Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (18)

17

Когато преди четири години Теса се бе съгласила със съпруга си, че е за предпочитане Маги да живее със семейство Уебстър, вместо в дома на някого от братовчедите Райли, тя беше придружила момиченцето до Ню Джързи, докато Люк беше заминал на съвещанието в Мелбърн.

В продължение на една седмица внимателно наблюдаваше момиченцето и реши, че то сравнително бързо се приспособява в новия си дом, където щеше да се чувства щастливо след време, когато престанеше да страда за родителите си.

Теса беше трогната от предаността на малкия Барни, който бе запленен от Маги и като вярно куче не се отделяше от нея. Наблизо имаше отлична детска градина, а след година щяха да запишат малката в „Елм“. Кандис и Алисън бяха възпитани и мили деца, а Медисън и Тайлър твърдяха, че с радост ще приемат момиченцето в дома си. Теса реши, че спокойно може да замине за Хюстън, където я очакваше Люк. Беше успяла да си внуши, че раздялата с дъщеря й е най-доброто разрешение на един неразрешим проблем.

През първата година от престоя на Маги в дома на Уебстърови Теса я навестяваше при всеки удобен случай, но скоро осъзна, че трябва да прекрати посещенията. Присъствието й пречеше на детето да се приспособи към новата среда, а Медисън и Тайлър се чувстваха задължени да я обграждат с внимание. Почти не оставаше насаме с малката, ето защо реши, че е за предпочитане тя да й гостува по време на ваканциите или през празничните дни.

Люк опитваше да прояви интерес към Маги, но така и не успя да спечели обичта й. Скоро Теса разбра, че двете с момиченцето са най-щастливи, когато са сами — в присъствието на Люк вниманието й, сякаш подчиняващо се на природен закон, се съсредоточаваше върху него и тя забравяше за дъщеря си.

През малкото дни, когато можеха да останат насаме — това се случваше само по време на служебните пътувания на Люк, които той предприемаше без съпругата си, когато Теса не снимаше филм и когато Маги беше във ваканция — момиченцето се радваше на вниманието на „сестра“ си. Теса посвещаваше цялото си време на малката, която й разказваше за живота си с Уебстърови: за това колко ограничени били Кандис и Алисън („Интересуват се само от външността си.“), колко бил досаден Барни („Никога не се отделя от мен — все едно, че е куче… но старо и добродушно.“) и колко стисната била Медисън („Когато вечеряме печени ребърца, прислугата се храни със задушено, приготвено от най-евтиното месо. Тя мисли, че не знам, но готвачката ми разказва всичко, докато пътуваме към църквата.“).

Теса беше накупила купища кукли и играчки, но момиченцето престана да се интересува от тях, когато откри удоволствието от „маскарада“, който се разделяше на два етапа.

При първия Маги се издокарваше с онова, което откриваше в огромния куфар. Отвореше ли капака, се натъкваше на какви ли не чудесии, подарявани на Теса от човека, отговарящ за костюмите: копринени рокли с пайети от времето, когато чарлстонът е бил на мода, кожени палта и широки наметки от кадифе, дъждобрани, бродирани елечета, костюми и маски на животни, шапки с пера, с воалетки или с украса от изкуствени цветя, лачени обувки с висок ток и какво ли още не.

Теса позволяваше на Маги сама да се костюмира, сетне съчиняваше сценарий, в който момиченцето изпълняваше главната роля. Другият етап от „маскарада“ беше много по-тържествен, тъй като се използваха бижутата на Теса. През четирите години на брака им Люк откриваше или измисляше поводи да подарява накити на съпругата си: по случай първия и последния снимачен ден на филма, в който тя играе главната роля; по случай рождения й ден или деня на Свети Валентин; в чест на годишнина, отбелязваща запознанството им и сватбата им; по случай националния празник на Монте Карло и по случай есенната и пролетната разпродажба на бижута в „Сотби“. Когато липсваше повод, той й поднасяше украшение с оправданието, че не е успял да устои на красотата му.

При пътуванията Теса винаги взимаше част от богатата си колекция от накити. Люк й беше купил бижута, които да подхождат на всякакво облекло: огромни, нешлифовани сапфири, обковани с платина, които тя носеше с джинси и каубойски ризи, изящни и фантастични творения на Вердюра и Дейвид Уеб, изработени от тюркоази, корали и злато, които подхождаха на памучните й рокли; огърлица от нефрит, с която спеше, тъй като Люк вярваше, че зелените камъни предпазват от всякакви заболявания. Към вечерните й тоалети, които носеше на приеми, вървяха „по-сериозни“ накити, повечето от които бяха истински уникати. Въпреки младостта си Теса не приемаше небрежния стил на повечето холивудски актриси на нейната възраст. Обличаше се както подобава на известна филмова звезда и беше прочута с бижутата си.

Когато Маги й гостуваше, двете често прекарваха целия следобед в разглеждане на накитите. Теса ги демонстрираше на себе си, после окичваше малката и й позволяваше дълго да стои пред огледалото. Този етап от „маскарада“ беше развлекателен, но имаше и образователна стойност. Теса беше купила от антиквар книга, озаглавена „Силата на скъпоценните камъни“, в която се описваха лечебната сила, мистичните свойства, както и легендите и поверията, свързани с всеки камък. Преди да покаже на Маги някое от бижутата си, тя прочиташе цялата информация за него.

— Ето нещо изключително рядко — бе казала, когато сложи на шията на момиченцето необикновена огърлица. — Досещаш ли се от какво е изработена?

— Мънистата са антрацитно сиви, но в тях се виждат зелени и лилави отблясъци. Освен това отразяват всички светлини, сякаш са огледала! Имат и формата на огромни перли.

— Наистина са перли — черни перли.

— Всички ли са толкова големи?

— Не, рядко достигат такива размери — отвърна Теса. Нямаше смисъл да обяснява колко скъпа е огърлицата, за която Люк беше платил седемстотин и петдесет хиляди на разпродажбата в „Сотби“. — Освен това се срещат в седемдесет различни оттенъка на черния цвят, ето защо е изключително трудно да се намерят достатъчно еднакви перли за направата на една огърлица. — Спомняш ли си какви грижи трябва да полагаш за тях?

— Не бива да се държат на много топло, защото ще изсъхнат и ще се напукат; трябва често да се носят, за да запазят блясъка си; почистването от пот да става с картофено брашно… никога да не се слагат, ако си се напръскала с парфюм, който може да промени цвета им… освен това не бива да пръскаш косата си с лак, когато носиш перлена огърлица, защото ще изчезне гланцът им…

— И още какво?

— Ами… а, сетих се — винаги ги прибирай в кутията им.

— Получаваш шест плюс — промълви Теса и я прегърна. — Знаеш ли защо е възникнало поверието, че перлата е свещена за богинята Диана?

— Не. — Момиченцето отметна глава и с обожание се втренчи в „сестра“ си.

— В далечното минало, когато хората са се прекланяли пред богове и богини, Диана е била божество на горите и на младите момичета, а перлите са се смятали за символ на невинността. Били са и символ на Диана, а девствениците са ги носели, за да бъдат под нейното покровителство.

— Така ли? — Маги смръщи чело. — Значи и момиченцата са имали перлени огърлици.

— По-скоро са притежавали обици. Най-странното е, че преди хилядолетия се е смятало, че перлите са символи на луната и на богинята Венера, които пък от своя страна са били свързани с влюбените. Ако някоя жена искала определен човек да се влюби в нея, изсипвала във виното му стрити на прах перли.

— Помагала ли е напитката? — любопитно попита Маги.

— Нямам представа. Мисля, че е необходимо нещо повече, иначе има опасност някой симпатяга да се събуди със страхотен махмурлук и да открие, че е влюбен в дузина жени едновременно. Някога лекарите са слагали перли, стрити на прах, в лекарствата против сърдечни заболявания. Преди двеста години са използвали смлени перли за приготвянето на козметични пудри. Китайците пък са вярвали, че когато драконите се сражават в небето, на земята вали дъжд и падат перли. Лично аз се съмнявам в това твърдение.

— А може би е вярно? Сигурна ли си, че в небето няма дракони? Щом има ангели, трябва да има и чудовища.

— Може би още ги има в небето на Китай — съгласи се Теса и сложи огърлицата на шията на Маги. — Харесва ли ти?

— Х-м-м. — Момиченцето дълго се взира в огледалото, като въртеше глава насам-натам. — Не съм сигурна. Имаш ли и обици от черни перли?

— Започваш да ставаш нахална.

— Сигурна съм, че имаш! — доволно възкликна момиченцето. — Сто пъти си ми казвала, че изисканата жена винаги трябва да носи обици.

— Трябва да работиш на комисиона при някой бижутер.

— Хайде, покажи ми ги!

Теса отвори друго отделение в своето куфарче за бижута и извади умопомрачително красиви обици. Клипсовете бяха от гигантски черни перли, монтирани в овални диаманти, от които висяха продълговати перли, обкръжени със ситни брилянти. Тя внимателно прикрепи тежките обици към ушенцата на момиченцето.

— Така е малко по-добре — критично отбеляза Маги. — Знаеш ли, много повече харесвам твоите бели и розови перли. Тези са красиви… но не ми допадат.

— Току-що загуби работата си в бижутерския магазин, ала подкрепям мнението ти.

— Значи ще ми покажеш нещо, което досега не съм виждала.

— Така ли мислиш?

— Да, иначе няма да бъде честно.

— Как да ти откажа, след като ме постави на място?

Маги засия. Разчиташе на справедливостта на „сестра“ си и откровено изказваше мнението си за бижутата й. Когато й каза, че безупречният пръстен с диаманти, който Люк беше купил от Хари Уинстън, е прекалено дълъг и не й подхожда, Теса не се възпротиви, макар да обожаваше четирийсеткаратовия мечовиден камък. Маги имаше определен вкус и винаги обясняваше защо харесва или не харесва определен накит.

— От онова, което току-що ми разказа за богинята Диана — обнадеждено заговори момиченцето, — излиза, че трябва да притежавам перлена огърлица. Та нали съм млада и девствена, каквато си била, когато си купила от „Тифани“ перления наниз, дето най-много ми харесва.

— Грешиш, миличка — засмя се Теса. — Нито ти, нито аз се прекланяме пред Диана. Но когато пораснеш, ще получиш подарък от Венера.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

 

 

През есента на 1979 г. Маги започна четвъртата си година в „Елм“. Въпреки че отдавна посещаваше това училище, тя се чувстваше изолирана и нямаше приятелки. Нито една от съученичките й не се казваше Хорват, никоя от съученичките й не бе католичка, нито пък живееше с роднини, които всъщност не бяха истински роднини. Момичетата от „Елм“ си имаха родители, а семействата им се познаваха и играеха заедно голф или бридж. Кандис и Алисън (Маги мислено ги наричаше „двучленната банда“) се преструваха, че не я познават, макар че когато майка им ги наблюдаваше, ставаха престорено любезни към натрапницата.

Въпреки че бе огорчена до дъното на душата си, Маги не се осмеляваше да ги попита защо се държат с нея по различен начин вкъщи и в училище. Срамуваха ли се от нея или я мразеха, защото живееше в дома им? Никога не я канеха при себе си и не стъпваха в нейната стая, все едно живееха в друга къща. Момичетата, чиито сестри бяха в по-горните класове на училището, поне можеха да са спокойни, че има кой да подръпва плитките им по време на междучасията. Маги предпочиташе дори това пред безразличието, с което Кандис и Алисън я отминаваха, когато знаеха, че не ги наблюдава някой възрастен.

Един ден, докато вървеше към гимнастическия салон, тя чу съученичката си Сали Брадфорд да обяснява на току-що постъпило момиче, че Маги Хорват е „истинска загадка“. Не издържа, изпречи се пред двете момичета и попита:

— Какво искаш да кажеш, Сали?

— Никой не знае къде си родена и коя си в действителност — отвърна съученичката й, без да й мигне окото.

— Родена съм в Калифорния — вирна нос Маги, — но сега живея тук.

— То се знае. Не е ясно коя си. Не си родственица на Уебстърови — чух го от майка ми, която винаги е осведомена за такива неща. Ти си някакво загадъчно кръгло сираче. Дали Медисън и Тайлър са те приели в дома си, защото са добросърдечни, или са те съжалили?

— Лъжеш! Имам си семейство… имам си сестра! Теса Кент е моя сестра! — избухна Маги. Не го беше казвала на никого, защото нямаше да й повярват. — А Теса Кент е родственица на Уебстърови. Съпругът й Люк Блейк е заварен брат на чичо Тайлър.

— Ама че опашата лъжа! Мислиш ли, че ще ти повярвам? Маги Хорват била сестра на прочутата Теса Кент! Хорват! Хорват! Що за име е това?

— Унгарско е и е не по-лошо от Брадфорд, мръсница такава!

— Как ме нарече? Всъщност защо ли се учудвам — толкова си невъзпитана. Ще се оплача на учителката.

— Хайде, оплачи се, пет пари не давам, хич не ми пука, скапана мръснице!

— Този път лошо ти се пише, Маги Хорват!

След няколко дни Медисън издебна Маги да разговаря по телефона с Теса и побърза да я прекъсне:

— Ще ме извиниш ли? Искам да поговоря със сестра ти.

— Да те извиня ли?

— Трябва да поговоря с нея насаме.

— О, това ли било? Отивам в стаята си. — Изтича нагоре по стъпалата и плътно затвори вратата. „Хич не ми пука“ не беше толкова неприличен израз, щом Роди непрекъснато го повтаряше. Виж, „мръсница“ беше лоша дума, обаче Сали си я заслужаваше. Чудно, че учителката не й беше направила забележка заради нецензурните думи, които бяха толкова ужасни, та и тя не вярваше, че ги е изрекла. Защо й е на леля Медисън да я клевети?

— Теса, съжалявам, че те занимавам с този проблем, но вчера ми телефонира госпожица Андерсън, класната на Маги. Обясни, че се случил неприятен инцидент между сестричката ти и нейна съученичка.

— Инцидент ли? Обясни по-подробно, Медисън.

— Маги се е скарала със Сали Брадфорд и й е казала, че си нейна сестра, а когато момичето я обвинило в лъжа, го е наругала. Слава богу, че не се е стигнало до сбиване. Ала в цялото училище се говорело, че Маги е лъжкиня.

— Само това липсваше!

— Знаеш какви са децата, пък нали и имената ви са различни… Нарекли са сестричката ти кръгло сираче или нещо също толкова абсурдно.

— Ясно. Малки интригантки! — процеди през зъби Теса. — Другата седмица ще посетя училището. Бих тръгнала незабавно, но до сряда ежедневно имам снимки. Ще взема самолета, ще нощувам в „Карлайл“, на следващия ден ще посетя училището и ще се върна навреме за снимките в петък. Моля те да уведомиш директорката, че ще бъда там следобед и че искам разрешение Маги да отсъства от часовете, за да ме разведе из училището. Дори ще бъде още по-добре да изнеса беседа пред всички ученички. Ще говоря за… за истината, която се крие зад мита за Холивуд — подходяща тема, нали? Но искам посещението ми да бъде изненадващо, ето защо директорката не бива да го разгласява. Ще ми съдействаш ли, Медисън?

— Разбира се, веднага ще се обадя на госпожица Дод.

— Започвам да се колебая дали да не изпратя сестра ми в някой добър пансион, щом е подложена на тормоз в „Елм“.

— За бога, не прави от мухата слон. Подобни недоразумения се случват между съученички — забърбори Медисън, като се опитваше да прикрие страха си. Само това липсваше — да загуби кокошката, която снася златни яйца. Тайлър ще побеснее, а Люк ще… нямаше представа как ще реагира Люк и това я плашеше повече от всичко друго. Побърза да добави: — Госпожица Дод каза, че Маги е много умна и че момичетата я харесвали, само дето не вярвали, че сте сестри.

— Ще се погрижа да разсея съмненията им. Между другото, знаеш ли какво е казала на онова момиче?

— Ами… че „хич не й пука“.

— Навярно са я предизвикали. Никога не съм я чувала да ругае, сигурно се е научила от Люк или от Роди — толкова невъзпитани са тези австралийци и холивудски режисьори… — Теса беззвучно се изсмя и си помисли: „Браво, Маги! Никога не оставай длъжна на момичета като тази Сали Брадфорд!“

 

 

Теса тайно се радваше, че в деня на посещението й в „Елм“ времето беше застудяло. Възнамеряваше да се издокара така, че да вземе ума на всички ученички. Облече супер елегантен бежов костюм на Живанши, украсен с разкошна яка и маншети от норка. Малката й барета също беше от кожа на норка. Докато я нагласяваше върху прекрасно фризираната си коса, помисли, че досущ прилича на Ана Каренина. Обу тъмнокафяви обувки от крокодилска кожа и си сложи тройния наниз от естествени перли, който подхождаше на кремавата й копринена блуза. По принцип го носеше само при важни срещи със собственика на студиото, но за нищо на света не би сложила диаманти — те подхождаха само на вечерни тоалети. После избра най-семплите перлени обици, които отговаряха на огърлицата, струваща два милиона долара, подарена й от Люк за двайсет и четвъртия й рожден ден.

Умело си сложи толкова грим, че да се вижда и от последния ред на училищната зала. Искаше да остави незабравими впечатления във възпитаничките на „Елм“. Огледа се за последен път и със задоволство установи, че изглежда великолепно. Останалото ще се получи от само себе си.

Беше наела огромен ролс-ройс и униформен шофьор, които щяха да накарат ученичките да ахнат, макар че по принцип избягваше типично холивудската показност.

Когато автомобилът спря пред училището и шофьорът й помогна да слезе, момичетата, които напускаха сградата, спряха на стъпалата и изумено се втренчиха в нея.

— Добър ден — обърна се тя към тях. — Ще ми обясните ли къде е кабинетът на директорката? Идвам на посещение.

— Но… но вие сте Теса Кент! — промълви едно от момичетата.

— Не отричам. Но съм и сестра на Маги Хорват.

— Божичко! — Момичето притисна длан към устните си.

— Май не ви е споменавала за мен — отбеляза Теса и учудено повдигна вежди.

— Не… да… преди няколко дни…

— Ах, тази палавница! Сигурно се срамува от сестра си.

— Не! Не… Божичко…

— Все пак ще ми обясните ли къде да намеря госпожица Дод?

— Ще ви заведа. Майчице, сигурно сънувам!

Докато вървяха към кабинета Теса дружелюбно бъбреше с изчервената като рак ученичка. Когато влезе при директорката, учтиво я поздрави и изрецитира предварително подготвената си реч:

— Щях да ви посетя преди доста време, но все се случваше нещо, което да ме възпрепятства. Обаче Медисън Уебстър говори толкова ласкаво за вас, че съм спокойна за сестричката ми.

— Уверявам ви, че тук е много щастлива. И всички я обичаме — добави върлинестата жена с прошарени коси. Беше свикнала с капризите на дамите от местното висше общество, но от красотата на Теса дъхът й спираше. Не бе предполагала, че в действителност съществува толкова красива жена.

— Радвам се. Ще освободите ли Маги от следобедните занятия, за да ме разведе из училището? Уредихте ли да изнеса малка лекция пред възпитаничките ви?

— Да… да… в четири часа. Ето я и Маги.

Момиченцето възкликна от радост и се вкопчи в Теса.

— Добре, че дойде! — прошепна на видението, което не се бе надявала да завари в кабинета на госпожица Дод. — Приличаш на истинска филмова звезда.

— Точно това искам — прошепна й в отговор Теса, целуна я и нежно приглади косата й.

— А сега, ако госпожица Дод не възразява, предлагам да ме запознаеш с твоите съученички.

— Всички са в лабораторията, имаме час по химия.

— Тогава да отидем там. Иска ми се да разгледам цялото училище, но първо ще ме представиш на приятелките си. — Хвана позагрубялата ръка на момиченцето и двете тръгнаха по коридора.

Когато влязоха в лабораторията, момичетата се ококориха от изумление и забравиха за опитите по химия. Маги се усмихваше до уши, като наблюдаваше как съученичките й смутено и почти с благоговение се ръкуваха с Теса, която разменяше по няколко думи с всяка от тях.

— О, значи ти си Сали Брадфорд. — Теса стисна ръката на изисканото русокосо момиче. Говореше тихо, но гласът й се чуваше съвсем ясно. — Сестра ми Маги твърди, че майка ти е експерт по родословията.

— Ами… тя се интересува кой на кого е родственик — промърмори Сали и се изчерви като рак.

— Точно така — одобрително кимна Теса и чаровно се усмихна. — Ще й предадеш ли онова, което сега ще ти кажа? Ще подпомогне хобито й. Сложничко е, но съм сигурна, че ще го запомниш. Съпругът ми се казва Люк Блейк. Негов заварен брат е Тайлър Уебстър, бащата на Кандис и Алисън. Сестричката ми Маги се пада балдъза на Люк, но понеже е малка, от учтивост нарича господин и госпожа Уебстър съответно „чичо“ и „леля“. Те не са нейни кръвни родственици, но са я приели в семейството си, тъй като нашите родители загинаха при автомобилна злополука. След като заснех първия си филм, промених фамилното си име, но всъщност се казвам Тереза Хорват, не Теса Кент. Я да видим дали си запомнила всичко.

— Ами… Маги е ваша сестра.

— И още какво?

— Вашият съпруг господин Блейк е заварен брат на господин Уебстър и…

— Доста е объркано, нали?

— Да.

— И е трудно за разбиране, особено когато не знаеш истината. Непременно предай посланието ми на милата ти майка! Предай й още, че съм трогната, задето проявява толкова жив интерес към семейството на Маги. Довиждане, Сали. — Понечи да се отдалечи, но се обърна и погледна момичето в очите. — Дано да съм разяснила „загадката“.

Сали сведе глава и безмълвно кимна.

— Радвам се! — отсече Теса и заговори друго момиче.