Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

33

Докато наблюдаваше как описват скъпоценностите й, Теса си мислеше, че никой не подозира причината за бързането й. Ала откакто беше подписала договора със „Скот енд Скот“, всеки ден от следващите шест месеца щеше да бъде жизненоважен за нея.

Няколко часа след приключване на съвещанието Монти Фой и двама негови помощници бяха започнали да описват бижутата. Работеха в подземно помещение, предоставено им от управата на банката.

Теса седеше до масата, наблюдаваше как отварят поредната кутия, как всеки един оглежда накита, и повтаря описанието му, което се записва на отделен формуляр. Сетне Монти Фой й подаваше формуляра за подпис, връщаше бижуто в кутията и поставяше специален печат. Отвън чакаха куриери и въоръжени охранители.

Кутиите с вече описаните бижута се поставяха в големи платнени чанти, в дипломатически куфарчета и в здрави хартиени торби, за да бъдат пренесени с таксита или наети коли от банката до „Скот енд Скот“. Според Фой процедурата щеше да привърши за три дни.

Теса с одобрение забеляза, че тримата експерти си знаят работата. Все още оставаше планина от неотворени кутии, които бяха донесени от многобройните сейфове, но купчината от запечатани кутии растеше. Обяснили й бяха, че накитите трябва да се изнесат час по-скоро от банката, за да се започне оценяването им. В Ню Йорк всеки момент щяха да пристигнат експертите на компанията от Женева, Цюрих и Лондон, за да помогнат на Монти Фой.

Каталогът щеше да съдържа описание на големината, състоянието и броя на скъпоценните камъни, украсяващи всеки накит, както и подробности за предишните му притежатели или от кой бижутер е бил купен. Сетне бижутата щяха да минат през лабораториите на компанията за проверка на качеството на всеки камък, след което оценителите щяха да определят продажната цена на отделните украшения.

От опит Теса знаеше, че на търгове цената на бижутата е средно с четирийсет процента по-ниска отколкото в магазина, тъй като в нея се включват всички разходи на собственика.

Ала Люк на драго сърце плащаше двойно и тройно само заради удоволствието да купува от най-прочутите ювелири в света. Харесваше индивидуалните им стилове и това, че гарантират качеството на всеки накит, но най-вече му допадаше, че когато пожелае може да купи подарък за любимата жена.

Внезапно Теса изпита раздразнение при вида на тримата непознати, които докосваха любимите й скъпоценности. Фой и помощниците му отваряха всяка кутия така, сякаш свещенодействаха, ала с всяка изминала минута гневът й се разпалваше.

Когато бе подписала договора със „Скот енд Скот“, не й беше хрумнало, че ще бъде принудена да присъства на описа, на това оскверняване, на това… изнасилване. Пожълтелите от никотина пръсти на Монти Фой докосваха накитите, с които Люк бе покривал тялото й, преди да се любят. В момента оглеждаше изумрудената огърлица, подарена й от съпруга й през медения им месец, и каканижеше с противния си, мазен глас:

— Огърлица от изумруди и диаманти, състояща се от пет крушовидни изумруда…

Допирът на Фой сякаш оскверни един от най-съкровените мигове на Теса, отне магията им, изпепели спомена от неописуемото щастие, което бе изпитала през онази нощ. Никога не беше предполагала, че ще изпита такава непоносима болка.

Извърна глава и впери поглед в годежния си пръстен; стараеше се да не чува гласовете на тримата мъже, обръщаше се към масата само да подпише поредния формуляр. Гневът й се разгаряше, гняв, насочен към самата нея. Как не й беше хрумнало, че като продаде бижутата си, ще загуби обичните си символи на миналото? Как не се е досетила, че непознати с безразличие ще докосват най-съкровените й притежания? Как не е осъзнала, че много скоро други жени ще се кичат с бижутата й, напомнящи за най-щастливите мигове от живота й? Но защо се гневи? Не е ли по-разумно да приеме, че сама е избрала цената, която да плати, за да си върне дъщерята? Нима е била толкова глупава да си въобразява, че накитите ще останат нейни и след като ги продаде?

„Престани да хленчиш и да се оплакваш! — упрекна се мислено. — Не бива да се отчайваш само защото Маги не дочака края на съвещанието, а хукна да ангажира прочутия фотограф Пен. Предстоят шест месеца, през които ще бъдете заедно. Какво ли не може да се случи за половин година!“

— Огърлица от три наниза рубини, монтирани в диаманти… — Монти Фой беше стигнал до многобройните кутии, съдържащи накитите с рубини, които Теса не беше докоснала след смъртта на Люк. Отдавна трябваше да ги продаде, но не можеше да ги гледа, искаше да забрави за съществуването им.

Рязко стана и промълви:

— Отивам да изпия чаша кафе.

— Госпожице Кент, нямам право да отворя кутиите във ваше отсъствие — запротестира Монти.

— За бога, господин Фой, имам ви пълно доверие. Едва ли ще натъпчете джобовете си със скъпоценности, нито ще ги глътнете. Опишете всички накити с рубини, сетне ще подпиша формулярите.

— Невъзможно е да работя, ако не присъства ваш представител — адвокат или счетоводител.

— Повикайте някого от охраната. — Когато човекът влезе, тя го попита: — Как се казвате?

— Бърни Алън, госпожо.

— Господин Алън, моля ви да присъствате на описването на тези накити и да подпишете формулярите. После и аз ще сложа подписа си.

— Добре, госпожо. — Охранителят въпросително погледна Монти Фой, който вдигна рамене и му направи знак да се приближи.

Теса побърза да излезе и тръгна към тоалетната в дъното на коридора. Внезапно срещу нея изникна момиче в черни дрехи. Теса притисна длан към гърлото си. Маги! О, Маги! Момичето се приближи и тя видя, че не е дъщеря й, а непозната млада жена с тъмночервени, късо подстригани къдрици, издокарана с униформеното черно облекло на всички нюйоркчанки.

— Госпожице Кент, аз съм Джанет Ковиц, помощничката на Маги. Тя ме помоли да се погрижа за вас. Желаете ли чай, кока-кола или минерална вода? Мога ли да ви услужа с нещо? Например да телефонирам на ваши познати, докато сте заета с описа. Маги каза да ви съобщя, че от днес изцяло ще бъда на ваше разположение.

— Благодаря, Джанет, но нямам нужда от нищо. Излязох за секунда, за да си почина. Какво разбираш под това, че изцяло ще бъдеш на мое разположение?

— През следващите шест месеца Маги ще бъде много заета. Сформирала е екип с другите си помощници, а на мен нареди да я заместя и да бъда на вашите услуги.

— Разбирам. Знаете ли, чаша кафе ще ми дойде добре. Ще ви почакам тук. Имам чувството, че започвам да се задушавам в това помещение.

Тя неспокойно закрачи нагоре-надолу, като се питаше как да се отърве от Джанет Ковиц. Бърни Алън отвори вратата и съобщи:

— Господин Фой приключи с описа на рубините, госпожице Кент.

— Благодаря ви. Ако видите една млада дама, която носи чаша кафе, й кажете, че съм поръчала да се върне на работното си място.

Когато влезе обратно в помещението, Монти изваждаше перлената огърлица, която преди години си беше купила от „Тифани“. Изтръгна я от ръката му и заяви:

— Тези перли не се продават!

— Разбирам — кимна той. — Далеч не са равностойни на другите накити от колекцията. Навярно са ви скъп спомен, та толкова държите на тях.