Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

41

Сам седеше до Теса в специалното помещение за наблюдение. От тази височина се виждаха само главите на присъстващите. Осигурени бяха и бинокли, благодарение на които подиумът на аукционера изглеждаше отдалечен само няколко метра. Високоговорителите в помещението даваха възможност да се следи наддаването. Сам имаше усещането, че се намира в кабината на спортен коментатор, от която случващото се на терена изглежда нереално.

Той нервно фокусира бинокъла си. С Теса седяха тук вече час, от време на време се появяваше някоя стажантка и им предлагаше разхладителни напитки и сандвичи. Бяха минали през служебния вход, за да избегнат многолюдната тълпа, привлечена от пристигащите знаменитости. Суматохата се подсилваше и от екипите на няколко телевизионни станции, включително Си Ен Ен, които очакваха приключването на търга, за да интервюират собствениците на „Скот енд Скот“ и клиентите, напускащи залата.

Няма ли най-сетне да започнат? Нямаше търпение този цирк веднъж завинаги да свърши и Теса да се освободи от безкрайните рекламни пътувания и пресконференции. Ако през последния месец тя откажеше ангажиментите, никой нямаше да й се разсърди — беше дала повече от необходимото. Но след като се бе съгласила да участва в рекламната кампания, Теса изцяло се беше посветила на задълженията си, които безмилостно отнемаха от малкото оставащо й време.

Как ли би постъпил, ако имаше същата диагноза, питаше се Сам. Навярно щеше да продължи да преподава и да пише, въпреки че новата му книга никога няма да бъде довършена.

Дали хората, които знаят, че са обречени, внезапно променят начина си на живот? Дали предприемат презокеанско пътешествие с платноходка, прахосват за алкохол и наркотици и последния си долар, преселват се да живеят в Париж, купуват си остров и се захващат с риболов, развеждат се с половинките си и забягват с друга жена?

Едва ли. По принцип всяко ново начинание е съпроводено с първоначален период на трудности и психическо приспособяване. За да предприемеш пътуване, първо трябва да се научиш да управляваш платноходка; за да се превърнеш в пияница първо трябва да свикнеш с махмурлука, а колкото до развода, защо да пропиляваш последните месеци от живота си в разправии с адвокати?

Теса беше постигнала единственото си съкровено желание — да бъде майка на Маги. През шестте месеца, докато работеше и пътуваше с нея, тя се стараеше да навакса загубените години, когато доброволно се бе лишила от щастието на майчинството.

Дори да знаеше за заболяването й, когато му бе съобщила намерението си, Сам нямаше да се възпротиви. Нито той, нито който и да било друг имаше право да й го забрани, помисли си, докато я наблюдаваше как оглежда залата, възкликва при вида на познато лице, залива се от смях, докато следи мимиките на Фиона и Роди, как непрекъснато насочва бинокъла към Маги и с неприкрита гордост следи бременната си дъщеря, която разговаря ту с един, ту с друг журналист.

— Скъпи — обърна се тя към него, — когато приключи търгът, Маги ще ни изведе през служебния изход и ще ни придружи до „Карлайл“. Иска ми се да я помоля за нещо, но предпочитам да разговаряме на четири очи. Ще възразиш ли, ако с нея пийнем по нещо в бара?

— Не, скъпа. И без това съм уморен до смърт от гледката на хора, които пръскат купища пари. Единственият път, когато бях във Вегас, заспах на масата за блекджек.

— Но днешното разточителство е в името на благородна кауза. — Теса загадъчно се усмихна и го изгледа толкова влюбено, че той стисна зъби, за да не изкрещи. Никога не бе изглеждала толкова жизнена, а лицето й толкова изразително. Изглеждаше така, сякаш търпеливо чака да удари гръмка камбана.

Сам знаеше, че днес за пръв път е използвала обезболяващ пластир. Усетил го беше под блузата й, когато я прегърна, преди да отиде в университета.

— Въздействието му продължава три дни — обясни тя. — Използва се от хора, които нямат възможност да вземат лекарства в точно определен час. Колко е напреднала медицината, нали?

— Силна ли е болката? — попита Сам, макар да изпитваше ужас от споменаването на заболяването й.

— Трудно е да се опише… не е остра… напомня на болка в стомаха, която се разпространява чак до гръбначния стълб, но не е силна. Не се безпокой, скъпи.

— Откога я усещаш?

— От няколко дни. Странно, но ми се искаше да я опозная, да свикна с нея, преди да използвам пластира. Щом го поставих, постепенно започна да намалява.

— Обещай да хапнеш добре на обяд.

— Нямам друг избор. Имам среща с Маги, а тя се грижи да изям и последната хапка. Вчера измисли най-скъпия обяд в света — авокадо, разрязано наполовина, а всяко парче е издълбано и напълнено с черен хайвер.

— Да не би да е поръчала същото и за себе си?

— Не, заяви, че е прекалено мазно и солено, но когато не можах да го довърша, заряза своята риба на скара и омете чинията ми. По закона за всемирната гадост, изпитваш вълчи глад, когато не бива да прекаляваш с храната, а когато трябва да се тъпчеш, не ти се хапва нито залък. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм.

За пръв път по заобиколен начин Теса намекваше за състоянието си, мислеше Сам, докато машинално разтриваше ръката си, която бе счупил през онази кошмарна нощ. Не се беше консултирала с друг специалист, а той не бе повдигнал повторно въпроса. Бяха постигнали мълчаливо съгласие, че разполагат с много време, ако Теса реши да говори за заболяването си.

Сам знаеше, че ще бъде до нея до последния й миг. С всеки изминал ден любовта му към нея се усилваше, ала мисълта за живот без Теса не му даваше покой нито ден, нито нощ.

Хамилтън Скот удари с чукчето си и залата притихна.

— Добър вечер, дами и господа — изрече той, а плътният му глас сякаш подканваше присъстващите към безразсъдно наддаване. — Добре дошли на историческия търг на великолепната колекция на госпожица Теса Кент, който се осъществява със съдействието на „Скот енд Скот“.

 

 

Когато Теса и Маги влязоха в ресторанта на „Карлайл“, Боби Шорт пееше „Мъглив ден в Лондон“. Щом я познаха, хората, насядали по масите, бурно заръкопляскаха. Новината за рекордната сума от търга веднага бе обиколила света.

Бижутата на Теса Кент бяха продадени за сто шейсет и два милиона долара. Бяха счупени всички рекорди, всеки накит бе достигнал цена, пет-шест пъти по-висока от очакваната.

Теса махаше и се усмихваше на ентусиазираните посетители, докато с Маги вървяха към предварително запазената маса. Когато се настаниха и оберкелнерът им наля шампанско, тя се облегна назад и въздъхна с облекчение. Искаше й се да заприглася на Боби Шорт. Когато песента свърши и хората на заобикалящите ги маси подновиха разговорите си, тя усмихнато се обърна към Маги:

— Обещай, че повече няма да се занимаваме с търгове на бижута.

— Кой знае, може би си скрила някъде поне половината си скъпоценности.

— Останаха ми само пръстенът и перлената огърлица. Повдига ми се от бижута. Чувствам се така, сякаш съм изхвърлила от гардеробите всички дрехи, които не нося.

— Де да можех и аз да го сторя в буквалния смисъл — въздъхна Маги. — Но имам навик до скъсване да нося дрехите си, а изхвърля ли някоя от четирите ризи на Барни, ще изпадне в истерия. Знаеш ли, наистина никога не носи едната…

— Послушай ме, не я изхвърляй. Той изпитва потребност да я притежава. Знам повече за мъжете, отколкото някога ще научиш, момичето ми.

— По този въпрос си струва да поспорим, но ще ти спестя подробностите. Имам усещането, че се готвиш да ми съобщиш нещо. Поведението на Сам ми се стори доста подозрително — ни в клин, ни в ръка обяви, че умира за сън.

— Търгът му подейства по особен начин — засмя се Теса. — Никога не съм го виждала толкова възбуден, дори когато гледа мачовете за суперкупата. Препоръчах му да вземе приспивателно и да си легне.

— Изненада ли се, че притежаваш толкова много бижута?

— Няколко пъти бе прелиствал каталога. Възхищаваше се от снимките на накитите и от моите снимки, но дори не прочете описанията. Но когато видя как за минути една огърлица с изумруди се продаде за единайсет милиона, буквално обезумя. Дори аз бях изумена. — В този момент едва бе сдържала сълзите си. Изумрудите й напомняха за онази вълшебна нощ в Ез, за уханието на лавандулата, разнасяно от топлия ветрец, за прекрасната бяла рокля, която беше облякла за пръв път… Сякаш се бе случило преди милиони години. Нима никога повече няма да преживее подобно щастие? Не, никога. Но дори да доживее до дълбока старост, никога повече няма да бъде двайсетгодишна младоженка… Не, няма да рони сълзи заради онова, което не може да се върне.

— Аз също — призна Маги, — въпреки че за мен аукционите са част от ежедневието. По време на рекламната кампания търгът сякаш бе фантазия, абстрактно понятие, ала тази вечер фантазията доби реалност чрез огромната сума, получена от разпродажбата. Клиентите буквално обезумяха, на всяка цена желаеха да се сдобият с частица от Теса Кент… или от легендата за нея. А може би двете понятия са неделими. И все пак ми е трудно да възприема случилото се.

— Обзалагам се, че Лиз и Хамилтън не се затрудняват да възприемат десетпроцентовата комисионна.

— Комисионната им е нищожна в сравнение с общата сума. А сега ми кажи защо отпрати Сам. Каква е причината да разговаряме насаме?

— Доста си проницателна. Е, да преминем към същността на въпроса — предлагам ти работа.

— Какво! — Маги едва не се задави с безалкохолното, което си бе поръчала вместо шампанско. — Току-що приключих най-сериозната задача, която съм имала, а ти ми предлагаш работа. Не мислиш ли, че трябва да си почина, маминко?

— Как ме нарече?

— Маминка. Много ти подхожда. Ще ти викам така, когато сме сами.

— Харесва ми… да, много ми харесва. А сега слушай внимателно. Моята фондация ще разполага с парите от търга и от продажбата на каталога, който е отпечатан в половин милион екземпляра. Днес започнах да подготвям завещанието си и по-голяма част от наследството на Люк също ще бъде прибавено към капитала на фондацията.

Не желаеше да каже на Маги, че ще й завещае огромна сума, благодарение на която тя никога няма да бъде зависима от съпруга си, колкото и да го обича. Нека разбере по-късно, когато не ще има възможност да се възпротиви. За дъщеря й ще бъдат и първите накити, които си бе купила от „Тифани“; трите наниза от естествени перли, които Маги навярно ще носи едва когато стане улегнала дама, както и сърцевидният диамант. На нея ще остави и къщата в Ез, която така и не бе продала заради спомена за щастливите мигове с Люк. Маги ще открие, че е член на многобройната ирландска фамилия, от която навремето Агнес Хорват беше избягала. Теса бе издирила всичките си роднини и нямаше да пропусне никого в завещанието си.

— Господи! — възкликна Маги, смаяна от огромната сума.

— След време фондацията ще разполага с няколко милиарда долара и с допълнителни годишни доходи. Разбираш, че не мога да поверя ръководството й на непознат. Иска ми се ти да заемеш директорския пост.

— Милиарди долари! Боже мой, та аз нямам представа как се ръководи такова крупно предприятие.

— Естествено, че нямаш достатъчно опит. Но си умна, бързо възприемаш, умееш да организираш работата си и да печелиш сърцата на подчинените си. Това е най-важното. Колкото до останалото, ще назначиш професионалисти, които да те обучават и ще се консултираш с най-прочутите онколози за разрешаване на въпросите, свързани с медицинските изследвания. Въпросът е дали си готова да приемеш поста или предпочиташ да се занимаваш с друга работа.

— Но кой ще се грижи за бебето, маминко, за твоето внуче?

— Това е въпросът, който най-живо ме интересува. Възнамеряваш ли да се върнеш в „Скот енд Скот“, след като родиш?

— Не. Не желая целодневна работа, а те очакват от служителите си да робуват минимум по дванайсет часа в денонощието. Две-три години ще си остана вкъщи, ще си намеря работа, която ще ми отнема само по няколко часа дневно. Бизнесът на Барни процъфтява, можем да си позволим домашна помощница, а аз ще се грижа за бебето.

— Възможно е да ръководиш фондацията и от дома си — тихо продума Теса.

— Как? Не може да бъде!

— Има разлика дали управляваш фондация или мултимилионно предприятие. Разбира се, ако поставя на поста външен човек, той ще се изкуши да наеме огромна кантора на престижен адрес, да сформира директорски съвет от известни личности и да назначи многочислен персонал. Много често фондациите се превръщат в паразитни организации и голяма част от приходите се изразходват за собствената им издръжка. Страхувам се, че директорът, когото ще назнача, ще се интересува само от престижността на своята длъжност.

— Нима ще ме лишиш от персонал?

— Разбира се, че ще имаш служители и то с добри заплати. Разбира се, че са необходими работни помещения за персонала и за срещи със специалистите, до които ще се допитваш. Но в наше време не се налага да отиваш в служебния си кабинет, за да ръководиш работата и да вземаш решения. Паричните средства ще се управляват от хората, които управляват имуществото, завещано ми от Люк. От теб не се иска мигновено да навлезеш в работата. Парите няма да бъдат вложени в проекти, докато не си напълно сигурна в умението си да ръководиш фондацията. Отначало ще действаш плахо, вероятно ще добиеш по-голям опит и смелост едва когато детето поотрасне…

— Няма ли дотогава отново да забременея?

— Откъде да знам? — смаяно я изгледа Теса.

— Знаеш, че ще приема предложението ти, а може би ти е известно и кога ще имам второ дете.

— О, Маги! Наистина ли си съгласна? Ако знаеш колко съм щастлива!

— Как да устоя на предложението ти? Успя да ме убедиш. И аз не желая да се назначава външен човек. Това е твоята фондация, маминко, фондацията на Теса Кент. Кой друг освен дъщеря ти ще ръководи най-добре?

— Има още нещо…

— Сега пък какво? Нима имаш още планове за бъдещето ми, за които не подозирам?

— Не… само едно уточнение. Какво да кажа на адвоката, който изготвя завещанието? Че фондацията ще се управлява от дъщеря ми… или от сестра ми.

— Да му се не види! Въпросът е много сериозен, а дори не ми мина през ум. — Маги се замисли, сетне решително заговори: — Основаването на фондацията със сигурност ще предизвика интереса на медиите. Невъзможно е да скриеш подробностите от любопитните представители на пресата. Ако признаеш, че съм твоя дъщеря, новината ще бъде раздухвана години наред… спомни си как още се пише, че Елвис е жив. А ако потвърдиш, че съм ти сестра, това няма да е ново нито за роднините, нито за съученичките ми от „Елм“, нито за многобройните ти приятели от Холивуд.

— Оставям решението изцяло на теб — промълви Теса. — Ти ще понесеш последствията.

— Господи, объркана съм! — възкликна Маги. — Искам всички да разберат, че съм твоя дъщеря. Но не желая до края на живота си да обяснявам…

— Защо не съм признала истината по-рано.

— Да.

— Може би трябва да отложа срещата с адвокатите, да ти оставя време да размислиш, да го обсъдиш с Барни.

— Или да поговоря с Поли…

— Нима… нима тя знае?

— Научи го преди всички, но умее да пази тайна.

— Поли, Барни, Сам… всички са знаели, но не са се издали пред никого — замислено промълви Теса и се досети, че и вярната й приятелка Мими никога не е споделила тайната й.

— Значи си казала на Сам.

— Разбира се, не исках да мамя и него.

— Е, щом най-близките ми хора го знаят, не намирам смисъл да разгласявам новината пред непознати — отсече Маги. — Нека адвокатите напишат, че съм ти сестра… Божичко, ами доктор Роберто? — възкликна Маги и притисна длан към устните си.

— Той и без това ме смяташе прекалено млада, за да ти бъда майка — изсмя се Теса. — Ако случайно прочете новината в някой вестник, ще реши, че съм излъгала, за да привлека вниманието му.

— Едва ли е било необходимо. Сигурна ли си, че само танцува с него?

— Маги? Знаеш колко обичам Сам.

— Когато си в Бразилия, кръвта ти сякаш кипи… възможно е да се отклониш от пътя…

— Питам се от кого си наследила порочното си съзнание.

— Може би от баща ми… как му беше името?

— Не си спомням — поклати глава Теса.

— Аз също.