Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

22

— Маги, при първа възможност ела в кухнята — тайнствено прошепна Елизабет в петъка преди тържеството по случай рождения ден на Маги. Медисън беше решила, че е задължена да ознаменува празника на девойката заради двайсетте милиона, които Люк беше завещал на Тайлър, макар още да не можеше да се примири с мисълта, че чуждото момиче е получило колкото заварения брат.

Откакто бяха изгонили Барни от „Андовър“, Уебстърови често отсъстваха от къщи. Въпреки че бяха вбесени от постъпката на сина си, волю-неволю трябваше да уредят да го приемат в друго училище, за да може на следващата година да влезе в университет. Навярно бяха забравили за рождения ден на Маги, но за неин късмет празненството организираше Елизабет. Готвачката се беше справяла с много по-трудни задачи — например с първите балове на Кандис и Алисън или със сватбените угощения — в сравнение с който организирането на вечеря за двайсет и три момичета беше шега работа. „Какво ли е намислила Елизабет?“ — питаше се Маги, докато отиваше към кухнята.

— Няма да ми покажеш предварително тортата, нали? — шеговито възкликна, прегърна готвачката през кръста и я разцелува. — Казват, че носи лош късмет, също като да видиш булчинската рокля преди сватбата…

— Маги, ела в килера — прекъсна я Елизабет, която изглеждаше необичайно сериозна. Подаде на девойката писмо, адресирано до нея, и продължи: — Не знам какво да правя с това. Хайде, прочети го.

Маги извади от плика лист хартия, на който беше надраскано кратко послание от Барни. Молеше готвачката да съобщи само на Маги адреса му в Ню Йорк. Не искал родителите му да узнаят къде се намира, защото за нищо на света нямал да се върне в училище. Възнамерявал да си намери работа, за да се издържа.

— Какво да правя? — попита Елизабет. — Да го покажа ли на госпожа Уебстър?

— Дай ми писмото. Родителите на Барни са обезумели от тревога. Трябва да знаят, че синът им е добре.

Готвачката с облекчение прие предложението и отново се захвана за работа. Маги запамети адреса, скъса писмото и изхвърли парченцата хартия в сметта. Реши още същия ден да изтегли всички пари от доста солидната си банкова сметка и да ги изпрати на Барни. Ще й ги върне, когато започне работа, а сега са му повече от необходими. Знаеше, че приятелят й няма пари, а тя бе спестила доста от издръжката си.

С нетърпение изчака Медисън и Тайлър да се приберат и побърза да обяви:

— Докато ви нямаше, се обади Барни. Каза да ви предам, че бил много добре, но нямало да се върне в училище. Поръча да не се безпокоите, сега си търсел работа.

— Да не се безпокоим ли? — гневно изкрещя Медисън. — Как да не се тревожим след онова, което ни причини? — Гласът й издаваше облекчението й, същевременно гневът й все повече се разпалваше. — Къде живее?

— Попитах го, но отказа да ми съобщи адреса.

— Ах, само да ми падне в ръцете! — възкликна на свой ред Тайлър. — За какъв се мисли, как си позволява да се отнася с нас по този начин, защо проваля живота си? Ще си намери работа на куково лято — кой ли ще го наеме? Сигурно безделничи по цял ден и пуши марихуана с лентяи като него. Като си помисля какво сме направили за него… Бог знае откъде се е обадило проклетото хлапе.

— По гласа му не личеше да е дрогиран — осмели се да каже Маги.

— Като че ли може да се разбере по телефона! — сопна се Медисън. — Защо не го разпита по-подробно? Сигурна съм, че дори не си опитала. Как да го намерим? Как смее да се крие от нас?

— Опитах — възрази девойката, — но той държи на своето.

— Повдига ми се от тази фраза! Обзалагам се, че щом свърши парите, ще се върне с подвита опашка. О, щях да забравя — Теса ще пристигне утре, за да присъства на тържеството. Не биваше да ти казвам, тя искаше да те изненада, но главата ми е пламнала от тревоги, не мога да помня щяло и нещяло.

— Вярно ли е? — радостно възкликна момичето.

— Ще вземе самолет от Лондон, утре сутринта ще бъде в „Карлайл“ и ще пристигне навреме за тържеството. Ще пренощува в хотела и в събота ще отпътува обратно.

— Не мога да повярвам — въздъхна Маги, обзета от неописуемо щастие. Дори не смееше да се надява, че ще види сестра си на рождения си ден.

Желанието на Теса да се потопи в работа, за да преодолее мъката си по Люк, се беше изпълнило. Мишел Пфайфър се беше разболяла от грип и в последния момент Теса бе получила ролята й в суперпродукция, която се снимаше в някакво гръцко селце. След приключване на снимките, продължили четири месеца, незабавно бе приела друга роля за студиото „Мърчънт Айвъри“, а отскоро участваше в друга продукция, която щеше да се заснеме в Париж и Лондон.

Бе продала къщата в Бевърли Хилс, ранчото в Тексас и вилата в Кап Фера. „Филмовата звезда, чието сърце е разбито, никога няма да се завърне там, където е била щастлива“ — гласеше заглавието на обширната статия в „Пийпъл“ и Маги си казваше, че авторът се е изразил много точно.

Теса се беше разделила с цялото си имущество освен с бижутата. Напоследък вестниците много рядко поместваха нейни снимки. През изтеклата година фотографите я бяха заснели само три пъти по време на вечеря с нейни колеги: веднъж в гръцко крайбрежно ресторантче, два пъти в типично английски кръчми. И на трите снимки се виждаше, че е окичена с накити, неподхождащи на обстановката, и се отличава от небрежно облечените си колеги. Маги с тъга си мислеше, че за нея бижутата са като предпазна броня, подарена й от Люк.

Въпреки че й беше изпратила няколко пощенски картички, Теса не споменаваше кога ще се върне в Щатите. Маги бе принудена да се обърне към Арън Зъкър, за да научи бъдещите планове на сестра си.

— И аз съм в неведение, скъпа — печално отбеляза агентът. — Изпращам й всички сценарии, в които има подходяща роля за нея и я оставям сама да избира, защото не мога да чета мислите й. Ако питаш мен, тя нарочно се товари с непосилна работа, за да няма време за тъжни размисли. Разбирам, че скърби за съпруга си, но се страхувам, че ако продължава така, ще стане безчувствена към всички и към всичко. Що за живот е това?

— Не зная, Арън. Не познавам Теса достатъчно, за да преценя.

— Защо чувстваш отчуждение? Та тя е твоя сестра!

— Прекарали сме толкова малко време заедно, пък и тогава бях съвсем малка. После тя се омъжи за Люк и всяко нейно гостуване беше като приказка, като приключение… но прекалено кратко, за да я опозная. Освен това имаме голяма разлика във възрастта и тя не би могла да разговаря на сериозни теми с едно хлапе. Ти… Роди и Фиона много по-добре познавате Теса. За мен тя е приказна красавица от далечна планета, която от време на време ми гостува или ме приютява в своя дом, разрешава да нося бижутата й и ме забавлява с приказки и легенди.

— Всички филмови звезди са като нея, Маги. Но вече си достатъчно голяма да се опознаете — опита се да я утеши Арън.

— С удоволствие, стига да не обикаля света с поредния снимачен екип.

— Имаш право, миличка. Ще ти се обадя веднага щом науча плановете й.

След разговора с Арън Маги се бе почувствала още по-отчуждена от сестра си — сега нямаше надеждата, че тя ще я удостои дори с кратко посещение.

— Господи, Теса ще прекоси половината земно кълбо само заради едно тържество — кисело отбеляза Медисън, вбесена от радостта на момичето. „Типично за нея — помисли си. — Захвърля сестра си в нечий дом през цялата година, а на рождения й ден се появява, за да изтъкне каква жертва е направила.“

— Важното е, че ще бъде тук! — прошепна Маги и тичешком излезе от стаята, за да не види Медисън сълзите й от щастие. Теса ще дойде! Ще дойде специално за рождения й ден!

 

 

Два дни по-рано Теса ненадейно се освободи от досадните задължения, предшестващи заснемането на всеки филм. Лондон никога не й се бе струвал толкова красив, небето над милионния град бе почти прозрачно. Веднъж годишно настъпва онзи пролетен ден, когато цветята в сандъчетата по первазите разцъфват в цялата си красота, когато всяко вековно дърво в парка празнува своето възраждане с появата на нежно зелени листенца и когато най-консервативният англичанин оставя чадъра си вкъщи, а също така консервативната англичанка си купува две шапки.

Теса лежеше на шезлонг в парка „Сейнт Джеймс“ и наблюдаваше трите бели облачета, които лениво плуваха сред синьото езеро на небето. Хрумна й, че би могла да се пресели в Лондон, ако през цялата година времето е така прекрасно. После си спомни за зимата, която бе прекарала тук, в „зоната на здрача“, където включваха осветлението още преди четири следобед. Но ще бъде хубаво да притежава къща с градинка на някоя тиха уличка, където ще живее само през пролетта и през есента… до гуша й бе дошло от хотелите… Внезапно с изумление осъзна, че гради планове за бъдещето. Случваше й се за пръв път след смъртта на Люк.

Възбудено стана от шезлонга и забърза през парка, без да забелязва нищо, дотолкова бе погълната от мислите си.

Щом мисли за бъдещето, навярно е преодоляла скръбта си по Люк. През годината, последвала смъртта му, се бе чувствала като човек с дълбока, но невидима рана. Само насоката на собствените й мисли щеше да й подскаже кога раната е започнала да заздравява. И този момент най-сетне беше настъпил, благодарение на способността й да живее ден за ден, благодарение на издръжливостта и волята й. Всеки ден се заставяше да стане от леглото и да отиде на снимачната площадка. Времето минаваше и… очевидно лекуваше, доказателство бе желанието й да си купи къщичка. Внезапно й олекна на сърцето — вече може да бъде заедно с Маги, без да е зависима от нея и без да я потиска със скръбта си.

Докато бързаше обратно към хотела, си мислеше, че в събота Маги навършва осемнайсет. Божичко, скъпото й дете става на осемнайсет! Трябва да й осигурят билет за самолета, за да сподели истината с дъщеря си. Ще прекарат заедно лятото в Лондон, ще имат достатъчно време да се научат да бъдат майка й дъщеря… стига Маги да не я отблъсне, след като й разкаже цялата истина.

Теса затича, понесена на крилете на надеждата. Животът отново бе добил смисъл за нея.

 

 

В деня, когато навършваше осемнайсет, Маги се събуди рано. Чувстваше се като много важна личност. Беше сънувала вълшебни сънища — например че танцува върху облаци, позлатени от слънцето, които я караха да се усеща лека като перце и някак пречистена.

Взе душ, сложи си перлената огърлица и застана пред огледалото, което почти заемаше едната стена на банята. Огледа се, възхищавайки се от сексапилната си фигура, сетне за миг се закълчи пред огледалото като дете, което вече никога нямаше да бъде. Едва докато се обличаше напълно, осъзна колко важен е този ден от живота й.

„Навършването на пълнолетие е като крайъгълен камък за бъдещето — помисли си, — неоспорим признак за зрялост.“ Най-сетне магическият ден бе настъпил, а вълшебството му се подчертаваше от пристигането на Теса. Рано тази сутрин самолетът й беше излетял от Лондон и скоро ще се приземи на „Ла Гуардия“. На Маги й хрумна гениалната идея да отиде с автобус до Ню Йорк и да се срещне със сестра си в хотела. Така ще имат възможност да останат насаме преди празненството.

Обмисляйки идеята, тя се втурна в кухнята.

— И тази година редовната картичка пристигна навреме — усмихнато заяви Елизабет. — Кръстниците ти от Калифорния никога не забравят да те поздравят по случай Коледа и Великден, както и за рождения ти ден. Този път пликът е по-дебел — май ти изпращат писмо с наставления и съвети, както подобава на кръстници.

Маги скъса плика и в него откри две писма — едното беше от Брайън Кели, другото бе запечатано. Забеляза любопитния поглед на Елизабет и отиде в трапезарията, да ги прочете на спокойствие.

Скъпа моя кръщелнице,

 

Както знаеш, с баща ти Шандор Хорват бяхме много добри приятели и се почувствах поласкан, когато ме помоли да ти стана кръстник. Жалко, че много малка напусна Калифорния и с Хелън не можахме да те поглезим. Когато ти беше петгодишна, баща ти ми даде едно писмо с молба да ти го предам на осемнайсетия рожден ден, ако той вече не е между живите. След смъртта на родителите ти заключих писмото в сейфа. Пощенската служителка ме увери, че ще го получиш навреме. Съжалявам, че живея прекалено далеч, иначе щях сам да ти го връча.

Скъпа Маги, нека това бъде най-щастливият ден в живота ти. С Хелън от сърце ти честитим празника. Надяваме се, когато дойдеш в Калифорния, да ни гостуваш. Сигурно вече си истинска млада дама.

Искрено те обичаме: Брайън и Хелън

Маги благоговейно докосна приложеното писмо. Пожълтелият плик беше добре запечатан и адресиран до госпожица Мери Маргарет Хорват с непознат, но много изискан почерк.

„Мери Маргарет — повтори мислено тя. — Не съм знаела истинското си име, колко странно. Ако татко беше жив, щеше да ме нарича Мери Маргарет и съм сигурна, че това щеше да ми повлияе по някакъв начин.“

Преобръщаше плика в ръцете си и внезапно осъзна, че отлага отварянето му. Не може да чете писмото тук, където всеки момент ще влязат Медисън или Тайлър.

Отиде в стаята си и внимателно разряза плика със специалния дървен нож, който Барни беше измайсторил за нея. Едва разгъна писмото, престояло в плика цели тринайсет години, и зачете посланието.

Любима Мери Маргарет,

 

Моля се на Бога никога да не получиш това писмо. Сега съм на петдесет и четири и ако е рекъл Господ, ще доживея до осемнайсетия ти рожден ден. Но никой не знае какво го очаква в бъдеще, а аз държа да научиш истината, когато станеш по-разумна и по-състрадателна. Иска ми се лично да ти разкажа всичко, ала ако вече не съм на този свят, все някой трябва да ти го съобщи… а аз не съм се доверявал никому.

Спрямо теб е извършен голям грях. Измамена си от мен, от съпругата ми Агнес Хорват и от дъщеря ми Тереза Хорват. Тази лъжа ти е причинила зло, което само по себе си е смъртен грях. Единственото, което може да направи вярващият католик, е да се изповяда и да получи опрощение. Дъщеря ми Тереза отчасти призна греха си, но съпругата ми не се е изповядала, макар двамата с нея да сме главните виновници за извършването на смъртния грях. Още по-страшното е, че в абсурдната си гордост тя си въобразява как ще спаси душата си без помощта на Всевишния. С нея продължаваме да нарушаваме Осмата Божия заповед, което означава, че сме загубили възможностите за вечен живот.

Разговарях с моя изповедник и решихме, че ще изкупя вината си към теб, ако ти призная всичко, едва когато бъдеш на подходяща възраст да го разбереш. Невъзможно е да получа опрощение, докато живея в лъжа, но истината ще има фатални последствия за Тереза.

Мери Маргарет, жената, която мислиш за твоя сестра, е твоя майка. Роди те, когато бе едва на четиринайсет. Не знае кой е баща ти. С баба ти Агнес решихме да те отгледаме като наше дете. Сторихме го поради няколко причини. Първо, искахме да спестим на Тереза позора да роди незаконно дете. Баба ти пък не желаеше родствениците й да научат, а аз копнеех за друго дете. Ето защо се преселихме в Калифорния, където всички познати мислят, че си наша дъщеря.

Сега майка ти е двайсетгодишна и кинозрителите я познават под името Теса Кент. След няколко дни ще замине за Шотландия, за да участва в някакъв филм. Не зная дали възнамерява да ти каже истината, но всяка нощ се моля да го стори. Тогава ще унищожа писмото. А докато не настъпи този момент, ние тримата все по-безнадеждно ще затъваме в лъжата, която те е лишила от истинската ти майка.

Ти си добро, мило, възпитано дете и радваш очите ми, ала непрекъснато ме гризе мисълта, че нямам право да ти се радвам. Помни, че ще те благославям всеки ден от живота си. Прости ми, ако можеш.

Твой дядо: Шандор Хорват

Докато четеше писмото, Маги машинално стана и се заключи в банята. Прочете го още три пъти… трябваше й време да преодолее шока. Отначало бе схванала само същината, сякаш беше прочела заглавие на вестник. После с усилие на волята се съсредоточи, сякаш подробностите можеха да променят съдържанието. Едва при последното прочитане смисълът на посланието проникна в съзнанието й.

Ала чувствата й бяха изпреварили мисловния й процес. Тя усещаше как в гърдите й е проникнал камък, който притискаше органите й и й пречеше да диша. Внезапно й се стори, че се задушава, сякаш нечия жестока ръка затягаше каишка около шията й.

Връхлетя я неудържимо желание да се скрие, да изчезне от света, изпълнен с предателства, тайни и лъжи, с които я бяха оплели от самото й раждане. Чувстваше се смазана, подиграна, същество без истинска самоличност. Беше само едно нищожество, кръгла нула… бе отритната от всички, нямаше собствен дом. Беше заченато по погрешка създание, което всеки може да мами и да манипулира: беше само грях, който се срамуват да признаят, играчка, която захвърлят, когато им омръзне; беше позор за семейството, нещо, което трябва да бъде скрито. Точно така, беше „нещо“, не „някой“.

Дълго остана да лежи свита на кълбо на пода. Толкова беше потресена, че дори не плачеше, а болката в сърцето й сякаш бе причинена от кървяща рана. Постепенно съзнанието й се „изключи“, иначе навярно щеше да полудее. Не знаеше колко време е останала в това състояние, едва по-късно осъзна, че в този момент животът й безвъзвратно се е променил. Беше безименно същество без минало и без бъдеще, което тънеше в мрак и в позор и не можеше да си поеме дъх, което искаше само да лежи неподвижно и да остане незабележимо.

Постепенно от някакво неподозирано кътче на съзнанието й се появиха мисли, силите й започнаха да се възвръщат. Не е безименно същество, а Маги Хорват. Колкото и да беше нежелана, никой не можеше да й отнеме правото на съществуване. Петгодишното момиченце, до което беше адресирано писмото, се бе превърнало в младата дама Маги Хорват. За миг съдържанието на посланието се заличи от съзнанието й. Най-важното бе, че тя съществува и че Теса е нейна майка.

Бавно стана от пода и се изправи пред огледалото. Видимо не се различаваше от момичето, което сутринта се беше събудило преизпълнено от щастие, но в душата й кипеше ярост, сякаш излъчваща се от порите й. Болката, която разяждаше сърцето й, се беше преобразила в едва сдържан гняв.

За броени минути се облече, нахвърля най-необходимото в малък куфар, взе ръчната си чанта и на път към външната врата грабна ключовете от колата на Медисън. От трапезарията се дочуваше потракване на чинии — сервираха обяда. Маги още не беше положила изпит за шофьорска книжка, но от години умееше да управлява автомобил. След час и половина вкара колата в подземния паркинг до „Карлайл“. Остави куфара си в багажника, влезе в хотела, представи се на чиновника на рецепцията и съобщи, че търси Теса Кент. Служителят телефонира и учтиво се обърна към нея:

— Заповядайте, госпожице Хорват. Госпожа Кент е в апартамент № 900.

— Благодаря.

Когато слезе от асансьора, Теса я чакаше в коридора, разперила ръце да я прегърне. Усмихваше се, но в очите й се четеше необичаен страх.

— Маги! Скъпа моя Маги! Медисън ти е казала за пристигането ми… исках да те изненадам… Божичко, едва те познах, толкова си се променила само за една година. Целуни ме, миличка Маги.

— Не желая — отсече девойката, мина покрай нея и влезе в апартамента.

— Още не си толкова голяма, че да отказваш да ме целунеш — смаяно я изгледа Теса.

— Ти си прекалено голяма.

— Какво? — все още усмихната попита Теса.

— На трийсет и две си — прекалено голяма, за да мамиш дъщеря си.

Безмълвно се взираха една в друга. С предизвикателно изражение Маги наблюдаваше как усмивката на Теса помръкна, а погледът й подсказа, че тя започва да проумява истината.

— Пристигнах тук, за да го споделя с теб… Не можех да го сторя преди, защото…

— Лъжеш!

— Честна дума…

— Лъжи, лъжи и пак лъжи! Никога повече няма да ти вярвам, никога!

— Господи! Не те обвинявам, но моля да ме изслушаш…

— Не се ли питаш как съм разбрала? — Думите на Маги накараха Теса да замълчи, макар погледът й да не се отделяше от пламналото от гняв лице на момичето. — Днес получих писмо от мъртвец. От Шандор Хорват, който е само твой баща, Теса. Подозирал е, че никой няма да ми каже истината — познавал те е прекрасно, нали? — затова преди тринайсет години ми е писал и е натоварил моя кръстник да ми предаде писмото. Това беше първият подарък за рождения ми ден!

— Едва ли ще разбереш — прошепна Теса и тежко се отпусна на канапето. — Бях само на четиринайсет… Опитай да проумееш поне това, вече си минала тази възраст и знаеш как съм се чувствала.

— Разбирам всичко… Всъщност много добре е обяснено в писмото. Напълно нормално е. Ако не си била католичка, си щяла да абортираш. Защо не ме даде за осиновяване?

— Татко не беше съг…

— Искал е още едно дете — гневно я прекъсна момичето. — Иначе си щяла да ме захвърлиш, нали?

— Щях да послушам майка ми, която държеше да дам бебето на осиновители.

— Майка ти… баща ти… Какво си искала да направиш със собственото си дете?

— Не знам… Не си спомням. Искаше ми се да не съм забременявала. Не можех да се грижа за теб, ето защо се подчиних на желанието на родителите ми. Сторих го, за да се спася. А ти още не беше моята Маги, а само ревящо бебе.

— Не те обвинявам заради това — спокойно заяви девойката.

— О, миличка… — Теса се обърна към нея и обнадеждено я погледна.

— Обвинявам те заради всичко останало. Заради онова, което причини на петгодишното момиченце, на невинното дете, което те мислеше за богиня. Задето ме изпрати да живея при онези ужасни, бездушни хора, когато се омъжи за Люк. Стотици пъти съм разглеждала снимките от сватбата, на която дори не присъствах. Бях още малка, не беше късно да ме отгледаш като своя дъщеря. След катастрофата официално бях сираче, спокойно можеше да се грижиш за мен. Ала ти ме изостави завинаги. Колко ли безсърдечен трябва да бъдеш, за да се откажеш от детето си? Обвинявам те, задето цели тринайсет години ме заточи при Уебстърови, които ме мразеха и се отнасяха към мен като с натрапница. В този дом приятели ми бяха само Барни и готвачката.

— Маги…

— Колко им плащаше, за да ме търпят? Сигурно е било цяло състояние, та Медисън да потиска омразата си. Но си била готова да дадеш мило и драго, само за да не се грижиш за мен. Дори не се опитвай да го отречеш. Беше прекалено заета със задълженията си на съпруга на богаташ, с ролята си на прочута филмова звезда, с околосветските пътувания. В живота ти нямаше място за някакво си момиченце. С Люк дори не сте пожелали да имате свое дете. Израснах, без да разбера що е обич; с изключение на трохите щастие, които ми подхвърляше, докато ти гостувах… и то само когато съпругът ти отсъстваше. Тогава ми позволяваше да се кича с бижутата ти, твоите огърлици обгръщаха шията ми вместо ръцете ти. Учеше ме как да почиствам перлите, вместо да ми разказваш за баба и дядо, за фамилията, да ми обясниш какво място заемам в света. Агнес имаше сестри, може би някоя от тях щеше да се привърже към мен. Не съм толкова непривлекателна, но все се чувствах нежелана, срамувах се, че никой не ме обича, ала се страхувах да го споделя с теб, за да не те разочаровам.

— Трябвало е да ми кажеш!

— Нима?

— Мислех, че си щастлива в дома на Уебстърови.

— Дори да беше така, те не са ми роднини. Ти си моята майка. Моята майка! Как можа да ме захвърлиш при тях. Как ти даде сърце да се представяш за моя сестра? Защо прекарваше толкова малко време с мен?

— Люк не знаеше… — прошепна Теса. — Никога не научи истината…

— Засрами се! Защо се оправдаваш с него? Та той умря преди година! Дори да вярвах, че не си му казала за мен, в което дълбоко се съмнявам, след смъртта му можеше да ми съобщиш истината.

— Не! Невъзможно беше! — извика Теса. — Нямаше да бъде честно спрямо теб.

— Няма смисъл да говорим за миналото. — Маги свали перлената огърлица и я остави на масичката. — Не желая да те виждам… никога повече. Не искам парите, които ми завеща Люк, за нищо на света няма да ги приема. Кажи на Медисън, че съм взела колата й и че ще й изпратя талона за паркинга. И да отмени празненството — кракът ми повече няма да стъпи там.

Обърна се, тичешком излезе от стаята и тресна вратата.

Теса остана да седи на канапето. Поклащаше се напред-назад и шепнеше:

— Дойдох тук, за да й го кажа. Не можех да го сторя по-рано, нали? Нали!