Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

31

Теса спа само няколко часа, като неспокойно се мяташе в леглото, а в мига, в който се събуди, осъзна колко нелепи са били среднощните й планове.

Ако съобщи на дъщеря си, че умира, Маги вероятно ще я съжали и ще се престори, че й прощава, но няма да бъде искрена. Когато единият партньор страда от неизлечима болест, а другият е здрав като камък, много трудно се поддържа равновесието помежду им. А двете с Маги никога не са били равностойни партньори. Не, трябва да измисли друг начин за сдобряване.

Докато закусваше, й хрумна идея. С Лиз Синклер се познават от години, от времето, когато Люк беше жив и не пропускаше нито един търг на скъпоценности. Но как да й обясни, че иска да се срещне с Маги Хорват? Внезапно я осени гениална мисъл и побърза да телефонира на Лиз.

— Теса Кент! Каква приятна изненада. От цяла година не си се появявала сред нас, носят се слухове за някакъв зашеметяващ професор по история. Как си, Теса? С Хамилтън тъкмо си говорехме, че…

— Лиз, нямам време за учтивости. Знаеш ли защо се обаждам? Решила съм да продам всичките си бижута, с изключение на годежния ми пръстен и няколко перлени огърлици.

— Боже мой, не вярвам на ушите си!

— Парите от продажбата изцяло са предназначени за благотворителни цели. Искам търгът да се организира от вашата компания… не, не ме прекъсвай, не желая по-изгодни условия, нито да ми давате гаранции… Имам само едно условие. Известни са ми качествата на Лий Мейн, но държа рекламната кампания да бъде проведена от Маги Хорват. Защо ли? Слушай, знам, че Маги не обича да се изтъква, но тя е моя сестра. Истинското ми име е Тереза Хорват.

— Какво? Господи, нямах представа…

— Сигурна съм. През последните години отношенията помежду ни… охладняха. Всъщност дори не си говорим. Глупави семейни скандали. Искам да сложа край на враждата и то колкото е възможно по-бързо.

— Но… сигурна ли си, че искаш да продадеш всичките си бижута? Никога не ще успееш да купиш подобни…

— Божичко, колко си внимателна — нетърпеливо я прекъсна Теса. — Хамилтън ще получи инфаркт, ако те чуе. Разбира се, че съм сигурна. Та това са само… предмети. Много красиви предмети, но лишени от чувства.

— Да… не… така е… — заекна Лиз, която бе смаяна от неочакваното изгодно предложение.

— Надявам се, че ще превърнете търга в истинско събитие, като разпродажбата на накитите на уиндзорската херцогиня. Бижутата ми по качество не отстъпват на нейните, при това са много повече. Пък и аз съм жива, за разлика от нея. Готова съм да съдействам на рекламната кампания, ако се води от Маги. Но нещо ми подсказва, че тя ще откаже. В такъв случай ще се откажа от продажбата. Търгът трябва да бъде организиран само и единствено от „Скот енд Скот“ и всичко да приключи за шест месеца. Знам, че ви оставям много малко време за обичайната подготовка, но това са условията ми — заяви Теса. Оставаше й толкова малко време да бъде истинска майка, не можеше да го пропилее.

— Велики Боже! Зашеметена съм от предложението ти. Сигурно ще припадна!

— Недей. Нямаме време за губене. Разговаряй с шефа на вашия отдел за бижута и свикай съвещание. Но да сме наясно — ако Маги не ръководи кампанията, предложението ми отпада.

— Ясно. Ще ти се обадя, след като разговарям с нея.

— Благодаря, Лиз. Постарай се да бъдеш убедителна. Ще ми направиш голяма услуга.

— Бъди спокойна. Ще я убедя, та ако ще това да ми струва живота.

— Дано — промърмори Теса, — защото на мен не ми остава много живот.

 

 

Интеркомът избръмча, обаждаше се един от асистентите:

— Маги, госпожа Синклер помоли незабавно да отидеш при нея.

— Каза ли защо?

— Не, но молбата й е да побързаш.

— Здравейте, госпожице Лиз — закачливо подхвърли Маги, когато влезе в кабинета. — Наредила сте да рапортувам.

— Седни, скъпа, пийни чаша чай.

— Не, благодаря. Какво се е случило?

— Случи се нещо, което засяга бъдещето на „Скот енд Скот“.

— Не разбирам…

— Знаеш, че има много по-големи компании от нашата.

— Не можем да се оплачем.

— Между другото, защо навремето не прие предложението на „Сотби“?

— Нима си знаела?

— В нашия бизнес няма тайни.

— Реших, че с вас съм щастлива. Приятно ми е да работя с теб, с Лий, с Хамилтън. Отнасяте се с мен като с равна, това е по-важно от заплатата. Но ако все пак си ме повикала да ми предложиш повишение, знай, че приемам.

— Предлагам да ми помогнеш, за да не пропуснем най-големия шанс, който някога ще имаме.

— Хайде, изплюй камъчето! — нетърпеливо я подкани Маги.

— Предлагат ни да посредничим при разпродажбата на най-прочутата колекция от бижута в света.

— Прекрасна новина! Кога започваме организирането?

— Търгът ще ни донесе световна известност — продължи да обяснява Лиз, сякаш не беше чула въпроса й. — Ще ни постави на равни нога със „Сотби“ и с „Кристи“, което е много важно за всички нас. Със сигурност ще привлечем клиенти, на които досега не е хрумвало да потърсят съдействието на „Скот енд Скот“. Едва ли ще преувелича, ако кажа, че от този търг зависи бъдещето ни.

— Но защо ме държиш в неизвестност? Или искаш да те моля на колене. И защо съобщаваш новината първо на мен, не на Лий?

— Защото от теб зависи търгът да се състои. Ако откажеш предложението, бижутата никога няма да бъдат продадени от собственика им.

— Какво говориш? Как е възможно?

— Става въпрос за бижутата на Теса Кент.

— Ти… ти… — Маги замълча и извърна поглед, но изражението й подсказваше какъв ще бъде отговорът й.

— Знам, че сте сестри. Днес сутринта тя ми телефонира и сподели тайната с мен. Известно ми е, че отношенията ви са обтегнати, но скъпа Маги, Теса Кент е решила да се раздели с бижутата си, само и само да се сдобри с теб. Желанието й е ти да организираш рекламната кампания. Виждаш ли, няма нищо страшно. От теб се иска да си вършиш работата, което несъмнено умееш.

— Не! Няма право да те изнудва, за да се сдобри с мен!

— Скъпа моя, с течение на времето се убедих, че не предметите, а отношенията между хората носят щастие. Семейството и добрите приятели са необходими за пълноценното съществуване. Много обичам съпруга си, но животът ми нямаше да е така пълен без дъщерите ми, Хамилтън и Мани.

— Не! Отказвам!

— Каквото и да се е случило между вас, след време ще осъзнаете, че не можете да живеете една без друга. Старата вражда ще ви се стори нелепа, дори ще забравите причините, които са я породили. Никой не може да замени сестрата, с която споделяш спомени за семейството, която те разбира както нито един приятел не е в състояние да те разбере…

— Лиз, не е необходимо да ми изнасяш лекция за семейните ценности — промълви Маги, която едва сдържаше гнева си. — Организирането на някакъв търг не може да промени взаимоотношенията ми с Теса.

— Защо си толкова категорична? Представи си, тя е съгласна да ни съдейства по отношение на рекламата: да присъства на всички изложби на бижутата, да дава интервюта за пресата и за телевизията. Мисля, че прави огромен компромис, след като досега се е старала да избягва всякакви публични изяви. Маги, помисли какво означава това за компанията! Единственото условие на Теса е търгът да се проведе максимум след шест месеца. Знам, знам, че ни е необходима година, но се съгласих. Толкова бях радостна, че дори не я попитах защо толкова бърза. Предстои ни усилена работа, ще ти осигуря помощници и…

— Условието й е било търгът да се проведе максимум след шест месеца, така ли?

— Да.

— А защо очакваш да ти дам отговор, след като сме разговаряли едва шест минути? — възкликна Маги и побърза да излезе от кабинета, преди да се е отприщил пороят от гневни думи, които напираха в съзнанието й.

 

 

— Поли, спешно трябва да разговарям с теб. — Маги нетърпеливо блъсна вратата. Веднага след разговора с Лиз се прибра у дома, за да се посъветва с вярната си приятелка. Невъзможно бе да сподели проблема с Барни, той не знаеше, че Теса е нейна майка.

— Само не разбивай вратата. — Поли махна предпазната верига и се втренчи в по-младата жена, която се втурна в ателието и неспокойно закрачи насам-натам.

— Седни, за бога! Какво се е случило? Нима вече си се скарала с неповторимия Барни?

— Не. След толкова време Теса отново се появи в живота ми.

— Опитала се е да се свърже с теб, така ли?

— Какво ти „свързване“, буквално ме изнудва! Предложила е на „Скот енд Скот“ да посредничат за продажбата на бижутата й, но само при условие, че аз отговарям за рекламата, което означава половин година с нея да бъдем в ежедневен контакт. Току-що разговарях с Лиз, която обяви, че съдбата на компанията зависи единствено от мен. Разбирам я прекрасно — Теса притежава една от най-богатите колекции на бижута в света; надминават я само няколкото съпруги на султана на Бруней и кралица Елизабет.

— Навярно отчаяно иска да се сдобри с теб — замислено промълви Поли.

— Проговорила е гузната й съвест… Бог знае защо!

— По-добре късно, отколкото никога. Сигурно се чувства много виновна, щом е готова да пожертва скъпоценностите си.

— А от мен се очаква да забравя предателството й, като съдействам за успеха на търга. Какъв абсурд! Добре, че поне парите от разпродажбата са предназначени за благотворителни цели.

— Нещо ми подсказва, че търгът е само повод Теса да се сдобри с теб. Ако желае да подпомогне бедните, може направо да дари огромни суми — известно е, че е приказно богата. Хората продават бижутата си само когато се нуждаят от пари, нали?

— Подозирам, че си права. Теса е влюбена в накитите си. Спомням си как ми ги показваше и ми разказваше за редки скъпоценни камъни, съветваше ме как да ги поддържам.

— Защо не опиташ да възобновиш… взаимоотношенията си с нея. Знам, че „взаимоотношения“ не е точната дума, но не ми хрумва друга.

— Не, не желая! — разпалено възкликна Маги. Толкова съм щастлива с Барни? Заличих Теса от съзнанието ми, забравих за съществуването й! Защо да отваряме старите рани?

— Мислиш ли, че постъпваш справедливо?

— Пет пари не давам дали е справедливо! Тази жена няма право да очаква да бъда честна спрямо нея. Каква лицемерка си, Поли!

— Още жадуваш за отмъщение. Забелязвам, че връщаш и писмата й, без да ги прочетеш. Нищо не се е променило през изминалите пет години. Не предполагах, че си толкова злопаметна.

— Откровена си както винаги, нали? Не цепиш басма никому!

— Признай, че имам право, че отмъщаваш на Теса, задето те е изоставила.

— Добре де, признавам. И това е най-малкото, което мога да направя.

— Отказваш огромна сума пари, връщаш неотворени писмата на Теса Кент, а сега отхвърляш предложението да организираш мащабна рекламна кампания, която ще подпомогне кариерата ти.

— Ако бях приела, разбира се. Лиз е полудяла от радост. Ако „Скот енд Скот“ организират търга, ще затъмнят славата на прочутите си конкуренти.

— И все пак си отказала, нали?

— Категорично.

— Излиза, че наказваш не само Теса Кент, а Лиз, Хамилтън и целия персонал на компанията. Трябва ли да бъдеш толкова неумолима, толкова жестока и горда? Онази Маги Хорват, която познавам и обичам, е съвсем различна.

— Откога си се самоназначила за гласа на съвестта ми? — заяде се по-младата жена.

— Откакто те приех в дома си, храних те, споделях радостите и скърбите ти и станах най-добрата ти приятелка.

— Не е честно… удряш под кръста.

— Какъв е отговорът ти?

— Ще си помисля. Изнудвачка такава!