Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

27

През август 1991-а, когато навърши трийсет и шест, Теса основа своя филмова компания. Арън продължаваше да я затрупва със сценарии, но от опит тя знаеше, че с напредването на възрастта ще получава все по-малко роли. Не искаше да се окаже в положението на много прочути филмови артисти, които бяха потънали в забвение.

А това неминуемо щеше да се случи, тъй като времето не прощаваше никому. Всеки ден тя внимателно се взираше в огледалото и въпреки че не забелязваше промяна във външността си, погледът и изражението й не бяха като на момичето, което някога се бе превъплътило в образа на Джоу Марч. Подхождаха й само роли на зрели жени, които са опознали живота и любовта. Вече двайсет години се снимаше във филми, беше „пораснала“ пред камерата, зрителите неминуемо щяха да доловят незабележимата промяна, настъпила с течение на времето.

Фиона Бриджес стана нейна съдружничка. Единственото й условие бе Теса да заснема един филм годишно за компанията — участието на звездата, от която се възхищаваха милиони кинозрители, бе залог за сигурен успех. Арън Зъкър бе назначен за управител на студиото, но продължи да работи и като агент на Теса.

— Отказвам да се снимам гола, запишете го в договора! — заяви тя по време на празненството по случай създаването на компанията.

— Само това ли? — усмихна се Арън. — Какво ще кажеш за роли на проститутки, наркоманки, малтретирани жени?

— С подобни роли актрисите на моята възраст получават „Оскар“ — изкиска се Теса. — Ще улучим право в десетката, ако ми намериш сценарий, в който главната героиня е попаднала в строго охраняван затвор, не носи грим и не си мие косата. Но държа да инсталират телефон в килията ми.

— И Фред Астер да те води веднъж седмично на танци, както и да ти разрешат да носиш бижутата си — язвително промърмори Фиона.

— Миличка, винаги си ме разбирала — шеговито подхвърли Теса, питайки се какво би казала Фиона, ако знаеше, че след смъртта на Люк приятелката й е продължила да си купува бижута, като пръскаше невероятни суми за онова, което се бе превърнало в необходимост за нормалния ритъм на живота й. Бижутерите по света бързаха да я уведомят, когато им попаднеше изключително рядък скъпоценен камък. От жена, която само носи бижутата, подарени й от съпруга й, тя се бе превърнала в колекционерка на накити, притежаваща една от най-забележителните колекции.

— Де да можех и аз да проумея какво мислиш — промълви Арън и отпи от шампанското си.

 

 

Първият си успех компанията „Кент и Бриджес“ постигна с филм, в който Теса играеше ролята на адвокатка, чийто клиент е обвинен в убийство. Мъжката роля се изпълняваше от Брус Уилис и филмът пожъна успех не само заради неговото участие, но и заради отличното партньорство между двамата, ала огромният хонорар на Уилис намали до минимум печалбата.

Година по-късно Теса бе твърдо решена да заснемат филм, в който тя ще играе главната роля. Непрекъснато тормозеше агента си, оплакваше се, че не й намира подходящи сценарии. Една сутрин докато закусваха заедно, нетърпеливо го попита:

— Арън, прочете ли биографията на лейди Касандра Ленокс?

— Свърших я снощи и го отбелязвам с известна гордост, защото за три дни прочетох деветстотин деветдесет и седем страници. Има опасност жена ми да се разведе с мен, защото заради книгата нощем не й обръщам внимание.

— Какво ще кажеш? Хареса ли ти?

— Нямах представа, че жените във викторианската епоха са били толкова отворени. Нищо чудно, че лейди Ленокс е била смятана за най-скандалната дама. Имала е куп любовници, без свян е раждала незаконни деца, живеела е ту в един, ту в друг кралски двор в Европа, безцеремонно е отнемала съпрузите на приятелките си — как да не се възхищаваш от такава жена?

— Радвам се, че книгата ти е харесала, но погрижи ли се да придобием правото за филмиране?

— Тъкмо този въпрос искам да обсъдим. Авторът, доктор Елиот С. Конуей, отказва да продаде правата на когото и да било. Получил е куп предложения: „Уорнър Брадърс“ и „Лоримар“ възнамеряват да поверят главната роля на Мишел Пфайфър, „Джеф и Лансинг“ — на Глен Клоуз… според доктор Конуей не са го потърсили само Уди Алън и Барбара Стрейзанд. Писателят е на мнение, че холивудската екранизации ще бъде фокусирана върху скандалните епизоди от живота на лейди Касандра и ще бъдат пренебрегнати идеите, които тя е защитавала. Цели седем години се е занимавал с изследване на живота й и казва, че няма да позволи да превърнат творбата му в двучасов филм. Искал хората да прочетат цялата книга.

— Този човек не знае какво говори! Животът на Касандра е бил достатъчно скандален, че да го преувеличаваме. Освен това… не съм чувала някой да отказва произведението му да послужи за сценарий. — Теса бе по-скоро озадачена, отколкото разгневена.

— Бас държа, че получава рента, огромна като самочувствието му, или има богата съпруга, а може би и двете ми предположения са верни — намеси се Фиона.

— Има доста отнесен вид — обясни Арън. — Преподава история в университета „Кълъмбия“ и е от онези интелектуалци, които се затварят в своята абаносова кула.

— Трябва да се запозная с него — отсече Теса. — Искам да играя тази роля, по-подходяща съм и от Пфайфър, и от Клоуз. Арън, ще ми уредиш ли среща? Готова съм по всяко време да взема самолета за Ню Йорк и да поговоря с този смахнат професор.

— Ами ако не се съгласи?

— Кажи на агента му, че съм почитателка на доктор Конуей и че единственото ми желание е да го почерпя едно питие, да изразя възхищението си от книгата му и да го помоля да ми даде автограф.

— Мисля, че няма да се хване на въдицата.

— Скъпи Арън, с теб се познаваме толкова отдавна, че приемаш чара ми за нещо съвсем естествено — въздъхна Теса. — Ако господин професорът е нормален мъж, ще пожелае да се срещне с мен; ако е обратен, ще пожелае да се запознае с мен; ако е извънземен, ще пожелае да се срещне с мен и да ме отведе на своята планета, за да ме използва за разплод.

— Така е, приятелю, забрави ли коя е Теса Кент? — намеси се Фиона, която бе пораздразнена от хроничния песимизъм на Арън. Нима не осъзнаваше какъв късмет е имал, задето Теса не се е обърнала към по-известен агент.

— Ще направя всичко възможно — кисело промърмори той.

 

 

След две седмици Теса седеше в някакъв бар, намиращ се в близост до университета „Кълъмбия“, и чакаше доктор Елиот С. Конуей, който вече закъсняваше с половин час. Бе отказал поканата й да пийнат по нещо в бара на „Карлайл“ или в апартамента й под предлог, че времето му е много ограничено. „Поне да имаше учтивостта да дойде навреме“ — мислено се възмущаваше Теса. Омръзнало й бе да се преструва, че задълбочено чете „Животът на лейди Касандра Ленокс“ и умишлено избягваше да гледа към мъжете на бара, които я зяпаха с неприкрито любопитство.

Кога ли за последен път е влизала сама в бар? Доколкото си спомняше, никога. През целия си живот се бе срещала с непознати или с приятели на своя територия или в изискани ресторанти, които контрастираха с това западнало заведение, където вонеше на вкиснала бира. Когато преди малко слезе от лимузината, дискретно паркирана на съседната улица, тя машинално обърна венчалния си пръстен с камъка към дланта си, както правеше при разходките си по улиците. Грижливо се бе подготвила за срещата. Носеше виненочервен костюм във викториански стил: полата беше широка, а силно вталеното сако с широки ревери подчертаваше бюста й. Блузата й беше украсена с оригинална бяла дантела. Огърлицата й от ситни перли се закопчаваше отпред с изящна камея, обиците й също бяха с камеи, а тъмната й коса беше изкусно подредена в прическа, която бе едновременно модерна и някак викторианска. Ала сред посетителите на бара, които до един носеха джинси и бейзболни якета, тя изглеждаше така, сякаш бе избягала от маскен бал. Какво пък, прекалено късно е да се върне в хотела, за да се преоблече. Дори най-ежедневните й дрехи ще изглеждат като вечерни тоалети в това долнопробно заведение. Всъщност най-голямата й грешка бе, че с викторианското си облекло целеше да покаже колко подходяща е за ролята. Трябваше да се издокара с най-модерната дреха, която притежава, например с футуристична рокля, сътворена от някои така нашумели напоследък японски дизайнери. Да му се не види! Никога няма да си прости, ако проиграе възможността да изиграе Касандра Ленокс.

Каза си, че трябва да овладее нервите си. Човекът, който често посещаваше това долнопробно заведение, едва ли ще обърне внимание на дрехата й, която сякаш прокламираше колко силно желае да купи правата за филмиране. Пък дори да прозре истинската й цел, какво от това? Ако книгата не я интересуваше, тя никога нямаше да виси в някакъв западнал бар и да чака някакъв надут и невъзпитан преподавател по история.

— Дайте ми книгата. — До нея седна човек с кожено яке и кадифен панталон. Теса подскочи от изненада, а непознатият издърпа книгата от ръцете й. Постави я на масата, разгърна я по средата, после прелисти, спирайки се на определени страници, докато стигна до края. — Или вие сте я прочела, или някой друг, но със сигурност е прочетена. — Подаде ръка на Теса и добави: — Аз съм Сам Конуей. Хайде, признайте истината.

— Разбира се, че съм я прочела! — смаяно го изгледа тя. — Какви бяха тези магии?

— Имам си начин да проверя дали книгата е била прочетена от първата до последната страница.

Беше млад, широкоплещест, много висок и не отговаряше на представите на Теса, която очакваше да види арогантен и кисел старец. Докато любопитно го оглеждаше, тя забеляза неправилния му нос, закачливите пламъчета в очите му, големите му длани и зле подстриганата му къдрава руса коса, която беше доста по-светла от гъстите му вежди. Приличаше на докер и изглеждаше така, сякаш най-добре ще се чувства на кон или на кормилото на кораб.

— Защо ще ви моля за среща, ако не съм прочела книгата?

— Може би са ви я преразказали.

— Ако желаете, изпитайте ме — засмя се Теса. — Не по-зле от вас знам всички тайни на Каси, професоре. Мислех, че името ви е Елиот.

— Струва ми се прекалено префърцунено, затова използвам бащиното си име. Защо я наричате Каси?

— Защото след първите двайсет страници я почувствах много близка. Лейди Касандра Ленокс ми се струва много… дълго. Дано да нямате нищо против.

— Мислено аз също я наричам Каси. Била е истинска мръсница, нали?

— Съгласна съм.

— Какво ще пиете? Между другото, извинете ме за закъснението. Един студент, когото наскоро скъсах, ме убеждаваше да му пиша по-добра оценка. Отне ми доста време да му откажа и да му обясня причината.

— Можехте да се съгласите и да дойдете навреме.

— В никакъв случай! — възмутено възкликна той. — Е, какво ще пиете?

— Водка без лед — отвърна Теса, надявайки се алкохолът да унищожи хилядите микроби по чашата.

— Джим, две водки „Столичная“, добре изстудени. Донеси сламка за дамата.

— Как се…

— Умея да чета мисли — съучастнически й намигна той. — Изглеждате доста притеснена. Барът може да е западнал, но използват съдомиялна машина. Все пак мисля, че със сламка ще пиете по-спокойно.

— Признавам, че се чувствах доста зле, преди да се появите — усмихна се Теса с очарователна откровеност. — Внезапно осъзнах, че никога не съм била сама в бар, особено в такъв, където посетителите ме зяпат така, сякаш не са виждали жена. Възпитаните хора не постъпват така.

— Сигурно говорите за онези, които обитават богатите квартали на Холивуд.

— Именно.

— А знаете ли, че благодарение на вас спечелих четиристотин долара?

— Моля?

— Похвалих се, че ще доведа тук Теса Кент, а всеки от тези приятели заложи по пет долара, че това няма да се случи. Ето защо хората ви оглеждат — искат да се уверят, че не им пробутвам някоя ваша двойничка… сякаш може да съществува втора Теса Кент!

— Господи! На колко години сте?

— На трийсет и осем.

— И все още се занимавате с детински облози?

— Защо не!

— Как е възможно? Та нали сте професор, имате докторат по история, написал сте прекрасна книга и отгоре на всичко сте прекалено възрастен за…

— Съпругата ми казваше, че имам душа на дете.

— Ще ме запознаете ли с нея?

— Със съпругата отдавна се разделих, но не и с „детската душа“.

— Колко пъти сте се женил?

— Само веднъж. Грешка на младостта — бях едва на двайсет.

— Имате ли деца?

— Не. А вие?

— Нямам си никого. — Тя небрежно махна с ръка. — Свободна съм като птичка.

— И може би имате душа на дете.

— Не съм изживяла своето детство, пораснах още когато бях на четиринайсет.

— Жалко — сериозно отбеляза Сам Конуей. — Пропуснала сте нещо прекрасно. Но никога не е късно да си наваксате. Ако бъдете до мен, ще се убедите.

— Искам да бъда до вас — решително заяви Теса, без повече да увърта. — Мечтая да играя Каси.

— Разбира се, че мечтата ви ще се сбъдне. Може би не го осъзнавате, но вече сте се вживяла в ролята. Но не желая да продавам правата.

В отчаянието си Теса не забеляза, че е започнала да се обръща към него с малкото му име:

— Сам, може би парите не те интересуват, но си представи колко души ще научат за лейди Касандра, ако напишем сценарий по твоята книга. Не постъпваш честно спрямо героинята си.

— В момента творбата ми оглавява класацията на „Таймс“ за документална литература — с едва прикрито задоволство заяви той. — Издателят твърди, че ще се задържи на върха още минимум шест седмици, дори повече, докато се появи следващият бестселър.

— Което означава, че ще бъдат продадени около триста хиляди екземпляра от изданието с твърди корици, защото хората не купуват книги, които не могат да четат в леглото. Да речем, че се продадат още два и половина милиона копия от евтиното издание, макар че дебелите книги с мека подвързия също не се търсят от читателите, защото са неудобни за носене. Щях да забравя университетските книжарници, които ще изкупят още петстотин хиляди екземпляра. Тоест в най-добрия случай книгата ще попадне в ръцете на три милиона читатели — заяви Теса, припомняйки си всичко, което бе научила от Фиона за книгоиздаването. — А пък аз ти предлагам много пари и възможност за кратко време да станеш известен.

— Тази популярност ми е предостатъчна. Дори не мога да си представя, че три милиона души ще прочетат творбата ми.

— От друга страна — разпалено продължи тя, — ако осъществим нашия проект, ще го гледат милиарди хора по света и Каси ще стане най-популярната филмова героиня. Снимките ще продължат поне две години и когато филмът излезе на екран, хората отново ще проявят интерес към книгата, което означава, че творбата ти отново ще намери място в списъка на бестселърите. Сетне всеки път, когато дават екранизацията по телевизията, част от зрителите ще си купят книгата и за пръв път ще я прочетат. Например „Отнесени от вихъра“ се преиздава почти всяка година.

— Не желая творбата ми да има съдбата на „Отнесени от вихъра“ — заяви Сам, обърна се и я погледна. Очите му бяха потъмнели, очевидно с усилие намираше думи да изрази чувствата си. „Господи, колко е обаятелен!“ — помисли си Теса. Беше напълно смахнат, но това не намаляваше чара му. Навярно по време на лекциите му в аудиторията настъпва гробовна тишина… Тя с усилие откъсна очи от шията му и мислено се упрекна: „Престани! Отношенията ти с този човек трябва да останат делови!“

— „Отнесени от вихъра“ е исторически роман — продължаваше да говори Сам. — Наистина авторката е пристрастна към каузата на Юга, но творбата очевидно е плод на сериозно изследване на историческите събития. А какво се получи при екранизацията? Филм, в който Вивиън Лий демонстрира блестящи тоалети и който описва нещастната любов на четирима души! Сценарият няма почти нищо общо с романа, а събитията от Гражданската война са използвани като фон за романтичната сюжетна линия.

— Но в твоята книга не се разказва за война! — възрази Теса. — Разказана е историята на жена, която е съществувала в действителност. Тя е централната фигура, гръбнакът на повествованието. Скарлет, Рет, Ашли и Мелани, взети заедно! Касандра Ленокс присъства на всяка страница. Написал си биография, която е увлекателна като роман, а сега разсъждаваш от гледната точка на историк.

— А ти говориш като агент.

— Глупости — гневно се тросна тя.

— Пошегувах се, извинявай. Интересно ми бе как ще реагираш… — оправдаваше се Сам, който беше смаян от гневния й изблик. — Говориш като актриса, която се е влюбила в роля.

Теса намръщено го изгледа, но не отговори.

— Хайде, бъди честна. Имам ли право?

— Вярно е — с нежелание отвърна тя. — И другите актриси ли ти казаха същото?

— Изобщо не съм разговарял с тях. Наредих на агента ми да отказва всякакви предложения.

— Престани да се вживяваш в ролята си на историк и помисли за съдбата на твоята творба — настоя Теса.

— Знаеш ли, изкарах следването благодарение на участието ми в студентския футболен отбор и никога не съм се държал като професор. По-късно обикнах историята и животът ми се промени. Откровеност за откровеност — ти също не приличаш на надута холивудска актриса.

— Представяш ли си Мишел Пфайфър като Каси? — попита тя. Може би като смени темата, ще го накара да обмисли възможността за екранизация на книгата и да забрави предразсъдъците си.

— Не. Много е крехка и е подходяща само за трагични роли. Каси е по-земна, по-смела.

— Какво ще кажеш за Глен Клоуз?

— Прекалено висока е. Красива е, но не излъчва сексапил, което е характерно за моята героиня. Виж, Мерил Стрийп…

— Какво?! — едва не изпищя Теса.

— Пошегувах се.

— Дано да се забавляваш — процеди тя с леден тон.

— И още как. — Изглеждаше много доволен от себе си. — Искаш ли още едно питие?

— Навярно се чувстваш много поласкан, че всяка холивудска звезда иска да играе Каси — отвърна тя и посочи празната си чаша. Беше ударила на камък — този човек бе истински деспот, интересуваше се само как да запази скъпоценните си права и лишаваше кинозрителите по света от възможността да се запознаят с Касандра Ленокс.

— Не съвсем — замислено отвърна Сам Конуей и внезапно заприлича на смутен ученик. — Поласкан съм, че самата Теса Кент се стреми към ролята. Докато пишех книгата, ти бе пред очите ми. Сигурно са ти го казвали хиляди пъти и вече ти се струва банално, но ти си любимата ми филмова звезда. Когато бях в гимназиалните класове гледах „Малки жени“ и толкова плаках, че станах за подигравка пред съучениците ми. Джоу разби сърцето ми… ти беше неземно красива… почти колкото си сега. А след като гледах „Лятото на близнаците“ научих всичко за секса. Отказвах да продам правата върху книгата, защото знаех, че рано или късно ще се заинтересуваш. Но исках да я прочетеш, сама да дойдеш при мен. Навярно причината е, че по душа си оставам плах юноша, който е влюбен в теб.

Теса безмълвно се взираше в него, очите й бяха разширени от изумление. Сам се беше изчервил до уши, но не извърна поглед.

— Имам предложение — промълви той. — Да покараме кънки в Рокфелер Сентър. После ще се обадим на нашите агенти да подготвят договора. Съгласна ли си?

— Не съм се качвала на кънки откакто бях на шестнайсет… — заоправдава се тя.

— Не се тревожи, аз съм цар на леда. Обещавам да те държа здраво, не бива да допуснем Теса Кент да падне пред очите на обожателите си.

— Сам, няма да съжаляваш за решението си. Ще бъда страхотна в ролята на Каси.

— Вече ти казах, че докато пишех книгата, си представях теб като лейди Касандра Ленокс. Джим, запиши питиетата на моята сметка и вземи от всеки присъстващ господин по пет долара. Довиждане, момчета. Гледката си струваше парите, нали?

Докато излизаха от бара, изпроводени от бурни ръкопляскания и подсвирквания, Теса си каза, че едва сега разбира какво е да притежаваш душата на дете.