Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (33)

32

— Тук ли ще вечеряме, скъпа, или предпочиташ да отидем на китайски ресторант? — попита Сам. Беше се върнал в града три дни след разговора между Теса и Лиз и почти не се отделяше от нея.

— Гладен ли си? — попита тя и се притисна към него.

— Не съм. Обядвах с декана, който е прочут с апетита си и ако не консумираш същото количество храна като него, те гледа накриво. Говори се, че уволнил някакъв млад преподавател, който си поръчал само салата.

— Тогава ще останем тук. Трябва да ти кажа нещо.

— Като говориш толкова тържествено, тръпки ме побиват. Нали не си ме разлюбила? Нали няма да ми наредиш да си отида? Трудно ще ти бъде да ме изхвърлиш, няма да ти стигнат силите.

— Не бой се. Онова, което ще ти разкажа, засяга само мен.

— Каква приятна изненада! За разлика от повечето жени, почти не говориш за себе си. Ако не беше толкова прочута, щях да мисля за теб като за тайнствена непозната.

Беше толкова открит, толкова влюбен, че тя усети как сърцето й се свива.

— Сам, искам внимателно да ме изслушаш. Не ме прекъсвай, веднъж завинаги трябва да се отърва от това бреме.

— Какво…

— Моля те, не ме прекъсвай. Когато бях на четиринайсет, родих дъщеря. Казва се Мери Маргарет Хорват, но й викат Маги. Родителите ми я отгледаха като свое дете, за да скрият позора ми. Три години по-късно получих ролята в „Малки жени“, спечелих „Оскар“ и се превърнах във филмовата звезда Теса Кент. Детето растеше далеч от мен, бях прекалено амбициозна и себелюбива, нямах време да го опозная. Изцяло поверих Маги на грижите на майка ми, дори й бях благодарна, че се занимава с момиченцето, което беше пречка за блестящата ми кариера…

— Не се самообвинявай, Теса. Убеден съм, че преувеличаваш.

— После се запознах с Люк и се омъжих за него — продължи тя, сякаш не бе чула думите му. — Бях на двайсет, а Маги на пет. Така и не споделих тайната със съпруга ми, макар да бях сигурна, че той ще приеме детето ми. Беше много добродушен, освен това бе лудо влюбен в мен. Имаше момент, когато можех да му кажа истината, но не го сторих. Знаех, че ме смята за девствена и че това още повече разпалва чувствата му, но не се осмелих да призная греха си. Сега разбирам, че прикриването на истината е най-гнусната лъжа. Продължих да го заблуждавам… измамих го дори през първата ни брачна нощ. Имах възможност да се изповядам, ала съзнателно не го направих.

— Теса, не се съди толкова строго. Била си почти дете…

— Напълно откровена съм, Сам. Няколко дни след сватбата родителите ми загинаха при автомобилна злополука и вече нямаше кой да се грижи за Маги. Тогава извърших най-голямото предателство спрямо нея — изоставих я. Изпратих я да живее със семейството на заварения брат на Люк. Дъщеря ми можеше да израсне до мен, да има любяща майка, вместо да бъде захвърлена в дома на чужди хора, ако имах доблестта да призная, че Маги не ми е сестра. Постъпих подло, като истинска страхливка.

— Теса…

— Остави ме да довърша разказа си. Посещавах я от време на време, тя също ми гостуваше през ваканциите, но така и не успяхме да се опознаем. Не знаех дали е щастлива с онези хора, защото не се осмелявах да я попитам. Предпочитах да се преструвам, че всичко е наред. Много по-лесно бе да не знам истината, за да не усложнявам живота си. За мен любовта на Люк беше много по-важна от собствената ми дъщеря. Поне да бях играла ролята на добрата сестра… но и това не сторих. Предпочетох да бъда блестящата филмова звезда, която понякога благоволява да обърне внимание на Маги, вместо да я заобикаля с любов и грижи. Оставих я цели тринайсет години да живее с хора, които не изпитваха капчица нежност към нея. Само Барни, синът на Уебстърови, я обожаваше. Тринайсет години… та това е половината й живот, живот без ласка и без любов. Дори след смъртта на Люк не й казах истината.

— Но тогава как…

— Почакай. Преди пет години, точно на осемнайсетия си рожден ден, Маги разбра, че съм нейна майка. Бях решила да споделя тайната с нея, но тя вече я бе научила. Оттогава не ми е проговорила, дори не отваря писмата, които й изпращам. Остава ми само една възможност да се сближа с нея, но се боя, че Маги ще осуети плановете ми.

— Навярно искаш да ти прости.

— Аз… разбира се… имаш право. Колкото и безнадеждно да е положението, ще опитам всичко възможно. Маги работи в рекламния отдел на „Скот енд Скот“, компания, занимаваща се с организирането на търгове. Една от собственичките е моя приятелка. Предложих й да уреди разпродажба на бижутата ми при условие, че Маги ръководи рекламната кампания. Непрекъснато ще бъдем заедно, ще бъде принудена да разговаря с мен и може би… Ала не съм сигурна, че дъщеря ми ще се съгласи.

— Наистина ли притежаваш колекция от накити? — изумено попита Сам. — Никога не се разделяш с невероятно красивия си пръстен, забелязал съм, че понякога слагаш перлена огърлица и никога няма да забравя онези камеи, които носеше в деня, в който се запознахме.

— О, скъпи, навярно Клеопатра е притежавала повече скъпоценности от мен, но действително имам много бижута. Само че не ги нося, за да не… смущавам приятелите ти.

— Още не мога да повярвам…

— Миличък Сам, накитите ми са оценени на десетки милиони долари.

— Колегите ми наистина ще те погледнат с лошо око, ако се появиш на някое скромно тържество, окичена като принцеса от приказките — изкиска се той. — Кога ще разбереш за решението на Маги?

— Лиз Синклер ще ме уведоми. Честно казано, почти не се надявам.

— Ако дъщеря ти се съгласи да съдейства, кога ще се проведе търгът?

— Другото ми условие е подготовката да бъде извършена само за шест месеца.

— Ще бъдеш ли много заангажирана?

— Да. Освен това ще се наложи да предприема много пътувания с рекламна цел.

— Скъпа, заедно сме цяла година, а ти дори не си споменавала, че имаш „сестра“. Заради търга ли ми довери тайната си?

— Не! Не! Можех да изчакам, докато разбера какво е решението на Маги. Но не желаех повече да те заблуждавам, въпреки че едва ли някога щеше да научиш истината — промълви тя и виновно си помисли, че е невъзможно отведнъж да му каже всичко.

— И все пак си се страхувала да не те разлюбя. Признай, че си го мислила — познавам те добре.

— Възможно ли е да продължиш да ме обичаш след всичко, което споделих?

— Допуснала си сериозни грешки, лишила си от любов и грижи детето си. Ала с течение на времето си се променила, загърбила си амбициите и гордостта си. Нима наистина си допускала, че чувствата ми към теб ще се променят?

— Да.

— Значи още не си ме опознала. — Сам я притисна до гърдите си. Теса се разрида, а той я успокояваше, целуваше челото й и я потупваше по гърба. Когато се поовладя, тя го погледна и промълви:

— Дори не ме попита колко ще отложим заснемането на филма.

— Кой филм?

 

 

Маги с нежелание се вслуша в неопровержимите аргументи на вярната си приятелка Поли Гилденстърн. Важна роля при вземане на решението изигра и чувството й за дълг към „Скот енд Скот“.

Щом получи съгласието й, Лиз насрочи за следващата сутрин съвещание, на което освен собствениците щяха да присъстват само Теса, Маги, Монти Фой, който завеждаше отдела за бижута, и Джулиет Трий, отговаряща за търговската секция на компанията. Традиция бе големите сделки да се пазят в тайна. Посветени бяха само онези висши служители, които участваха в първите етапи на подготовката.

В определения час всички се събраха в заседателната зала. Лиз предварително беше осведомила Монти Фой и Джулиет Трий, че компанията е избрана за посредник при търга само защото Маги Хорват е сестра на Теса. Прочутата филмова звезда е поставила условието Маги да се занимава с рекламата на разпродажбата, но този факт не бива да се споменава по време на съвещанието. Знаеше, че се налага да ги информира, за да не изразят учудването си от отсъствието на Лий Мейн. Нервно потропваше с крак при мисълта, че Теса още не е подписала договора с компанията. Навярно искаше да се убеди, че сестра й се е съгласила да съдейства… „Защо ли се бави Маги… винаги е толкова точна“ — кахъреше се Лиз. За да запълни неловката пауза, реши да изпълни обичайните си задължения по време на съвещания:

— Някой да желае още чай или кафе?

— Налей ми още една чаша кафе — промърмори обикновено сдържаният Монти Фой и нервно потърка плешивото си теме.

„Ако изпие още една чаша, сигурно ще се побърка“ — помисли си Лиз и се поздрави, задето предвидливо беше осигурила безкофеиново кафе. Огледа се и забеляза, че Хамилтън също е напрегнат като струна. Присъствието на Теса Кент само подсилваше напрежението. При повечето търгове собственикът на колекцията вече е покойник, ето защо служителите на компанията се чувстваха неловко — бяха свикнали да преговарят само с наследници, като проявяват съчувствие и изключителен такт. Лиз си мислеше, че професията на посредник при търгове е много деликатна: никога не бива да забравяш, че клиентите с болка се разделят с любими предмети, които поради една или друга причина са принудени да продадат.

Ала присъствието на една от най-блестящите звезди в историята на киното сковаваше всички, дори самата нея, осъзна Лиз. Теса Кент бе олицетворение на холивудския блясък, актриса, изиграла незабравими роли, носителка на няколко „Оскар“-а, вдовица на мултимилионера Люк Блейк и притежателка на невероятната колекция от накити, която „Скот енд Скот“ можеха да обявят на търг едва след подписване на договора. А красотата й караше присъстващите да затаяват дъх.

Джулиет Трий се осмели да наруши неловкото мълчание:

— Госпожице Кент, успяхте ли да се запознаете с каталога на „Сотби“ и за ноемврийския търг на колекцията на принцеса Глория?

— Вчера го разгледах.

Кой дявол е накарал умната Джулиет да споменава конкурентната компания точно в този момент? Лиз ядно стисна зъби и внезапно си спомни предупреждението на зъболекаря да не го прави. Мътните го взели зъболекаря. Няма да изкара и седмица, ако му се наложи да се занимава с аукциони на антикварни вещи.

— Предположих, че ще ви заинтересува, тъй като много рядко се предлагат цели частни колекции — продължи Джулиет. — Видяхте ли трите страници за родословното дърво на рода Турн унд Таксис?

— Разбира се. Куп принцове и принцеси, тук-там по някой ерцхерцог, инфанта или крал, всички родственици на половината европейски аристократи. И всичко това само заради далновидността да организират по-бързи пощенски услуги! С какви ли съкровища щях да се сдобия, ако като принцеса Глория се бях омъжила за човек, чиито предтечи преди петстотин години са пренасяли пощата на Великата римска империя? За съжаление не произхождам от благороднически род. От бижутата в каталога ми направи впечатление само диамантената брошка, струва ми се, че е изработена от Вердюра…

„Господи, какво ме прихваща — мислеше си Теса. — Никога не съм обичала да бърборя празни приказки, камо ли пък с непознати.“ Ръцете й бяха ледени, по челото й беше избила студена пот.

— Госпожице Кент, възнамерявате ли да купувате накити, след като продадете вашата колекция? — попита Монти Фой, докато гасеше цигарата си в пепелника.

На Лиз й се искаше да го удуши, но смъртта не бе достатъчно наказание за глупавата му забележка.

— Още не съм сигурна, че ще продам бижутата си — подхвърли Теса. — Маги още я няма, може би е преосмислила решението си. А в отговор на вашия въпрос, господин Фой, заявявам, че не продавам накитите си, за да ги сменя с други. Едва ли подозирате колко голяма е сбирката ми. След смъртта на моя съпруг започнах да колекционирам бижута, това ми действаше успокояващо. Разбира се, ще ги видите… стига Маги да не се е отказала. Признавам, че повечето от прочутите скъпоценности, купени чрез посредник, ми принадлежат.

„Господи! — мислено възкликна Лиз. — Тя притежава повече накити, отколкото предполагах! Защо ли се бави Маги?“ Направи отчаян опит да отклони вниманието на видната клиентка от каталога на „Сотби“, който собствените й служители възхваляваха:

— Теса, решила ли си кои благотворителни организации ще получат парите от разпродажбата?

— Сумата ще бъде преведена на медицински центрове, които се занимават с лекуването на ракови заболявания. Разбира се, ако търгът изобщо се проведе.

Хамилтън Скот не издържа и се намеси:

— Трябва да сме наясно дали ще има търг, госпожице Кент. Не очаквам да разбирате тънкостите на нашата професия, но знайте, че е необходима много предварителна работа. Разпродажбата не бива да съвпадне с аукциони на бижута, организирани от „Кристи“ или от „Сотби“.

— Мислех, че вече сме се разбрали за срока, господин Скот — раздразнено отвърна Теса.

— Естествено ще се съобразим с желанието ви, но не виждам причина да действаме прибързано — настояваше той. Наистина Теса Кент е най-важната клиентка, която са имали, но пък неговата фамилия от двеста години организира търгове.

— Настоявам условията ми да бъдат спазени — тросна се тя. Нямаше намерение да обяснява причините за решението си. Какво им става на тези хора, защо са бавни като костенурки? Усети, че гневът й се разпалва. Надутият Хамилтън Скот не й допадаше. Може би е трябвало да потърси услугите на „Сотби“… жалко, че Маги не работи там.

— Кой желае кафе или чай? — престорено бодро попита Лиз, като си мислеше: „Ще се побъркам! Как не се досетих да осигуря сладкиши или сандвичи; може би времето щеше да минава по-бързо, ако имаше нещо за хапване.“ Маги закъсняваше с повече от половин час. Сигурно се е отказала, но не смее да телефонира.

— Налей ми чаша чай — промърмори Хамилтън. — Който е приготвил това кафе, заслужава моментално да бъде уволнен.

— Ще помоля да направят друго — изчурулика Лиз. Ако погледът й можеше да убива, брат й вече щеше да лежи мъртъв.

— Извинете! Извинете, че закъснях, но автобусът се повреди, а следващите бяха толкова препълнени, че се наложи да вървя пеш — задъхано изрече Маги и побърза да се настани на свободния стол между Джулиет и Монти. Извади от чантата си бележник и писалки, без да поглежда хората, насядали около масата. Изражението й беше невъзмутимо.

Когато Теса чу гласа й, сърцето й се сви от радост. Не беше подготвена за този миг, страхуваше се да не издаде чувствата си. Никога през живота си не се беше усещала толкова беззащитна.

— Надявам се, че вече можем да започнем. — Умело прикривайки облекчението си, Лиз подаде договора на Теса, показа й къде да подпише и продължи: — Маги, от днес ще имаш на разположение кола и шофьор. Времето ти е прекалено ценно, за да го пропиляваш.

— Приемам с най-голямо удоволствие — отвърна младата жена, отвори бележника си и се залови да подрежда писалките си.

„Не иска да ме погледне — помисли си Теса, — но все пак дойде! Дойде!“ Очите й се наляха със сълзи, докато жадно се взираше в дъщеря си, която не бе виждала от пет години. Сякаш наблюдаваше непозната — плахата Маги се беше преобразила в самоуверена млада дама, която се движи с гордо вдигната глава, сякаш Ню Йорк й принадлежи. Маги, която в най-трудните си детски и юношески години бе изоставена от собствената си майка, Маги, която без чужда помощ бе намерила своя път в живота. Още не можеше да повярва, че скъпата й дъщеря е тук, че ще работят заедно!

— Маги, изглеждаш прекрасно — с усилие изрече Теса.

— Чувствам се добре — отвърна младата жена, без да вдигне очи от бележника си.

„Отказва да назове името ми, да ме погледне — помисли си Теса. — Но все пак е тук. Има някакъв прогрес. Благодаря ти, Боже!“