Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (19)

18

„Ама че досада е този цирк около връчването на наградите «Оскар», превърнат от янките в традиция, която привлича вниманието на целия свят!“ — мислеше си Люк, докато гневно крачеше напред-назад из дневната на хотелския апартамент. Телевизорът беше включен на канала, който предаваше церемонията по присъждането на филмовите награди за 1982-а, но Люк бе намалил звука.

В ранните следобедни часове Теса, която трябваше да връчи статуетката в раздела „Най-добър филм“, бе напуснала „Бел Еър“, придружавана от Роди Фенстеруолд.

Люк беше присъствал на миналогодишната церемония, тъй като тогава Теса се състезаваше с Марша Мейсън, Сюзан Сарандън, Даян Кийтън и с Джесика Ланг за титлата „най-добра актриса“, която веднъж й беше присъждана. Тогава присъствието му беше наложително — за нищо на света не би допуснал скъпата му съпруга да седи сама сред публиката, очаквайки обявяването на резултатите. Тази година обаче тя не беше номинирана в нито една категория и щеше да изпълнява ролята на конферансие. Беше му обяснила, че ще прекара часове зад кулисите, докато настъпи моментът да поднесе скъпоценната статуетка, и че не е необходимо той да се отегчава до смърт, очаквайки я да се появи на сцената. „Ще се чувстваш много по-добре, ако ме гледаш по телевизията“ — бе заявила накрая.

Докато я наблюдаваше да излиза от хотела под лъчите на пролетното слънце, Люк си казваше, че никога не е била по-красива. Носеше лилава копринена бална рокля с широк колан и пола, подплатена с многобройни фусти, която се полюшваше леко като огромна камбана. За пръв път слагаше накитите, изработени от прочутия Фаберже: напомнящата паяжина огърлица, която беше принадлежала на една от великите херцогини в двора на руския император, прекрасните обици с висулки, осемте гривни и украшенията за коса, наподобяващи гигантски снежинки. Бижутата, изработени в стила на осемнайсети век, бяха неописуемо изящни и деликатни и проблясваха при всяко движение на Теса, сякаш бе покрита със скреж и ледени висулки. Тя приличаше на приказна принцеса, която е притичала под падащия сняг, за да влезе в балната зала, където ще танцува цяла нощ.

На раздяла го беше целунала и го бе посъветвала да включи телевизора едва след девет, тъй като церемонията щяла да продължи повече от четири часа.

Люк често се питаше дали съпругата му подозира нелепата му ревност, когато работата й го откъсваше от него. А може би заради това не бе пожелала той да я придружи. Навярно искаше необезпокоявана да се забавлява с колегите си, да се наслаждава на бурните ръкопляскания на многобройните почитатели, тълпящи се около сградата, където щеше да се състои церемонията.

През последните няколко месеца двамата живееха в Лос Анджелис — Теса беше заета със снимането на поредния си филм — тази година заедно с Дъстин Хофман участваше в романтична комедия. Възможно ли е да е прозряла унизителното състояние, в което Люк изпада поради ревността си, стягаща като железен обръч сърцето му? Макар терзанията му да започваха от мига, в който тя отиваше в студиото, Люк полагаше неимоверни усилия да се прикрива и мислеше, че досега се е справил успешно.

Докато нервно крачеше из дневната, за хиляден път обмисляше поведението си към Теса и отново стигаше до заключението, че не е позволил на ревността да отрови семейния му живот. Но ако съпругата му е по-чувствителна, отколкото той предполага, сигурно ще се досети за истинските му чувства.

Господи, как я желае! Желаеше да я притежава изцяло, да не я споделя с никого. Искаше тя да се усмихва само на него, да не поглежда никой друг. Мисълта, че Теса е заобиколена от колеги, към някои от които може би изпитва по-топли чувства, му причиняваше неописуеми страдания.

Ревнуваше я дори от отдавнашните й приятели, защото с тях Теса споделяше спомени за миналото, в което той не присъстваше. Необузданото му въображение сътворяваше какви ли не сцени, той се разтреперваше, щом я чуеше да се смее, докато разговаря с Роди, с Фиона или с агента си. Всъщност най-неприятни му бяха разговорите й с Арън — ами ако агентът й намери роля, на която тя не ще устои и ще наруши обещанието си да заснема само един филм годишно?

Вярваше, че е скрил от Теса нелепата си ревност, която го отвращаваше, сякаш беше гноен цирей върху тялото му. Слава богу, че донякъде бе запазил разума си (поне така се надяваше) и беше почти сигурен, че ревността му е неоправдана. Внезапно си спомни какво беше изживял предишната година, докато Теса снимаше филма „Зимата на доктор Стар“, донесъл й втория „Оскар“. Тя играеше ролята на лекарка, стажуваща в кардиологично отделение, която се влюбва в смъртно болен пациент. Ролята на пациента се изпълняваше от Робърт Редфорд и Люк едва успяваше да потисне безумния си гняв при мисълта, че русокосият красавец целува Теса. Не го беше грижа, че двамата актьори са заобиколени от техническия персонал, мислеше само, че никой няма право да целува тази жена, без истински да я желае. Повтаряше си, че щом е преживял снимките й с Редфорд, ще се примири и с Хофман, макар че проклетият Дъстин притежава сатанински чар, страхотно чувство за хумор и излъчваше страхотен сексапил.

Откакто бе спечелила „Оскар“ за участието си в „Доктор Стар“, Теса беше отхвърлила много сценарии, макар Арън Зъкър непрекъснато да й телефонираше и да я убеждаваше, че още не е достигнала върха на кариерата си, затова трябва да се снима в повече от един филм годишно. Тя шеговито споделяше със съпруга си, че Арън е неуморим, при което Люк кисело отбелязваше:

— Сигурно иска да те накара да нарушиш обещанието, което ми даде, преди да се оженим.

— Той и до днес не вярва в сериозността на намерението ми — шеговито подхвърли тя, а Люк предпочете да смени темата.

Днес, докато Теса се приготвяше за церемонията, беше поговорил надълго и нашироко с Роди. Режисьорът не беше глупав, макар изцяло да си приписваше заслугата за блестящата кариера на госпожица Кент.

— Успехът й беше неизбежен — заяви Роди. — Разбрах го в мига, в който я зърнах. Сигурен бях, че невинността и красотата й ще накарат зрителите от цял свят да я обожават. Тя постъпи много умно, когато реши да заснема само по един филм годишно и да подбира роли, които напълно се различават една от друга. Досега не са се появили нейни подражателки, защото тя е уникална. Притежава не само уникална красота, но и неподражаемо физическо присъствие на екрана. Ще се задържи на върха още дълги години, Люк, защото избягва повторението, което бързо омръзва на зрителите. Прилича на Катрин Хепбърн, която не залезе чак до смъртта си.

— Да залезе ли? Теса е едва на двайсет и шест — възрази Люк, въпреки че щеше да бъде безкрайно щастлив, ако публиката престанеше да харесва Теса и тя изцяло се посветеше на него.

— Приятелю, невежеството ти е оправдано, защото не си в бизнеса. Но не забравяй, че тя спечели първия си „Оскар“, когато беше само на двайсет и две. „Айви Лийг“… обожавам този филм, мисля, че е най-добрият, който съм режисирал. Никога не съм очаквал старият Клинт да бъде толкова убедителен в ролята на университетски професор с щастлив брак, безпомощен пред студентката, която го обсебва и която изглежда напълно нормална, въпреки че постепенно губи разсъдъка си. Веднъж месечно гледам филма на видеозапис и още не ми е омръзнал. Теса беше ненадмината в ролята на студентката… но защо ли ти обяснявам, Люк, сякаш сам не го знаеш! Всяка актриса щеше да се съблазни отново да се превъплъти във фаталната жена, но Теса не допусна подобна грешка. Мислеше само как да се усамоти с теб в любовното ви гнезденце във Франция.

— Тя обожава онази селска къща — студено отвърна Люк.

— Грешиш, приятелю, Теса обожава теб. Другите актриси поставят на първо място кариерата и задоволяването на амбициите си и са самовлюбени, а твоята съпруга пет пари не дава за славата и е влюбена в теб. Сигурно осъзнаваш, че си голям късметлия.

— Не я заслужавам, Роди — промърмори Люк и престорено се усмихна.

— Имаш право. Нито един мъж не е достоен за Теса.

Люк се настани на канапето и впери очи в екрана на телевизора, като от време на време поглеждаше часовника си. Камерата се насочи към публиката… ето го и Роди, а до него седи Маги. Горката Маги, сигурно не виждаше сцената, тъй като пред нея седеше доста висок човек, но при все това беше обезумяла от радост, задето ще присъства на награждаването.

Бог знае как Теса бе изпросила разрешение от директорката на училището, но още утре щяха да качат малката на самолета за Ню Йорк.

Люк се питаше как е възможно тринайсетгодишното момиче, тежащо най-малко осемдесет килограма, да бъде сестра на изящната Теса. Маги носеше скоби на зъбите, а лицето й беше обсипано с гнойните пъпки, характерни за тази възраст. Буйната й коса не се подчиняваше на никакъв гребен. Отгоре на всичко малката продължаваше да расте, а гърдите й бяха като на зряла жена.

Той избягваше да я гледа, защото знаеше, че Маги се срамува от външността си. Тайно си признаваше, че ревнува Теса дори от собствената й сестра. Но когато момичето им гостуваше, двете бяха неразделни и той се чувстваше изолиран. Дали поради тази причина се стараеше посещенията на момичето да съвпадат с неговите служебни пътувания? „Не може да бъде — мислеше си той. — Тя не подозира, че отношенията й с Маги ми причиняват такова страдание.“ Защото ако Теса бе проумяла това, сигурно знаеше и за ужасната му, неоправдана ревност.

В редовните си писма Тайлър не пропускаше да спомене как цялото семейство радушно приема присъствието на Маги, но Люк умееше да чете между редовете и често се питаше как ли се чувства грозноватото и пълно момиче в компанията на красивите Алисън и Кандис. Очевидно модата на празненствата по случай представянето на девойките в обществото не беше отминала — Тайлър съобщаваше, че Медисън била заета с подготовката на първия бал на Кандис.

Писмата на Тайлър сякаш поуспокояваха Теса, но при всеки разговор с Маги тя й повтаряше, че ако не се чувства добре в дома на Уебстърови, може да се запише в друго училище, към което има пансион. Откакто й се беше наложило да отиде в „Елм“, за да защити момиченцето от малките снобки, често се питаше дали знае цялата истина. Но Маги упорито отказваше. Твърдеше, че е прекалено срамежлива и че трудно ще се приспособи в ново училище, освен това вече се била сприятелила с няколко момичета в „Елм“, където вече била на почит заради сестра си. Всеки разговор или писмо завършваше с фразата: „Не се безпокойте за мен.“

Люк си повтаряше, че действително няма причина за безпокойство. Добре, че навремето се беше намесил и не бе позволил малката да заживее с някоя от лелите на Теса. Момичето никога не се оплакваше от отношението на Уебстърови, макар Люк тайно да си признаваше, че при вида на Медисън го побиват тръпки.

Нетърпеливо погледна часовника си и с раздразнение установи, че времето сякаш е спряло. Облегна се назад, затвори очи и се замисли. Теса винаги протестираше, когато й подаряваше поредния накит, без да подозира, че съпругът й тайно изпитва удоволствие и необходимост да я обсипва с безценни дарове. С всяко бижу, което й поднасяше, сякаш я заклеймяваше като своя собственост, всеки скъпоценен камък, блестящ на пръста й, доказваше, че от всички мъже на света само Люк Блейк има правото да я притежава.

Теса вече имаше безброй скъпоценности. Понякога нощем той й прошепваше да се съблече гола и да се отпусне на леглото. Теса лежеше със затворени очи, стиснала бедра, докато Люк я покриваше с накитите й, пропускайки само гърдите и тъмния триъгълник между краката й. Не откъсваше поглед от лицето й, а тя се стараеше да остане неподвижна — не знаеше кога Люк ще приключи с подреждането на бижутата, които поставяше едно подир друго върху млечнобялата й кожа, едва сдържайки възбудата си.

Едва когато извадеше всички накити, той леко я докосваше с език между бедрата — това бе сигнал, че играта започва. Теса продължаваше да лежи неподвижно и със затворени очи, като богиня, окована с вериги от злато и скъпоценни камъни, която беше изцяло във властта на съпруга си. През целия ден Люк мислеше само за любовната игра, която им предстоеше. Дали да задоволи Теса само с език, като често спира, за да погледне лицето й, да види как тя хапе устни, за да не издаде нито звук. Или пък да я подложи на „изтезание“, да хапе зърната й, докато станат твърди и огромни. Едва тогава ще я докосне между бедрата и пръстите му ще я накарат да обезумее, докато накрая тя не ще издържи и безмълвно ще го накара да я обладае… а скъпоценните камъни ще се посипят по леглото. Понякога не прибягваше до толкова префинени методи — любеше я така, сякаш беше робиня и чувствата й не го интересуваха. Ала винаги след това изкупваше „вината“ си с изключителна нежност и с много ласки и винаги се стараеше да удовлетвори страстта й.

По какъв ли начин да я обладае тази нощ? Какво ли ще я накара да забрави съществуването на други светове освен този, който споделяше със съпруга си?