Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

24

— Маги, преснимай тези документи, предай оригиналите на госпожица Хендрикс, донеси ми две кутии с големи кламери и пощенски картички, изхвърли онази изсъхнала кифла, почисти кафеварката и отново я зареди, сетне незабавно се яви при господин Рексфорд в отдел „Монети“. Затрупан е с работа и се налага да му помогнеш.

— Слушам, господине. — Тя забърза към копирната машина. Искаше й се час по-скоро да свърши задачите, с които я бе натоварил господин Джемисън, за да отиде в отдела за монети, който се намираше в съседство с отделите за туземно изкуство, за старинни оръжия и за „находки“. Престижната аукционна фирма „Скот енд Скот“, имаше петдесет и девет отдела, но „Находки“ беше любимият на Маги и колкото и да бързаше, тя не пропускаше да надникне там.

От три месеца изпробваше късмета си в различни фирми, но досега не беше попадала на толкова интересна работа. Осъзнаваше, че може би никога не ще разбере сложната дейност на компания, която организира търгове чрез наддаване. През двете седмици, откакто работеше в „Скот енд Скот“, любопитно наблюдаваше работата на отделите, докато тичаше да изпълни многобройните задачи, с които я товареха.

Отделът за находки я привличаше най-силно. Понякога през отворената врата виждаше как главната специалистка госпожица Радиш внимателно разглежда предметите, които хората предлагаха на „Скот енд Скот“; между тях имаше кукли, плюшени играчки, тирбушони, стикове за крокет, земеделски сечива, спортни екипи и старинни играчки. Маги с изненада научи, че всички предмети, които са обект на колекциониране, след време се превръщат в антикварни ценности. Дали онзи, който преди години е купил за един долар часовник с изрисуван на циферблата Мики Маус, е предполагал, че един ден същият часовник ще бъде продаден за седемстотин долара?

„Скот енд Скот“ приличаше на таванското помещение на ексцентрична и богата старица, която обикаля света и се стреми да притежава всичко, привличащо вниманието й; едновременно напомняше и на най-престижната разпродажба на вехтории. За краткото време, откакто работеше за компанията, Маги беше разбрала, че най-добра печалба носят отделите „Изкуство“ и „Бижута“, които се намираха на по-горните етажи в сградата, която заемаше цялата пресечка между Осемдесет и четвърта улица и Второ авеню. Начинаещи служителки като нея нямаха достъп нито до „аристократичните“ отдели, нито до залите, където се провеждаха търговете.

Още в деня, когато се настани в стаята си в апартамента на Поли, Маги откри в указателя адресите на агенции, които посредничеха за намиране на временна работа. Сигурна бе, че всеки работодател с удоволствие ще я наеме, защото умееше да борави с компютър и беше съгласна да върши най-черната работа.

Едва откакто беше в „Скот енд Скот“ тя чувстваше, че е попаднала, където трябва, че може би тук ще се задържи по-дълго. Направи й впечатление, че се работи с минимален персонал.

Макар да беше по-малка от „Сотби“ или „Кристи“, компанията имаше трийсет и девет филиала в двайсет страни. Провеждаше седемстотин търга годишно и само по-многоброен персонал с висока компютърна грамотност би могъл да се справи с непосилната работа. По цял ден Маги препускаше между отделите, изпълнявайки поръченията на служители, които незабавно се нуждаеха от помощта й. Харесваше всички колеги, искаше й се да се задържи тук, макар че положението й в служебната йерархия беше малко по-престижно от това на чистачките.

Утешаваше се с мисълта, че хората вече знаеха името й и постоянните подвиквания „Маги, побързай, трябваш ми“ създаваха усещането, че е полезна и необходима. Лека-полека се приспособяваше към новия си живот, в който трябваше да разчита само на себе си.

Имаше късмет, че не живее в някой отвратителен пансион, че милата Поли често я канеше да сподели вечерята й и й помагаше да забрави самотата.

Имаше късмет, че Барни винаги можеше да й се притече на помощ, ала приятелството им бе помрачено от страстта, която изпитваха един към друг. Тя се страхуваше да остане насаме с него, тъй като това рано или късно щеше да доведе до последствия, фатални и за двамата. Може би чувствата им ще се задълбочат, което още повече ще усложни положението, или пък ще се разочароват и дългогодишното им приятелство ще се разруши. Барни беше като топло кожено палто, което трябва да се държи в гардероба дори през най-студените зимни дни.

Маги намираше утешение в малкото удоволствия, които можеше да си позволи. Едно от тях бе да се преобрази в истинска нюйоркчанка. Няколко съботни следобеда се разхожда по Медисън авеню, като наблюдаваше момичетата, минаващи покрай нея. Скоро разбра, че скъпият й костюм не й подхожда, че ако се облече в черно ще заприлича на връстничките си от мегаполиса. От разпродажбите в Ийст Сайд срещу по-малко от сто долара се снабди с две черни миниполи (едната от вълнен плат, другата от кожа), с черни пуловери, с черно палто, с широк черен колан и черни ботуши с нисък ток, както и с плътен чорапогащник в същия цвят. Похарчи десет долара за дълги зимни шалове в оранжево, жълто и зелено и още двайсет за сребърни обици, които подхождаха на всяка дреха и се почистваха с паста за зъби. Реши, че прическата й е старомодна, отби се в евтин фризьорски салон и се подстрига толкова късо, че прическата й изглеждаше едновременно предизвикателна и много модерна. Купуваше си само черна спирала за мигли, червило и крем „Понд“, като обикаляше из магазините, затваряни поради ликвидация. Ако човек я видеше тичешком да пресича някоя улица, докато яркият й шал се развява зад нея, щеше да я помисли за типична нюйоркчанка, която току-що започва кариерата си. Контрастът между черните й къдрици, бялото й лице с румени страни и искрящите й сини очи беше толкова силен, че тя приличаше на оживяла картина в стил „поп арт“.

И все пак тайно си признаваше, че е самотна. Забраняваше си да мисли за Теса, за да си спести болката и гнева. Всъщност никога не е била близка с нея, най-ярките й спомени бяха свързани с пощенските картички, които Теса й изпращаше, и с посещенията й в един нереален свят. Навярно се чувстваше самотна заради несбъднатите си мечти да се запише в някой престижен университет.

„Да бъдеш момиче за всичко, дори в прочута компания за провеждане на търгове, не може да се сравни с това да си студентка първа година, но ако понапрегнеш въображението си, ще се убедиш, че тук също получаваш някакво познание“ — разсъждаваше тя, докато вървеше към служебното помещение с намерението да измие кафеварката. Остана неприятно изненадана, когато видя, че някой я е изпреварил. Някакъв висок мъж с протрито вълнено сако и размъкнат сив панталон стоеше пред умивалника и озадачено се взираше в крановете.

Маги застана зад него и запотропва с нокти по кафеварката, за да подскаже на непознатия да си потърси друго място за медитиране. Забеляза, че непознатият беше разглобил друга кафеварка и беше подредил съставните й части върху страничния плот.

— Загубил ли сте нещо? — попита тя, като се убеди, че онзи няма намерение да се отдръпне, а безпомощно продължава да наблюдава крановете.

— Не съм. Всъщност нямам представа как да измия проклетата машинка.

— Дръпнете се — нетърпеливо го подкани тя. — Ще ви помогна, а при друг случай повикайте някое от момичетата за всичко.

— Назначен съм тук временно — отвърна непознатият, обърна се и я изгледа през очилата си. — Нямам право да безпокоя дори най-нисшите служители.

Докато говореше, той си мислеше, че би направил всичко, за да спечели тази млада жена. Беше апетитна и свежа като зряла праскова.

Маги се приведе над умивалника, но след миг се обърна и подхвърли:

— Мислех, че няма по-нисша служителка от момичето за всичко.

— Обясниха ми, че от тях се изискват разностранни умения. Моите задължения са да оказвам помощ, където е необходимо, да продавам каталози, да бъда хамалин и чистач, да приготвям кафе… и бог знае още какво, но безшумно и незабележимо. — Бърбореше неспирно, опитвайки да я задържи по-дълго. — За съжаление още не съм успял да се проявя, защото това е първият ми работен ден.

— И вие ли не сте учил в университет?

— Завършил съм история на изящните изкуства в Харвард, бизнес школа… също в Харвард, сетне изкарах едногодишно обучение в лондонския музей „Виктория и Албърт“…

Маги смаяно изгледа този свръхобразован глупак, който не можеше да се справи с най-обикновена кафеварка. Високият младеж имаше дълга червеникава коса, лешникови очи, правилен нос и голяма уста. Поне от два дни не се беше бръснал, а едната рамка на очилата му беше залепена с лейкопласт.

— Имат специална програма, която е задължителна за хора като мен — обясняваше непознатият.

— Какви са хората като вас?

— Онези, които се занимават със старинни керамични и порцеланови изделия.

— Изглеждате доста… крехък — засмя се тя. — Сигурно разбирате и от стъклени чаши.

— Грешите. Със стъклото се занимават същите специалисти, които разбират и от преспапиета.

— И все пак — настояваше Маги, — ако човек е решил да отиде на търг, за да купи чинии, няма ли да се интересува и от чаши?

— В думите ви има логика, но в „Скот енд Скот“ не очакват служителите да разсъждават като продавачи в универсален магазин — усмихнато отвърна непознатият.

— Не съм служителка, а момиче за всичко! — тръсна глава тя. — Приятно ми е — казвам се Маги Хорват.

— Аз съм Анди Маклауд. — Той й подаде голямата си, топла длан.

— Анди! — извика изнервената секретарка, която тичешком влезе в помещението. — Ето къде си бил! Шефът влезе в съвещание, всички чакат кафето, а ти си бърбориш!

— Трябва да изчезвам. Ако ви поканя на вечеря, ще ме научите ли да правя кафе?

— Вечеря ли? — Маги беше изумена от поканата на човека, с когото се бе запознала само преди секунди.

— Довечера… ще те чакам след работа… — Той изтича по коридора, като едва не изпусна кафеварката.

„Поканиха ме на среща! — възбудено си мислеше Маги. — Първата ми среща!“ Бъбривият, несръчен и странно привлекателен Анди Маклауд я бе поканил на вечеря — сигурно ще отидат на ресторант, защото този мечок положително не умее да готви. Но трябва да му се признае, че хич не си поплюва в отношенията с жените — виж колко бързо се опита да я свали. А може би е хомосексуалист… как иначе ще се занимава с керамика и порцелан? Все пак е прекрасно, че най-сетне има друг приятел в този град.

 

 

Хамилтън Ангъс Макдевит Скот, сестра му Елизабет Стюарт Скот Синклер и по-малката им сестра, която не работеше в компанията, бяха собственици на „Скот енд Скот“ — къща за провеждане на търгове, която от създаването й през 1810 година бе управлявана от представители на фамилията Скот. Сравнително новата сграда на компанията беше издигната върху парцела, който прапрадядото на Хамилтън и Лиз бе купил в края на миналия век и който по онова време се е намирал извън очертанията на града. Кабинетите на брата и сестрата се намираха на последния етаж.

Както им беше обичай на всеки четиринайсет дни двамата обсъждаха насаме делата на могъщата компания. Беше станало традиция по време на тези разговори да пият чай от великолепни порцеланови чаши, които Елизабет бе купила от „Сотби“ преди четирийсет години, малко след като се беше омъжила за Джон Синклер.

— Проклет да бъде смахнатият Анди Уорхол и смахнатите му буркани — ожесточено произнесе Хамилтън Скот и сложи още една лъжичка захар в чая си. Красивото му лице бе изкривено от гняв.

— И ние се занимаваме с буркани в нашия отдел за находки — спокойно отвърна Лиз. — Знам, че би дал мило и драго да устроим търг с произведения на Уорхол. С ругатни няма да постигнеш нищо.

Лиз Синклер много приличаше на брат си, но красотата й беше изключително женствена. Много жени й завиждаха заради необикновената сребриста коса и злословеха, че пръскала цялата печалба на компанията за дрехи и бижута, но дори не предполагаха какви комисионни се получават при продажбата на предмети на изкуството.

— Скъпа моя, с напредването на възрастта ставаш все по-заядлива — промърмори той.

— А ти все по-нетърпелив. — Лиз добродушно се усмихна и си помисли колко го обича.

Бедният Хамилтън, конкуренцията от страна на „Сотби“ и „Кристи“ непрекъснато му беше трън в очите. Не си даваше сметка, че двете най-прочути в света къщи за устройване на публични търгове, всяка от които с над десет милиарда годишен оборот, бяха собственост на акционерите, докато „Скот енд Скот“ принадлежеше само на него и на двете му сестри и не бе принуден да се отчита пред никого.

Навремето той беше играч на поло от световна класа и отлично управляваше яхта, поради което беше много близък с богаташи и аристократи от целия свят. Мнозина от тях предпочитаха да използват услугите на неговата компания, още повече, че Хамилтън минаваше за най-добрия ръководител на търгове. Другата му сестра, Мини, се бе омъжила за мултимилионер, чието семейство се славеше с богатата си колекция от картини на стари и на съвременни майстори. Със съпруга й участваха в управителните съвети на много големи музеи в страната, което даваше възможност на „Скот енд Скот“ да получават информация за колекционерите, желаещи да продадат или да купят произведения на изкуството.

Лиз пък членуваше в поне дузина благотворителни дружества, учредени от видни и богати дами, с повечето от които тя беше близка приятелка. В бизнеса с антикварни предмети личните контакти са изключително важни, особено в случаите, когато поради развод, смърт или финансов крах се налага разпродажба на имуществото. Лиз се занимаваше и с назначаването на служителите в компанията, тъй като проявяваше деликатност и разбиране, които бяха чужди на брат й.

— Ще вдигна голям скандал на шефовете на отдела, занимаващи се със старинни мебели! — мърмореше Хамилтън. — Стоят със скръстени ръце и чакат всичко да им падне от небето. А ти какво ще правиш, Лиз?

— Ще обядвам с Битси Фърнес. След като Еди я изостави заради секретарката си, е решила да се отърве от имението в Локъст Вели. Надявам се да ни предостави правото да продадем всички вещи в къщата — повечето са много ценни и са достойни за всеки музей. Още никой не знае за решението й, пък и тя иска да приключи с продажбата час по-скоро, преди новината да се разчуе.

— Отлично наблюдение, драга моя. Де да имахме служители като теб!

— Донякъде са оправдани — за разлика от мен не са били съученици с повечето от най-богатите жени в света.

— Много жалко.

 

 

— Съществуват две възможности — обърна се Анди Маклауд към Маги, когато напуснаха сградата през служебния изход. — Да отидем у дома, да пийнем нещо и да ме научиш да приготвям кафе, или да вечеряме някъде, след което ще ми изнесеш лекцията.

— Ако не знаех, че наистина не умееш да боравиш с кафеварката, щях да си помисля, че това е най-хитроумният предлог да заведеш момиче в жилището си.

— Сигурно девойка като теб има основание да се отнася с предубеждение към мъжете.

— Какво разбираш под „девойка като теб“?

— Изискана нюйоркчанка, на която се свалят… май това беше точната дума, всички мъже.

— Колко си проницателен — усмихна се тя, безкрайно поласкана от комплимента.

— Хайде, какво реши?

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да отидем на вечеря. Всъщност не съм обещавала да те науча да правиш кафе. Бях изненадана от поканата ти.

— Така си беше — усмихна се той. — Но предположих, че няма да откажеш един-два урока на несръчния си колега.

— Интересно как успя да ме прецениш за краткото време, с което разполагахме.

— Добър психолог съм. Нямаш вид на момиче, което ще изостави човек, изпаднал в беда. Изглеждаш изключително мила, добродушна и си… голяма сладурана. — Хвана я под ръка и я поведе към Трето авеню, като обясняваше, че ще отидат в любимия му бар.

Маги си помисли, че никога не е стъпвала в бар. Колко унизена ще се почувства, ако я помислят за непълнолетна и откажат да й сервират напитка.

Анди я въведе в огромно помещение, тънещо в полумрак, където почти всички маси бяха заети, и заяви:

— За щастие тук няма телевизор, нито запалянковци, които държат да гледат мача.

— Какъв мач?

— Все едно. По всяко време на годината се играят различни мачове. Заведението е старомодно, няма оркестър, само джубокс, който не работи. Какво ще пиеш?

— Шери — отвърна Маги, като си спомни за любимата напитка на Медисън. Свали палтото си и го преметна на облегалката на свободния стол. Анди забеляза, че мъжете от съседните маси не откъсват очи от нея. Тя сякаш не осъзнаваше колко е привлекателна, колко съблазнителни изглеждат едрите й, стегнати гърди под прилепналия черен пуловер.

— Джо, дамата ще пие шери, а на мен приготви водка с лед. — След като даде поръчката, Анди се обърна към Маги: — Обикновено баровете предразполагат към откровеност. Разкажи ми всичко за себе си.

— Нямам намерение да споделям тайните си с човек, когото едва познавам. Може би след време ще бъда по-откровена. — Говореше престорено шеговито, а мислено се проклинаше, задето е стояла пред огледалото в дамската тоалетна, подготвяйки се за първата си среща, вместо да съчини някаква банална история за себе си.

— Имаш право. Не разкривай тайните си, докато не опознаеш събеседника си. Ще те запозная накратко с биографията ми. Вече ти казах какво съм завършил и с какво се занимавам. Роден съм и съм израснал в Манхатън, имам по-голяма сестра, няколко братовчеди. Преживял съм обичайните за един юноша проблеми, два пъти съм бил сгоден, пет пъти — нещастно влюбен, в момента в живота ми няма любима жена.

— Автобиография в телеграфен стил — изкиска се Маги. — Беше много по-красноречив, когато описваше работата си.

— Опитвах се да печеля време, докато измисля как да те поканя на вечеря, без да проявя прекалено нахалство.

— Справи се отлично. Разкажи за провалените годежи.

— Ами… и с двете дами се разделих по взаимно съгласие.

— Защо?

— Осъзнахме, че сме прекалено млади и неопитни.

— Ясно. — Тя отпи малка глътка от шерито. — Ами нещастните влюбвания?

— Все попадах на неподходящи момичета, които искаха да задоволявам капризите им, но всъщност не ме обичаха. Досущ като Уди Алън съм, само дето не притежавам неговия талант.

— Печална история — съчувствено промълви тя.

Този човек може би беше изпечен лъжец, но със сигурност не беше обратен. Измъчваше я странното желание да свали очилата му и да разгледа отблизо кехлибарените му очи. Невъзможно бе да прецени дали миглите му са дълги… Наболата му брада изглеждаше толкова остра, а косата му толкова мека…

— Но не се отчайвам — подхвърли Анди. — Едва на двайсет и седем съм — все някога ще срещна голямата си любов.

— Как е възможно още да нямаш постоянна работа? — с искрено възмущение попита Маги.

— Все отнякъде трябва да се започне.

— Какъв искаш да станеш, когато най-сетне пораснеш?

— Експерт, разбира се.

— В областта на керамиката и порцелана ли? — подигравателно подметна тя.

Анди Маклауд едва сдържа усмивката си, като си помисли за дългите години на обучение, необходими за специалиста по керамични и порцеланови художествени изделия. Тази млада жена притежаваше вродено достойнство, но нямаше опит с редките и ценни произведения на изкуството. Почти невъзможно бе да станеш експерт в необятната област на керамиката и порцелана, но той бе много амбициозен.

— За разлика от всеки служител, колкото и високопоставен да е той, експертът е незаменим и винаги е претрупан с работа. Имате ли още въпроси, госпожице Хорват? Ако съм задоволил любопитството ви, може би ще благоволите да ми разкажете нещичко за себе си.

— Родителите ми са мъртви. Отгледана съм от далечни родственици, единствено дете съм, нямам средства, за да продължа образованието си, не съм сгодена, в момента нямам постоянен приятел. — Подражаваше на телеграфния му стил — така избягваше неудобни въпроси.

— Гимназия ли си завършила? — попита той, опитвайки да научи нещо повече. Краткото й описание повече подхождаше на някое извънземно създание. Ала акцентът, жестовете, поведението й подсказваха принадлежността й към висшата класа, към която принадлежеше и той.

— Малко провинциално училище — отвърна Маги и носталгично се усмихна, сякаш си припомняше селското училище с една-единствена класна стая.

— Откога работиш в компанията?

— От няколко месеца. Преди това опитвах късмета си тук и там… — Тонът й подсказваше, че тя има богат опит, с който се гордее.

— С какво си се занимавала преди това? — настояваше Анди. На всяка цена трябваше да изтръгне някаква подробност от тази млада жена, която му се струваше все по-съблазнителна.

— С журналистика, но открих, че тази професия не ме привлича — отвърна Маги и си каза, че лъжата й е невинна — та нали навремето беше редакторка на училищния вестник.

— Колко пъти си се влюбвала?

— Не те засяга — сряза го тя. Барни не се броеше — беше най-добрият й приятел, съучастник в сладострастните й помисли, но връзката им изобщо не бе романтична. Господи, беше на осемнайсет, а никога досега не бе имала романтично преживяване! — Приключи ли с инквизицията?

— Извинявай, май те подложих на разпит. Извини ме за грубостта, но си толкова загадъчна. Искаш ли още едно шери? Да поръчам ли нещо за хапване?

— Не съм гладна — промълви Маги. Вече бе решила какво ще последва. — Умирам за чаша кафе.

— Джо, веднага донеси сметката.

Взеха такси до жилището на Анди. Внушителната сграда се намираше на Медисън авеню. Докато прекосяваха фоайето, за да вземат асансьора, Маги се питаше дали той живее с родителите си.

— Жилището е самостоятелно — обясни той, сякаш четеше мислите й. Влязоха в апартамента и тя успя да забележи дървената ламперия и многобройните полици с книги, сетне Анди я привлече в обятията си, погледна я в очите и прошепна:

— Разрешаваш ли?

— Само ако свалиш очилата. — Тя потръпваше от едва сдържаното си желание. — Животът е толкова кратък, а една вечеря продължава толкова дълго…

— О, Маги, нали не си само сън?

— Защо не провериш? — Тя го прегърна през врата и му поднесе устните си. Беше замаяна, но си повтаряше, че постъпва правилно, че е настъпил моментът, който си бе представяла. Позволи на Анди да я отведе в спалнята, седна на леглото и свали чорапогащника и ботушите си. После се изтегна върху завивката и затвори очи. Не беше предполагала колко страстно умее да целува този наглед непохватен мъж. Не бе предполагала, че толкова скоро ще почувства до себе си голото му тяло, нито че той толкова ловко ще свали дрехите й.

— Маги, няма ли да ме погледнеш?

— Не още.

— Защо?

— Защото искам да ме изненадаш — прошепна тя и притегли главата му към гърдите си. С изненада установи, че косата му е мека като коприна, за разлика от наболата му брада, която драскаше нежната й кожа. Усещаше как той съумява да сдържи страстта си. Очевидно бе опитен в любовната игра.

За миг докосваше с език зърната й, колкото още по-силно да я възбуди, сетне все по-жадно целуваше гърдите й, наслаждавайки се на красотата им. Всяка целувка оставяше отпечатък върху нежната й кожа, скоро гърдите й заприличаха на цветове с розови венчелистчета, а набъбналите й зърна се открояваха сред тъмнорозовите ореоли и сякаш молеха да бъдат докоснати от езика му.

„Не бързай, миличка — помисли си той. Досега се бе подчинявал на прищевките й, но сега Маги изцяло беше във властта му. Още по-силно притисна бедрата й между коленете си и обсипа с целувки тялото й. — Ще направя всичко възможно да те изненадам — нали това искаше?“

Тъй като вече не можеше да вплете пръсти в косата му, Маги погали раменете му и потръпна, като усети напрегнатите му мускули. Устата й бе пресъхнала, устните й бяха отворени в безмълвен вик, цялата трепереше. Внезапно той се плъзна по-надолу, властно разтвори бедрата й и езикът му докосна най-съкровеното й място.

Тя потисна вика си и затаи дъх. Бе мечтала за този момент, но действителността беше съвсем различна от онова, което си бе представяла. Усещането беше неописуемо, никога не се беше чувствала толкова възбудена. Тялото й сякаш вече не съществуваше, останало бе само тайното място, което досега бяха докосвали само нейните пръсти и веднъж — ръката на Барни. Внезапно тялото й беше разтърсено от спазми, от гърлото й се изтръгна дрезгав вик.

Едва когато все още потръпваща и изнемощяла се отпусна на леглото, Анди понечи да я обладае. Бавно проникна в нея, но се сепна от неочакваната преграда, която срещна. Рязко се отдръпна и прошепна:

— Маги… Маги… ти…

— Направи го — усмихна се тя.

— Боже мой! Девствена си!

— Казах, че не те засяга — сънено промърмори Маги.

— Но…

— Моля те… — Тя подканващо повдигна таза си и привлече Анди върху себе си. — Моля те, не спирай… не издържам…

— Аз също. — Опитвайки да потисне безумното си желание, стараейки се да бъде нежен, Анди я облада и превърна девойката в жена. Сетне, сякаш да изкупи вината си, посвети цялото си внимание на зърната й, докато възбуди жарката й страст и тя бе готова отново да му се отдаде.