Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (16)

15

Задължителното угощение след погребението продължаваше вече няколко часа.

— Възможно ли е да напуснеш „сбирката“ за няколко минути? — прошепна Мими на Теса. — Чувствам, че се задушавам.

С периферното си зрение Теса забеляза, че най-омразната й леля на име Патси се приближава към тях. Побърза да се извърне, прегърна приятелката си през кръста и двете тръгнаха към вратата. Когато се озоваха в градината, облекчено въздъхна:

— Добре, че ме накара да изляза. Не бива да отсъствам дълго, но всичко това започва да ме изнервя. Не смея и да пийна нещо, иначе ще забравя нечие име.

Тръгнаха по пътеката, обградена от цъфнали храсти и ароматни цветя. След минути стигнаха до вътрешен двор, по средата на който бликаше фонтан. Седнаха на дървената скамейка и Мими възкликна:

— Роднините ти са опасни, могат да омаломощят дори ураган.

— Знам, изпитала съм го на свой гръб.

— Струва ми се, че Маги понася скръбта по-леко, отколкото очаквах.

— При подобни събития хората обръщат прекалено много внимание на децата, които се разсейват и временно забравят каква е причината за „сбирката“.

— Малката беше толкова спокойна по време на церемонията, че чак се изплаших — сподели Мими.

— И аз го забелязах. Дали отказва да приеме случилото се. Повярвай, че не мога истински да скърбя за родителите ми. Най-голямата ми грижа е какво да правя с Маги.

— Не съм в състояние да те посъветвам, но ще ти кажа какво в никакъв случай не бива да правиш: не си и помисляй да я отгледате двамата с Люк.

— Но това ще бъде съвсем естествено…

— Разбира се, ако малката наистина е твоя сестра, въпреки че положително ще възникнат усложнения. Ала при дадените обстоятелства ще бъде пълно безумие. Намери друг изход.

— Но защо? Умело ще се прикривам, та нали съм актриса. Люк дори няма да заподозре, че…

— Да допуснем, че имаш право. Не мисля за Люк, а за теб. Ден след ден ще го заблуждаваш, ще заблуждаваш и себе си, ще живееш в постоянен страх. Не ще издържиш.

— Откъде знаеш?

— Приятелки сме от памтивека, познавам и кътните ти зъби. Завинаги ще си останеш Тереза Хорват, която е измъчвана от угризения заради прегрешението си. Когато Маги порасне и започне да ти създава проблеми, майчинският ти инстинкт ще надделее, ще падне маската на по-голямата сестра. Рано или късно ще се издадеш или пък не ще издържиш и ще се изповядаш пред свещеник, но вече ще бъдеш съсипана. Представи си как години наред се стараеш да не се отнасяш с детето като с дъщеря, как непрекъснато наблюдаваш реакциите на Люк, как се страхуваш да не отдадеш прекалено много грижи на Маги или, което е още по-лошо, да я лишиш от обич.

— Винаги си обичала да ме командваш — възрази Теса.

— Незабележимо за самата себе си ще се промениш — неумолимо продължи Мими, — ще престанеш да бъдеш жената, в която е влюбен Люк. Съпругът ти няма да разбере причината и положително ще хвърли вината върху момиченцето. Забрави ли, че наскоро си се омъжила? С Люк ви предстои взаимно да се опознаете… да не говорим за голямата разлика във възрастта ви, която от учтивост не съм споменала досега. Съпругът ти може да има всичко, което пожелае, но е останал без деца. Мислиш ли, че е случайно? Или има причина, която да не ми е известна?

— Никога не е искал деца — печално призна Теса. — Заяви, че може би след десет години ще приеме родителското бреме. Ще бъда едва на трийсет и…

— Излиза, че съм имала право относно Люк. Невъзможно е да се натовариш с отглеждането на петгодишно дете, особено когато и четирите ти лели изразиха желание да се грижат за него.

— Вярно е, но те са доста възрастни и многобройните им отрочета вече са пораснали.

— Какво от това? Не си въобразявай, че като си едва на двайсет, по-добре ще се справиш с възпитанието на малката.

— Лелите не могат да заместят майка й — настояваше Теса. Припомни си как момиченцето с големите очи и дългите плитки смело бе посрещнало ударите на съдбата.

— Маги вече е приела смъртта на родителите си. Ти си нейната сестра, която отива да я види при всяка възможност, поднася й прекрасни подаръци и я разбира най-добре. За нея си като кръстницата от приказките, защото никога не я насилваш да се научи да чете или да си изяде закуската. Можеш да я глезиш колкото искаш.

— Скъпа Мими, трябва да имаш своя рубрика в най-многотиражните вестници, озаглавена „Посъветвайте се с Мими — най-умната жена на света“. Бързаш да даваш съвети, като си въобразяваш, че всички мислят като теб. Знам, че не съм сестра на Маги, знам, че съм й майка, знам, че имам задължения към нея. Минавало ли ти е през ума, че обичам Маги? Не ми позволиха да й бъда майка, но горещо я обичам. За бога, та нали цели девет месеца я носих в утробата си и й дадох живот — нищо не може да промени този факт. О, Мими, само да знаеш колко страдам! Както и да постъпя, ще сгреша, не виждам начин да разрежа Гордиевия възел.

— Все пак обмисли съветите ми.

— Естествено. Но няма да позволя да решаваш вместо мен.

— Пази Боже!

 

 

Теса гневно се питаше защо не може да заспи. След като и последният гост си бе отишъл, а Маги и Фиона се бяха настанили в съседния апартамент, тя възнамеряваше да си легне и да потърси забрава в съня. Чувстваше се психически и физически смазана след погребението, последвано от безкрайното траурно угощение, традиционно за ирландците. Ала след като остана половин час в леглото, размишлявайки за Маги, разбра, че не ще успее да заспи и отиде при Люк, който четеше вестник в дневната.

— Какво търсиш тук, миличка. Приличаш на злощастната Офелия — промълви той, привлече я на скута си и нежно я целуна по шията.

— Не можах да заспя. Не стига другото, ами изпитвам познатата умора от разликата в часовото време. Погледни, проклетото слънце още не е залязло. Колко е сега часът във Франция?

— Около пет сутринта.

— Усещам се така, сякаш част от душата ми е останала там.

— Обещавам, че ще се върнем в нашата селска къща, скъпа. Ще я посетим стотици пъти.

— Но кога? Освен това никога вече няма да бъде същото.

— Нито хубавите, нито лошите мигове се повтарят, мила Теса. Важното е, че ще бъдем там заедно.

— Колко време щяхме да останем, ако не беше…

— Бях уредил да отсъствам десет дни след сватбата. Известно ли ти е, че съм зарязал работата си от деня, в който се запознахме. Никога досега не съм взимал повече от две седмици отпуска. Предстои ни да отпътуваме за Мелбърн, където ще се състои изключително важно съвещание на съвета на директорите — подготвяме го от месеци. Сетне ще заминем със самолет за Хюстън и ще отидем до Анкъридж да огледаме…

— Излиза, че дори да не се налагаше да се връщаме тук, пак нямаше да останем задълго във Франция.

— Оставаха ни само четири дни.

— Май няма смисъл да пътуваме обратно до Европа, след като сме по-близо до Австралия — прошепна Теса, жадувайки да върне времето назад и отново да преживее онези вълшебни мигове.

— Защо не можеш да заспиш, миличка? Мъчно ти е за селската ни къща или се вълнуваш от предстоящите пътувания?

— И аз не знам защо! — изхлипа тя, притисна се към Люк и безутешно зарида като дете, което са заключили в килера. Съпругът й не се опита да я утешава, само я държеше в прегръдките си. „Крайно време бе — мислеше си. — Крайно време беше да излее мъката си.“

Теса постепенно се поуспокои, риданията й бяха заменени от хълцане и подсмърчане. Избърса очите си с ръкава на нощницата си и задавено произнесе:

— Не се безпокой, чувствам се по-добре.

— Ще ти донеса мокър пешкир и хартиени кърпички — предложи Люк.

— Недей! Подръж ме още секунда в прегръдките си!

— Няма да се отделям от теб, миличка. — Пренесе я на ръце в банята, грабна кърпата и кутията с хартиени салфетки, сетне отново се настани на стола заедно с Теса. — Ето, имаш всичко необходимо. Искаш ли нещо за пиене? Или предпочиташ ванилов сладолед с шоколадов сироп.

— Искам само една целувка. И още една. Божичко, колко те обичам! Страхотен меден месец прекара, няма що. Сигурно се радваш, че досега не си сключвал брак.

— Радвам се, че не съм сключил брак с друга жена.

— Дори и сега ли?

— Особено сега. Заявих, че не искам да имаме деца поне още десет години, но положението се промени. Връщам думите си назад. Двамата с теб ще отгледаме Маги.

— Забрави ли, че само през този месец ще пътуваме до Мелбърн, Тексас и Аляска?

— Не се безпокой, ще наема най-добрата бавачка на света, която ще ни придружава. За Маги пътуванията ще бъдат незабравимо преживяване, а когато стане на осем или девет, ще я изпратим в най-доброто учебно заведение, където ще общува с момичета на нейната възраст. Чувал съм за няколко прекрасни училища в Швейцария, Англия и дори в Австралия — нека избере онова, където ще бъде най-щастлива. А ваканциите ще прекарва с нас.

— Слушай, Люк, в момента Маги посещава детска градина, а догодина ще бъде в първи клас. Децата имат нужда от постоянен контакт със свои връстници. Не бива да я откъсваме от нормалната за нея среда.

— Така ли мислиш? — смаяно я изгледа той.

— Припомних си детството, когато ти сподели с мен великодушните си, но неизпълними планове. Бях забравила щастливите часове, когато хвърлях пясък в очите на приятелчетата ми, с които неуморно играехме по цял ден. Знаеш ли, всяка от лелите ми настоява да вземе Маги при себе си.

— А ти съгласна ли си?

— Мисля, че най-важното е тя да бъде отгледана в семейство с деца на нейната възраст, за да води нормален живот. Лелите обещават да се отнасят с Маги като с малка принцеса и това ме кара да настръхвам.

— Защо?

— Защото ще я превърнат в център на внимание — децата им вече са пораснали и са напуснали семейното гнездо. Маги е сестричката на филмова звезда, а съпругът на филмовата звезда е приказно богат и няма да се скъпи малката (а покрай нея и семейството, което я отглежда) да има най-доброто. Ще осигури на осиновителите й нова къща и нова кола, а на Маги — обучение в частни училища, уроци по балет и по езда, скъпи дрехи…

— Не мисля да я лишавам от всичко това — негодуващо я прекъсна Люк, ала тя продължи да говори, сякаш не го беше чула:

— Маги ще се превърне в разглезено и деспотично същество. Едва ли може да й се случи нещо по-лошо. А лелята, която ще я отглежда, ще гледа отвисоко на сестрите си, както се държеше бедната ми майка на сватбата. Ти не я забеляза, но те уверявам, че гледката беше отблъскваща.

— Няма друго разрешение — поклати глава Люк.

— Не съм възхитена от поведението на братовчедите ми, но поне са млади и някои имат деца на възрастта на Маги. Докато си в Австралия, заедно с нея ще им погостуваме. Надявам се някое от семействата да се окаже подходящо.

— Х-м-м — промърмори той. — Да отложим този въпрос до утре, а? Убеден съм, че ще намерим някакво разрешение. Освен това виждам, че си капнала от умора. Обзалагам се, че ако си легнеш, а аз държа ръката ти, след броени минути ще си заспала.

— Ще опитам — прозина се Теса.

— Какво послушно момиче си, миличка.

Докато седеше до леглото и наблюдаваше как тя се унася, се замисли за братовчедите й, които според него бяха изключително невъзпитани дръвници. Може би бяха притеснени от изисканото общество на сватбеното тържество, може би бяха най-добрите хора, когато се намираха в естествената си среда, но колкото и снобско да изглеждаше мнението му, не желаеше малката да расте сред хулигани. Слава богу, че имаше друго разрешение.

 

 

На другата сутрин Люк стана много рано, като се постара да не събуди съпругата си. Телефонира на заварения си брат и го помоли след половин час да се срещнат в ресторанта на хотела.

— Благодаря, че веднага се отзова, Тайлър.

— Това е най-малкото, с което мога да ти се отблагодаря за всичко.

— Имаш право.

— Какво? — изумено го зяпна Уебстър.

— Ще ти поискам много голяма услуга.

— За мен желанията ти са закон — усмихна се Тайлър.

— Жестът ти ще бъде възнаграден… богато възнаграден дори според твоите стандарти.

— Не говори така, и без това си направил прекалено много за нас.

— Зная — промърмори Люк и се залови да намаже с мармалад печената филийка.

Семейство Уебстър живееха изцяло на негови разноски. Тайлър беше много чаровен, но всичките му начинания завършваха с неуспех, освен това бе известен с пословичната си леност. Досега не беше успял да се задържи повече от два месеца на едно и също работно място. Бащата на Люк го беше изгонил от компанията след още по-кратък срок, изпитвайки ужас от пораженията, които можеше да нанесе този невежа. Но Дан Блейк обожаваше втората си съпруга, майката на Тайлър. Заради нея отпусна на заварения си син толкова щедра издръжка, че той имаше възможност да се посвети на любимото си занимание — ездата. Беше отличен ездач и обичаше конете.

След смъртта на баща си Люк продължи да плаща на младежа полагаемата му се издръжка, дори я удвои, когато Тайлър се ожени за Медисън Грант — грозновато момиче от добро семейство, което не бе сляпо за слабостите му, но знаеше, че само чрез него ще постигне приличен жизнен стандарт. Люк подари на младоженците ферма и коневъден завод, намиращи се в Ню Джързи, близо до дома на родителите на Медисън. Тайлър се чувстваше в стихията си сред старомодните провинциални джентълмени, тъй като по произход бе един от тях. Люк плащаше за всичко: от обучението на децата до скъпите дрехи на Медисън и изисканите празненства, които тя устройваше. Съседите бяха убедени, че семейство Уебстър са заможни рентиери и Тайлър се ползваше с голямо уважение. Въпреки че се ръководеше от специалист, през повечето години конезаводът беше на загуба, която също се покриваше от Люк.

— Какво се е случило? Толкова си сериозен — заразпитва Тайлър.

— Искам с Медисън да отгледате сестричката на Теса.

— Моля?!

— Няма друг изход. Лелите на малката са прекалено възрастни, а братовчедите й са… зле възпитани. Маги е много добро дете, което трябва да израсне сред стабилно, любящо семейство. С Теса не можем да й осигурим подходящи условия — пътувам по целия свят, а жена ми ще продължи да снима филми. Рядко ще се задържаме на едно място. Колко годишни са децата ти?

— Ами… чакай да си помисля… Алисън е на осем, Кандис — на десет, а Барни е на… четири и половина.

— Почти на възрастта на Маги. Барни има ли гувернантка? Прекрасно, тя ще се грижи и за малката. Спомням си, че имате апартамент за гости, напълно подходящ е за новия член на семейството. От теб искам да се обадиш на Медисън, за да пристигне още днес тук заедно с децата. Да вземат от Ню Йорк самолета на компанията; ще спестят три часа и ще успеем да вечеряме заедно.

— Ама… още днес ли?

— Всички ще бъдем по-спокойни, когато Теса се увери, че сестричката й ще бъде щастлива в новия си дом.

— Разбира се. Ясно… Божичко, как ли ще реагира Медисън?

— Не се безпокой. Едва ли ще се наложи да й обясняваш, когато разбере каква голяма услуга ми прави. Много голяма! Сервитьор, моля, донесете ми телефон.

 

 

Медисън Уебстър и трите й деца преминаха по мостчето, водещо към централния вход на хотел „Бел Еър“. Изглеждаха така, сякаш не са пътували дълги часове, а са дошли с кола от Бевърли Хилс.

Маги срамежливо изгледа новодошлите, но не побягна.

— Ти сигурно си Маги. Много си сладка. — Медисън я целуна по страната. — Приятно ми е да се запозная с теб.

— Благодаря — изтърси момиченцето.

— Барни, ела да се ръкуваш с Маги — обади се Тайлър.

— На колко години си? — попита малчуганът и я изгледа от глава до пети.

— На пет.

— По-голяма си от мен, ама аз съм по-висок — доволно отбеляза той и дружелюбна усмивка озари луничавото му лице. Сграбчи ръката на Маги, раздруса я и попита: — Искаш ли да си поиграем?

— На какво?

— Ела, ще ти покажа. Знам страхотни игри, а може да си направим къщичка в някое дърво. Много ще ти хареса. — Барни дори не поздрави чичо си и съпругата му, а хвана момиченцето за ръката и двамата изтичаха в градината. Отдалеч проехтя смехът на Маги.

— Тарзан намери своята Джейн — промълви Теса и се усмихна за пръв път, откакто бе научила за катастрофата.