само веднъж.

— Ще го отложим за друг път. Целунем ли се, ще се повтори вчерашният епизод. Всичко хубаво, миличък Барни. Пожелавам ти много, много късмет… довиждане, скъпи.