Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

5

— Тереза, утре следобед ще те взема от училище — заяви Агнес.

— Само не ми казвай, че е време за поредното почистване на зъбния ми камък — промърмори момичето и за миг отмести поглед от учебника.

— Този път няма да те водя на зъболекар, а на прослушване в Холивуд. „Парамаунд“ ще заснемат нова версия на „Малки жени“ и търсят млади актриси. Мисля, че си напълно подготвена, пък и баща ти най-сетне даде съгласието си. Да не забравиш довечера да измиеш косата си.

— Наистина ли? Нали не се шегуваш? — възкликна Тереза и възбудено скочи от мястото си.

— Защо да се шегувам? — с леден тон изрече майка й.

— Ами… години наред не си споменавала за актьорската ми кариера. Смятах, че си се отказала да ме направиш филмова звезда.

Да се откажа ли? Затова ли направих толкова компромиси и жертви? — Очите на Агнес проблясваха от гняв и неприкрито презрение.

— Защо ми го казваш в последния момент? — попита Тереза, като се престори, че не забелязва изражението на майка си. — Щях да препрочета книгата. Толкова е старомодна — така и не успях да стигна до края.

— Нямам представа за коя роля търсят актриса, пък и това не е нещо, което можеш да научиш. Така или иначе само преди два дни прочетох в „Лос Анджелис Таймс“, че в продължение на една седмица организират прослушване. Осигурила съм и бавачка за Маги.

— О, мамо, благодаря ти от все сърце!

— Има само един начин да ми благодариш — като преуспееш. Не мисля, че ще получиш първата роля, за която кандидатстваш, но след време трябва да оправдаеш жертвите, които направихме заради теб…

— Какво да облека? — прекъсна я девойката, опитвайки да я отклони от любимата й тема за саможертвата.

— Училищната униформа. Не е зле всички да разберат, че си възпитаничка на „Меримаунт“, а понякога прекаленото престараване в облеклото има обратен ефект. Пък и хората от студиото не се интересуват от тоалетите ти. А сега се успокой и довърши домашното си. Престани да се взираш в огледалото!

— Разрешаваш ли поне да пооскубя веждите си — прекалено са гъсти — примоли се Тереза и си помисли, че трябва да направи нещо, за да изглежда по-добре.

— Нищо им няма на веждите ти. Трябваше да ти кажа новината в последния момент, но исках да измиеш косата си — необходими са часове, докато я изсушиш.

Щом майка й излезе, Тереза продължи да изучава лицето си в огледалото над умивалника. Не й бе разрешено да използва грим, но като всички свои съученички тайно си бе купила козметични средства и умееше да ги използва благодарение на приключенията си с Мими. С трепереща ръка начерви устните си и очерта с молив очите си, сетне се огледа, за да прецени резултата.

Реши, че изглежда прекалено самонадеяна за роля във викторианската драма, която смътно си спомняше. Толкова отдавна не се бе гримирала и едва сега осъзна, че по този начин изглежда много по-възрастна. Грижливо свали грима и отново се огледа. Безупречната й кожа беше много бяла, страните й винаги бяха розови, сякаш бяха поруменели от студен вятър. Носът й беше правилен и доколкото тя можеше да прецени, пропорционален на другите й черти; от баща си бе наследила изпъкналите скули и широката челюст; очите й бяха зелени със сивкав оттенък; устните й бяха плътни, а шията — дълга. Усмихна се на изображението си и помисли, че безсъмнено зъбите са най-хубавото нещо в нея.

Хората я намираха много красива и често изразяваха възхищението си пред нея или зад гърба й. Да речем, че Мими и роднините й бяха пристрастни, но възрастната сестра Елизабет, която режисираше училищните театрални постановки, веднъж заяви, че „не е достатъчно да бъдеш красива“, за да изиграеш ролята на Жана Д’Арк. Макар да й се искаше, Тереза не разбираше какво толкова намират в нея. Де да можеше да си внуши, че наистина е красива — нямаше да изпитва ужас от прослушването.

Ако действително бе толкова привлекателна, сигурно щеше да се сприятели с повече съученички, пък и майка й щеше да й прости, нали? После си каза, че вече е на шестнайсет, трябва да престане да се самосъжалява и да си задава безсмислени въпроси.

 

 

Пеги Брайън Уестбрук — директор на продукцията, притежаваща дългогодишен опит в избора на актьори за холивудските филми — и младата й помощничка Фиона Бриджес отвориха поредните кутийки с кока-кола.

— Колко ли са били днес? — попита Пеги, която изглеждаше уморена до смърт.

— Кока-колите или момичета? — шеговито подхвърли Фиона — двайсет и шест годишна лондончанка, произхождаща от фамилия на професионални театрални актьори и режисьори. Макар да изглеждаше флегматична, русокосата англичанка беше много дейна и изключително амбициозна. От три години беше в Холивуд и „чиракуваше“ при Пеги, за да изучи кастинга — един от най-важните елементи при заснемането на филм.

— Няма значение. И колите, и момичетата са еднакво сладникави и ме карат да се оригвам.

— Все пак ще ти дам отчет: изпили сме по пет коли и сме прослушали точно петдесет и шест момичета. — Едно от задълженията на Фиона бе да води подробни записки, позволявайки на Пеги да насочи цялото си внимание към актьорите.

— Остават ни още четири дни, а още не сме открили момичета, подходящи за ролите на Бет, Ейми и Мег, камо ли пък на Джоу. Мислиш ли, че косата ми ще опада, ако продължавам да се наливам с проклетата кола? — плачливо попита Пеги.

Мразеше прослушванията на деца и на момичета в юношеска възраст, но се бе съгласила да подбере актриси за „Малки жени“, тъй като режисьорът Роди Фенстеруолд й беше любимец. Всъщност всички жени, особено актрисите, обожаваха Роди, въпреки че беше хомосексуалист. Пеги често се питаше как е възможно мъж с обратни наклонности да бъде толкова съблазнителен.

— Първо ще ти опадат зъбите — побърза да я „утеши“ помощничката й. — Готова ли си за следващата потенциална филмова звезда?

— Готова съм дори за почивка на Дяволския остров.

— Мисля, че там природата е била много красива, но хората са се оплаквали, задето им е било съдено да останат там до края на живота си и да се тъпчат с отвратителна храна — усмихна се Фиона. — Съвокуплявали са се и с животни — противен навик, но сигурно им е помагал да си убият времето.

— Нямам нищо против тази практика… поне няма да се занимавам с подрастващи кандидат-актриси.

— Заплашваш да се превърнеш в непоправима циничка, госпожо Уестбрук. Да съобщя ли на останалите момичета, че прослушването се отлага за утре?

— Голяма проклетница си. Да не си посмяла!

— Ако не обичаш професията си, не си способен да я упражняваш — поучително изрече Фиона. Знаеше, че може да вдъхне нови сили на началничката си, като я заплаши да отпрати актьорите; за Пеги актьорите бяха смисълът на живота й. Беше като животно, което оцелява с дневна дажба от актьори, били те талантливи, посредствени или бездарни. С основание се нареждаше сред най-талантливите кастинг-директори, определящи актьорите за даден филм.

Фиона натисна бутона на интеркома, за да се свърже със секретарката:

— Моля те, Джинджър, изпрати следващата кандидатка.

Тереза седеше като на тръни в приемната. Вниманието й беше раздвоено между страниците с текста, които секретарката бе раздала на всички, и останалите кандидатки. Забеляза, че бе единствената девойка, придружавана от майка си, отгоре на всичко нито едно момиче не носеше ученическа униформа. Печално огледа сивата си плисирана пола, колосаната блуза и тъмносиньото сако с монограма на „Меримаунт“ — облеклото й изглеждаше детинско — обувки с нисък ток и каишка.

Повечето девойки четяха текста със самоуверено изражение, подсказващо, че са свикнали с прослушванията; почти всички носеха модерни клоширани панталони и прилепнали по тялото пуловери. Поне половината бяха подстригани като Джейн Фонда (прическа, която се ползваше с огромен успех сред американките), всички носеха грим, подчертаващ естествената им красота.

Никога не си беше представяла, че има толкова много красиви момичета. Опита да се самоуспокои, като си каза, че тук е събран цветът на цялата страна. През целия си живот тези девойки бяха мечтали да станат филмови актриси и макар да не разговаряха, помежду им сякаш съществуваше тайнствена връзка. Поведението им подсказваше, че Тереза е натрапница сред тях. Тя отчаяно се огледа и се запита как е възможно майка й преспокойно да чете списанието си.

— Тереза Хорват — обяви секретарката и отвори вратата към кабинета на Пеги Уестбрук. Агнес се изправи, остави списанието и сдържано кимна на дъщеря си. Тереза изпъна рамене и я последва, като мислено се молеше на Светата дева да й се притече на помощ.

— Извинете, но г-жа Уестбрук е наредила майките да не присъстват на прослушването — учтиво се усмихна Джинджър.

— Кака така! — гневно се сопна Агнес.

— Нареждането й се отнася за всички без изключение — все тъй усмихната продължи секретарката. — Заповядай, Тереза.

С чувство на облекчение и благодарност момичето мина покрай майка си, влезе в малкия кабинет, затвори вратата и колебливо запристъпва от крак на крак.

— Здравей — обади се Пеги, седнала зад маса, отрупана с кутийки от кока-кола и снимки. — Благодаря, задето се яви на прослушването. Това е Фиона Бриджес, помощничката ми. Как да ти казваме? Тереза или имаш галено име?

— Да. — Момичето сякаш отдалеч чу гласа си. — Наричайте ме Теса. — После се вцепени от удивление, като че признанието я беше издигнало в собствените й очи.

— Прекрасно. — Внезапно вниманието на уморената Пеги беше привлечено от мелодичния глас на поредната кандидатка. — Хайде, Теса, приближи се и ни разкажи нещо за себе си.

Девойката се подчини и застана пред масата, като скри треперещите си ръце зад гърба си. Двете жени се усмихваха толкова дружелюбно. Пък и най-лошото, което може да й се случи, е да не я одобрят.

— На шестнайсет съм — започна, — живея в Санта Моника с родителите си и сестричката ми Маги. Майка ми произхожда от многочислена ирландска фамилия, а баща ми е унгарец, който е напуснал родината си през 1950 година. В момента е шеф на катедрата по музика в „Харвард“. Самата аз съм най-обикновено момиче, само дето винаги съм мечтала да стана актриса. Всъщност… изразих се погрешно. Винаги съм била актриса.

— Участвала ли си в професионални театрални постановки? — попита Пеги. Докато девойката разказваше кратката си биография, опитната продуцентка неочаквано усети как по гърба й пробягват студени тръпки.

— Участвала съм само в училищни постановки — продължаваше Теса. — За пръв път се явявам на истинско прослушване. — Говореше съвсем спокойно, внезапно страхът я беше напуснал.

— Ясно — замислено каза Пеги. — Сигурно не разполагаш и със задължителните снимки… — Божичко, малката беше аматьорка без всякакъв опит, нямаше свой агент, нито дори професионални снимки, каквито се изискваха при всяко прослушване… но онези тръпки… откога не й се бе случвало да я побият студени тръпки, щом чуе гласа на някоя кандидатка?

— Имам снимки в семейния албум, но мама не ги е взела — отвърна момичето. — Не знаех, че ще ги поискате.

— Всъщност ще минем и без тях. Само че момичетата оставят снимките си, за да ни напомнят за тях.

— Мислете за мен като за кандидатката с глупавата ученическа униформа — засмя се Теса, искрено развеселена от нелепата ситуация. Мелодичният й смях сякаш изпълни тясното помещение.

Пеги и Фиона се спогледаха. По принцип, когато прослушваха неопитна кандидатка, непринудено разговаряха с нея, водеха си записки, накрая я отпращаха, като за всеки случай записваха телефонния й номер. Ала сега твърдо бяха решили да накарат Тереза да прочете текста, който бяха раздали на всички момичета.

— Свали сакото си и седни, Теса. Разпусни косата си и поразкопчей прекрасно изгладената си блуза, за да дишаш по-спокойно — продължи Пеги, надраска нещо на листче и тайно го подаде на помощничката си. Текстът гласеше: „Чу ли смеха й? Дали гласът й е поставен?“

— Вземала ли си уроци по пеене, Теса? — попита Фиона.

— Не съм, но откакто се помня, пея в хора — казаха ми, че съм алт. Гласът ми е алтов. А баща ми държи на правилното произношение. Научил е английски още в училището в Будапеща, където преподавал някакъв англичанин.

— Спомена, че си била хористка…

— Да, пеех в хора на „Сакре Кьор“, а сега в този на „Меримаунт“.

— Да разбирам ли, че си много примерно момиче, израснало сред монахини? — закачливо се обади Пеги.

— Наистина съм възпитана от монахините — отвърна Теса, тръсна глава и копринената й коса се разпиля по раменете й. — Но не съм сигурна, че съм примерна — замислено продължи тя. — Много е трудно да бъдеш добър, защото лесно се съгрешава. — Говореше съвсем свободно и откровено, стараейки се да отговори на въпросите, задавани й от двете жени, които очевидно проявяваха интерес към нея.

— Значи си участвала само в пиеси, поставяни в католически училища — продължи да я разпитва Пеги.

— Така е. Не съм посещавала друго училище, не съм била и на летен лагер. Но преподавателките в „Сакре Кьор“ подбираха разнообразни по сюжет пиеси, същото се отнася и за сестрите в „Меримаунт“. Разбира се, често ми се налагаше да играя ролите на момчета, тъй като бях по-висока от моите съученички. Но вече спрях да раста, поне така мисля, защото миналогодишните униформи още ми стават…

— Моля те, прочети текста, който раздадохме предварително. Ще поясня, че Джоу Марч, чиито, реплики ще четеш, влиза в противоречие с по-голямата си сестра Мег, която е горда и благовъзпитана. Джоу пък е независима и непокорна. Случайно да си спомняш съдържанието на книгата? Нямаш спомени, така ли? Няма значение, въведох те в сцената, Фиона ще ти партнира. Ще четеш само подчертаните реплики. По-добре е още веднъж да прегледаш материала, за да „опознаеш“ героинята си.

— Добре.

Теса сведе глава и се зачете, а Пеги и Фиона се отдалечиха.

— Не е ли прекалено красива за ролята на Джоу? — прошепна Фиона. — Героинята от филма не е ослепителна красавица, а мъжкарана, „чиято коса е единственото красиво нещо в нея“, както се казваше в романа. И все пак малката е изключителна, а очите й са поразяващи. Не съм виждала толкова странен зелен цвят. Като я види, Гленда ще пукне от завист и няма да допусне участието й.

— Гленда не определя актьорския състав! — просъска в отговор Пеги. — Не понасям тази жена на средна възраст, която се мисли за богиня на любовта. Извади душата на Роди, за да й даде ролята на Марми — въобразява си, че по този начин журито за присъждането на „Оскар“-ите ще я приеме на сериозно. Според мен ще извади късмет, ако по чудо Теса се окаже и добра актриса. Едва ли някой ще изкоментира, че изпълнението на Гленда като майка на четири дъщери е неправдоподобно — вниманието на всички ще бъде привлечено от Тереза.

— Все пак момичето не е напълно подходящо за ролята на Джоу. Вярно, че е високо и има разкошна коса, но…

— Госпожице Бриджес, забравяш, че не се намираш в Англия, а в Холивуд. През 1933 Катрин Хепбърн успешно се превъплъти в Джоу, въпреки красотата си. Досадно е да избираш актьори, които напълно отговарят на литературния първообраз. Съгласна съм, че е задължително останалите момичета да са красиви, но Джоу трябва да зашеметява зрителите по един или друг начин, защото е главната героиня. Много жалко ще бъде, ако това момиче е лоша актриса с приказно красиво лице.

— Готова съм — обади се Теса.

Фиона започна да рецитира репликите, които беше наизустила през изминалите три дни. Тереза четеше с отлична дикция, почти не поглеждаше текста, а се взираше във Фиона и напълно се бе вживяла в ролята си, въпреки че това беше само репетиция. Цялата светлина в помещението сякаш се съсредоточи в нея. Тя се превърна в Джоу Марч, като че в тялото й се всели неумолим дух. Думите, които Фиона бе изричала многократно, придобиха нов смисъл, докато тя очакваше отговора на Тереза. Сетне толкова внезапно, че Пеги потръпна от изненада, текстът свърши.

„Не може да бъде, изгарям от желание да я слушам“ — помисли си тя, после осъзна, че не е имала подобно желание от десет… не, от петнайсет години.

— Благодаря — успя да произнесе с престорено безразличие. — Справи се отлично.

— Това ли е всичко? — разочаровано попита Тереза и постепенно се изтръгна от очарованието на образа, в който се беше превъплътила. Докато обличаше сакото си, едрите й гърди изпънаха колосаната й бяла блуза.

— Засега — промърмори Пеги и шумно се изсекна в кърпичката си. Беше се просълзила — още нещо, което не й се бе случвало от петнайсет години. Осъзнаваше, че момичето е необикновено, че знае тънкостите на актьорската професия, които не можеш да научиш от никого. И все пак нямаше право да вземе крайното решение, но поне щеше да помогне на Тереза. Позвъни на секретарката и я помоли да покани г-жа Хорват.

Агнес влезе, като доволно се усмихваше.

— Госпожо Хорват, удобно ли е утре отново да доведете дъщеря си? — без излишни предисловия попита Пеги. — Иска ми се да повторим прослушването пред други колеги. Ето няколко страници с текст, който Тереза трябва да наизусти довечера. А утре отново да носи униформата си, ако нямате нищо против.

— Разбира се — побърза да отговори Агнес.

— Мамо, забрави ли, че утре е хокейният мач между нашето училище и „Уестлейк“ — обади се момичето.

— Сестра Елизабет разреши да отсъстваш, ако двете дами отново те повикат.

„Този път майка ми ще трябва да се изповяда“ — злобничко си помисли Тереза.

— Сестра Елизабет ли? Нима още преподава в „Меримаунт“? — учудено възкликна Пеги Уестбрук.

— Познавате ли я? — смая се момичето.

— Когато учех в колежа, тя преподаваше английска литература и режисираше пиесите, поставени от драматичния състав. Беше преди много години, пък и още тогава сестрата не беше млада… — замислено промълви Пеги.

— Но… дори не подозирах, че…

— Не обичам да разказвам за младостта си, но знай, че съм носила тази униформа по-дълго от теб, Теса.

— Наскоро играхме „Жана Д’Арк“ — разпалено заобяснява момичето.

— А ти коя роля изпълняваше?

— Главната.

— Сестра Елизабет беше ли доволна от теб?

— Каза, че съм подходяща за Орлеанската дева, това бе всичко. По принцип избягва да изказва мнението си.

— Такава си е открай време. Благодаря, Теса. Довиждане до утре. Госпожо Хорват, нека секретарката запише телефонния ви номер.

След като майката и дъщерята излязоха, няколко секунди Пеги и Фиона не проговориха. Бяха като зашеметени, помещението сякаш беше притъмняло след напускането на Тереза.

— Защо толкова се развълнува, като разбра, че някаква монахиня е поставила „Жана Д’Арк“? — Най-сетне наруши мълчанието Фиона, осъзнавайки, че началничката й се е пренесла в миналото.

— Сестра Елизабет никога не би се захванала с тази пиеса, освен ако…

— Какво?

— Освен ако не е открила актриса, достойна да изпълнява главната роля.

— С какво толкова се отличава тази монахиня освен с голяма продължителност на живота?

— Тя е най-добрата режисьорка, която познавам. Ако не беше Божия служителка, щеше да се превърне в холивудска легенда. Доколкото ми е известно, от двайсет години не е поставяла „Жана Д’Арк“. Госпожице Бриджес, преди малко имахме щастието да открием родена актриса — ученичка с великолепен глас, в която са съчетани самонадеяността и смирението, страстта и покорството. Трябва да ме възнаградиш богато, задето ти позволих да присъстваш.

— Харесах малката още преди да спомене за великата сестра Елизабет. А ти припадна по нея, щом чу прекрасния й глас. Сигурно го е наследила от баща си. Унгарците са изключително сексапилни. Слушай, Пеги, защо я накара да се яви на второ прослушване?

— За да се застраховам, все едно чукам на дърво. Отпрати останалите момичета. Прекалено съм развълнувана, за да им отделя нужното внимание. Току-що си спомних защо съм избрала тази неблагодарна професия.

— Слушам, шефе. Искаш ли още една кола, за да отпразнуваме откриването на… новата звезда от католическото училище?

— Отлично знаеш къде държа скъпото шампанско. И престани да се отнасяш пренебрежително към по-талантливите от теб.

— Завидях на малката заради униформата й. Изглеждаше толкова сексапилна с нея.

— Радвам се, че си откровена. Хайде, донеси шампанското.