Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (5)

4

Скъпа Мими,

Надявам се, че още живееш на предишния адрес. Макар винаги да пиша на плика „Моля, препратете, ако е необходимо“, имам усещането, че пъхам някакво съобщение в бутилка и я хвърлям в океана, след като никога няма да получа отговор от теб. Пък й изминаха повече от две години от преселването ни тук.

Откакто ти писах за последен път, настъпиха положителни промени. Преместихме се в Санта Моника, защото майка ми реши, че Маги трябва да израсне в подходяща среда. Тук е толкова красиво, а температурата е с десетина градуса по-ниска отколкото в Сан Фернандо. През почивните дни ходим на плажа, където се чувствам най-щастлива. Обичам да вървя боса по пясъка, докато уловя ритъма на вълните, които се плискат наблизо, тогава в душата ми настъпва неописуемо спокойствие. Обожавам Тихия океан!

Живеем под наем в много симпатична къщичка, а баща ми получи повишение.

Най-важната новина е свързана с учението ми. Получих стипендия за „Меримаунт“ — тук монахините принадлежат към ордена „Свещеното сърце на Мария Магдалена“. Колежът е много престижен, а най-хубавото е, че се изучава драматургия и актьорско майсторство. Преподавателка е сестра Елизабет, която е огнена жена, освен това май ме харесва.

Повечето ми съученички са адски високомерни. Изглежда, че се познават от малки, някои са много богати и не говорят за друго, освен как след две години ще бъдат представени в обществото на бал, устроен от бащите им в тяхна чест. Мнозина произхождат от „стари калифорнийски фамилии“ — питам се колко ли са старите фамилиите в един нов щат, — а майките и бабите им също са учили в „Меримаунт“. Ето защо госпожиците ме гледат доста отвисоко — слава богу, че поне съм учила в „Сакре Кьор“. Това донякъде изкупва вината ми заради не особено високите ми оценки. За щастие всички носим униформи, но свят ще ти се завие, ако видиш приказните лимузини, които чакат съученичките ми, докато аз тичам към автобусната спирка.

Напоследък много от тях отбелязват шестнайсет годишнината си с изискано празненство, но когато аз навърших шестнайсет, не казах на никого. Мама нямаше да се съгласи да устрои тържество в моя чест, освен това не знаех кого да поканя. А ти отбеляза ли тази знаменателна годишнина? Представям си, че си вдигнала страхотен купон, но все пак мъничко съм ти липсвала.

Най-хубавото на Калифорния е, че навършиш ли шестнайсет, имаш право на шофьорска книжка. Много от съученичките ми карат коли. Невероятно, но факт. Мама не ми разрешава да работя в свободното си време, но бас държа, че след няколко години ще имам достатъчно пари за кола — на старо, разбира се. Както вече споменах, мама не ми се доверява и ме кара да се прибирам веднага след последния час, освен когато имаме репетиция на драмсъстава. Не ми разрешава и да гостувам на съученичките ми, поради което нямам приятелки. Родителите ми още не могат да забравят твоето „зловредно влияние“ върху мен. И сигурно имат известно право.

Но нямам на кого да се оплача освен на теб.

Сигурно се питаш защо не разказвам за Маги. Не бери грижа за малката — майка ми буквално не се отделя от нея. Баща ми също, когато е вкъщи. Двамата я обожават. Безсъмнено са забравили, че не е тяхно дете. Както ти писах миналия път, мама не ми е позволила нито веднъж да я нахраня или повия, защото съм била „прекалено несръчна“. Сега пък си е наумила, че съм „прекалено заета“ с уроците си, за да играя с Маги. От време на време като специално благоволение ми е разрешено да й разкажа приказка. Навярно родителите ми се страхуват да не окажа лошо влияние върху безценната им „дъщеричка“.

Самата Маги е много сладка и с всеки изминал ден поумнява и става по-забавна. Спомняш ли си как разговаряхме за позитивното мислене и как вярвахме, че ако се съсредоточим, гърдите ни ще наедреят? Сигурно несъзнателно прилагам въпросната техника върху себе си, защото започнах да мисля Маги за моя сестра. Може би съзнанието ми е замъглено от обстоятелствата, но не се чувствам като майка, Мими. Липсва ми майчинският инстинкт. Навярно е за добро, иначе щях много да страдам.

Маги е малка дебеланка, а когато падне, избухва в смях, като да се е случило нещо весело. Непрекъснато е усмихната (между другото, още не са й поникнали всички предни зъбчета), освен когато огладнее — тогава надава кански писъци. Има смолисто черна къдрава косица, розови страни и светлосиви очи — типичните очи на ирландската фамилия Райли. Маги досущ прилича на старомодна кукла с дълги копринени ресници, а майка ми я облича в красиви роклички, които малката палавница моментално изцапва и които след няколко месеца й омаляват.

Нарича ме Теса, защото не може да произнесе Тереза. Ставаше ми много мъчно, когато се прибирах от училище и трябваше веднага да се захвана с домашните, макар да знаех, че малката сладурана всеки момент ще се събуди, ще се усмихне и ще протегне ръчички, обгърната от прекрасния бебешки аромат. Но точно тогава майка ми държеше да бъде при нея, освен това наистина се налагаше да залягам над учебниците, за да запазя стипендията си. Трябва да се примиря с факта, че Маги е дете на майка ми. Когато се омъжа, ще имам свое бебе.

Вече разрешават ли ти да излизаш с момчета? Защо ли питам, след като не можеш да ми отговориш! Навярно се досещаш, че изобщо не ми позволяват да общувам с момчета, а ако случайно някой ме покани на среща, няма да ми разрешат да отида, защото всички знаем до КАКВО може да доведе ТОВА! (Като че отново бих го направила! Досега трябваше да са разбрали, че не съм толкова откачена.) Всъщност съм толкова досадно добродетелна, че трябва да си измислям грехове, които да изповядвам.

Предполага се, че след като си получил опрощение и си твърдо решена никога повече да не се отклониш от правия път, ще се почувстваш като преродена, но с мен не се получи. На душата ми не олекна, въпреки че греховете ми бяха опростени в името на Отца, Сина и Светия дух. Нима това е недостатъчно, Мими? Не мога да се отърся от натрапчивото чувство за вина… може би защото родителите ми се отнасят с мен като с потенциална грешница. Обзалагам се, че не изпитващ никакви угризения, но винаги си била лошо момиче, скъпа Мими. Дори изпитваше удоволствие от греховете си.

Това е всичко, поне засега. Ако се случи нещо особено важно, ще ти пиша отново преди края на годината. Имам чувството, че всичко ще си върви постарому, докато навърша осемнайсет и се запиша в университета. Може би ще кандидатствам в „Маунт Сейнт Мери“ — страхотно учебно заведение с два основни недостатъка: прекалено близо е до дома ми и преподавателките са монахини. Не че имам нещо против монахините, но ми се иска да ми преподава мъж. Ако имам късмет, родителите ми ще се побъркат и ще вдигнат ръце от мен. Тогава ще се запиша в „Бъркли“ и ще стана хипи… или и там вече не е така весело, както в „палавия“ Лондон, където мечтаехме да отидем?

Изпращам ти хиляди (макар и закъснели) поздрави по случай рождения ти ден. Обичам те и ти пожелавам прекрасна година. Забавлявай се и вместо мен, но не прекалявай. Помни, че онези проклетници (знаеш кои) са много подвижни!