Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (2)

1

В три през нощта Агнес Патриша Райли Хорват, чиято дъщеря Тереза щеше да стане прочутата филмова актриса Теса Кент, неспокойно се мяташе в леглото. Гневните мисли, неизменно свързани с деспотичния й съпруг, не й даваха покой и бяха причина за безсънието й. Шандор упорито настояваше сам да се грижи за възпитанието на единственото им дете, което сега — през август 1967 — беше навършило дванайсет.

Спомняше си как преди тринайсет години родителите й се бяха опълчили против брака й с Шандор Хорват и с горчивина си казваше, че са били прави. Чувстваше се унизена до мозъка на костите си, докато размишляваше за глупавата си постъпка през безсънните нощи, когато, легнала до съпруга си, не успяваше да контролира съзнанието си.

Не можеше да се примири с мисълта, че ако не бяха пуританските нрави на Шандор, Тереза отдавна щеше да е напреднала в кариерата си. Агнес не изпитваше дори капчица съмнение, че дъщеря й ще достигне върховете на славата — за нея това бе напълно естествено, като например въртенето на Земята.

Тереза бе родена за звезда — точно така, звезда! — защото бе надарена с изключителна красота и с актьорски талант, който проявяваше още в детството си. Трепереща от безсилен гняв, Агнес знаеше, че не е заслепена от майчинска гордост, тъй като всеки, който видеше момичето, се съгласяваше с нея. Тереза вече можеше да участва във филми или поне в рекламни клипове — очакваше я блестящо бъдеще. Ала Шандор Хорват, упорито придържайки се към строгите и старомодни принципи на европейското възпитание, бе забранил на съпругата си да отведе дъщеря им в Ню Йорк и да я представи на влиятелни хора, които ще оценят забележителната красота и таланта на Тереза.

Всяка нощ Агнес Хорват се питаше какво я бе накарало едва осемнайсетгодишна и все още неспособна да разсъждава трезво, да се омъжи за човек, напълно чужд на задружния, изпълнен с обич живот в семейството на ирландски католици, където тя заемаше завидното положение на най-малката от петте чернокоси и синеоки дъщери. Защо се бе влюбила в бежанец, напуснал Унгария по време на антикомунистическата революция, най-обикновен трийсет и петгодишен музикален педагог?

Всеки път, когато си задаваше този въпрос, отново и отново си блъскаше главата, сякаш можеше да открие отговор, който досега й е убягвал. Припомняше си миналото с надеждата, че ще се натъкне на отдавна забравен факт, способен внезапно да промени бъдещето.

Шандор беше изключително красив мъж, очарователен и романтичен чужденец, който бе омагьосал нея — неопитната осемнайсетгодишна девойка — и тя напълно си беше загубила ума по него. Изисканият кавалер, който говореше английски много по-правилно от всеки американски младеж, бе неотразим в очите на простодушната, чувствителна Агнес Райли. Тя често с гняв си напомняше, че решението й е било повлияно и от филма „Отнесени от вихъра“, който беше гледала многократно. По онова време (както и сега, когато вече бе на четирийсет и осем) Шандор си приличаше като две капки вода с Лесли Хауърд. Ала Агнес беше прекалено наивна и неопитна да осъзнае, че много скоро деспотичният характер на съпруга й ще я накара да намрази аристократичната му чувствена красота.

Беше омъжена от тринайсет години, но след първите шест беше разбрала, че е допуснала най-голямата грешка, която може да направи дълбоко религиозна католичка. Защото колкото и да ненавиждаше съпруга си, вярата й забраняваше да го напусне. Понякога я осеняваше греховната мисъл за развод, сетне се досещаше, че не умее да върши нищо и няма да може да издържа нито себе си, нито дъщеричката си. Като всички жени от нейното поколение, Агнес Райли бе подготвена само за ролята на закриляна съпруга и предана майка.

Шандор получаваше добра заплата като завеждащ музикалното обучение в престижен девически колеж в Стамфорд, Кънектикът, намиращ се недалеч от дома им в покрайнините на богаташкия район Гринич, където живееха, за да бъдат по-близо до училището на дъщеря си. Тереза посещаваше занятията в манастира „Сакре Кьор“ — аристократична институция, на която държаха и двамата й родители.

През безкрайните нощи, докато неспокойно се мяташе в леглото, Агнес бе принудена да признае, че Шандор полагаше големи усилия да завоюва място в обществото на страната, която го беше приютила. Сестрите й се бяха омъжили за местни момчета, които не можеха да стъпят и на малкия пръст на професора по музика. Тези момчета (повечето с ирландски произход) бяха обикновени работници и изкарваха много повече от Шандор, но цялото семейство уважаваше именно нейния елегантен и образован съпруг.

Всяка от сестрите на Агнес беше народила куп дечица — обикновени, незабележителни, почти невзрачни хлапета, ала по време на честите семейни празненства само нейната дъщеря беше център на вниманието. Всички се гордееха с Тереза и необикновената й красота не предизвикваше завист или злобни подмятания. Още като невръстно дете тя притежаваше някакво неуловимо и безценно качество, което караше всички да се събират около нея и да й се възхищават. Агнес знаеше, че сестрите й боготворят момиченцето, което грееше като звезда в техния скучен, ограничен свят. Братовчедите се състезаваха помежду си, за да спечелят вниманието на Тереза; по-големите с радост си играеха с нея, като че беше изключително скъпа кукла.

От братовчедите само тя не посещаваше местното енорийско училище, а беше приходяща ученичка в „Сакре Кьор“ — прочуто католическо училище с клонове по целия свят. Повечето момичета в класа й бяха дъщери на милионери, което я издигаше още повече в очите на фамилията Райли.

— Твоите роднини й обръщат прекалено много внимание — сърдито бе промърморил Шандор след поредното семейно тържество. — Вече са я разглезили. Тереза беше прекрасно дете — смирено и послушно — но напоследък се е променила. Усещам нещо, което ме тревожи… някаква вътрешна съпротива. Освен това не одобрявам „най-добрата й приятелка“, онази Мими Питърсън. Не желая Тереза да общува с нея — тя дори не е католичка, пък и бог знае с какви глупости пълни главата на…

— Въобразяваш си! — рязко го беше прекъснала Агнес. — Всяко момиченце си има най-добра приятелка, а семейство Питърсън са много симпатични. Вярно е, че са протестанти, но поне са разбрали, че в „Сакре Кьор“ дъщеря им ще получи много по-добро образование, отколкото в обикновено училище. И за разлика от собствения й баща те искрено се възхищават от Тереза.

— Несправедлива си към мен! — обидено възкликна Шандор. — Обичам я до полуда, но животът не е приказка, а колкото и да ти се иска, дъщеря ни не е принцеса. Обръщаш й прекалено много внимание, което само й вреди. Нескрито се възхищаваш от нея… и според мен това е гордост — един от най-големите грехове.

— Шандор!

— Горделивец е онзи, който има прекалено високо мнение за себе си.

— На мен ли го обясняваш? — разгневено извика тя. Ненавиждаше съпруга си, когато започваше да проповядва църковните догми с престорена набожност и дребнавост, типични за човек, живял преди няколко столетия.

— Когато имаш прекалено високо мнение за отрочето си, ставаш дързък, което също е грях.

— Когато изпитам необходимост да ми разтълкуват що е грях, ще отида при свещеник. Как се осмеляваш да ме поучаваш, Шандор!

— Скъпа, след по-малко от година Тереза ще навлезе в опасната юношеска възраст. Спомням си какви проблеми имаха сестрите ти с децата си, същото очаква и нас. Съвсем различно щеше да бъде, ако…

— Ако имахме и други деца, ли? Да не си посмял да ми го натякваш! Много добре знаеш, че копнеех да народя куп дечица. А може би намекваш, че съм виновна заради спонтанните аборти?

— Агнес, моля те да не започваш отново. Мисълта ми беше, че животът щеше да бъде много по-лесен, ако хората се подчиняваха на моралните принципи… ако стандартите не се бяха променили. Юношите в моята страна винаги са се държали както подобава на възрастта им. Не ти се сърдя, че нямаме други деца. Светата Дева е пожелала да бъде така и трябва да се примирим.

Агнес Хорват знаеше, че дълбоко в душата си Шандор я обвинява заради помятанията й, ала нямаше представа, че тя изпитва двойно повече угризения на съвестта, макар че всичко беше в ръцете на Всевишния.

Единственото, й утешение бе, че вече има Тереза, която се равняваше на десет обикновени деца.

Докато напразно се опитваше да заспи, Тереза тъжно си мислеше, че би дала всичко на света родителите й да не се карат. Стаята й беше прекалено далеч от спалнята, за да чува гласовете им, но израженията им по време на вечерната молитва подсказваха избухване на поредния скандал.

Отдавна се беше отказала да подслушва пред вратата на спалнята им: знаеше, че обект на разногласията им винаги е тя, но каквото и да направеше, все един от родителите й беше недоволен. Години наред беше полагала неимоверни усилия да се хареса на всички. На майка си, на баща си, на монахините, които в съботните дни й преподаваха катехизис, на свещениците, пред които всеки четвъртък се изповядваше, на преподавателите си, дори на всекиго от родствениците си. Но усилията й бяха напразни. Вярно, че майка й я обожаваше, но баща й бе много мнителен, не одобряваше нито поведението й, нито приятелките й, непрекъснато поправяше произношението й и забраняваше използването на жаргон. Връстниците й се подиграваха и я наричаха „надута гъска“.

Ако родителите й знаеха истината, сигурно щяха да умрат, често си казваше Тереза, обзета от срам, чувство за вина и най-вече от страх, който не я напускаше през последната година, откакто бе разбрала, че няма да постигне нищо, докато се старае да угоди на всички.

Пък и сами си бяха виновни! Мими често подмяташе, че дори котка би настръхнала от атмосферата в дома на приятелката й. Скритото напрежение подлудяваше Тереза, идваше й да закрещи, да счупи всички чинии, да разкъса кувертюрата на леглото си, сетне да намушка с кухненския нож кокетните възглавнички, докато излезе всичката перушина и покрие пода на стаята й.

Нямаше нито миг, в който дълбоко да си поеме дъх, да изпита задоволство и най-важното — да се почувства в безопасност. Жадуваше за ден, за час, дори за миг спокойствие, когато строгите изисквания ще бъдат заменени от безрезервното одобрение на любящите й родители.

Например вчера беше видяла майка си да седи на последния ред в затъмнената училищна зала, зорко наблюдавайки репетицията на пиесата, докато се привеждаше така, че да не я забележат. Щом се прибра вкъщи, гневно възкликна:

— Мамо, нали обеща никога повече да не посещаваш репетициите?

— Сестра О’Тул каза, че мога да остана, стига да не преча. Никой не ме видя, абсолютно никой! — опита да се защити Агнес.

— Никой, освен мен. Как да се съсредоточа, когато знам, че дебнеш всяко мое движение! През целия ми живот нито за миг не си ме изпускала от поглед! Наблюдаваш ме от времето, когато изиграх първата си роля в детската градина. Това ме вбесява! И ме сковава. Всеки път ти го обяснявам, но ти си знаеш своето.

— Не разбирам защо се сърдиш — преспокойно отвърна Агнес. — Според мен дори ти правя услуга, като свикваш да бъдеш наблюдавана. Когато станеш прочута актриса, ще бъдеш обект на всеобщо внимание. Никой не играе пред празна зала. А сега знаеш, че единствената зрителка изцяло те подкрепя.

Тереза безпомощно сви рамене и проследи с поглед майка си, която замарширува към кухнята. Изражението на Агнес подсказваше твърдата й убеденост, че действа в интерес на скъпоценната си дъщеря.

Внезапно й хрумна, че не би издържала без Мими. Не можеше вечно да играе ролята на доброто момиченце, за да угоди на баща си, нито пък да издържа бремето да бъде зеницата на окото на майка си.

Но поне можеше да избяга от потискащата атмосфера в дома си и да отиде у Мими под предлог, че заедно ще подготвят домашните си упражнения. Приятелката й живееше в голяма, луксозна къща, която предизвикваше тайната завист на Агнес. Мими също беше единствено дете на родителите си и с Тереза бяха като сестри. Усмихнатата госпожа Питърсън — красива жена с изрусени кичури и слабост към скъпите и елегантни тоалети — всеки следобед играеше бридж или голф и бе прекалено заета, за да мисли какво са си наумили двете приятелки. Всеки път, когато се прибираше и заварваше Тереза в дома си, възкликваше:

— Миличка, оказваш благотворно въздействие върху Мими! Преди да започнете да учите заедно, тя никога не си пишеше домашните.

Г-жа Питърсън нямаше представа, че учебната подготовка отнемаше много малко време на момичетата. И двете бяха умни, освен това си бяха изработили система за взаимно обучение, благодарение на която разделяха работата си на половина и приключваха с домашните за около час.

Поне два пъти седмично „се изживяваха като възрастни“, както обичаше да се изразява Мими. Барът на Питърсънови беше пълен с бутилки, съдържащи най-разнообразни питиета.

Момичетата наливаха непълна водна чаша от избраната напитка, доливаха бутилката с вода и се заключваха в стаята на Мими. Изпиваха чашата без да бързат и се кикотеха като обезумели, докато всяка описваше странните усещания, породени от алкохола.

Още не бяха отворили всички бутилки в барчето, нито пък се бяха връщали да доливат чашата от страх да не се напият. Освен това малко преди завръщането на г-жа Питърсън старателно измиваха зъбите си и правеха гаргара с вода за уста.

Родителите на Мими бяха около трийсет и пет годишни и все още често се любеха, както гордо съобщаваше тя. Докато тършуваше из спалнята, момичетата откриха богата колекция от „Пентхауз“, както и броеве от друго списание, наречено „Веъриейшънс“, в които бяха поместени еротични разкази и прекалено откровени писма до редактора. Две чекмеджета в шкафа на г-жа Питърсън бяха претъпкани с бельо, което очевидно беше предназначено да възбуди съпруга й. Момичетата избираха по нещо — миниатюрни копринени бикини, колани с жартиери и тънки черни чорапи, елегантни сутиени или бодита от прозрачна материя — и занасяха „плячката“ си в стаята на Мими, където изпробваха всичко, като нахлузваха и обувки с висок ток, за да изглеждат по-възрастни.

Въпреки че бяха едва дванайсетгодишни, двете бяха високи, но още не притежаваха закръглени женски форми, та да изглеждат съблазнителни по бельо. Но Мими твърдеше, че ако присвиеш очи, повдигнеш гърдите си и заемеш предизвикателна поза, ще добиеш представа как ще изглеждаш след няколко години.

Приятелките внимателно изчетоха всички разкази и статии в „Пентхауз“ и „Веъриейшънс“ и откриха, че темата за секса неудържимо ги привлича. Тереза често си мислеше за забранените, възбуждащи любовни сцени между мъжете и жените, сетне се сепваше, убедена, че след смъртта си ще попадне в пъкъла.

Мрачно се питаше как е способна толкова хладнокръвно да лъже свещеника, едновременно стараейки се да не вдишва застоялия въздух в тясната, тапицирана с червено кадифе изповедалня. Не можеше да избяга от истината. Знаеше, че е извършила поне четири от седемте смъртни гряха, за които бяха говорили в часовете по катехизис: сладострастие, поквареност, чревоугодничество и злоупотреба с алкохол. Бе съгрешила и когато се перчеше по секси бельо пред огледалото, защото онова, което правеха с Мими, нямаше нищо общо със „старателно поддържаната външност“, както се изразяваха монахините.

Ясно осъзнаваше, че след като по време на ежеседмичните изповеди е премълчала за прегрешенията си, извършва нов смъртен грях… мълчанието й тежеше като бреме и й причиняваше непоносими душевни терзания. Ала още по-лошо бе да признае греховете си. Ако се изповядаше пред свещеника, той щеше да я накара в знак на покаяние да коленичи в продължение на часове, преди да й даде опрощение. Това пък щеше да възбуди подозренията на Агнес, която чакаше дъщеря си, за да я отведе у дома.

Тереза беше уверена, че е обречена да гори в ада. Ежеседмичните й уроци по вероучение бяха започнали, когато тя бе едва на пет. Години наред всяка събота някоя монахиня втълпяваше в главата й каноните, обредите и молитвите на светата църква. Когато на осем взе първото си причастие, тя бе сигурна, че ще отиде в рая. Още се просълзяваше, припомняйки си колко чиста и непорочна се чувстваше, докато, облечена в дълга бяла рокля с бродерии, вървеше по централната пътека в църквата — мъничка невеста, съпровождана от малък младоженец.

Откакто се помнеше, й бяха внушавали страх от ада, в който живееше сега. Внушавали й бяха, че всеки, който не се е изповядал и не е получил опрощение за греховете си, е обречен на вечни мъки. Това бе също тъй неоспоримо, както и фактът, че Тереза беше момиче или гражданка на Съединените щати.

Мисълта, че ще попадне в ада, беше започнала да терзае Тереза едва след запознанството й с Мими. Преди това най-чистосърдечно се изповядваше, че е съгрешила, проявявайки завист, гняв или леност, сетне с леко сърце напускаше изповедалнята.

Ала сега не можеше да продължи с уж невинните лъжи, нито да признае пред свещеника, че с часове е разглеждала снимки на голи мъже и жени и е чела подробни описания на всякакви сексуални пози.

Когато наближи времето за конфирмацията, когато Тереза щеше да бъде приета в християнската църква, тя изпадна в неописуема паника.

— Какво да правя? — изплака пред Мими. — Преди церемонията съм длъжна да изповядам всичките си грехове. Дори да се престраша да призная… знаеш какво, майка ми ще разбере, че съм извършила нещо лошо.

— Хрумна ми блестяща идея! — възкликна приятелката й, обзета от внезапно вдъхновение. — Отиваш сама в църква, където не те познават, и се изповядваш. Ако искаш, ще те придружа… ще вземем такси, никой няма да те заподозре… планът ми е великолепен! После ще престанеш да съгрешаваш (е, ако се изпуснеш и изругаеш, няма да е голям грях), докато официално се изповядаш преди конфирмацията. Какво ще кажеш? Не съм ли гений? Сигурно ще мога да си изкарвам прехраната като съветничка на съгрешили католички. — Мими закачливо щипна страната й.

— Не разбираш ли, че трябва да обещая пред себе си никога повече да не повтарям стореното! От все сърце съжалявам, че нямам твоите родители!

— Аз също, защото иначе щяхме да бъдем сестри… Хей, побързай, увлякохме се в приказки. Мама ще се върне след половин час.

Благодарение на плана на приятелката си, Тереза благополучно премина изпитанието. Премина с гордо вдигната глава по централната пътека в църквата пред очите на всички от фамилията Райли: изящна, ангелски красива девойка, чиято дълга черна коса, сплетена на венец, подчертаваше сериозното й, прелестно лице под прозрачния воал. Изражението й беше благоговейно, зелените й очи, полускрити от изящните клепачи, бяха ясни и спокойни. Сякаш не вървеше, а плуваше във въздуха. За огромно разочарование на майка си бе избрала възможно най-скромната рокля, отказвайки да участва в тайната надпревара между другите възпитанички на манастира, всяка от които се стремеше към по-елегантен тоалет.

— Да не е намислила да стане монахиня? — разтревожено прошепна една от сестрите на Агнес, докато наблюдаваше как племенницата й царствено пристъпва, изпънала рамене и с гордо вдигната глава. Тереза рязко се открояваше сред усмихнатите момичета, които не скриваха гордостта си от натруфените си рокли. Изглеждаше много по-възрастна от тях и не се усмихна нито веднъж по време на церемонията.

— Глупости! — прошепна в отговор Агнес. — Такъв й е вкусът. Напоследък харчи джобните си пари за списание „Вог“. Едва ли бъдещите монахини се интересуват от висша мода.

— Не думай! „Вог“ е за богати жени с положение в обществото. Моделите са предназначени за по-възрастни и по-изискани дами. Моите дъщери купуват „Севънтийн“.

— Тереза го намира много глупаво. О, Мили, боя се, че расте прекалено бързо!

— Отсега нататък винаги ще ти се струва така. Повярвай ми — с моите шест дъщери вече съм минала по този път.