Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (11)

10

На другата сутрин Теса тъкмо навличаше дебелите си дрехи, за да отиде в гримьорната, когато в стаята влезе Фиона и й подаде запечатан плик и букетче от жълти нарциси. Девойката отвори плика, два пъти прочете краткото послание, сетне захвърли нарцисите в кошчето за смет:

— Заминал е.

— Какво? — Фиона грабна бележката и прочете на глас: „Налага се спешно да замина за Лондон. Цветарският магазин на хотела още не е отворен. Дано да харесваш нарцисите. Пази се да не настинеш.“

— Вярваш ли му? — гневно възкликна Теса.

— Още не си ми разказала какво се случи снощи.

— Заедно се върнахме в хотела. Люк ме изпрати до вратата на апартамента, дълго се взира в очите ми, като че искаше да ги запомни, леко ме целуна по челото, рязко се обърна и си отиде, а аз зяпах подир него като пълна глупачка. Не знам точно какво очаквах, но не и бащинска целувка след всичко, което си казахме… помислих си, че симпатията ни е взаимна… дори си въобразявах, че е нещо повече от симпатия. Сигурна съм, че Люк не флиртуваше, двамата говорехме съвсем искрено.

Изражението й подсказваше, че е разочарована и че не може да приеме случилото се. Чувстваше се като дете, което са изоставили в гората. Възможно ли е след интимния разговор, който бяха водили до късно през нощта, Люк да й изпраща подобно писмо? Почти не беше мигнала, толкова бе щастлива: припомняше си какво бе казала на Люк и какво й беше отговорил, спирайки се на всяка малка подробност. Сърцето й преливаше от радост, тя ту плачеше, ту се смееше. А сега…

— Миличка, той не пише, че няма да се върне — опита да я утеши Фиона, макар сама да не вярваше на думите си.

— Кога? Например след пет години, когато отново има работа в Шотландия ли? — иронично промърмори девойката, сетне не издържа и през сълзи извика: — Що за човек е този, който постъпва така? Хайде, обясни ми. Не си вчерашна, познаваш мъжете. Трябваше ли да очаквам подобна реакция? Защо още снощи не ми съобщи, че му се „налага“ да замине за Лондон? Може би защото бе прекалено зает да ме баламосва, че съм го направила безкрайно щастлив. Хрумва ли ти поне една правдоподобна причина за внезапното му изчезване? Господин Лийн спомена, че приятелят му щял известно време да остане тук.

— Мамка му, точно от това се страхувах! — изруга Фиона. — Този тип е като шофьор, който те блъска и избягва от местопрестъплението.

— Оказа се напълно права. Заслужавам да ми триеш сол на главата! Държах се като пълна глупачка.

— Остава ни утешението, че не е успял да ти отнеме най-скъпоценното.

— Може би тъкмо заради това си е плюл на петите. Този човек не е с всичкия си. Бръщолевеше нещо за девствени младоженки. Сигурно е решил, че съм прекалено чиста и непорочна за него. Забележи, дори не ме целуна по устните! Недвусмислено заяви, че религиозните му убеждения (доколкото изобщо ги има) му забранявали да си има работа с девственици.

— Скъпа Теса, искрено съжалявам, задето страдаш, но много добре знаеш, че Люк Блейк не беше подходящ за теб. Та той е на средна възраст, при това е живял доста бурно. Ти си десет хиляди пъти по-достойна от него. Толкова си млада и неопетнена, очаква те блестящо бъдеще и много щастие. Животът е пред теб. Питам се с какво ти допадна този Казанова. Всъщност имам обяснение — случвало се е много актриси по време на снимки да се влюбят в първия срещнат мъж. Какви са тези нелепи брътвежи за непорочност?

— Подобно на повечето хора в развлекателния бизнес Люк е чул, че съм девствена. Въпреки че от трийсет години не е стъпвал в черква, католическото му възпитание го кара да се прекланя пред девствеността. Извратен мръсник! Мразя го!

— Не е заслужил дори омразата ти. Ако продължаваш в същия дух, ще закъснееш. Пести силите си, предстои ти тежък ден. Да вървим. В гримьорната ще ни сервират закуска, а и двете имаме нужда да се подкрепим. Боже мой, как не го е досрамяло да ти изпрати тези жалки нарциси? По-добре да не беше ги купувал. Странно, но и аз се чувствам обидена.

Докато пътуваха с кола към замъка, Теса отново се просълзи и промълви:

— Най-лошото е, че никога повече няма да се доверявам на инстинкта си.

— Защо? Не бива да прибързваш само защото реагира погрешно спрямо този човек.

— Когато го зърнах за пръв път, изпитах неописуемо чувство — че съм в пълна безопасност… че се е случило нещо, което изцяло ще промени живота ми. Изглежда абсурдно, но наистина го изпитах. Сигурна бях, че не греша. Нямаш представа колко откровено разговаряхме. Разказах му за мечтите си, дори издадох какво чувствам в негово присъствие… Може би не трябваше… — заекна Теса и млъкна.

— Ако питаш мен… — Фиона прехапа устни и съжали, че е понечила да изкаже мнение. Девойката беше толкова млада и неопитна, почти дете в много отношения. Навярно беше разкрила душата си пред стария прелъстител — нещо, което нито една опитна жена не би сторила.

— Какво искаше да кажеш? Хайде, говори, нали си по-възрастна и по-мъдра от мен!

— Наистина не трябваше да споделяш чувствата си с него. Плюл си е на петите, защото се е изплашил да приеме отговорността. Накарала си го да се почувства отговорен за чувствата ти, пък и всеки мъж би се изплашил, ако чуе такива откровения от непозната. Може би наистина те харесва, но не е могъл да преодолее страха си от обвързване. Не ти ли прави впечатление, че никога не се е женил? Обзалагам се, че се страхува да обикне куче, камо ли жена. Най-важното е, че не ти се случи нищо лошо. И запомни, че мъжете не умеят да изразяват чувствата си като представителките на нежния пол.

— Нито са толкова умни и състрадателни! — прошепна Теса и прегърна приятелката си.

— Така е, миличка. Само дето понякога го забравяме и избухваме.

 

 

Изминаха три дни. В събота следобед Теса остана сама в хотелския апартамент, Фиона се беше опитала да я склони да обикалят магазините, но девойката беше прекалено потисната да мисли за покупки на кашмирени пуловери. От „фаталната“ нощ почти не бе мигнала и нямаше апетит. Непрекъснато си мислеше за случилото се между нея и Люк и се питаше къде е сгрешила. Само вроденото й чувство за дисциплина я караше всяка сутрин да се явява на снимачната площадка и да мобилизира цялата си енергия, за да играе пред камерата. Фиона беше толкова разтревожена, че дори мислеше да се откаже от възможността да напазарува, но Теса я склони да излезе.

Помисли си, че не желае пуловер или шал, който да й напомня за Шотландия. Слава богу, че снимките приключваха през следващата седмица — най-сетне ще се върне в Лос Анджелис, под лъчите на топлото калифорнийско слънце. А сега ще убие времето с някое четиво. Без особено желание прегледа книгите, които беше взела със себе си, но никоя не привлече вниманието й, въпреки че сама ги беше избирала. Като всички актриси беше научила, че книгата е най-доброто развлечение по време на дългите и досадни паузи между снимките.

Застана пред огледалото и промълви:

— Трябва да се научиш да редиш пасианси. — Очите й изглеждаха по-зелени, макар да не бяха загубили едва забележимия сивкав оттенък, напомнящ на почти невидима струйка дим, виеща се над тропическа гора. После мрачно добави: — Голяма работа, че съм била красива — това не ме направи много по-щастлива.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се портиерът:

— Господин Блейк пита дали е удобно да се качи при вас, госпожице Кент.

— Не! — Теса тресна слушалката, в миг отчаянието й бе заменено от неудържим гняв. Защо ли се е върнал? Може би да погледа една девственица, досущ като някакъв вампир. А може би иска да се сбогува завинаги, преди да предприеме околосветска обиколка с частния си самолет. Но преди това е решил да се изфука, че е ял патица в китайския ресторант или че е целунал поне дузина красиви момичета. Този тип не заслужава дори да го погледне!

Телефонът отново иззвъня.

— Сега пък какво има? — кресна в слушалката Теса.

— Господин Блейк пита кога ще е удобно да го приемете.

— Никога! Говоря съвсем сериозно! Престанете да звъните — искам да си почина…

— Много съжалявам, госпожице Кент. Няма да се случи повторно. На всички, които се обаждат, ще съобщаваме, че не желаете да ви безпокоят.

— Точно така!

Беше толкова разгневена, че нервно крачеше напред-назад. „Казват, че убийците непременно се връщат на местопрестъплението — помисли си с горчива ирония. — Великият Люк се е върнал, за да се наслади на стореното. Само че не знае с кого си има работа!“

На вратата се почука.

— Отвори Теса! — извика Люк Блейк.

— Няма.

— Защо се сърдиш? Не ти ли предадоха писмото ми?

— Получих го.

— Тогава защо ме отблъскваш?

— Не желая повече да те виждам.

— Глупости. Разбира се, че искаш.

— Престани да чукаш или ще накарам да те изгонят от хотела.

— Няма да успееш, защото хотелът е моя собственост.

— Заплашваш ли ме? Сбъркал си адреса, драги! Пет пари не давам, дори ако притежаваш целия град.

— Теса! — гневно извика той.

Девойката не отговори — надяваше се натрапникът да си тръгне. След няколко минути го чу да се отдалечава. Въздъхна облекчено, но в този миг дочу тежки стъпки, някой извика предупредително и пред смаяния й поглед вратата стана на трески, а в апартамента нахлуха двама пожарникари с брадвички.

— В спалнята е — извика им Люк, а когато едрите мъжаги влязоха в съседното помещение, се втренчи в Теса, която бе онемяла от изумление. — Знаех си — промърмори той. — Сигурно не харесваш нарцисите.

— Да не си се побъркал?

— Може би, но това не ти влиза в работата.

— Не желая да разговарям с теб. Махайте се и ти, и пожарникарите!

— Момчета!

— Да, господин Блейк.

— Опасността е преминала. Госпожица Кент е успяла да се справи с пожара. Още утре ще наредя да поставят нова врата. — Възнагради ги за безпокойството и ги отпрати, сетне се обърна към девойката: — Знам, че не ме бива да съчинявам писма. Трябваше да телефонирам…

— Няма какво повече да си кажем. — Тя пристегна колана на халата си, вирна глава и удостои бедния Люк със смразяващ поглед. Презрителното й изражение подсказваше, че го смята за най-голямото нищожество на света.

— Но онази вечер…

— Забрави за онази вечер, заличи я от съзнанието си. Чувствах се потисната, ето защо наговорих какви ли не глупости. Държах се като разглезена филмова звезда и едва по-късно осъзнах колко нелепо е било поведението ми. За сметка на това ти явно си свикнал да говориш празни приказки. Колко ли наивни жени си омаял досега? Не прозрях веднага истинската ти същност, защото никога не бях срещала човек като теб. Добре, че се осъзнах навреме.

— Теса, бях напълно искрен.

— Престани с този театър — промълви тя и се усмихна с престорено равнодушие. — Наслушах се на празни приказки. Защо продължаваш да ме лъжеш? Сетих се — навярно изпитваш извратено удоволствие… Слушай, уморена съм и искам да ме оставиш на спокойствие.

— Ама че съм глупак! Разбира се, че не си знаела! Нищо чудно, че се държиш като ангел-отмъстител.

— Какво? За какво говориш?

— Заминах за Лондон, за да ти купя нещо, с което да ознаменувам срещата ни. Ала притежателят му съобщи, че наскоро го е продал. Отпътувах за Ню Йорк, но се оказа, че информацията ми е погрешна, поради което взех самолета за Женева. Успях да пристигна ден преди аукциона в „Сотби“… Наложи се да пренощувам в хотел… Ето, заповядай. — Извади от джоба си синя кожена кутийка и я подаде на девойката.

— Не искам нищо от теб — отдръпна се тя, сякаш беше видяла отровна змия.

— Пак оплесках нещата! — отчаяно възкликна Люк и се плесна по челото. — Никога досега не съм го правил. Какво ще кажеш да започна отново?

— Помолих те да ме оставиш на спокойствие — произнесе тя с все тъй леден тон.

— Теса, изслушай ме! Още преди да те поканя на вечеря, знаех, че ще се оженим. Вече не вярвах, че ще открия жена, в която да се влюбя… но ето, че се появи ти! Щом чух първите ти думи, бях сигурен, че си онази, за която копнея. Божичко, като ме слушаш, ще си помислиш, че съм голям егоист, но не е така. Знаех, че чувствата ни са взаимни. Затова реших, че годежният ти пръстен трябва да бъде по-специален…

— Обиколил си половината земно кълбо, за да купиш годежен пръстен за жена, на която дори не си предложил брак, така ли? Що за нелепа шега? — саркастично промълви Теса, която поради предубеждението си не осъзнаваше колко искрени са думите му.

— Не искаш ли да се омъжиш за мен? — За пръв път Люк изглеждаше изненадан.

— Да се омъжа за теб ли? Как да взема подобно важно решение, след като почти не те познавам? Виждали сме се само веднъж, на онази вечеря! — прошепна Теса и първият лъч на надеждата озари душата й. До този момент упорито си беше повтаряла, че той я е изоставил — това бе единственият начин да се примири с внезапното му заминаване.

— Не беше само вечеря — настоя Люк. — Призна, че ме обичаш… и аз споделих чувствата си към теб.

— Не е вярно! — извика Теса, която отново беше вбесена от двуличието му. — Нито ти, нито аз изрекохме думата „обичам“!

— Но това се подразбираше от разговора ни.

— Не е вярно!

— Тогава ще ти го кажа направо: влюбен съм в теб, Теса. Ти си единствената жена, която обичам, настоявам да се омъжиш за мен! — Говореше властно, без да откъсва поглед от очите й, сякаш се стремеше да й попречи да издигне емоционална бариера помежду им.

— Настояваш, така ли? Колко си романтичен! — презрително подхвърли тя, като си повтаряше, че не бива да се надява.

— Да, настоявам да ми дадеш отговор.

— Не съм длъжна — заяви Теса и си помисли, че не бива да му вярва, за да не й причини по-големи страдания в бъдеще.

— Знаех си, знаех, че трябва да ти телефонирам! Но пътувах от летище към летище и не ми остана време. Съжалявам, че не обичаш нарцисите…

— Обожавам ги.

— Не ме ли обичаш? — окуражено запита Люк. — Погледни ме в очите и кажи, че не ме обичаш.

— Не мога да определя чувствата си — сведе поглед Теса.

— Ще се омъжиш ли за мен? — повтори той със сериозно изражение.

Девойката се замисли. Питаше се дали да му повярва, за да не стане отново за смях.

— Теса, Теса, моля те да се съгласиш! — отчаяно промълви човекът, който не бе свикнал да моли никого. — Подлудяваш ме и бас държа, че безумно се забавляваш. Не отричай, защото няма да ти повярвам. Моля те да станеш моя съпруга! Не те заслужавам, но любовта няма нищо общо със заслугите.

Теса се извърна, за да скрие, че плаче от радост. Беше принудена да признае, че дори в миговете на пълно отчаяние не бе престанала да се надява в завръщането на Люк. Най-сетне осъзна, че през целия си живот несъзнателно е търсила точно този мъж. С усилие на волята преодоля вълнението си и произнесе бавно, но отчетливо:

— Обичам те с цялото си сърце и те пожелах за съпруг от мига, в който докосна ръката ми.

— Слава богу! — облекчено въздъхна той, сграбчи я в прегръдките си и я зацелува толкова страстно, че тя почувства как ще се пръсне от щастие. Леко го отблъсна и прошепна:

— Къде е прочутият пръстен, заради който едва не ме накара да се самоубия?

— Тук някъде… — Наведе се и откри кутийката, която беше изпуснал на пода. Включи лампата, за да прогони мрака, който вече изпълваше стаята, сетне отвори кутийката.

Теса онемя от възхищение. Стори й се, че е изгряла блестяща звезда. Огромният сърцевиден камък беше шлифован — никога не бе виждала толкова странен зелен цвят.

— Такива са очите ти при определено осветление — промълви Люк, докато девойката безмълвно продължаваше да се взира в камъка. — Зелените диаманти са голяма рядкост, по-трудно се намират само червени, но реших, че червеният няма да ти подхожда. След прочутия „дрезденски зелен диамант“ този е най-големият в света. Нещо повече, това е хамелеон.

— Хамелеон ли?

— Наричат го така, защото променя цвета си и е единствен по рода си. В мрака става жълт — реших, че ще ми служи като маяк, за да те откривам нощем. Исках да ти подаря нещо повече от баналните синьо-бели диаманти.

— Поразяващо красив е — прошепна Теса и едва сега се осмели да разгледа камъка по-отблизо.

— Горе-долу е подходящ като за първи подарък. Моля те, сложи го, скъпа.

— Сигурна съм, че ще промени живота ми. — Внезапно я обзе нерешителност. Пръстенът беше достоен за кралица. Беше ли достойна да го носи? Щеше ли да оправдае безграничното доверие на Люк? Нещо й подсказваше, че приемайки разкошния дар, се обвързва повече, отколкото предполага.

— Всеки годежен пръстен, пък бил той и пиринчен, ще промени живота ти.

— Вярно е. — Тя събра смелост и протегна ръка. Украшението идеално прилегна на пръста й. Приличаше на пеперуда, долетяла от далечна вълшебна планета. Ненадейно Теса избухна в смях.

— Защо се смееш?

— Фиона… Фиона заяви, че съм десет хиляди пъти по-достойна от теб и аз се съгласих. Как да й обясня, че внезапно съм променила мнението си?

— Кажи й, че преценката й е абсолютно точна, но съм успял да те подкупя.

Теса отпусна глава на гърдите му и промълви:

— А сега признай — наистина ли хотелът е твой?

— Не. Принадлежи на един мой съотечественик, когото наричат лошия Денис Брейди. Представих се от негово име, за да накарам пожарникарите да побързат. За местните хора всички австралийци си приличат. Пък и като нищо можеше да предизвикаш пожар, ако се опиташе да изгориш писмото ми.

— Веднага го изхвърлих. Не ми пиши, докато не се научиш да се изразяваш правилно.

— Никога няма да бъда толкова далеч от теб, че да ти изпращам писма.