Джудит Кранц
Бижутата на Теса Кент (3)

2

Скоро след постъпването си в колежа към „Сакре Кьор“ Мими и Тереза навършиха четиринайсет и се сближиха още повече, без да споделят тайните си занимания с други момичета.

През изминалата година се бяха постарали да „усъвършенстват“ външността си. Бяха си купили перуки с коси, които стигаха до кръста им. Научили се бяха умело да използват туш за мигли, сенки за клепачи и моливи за очертаване на очната линия, притежаваха поне дузина червила — от тъмночервено до бледорозово, както и четчици за нанасяне на руж. Бяха „тренирали“ да се разхождат с модерните обувки, които си бяха купили тайно и криеха в дъното на дрешника на Мими, докато напълно свикнаха с тях. Снабдили се бяха с мрежести чорапи и с чорапогащници във всички разцветки, а благодарение на наученото в часовете по шев и кройка, си бяха ушили извънредно къси черни полички, които носеха с прилепнали по тялото пуловери. Наедрелите им гърди вече изпълваха сутиените на г-жа Питърсън, ето защо използваха част от щедрата месечна издръжка на Мими, за да си купят по-евтино, но също така ефектно бельо.

— Досущ приличаме на леки жени! — с възхищение заяви Тереза една съботна вечер, когато й бяха разрешили да пренощува в дома на приятелката си. Родителите на Мими бяха отишли на някакво празненство в местния клуб, което щеше да завърши в ранни зори. Щом останаха сами, момичетата се гримираха и издокараха, а сега стояха пред огледалото.

— Ще имаш да вземаш! — изкиска се Мими.

— Мисля, че изглеждаме страхотно. Приличаш едновременно на Джийн Шримптън и на Вивиън Лий в разцвета на красотата си, а пък аз можех да мина за Верушка, ако бях малко по-висока.

— Слез на земята, скъпа. Истината е, че баща ми е забранил да излизам с момчета, докато не навърша шестнайсет… като че някой се е затичал да ме кани — мрачно промърмори Тереза и се тръшна на леглото.

— Хрумна ми нещо! — възкликна Мими.

— Сигурно е някоя от безумните ти идеи.

— За бога, изслушай ме. Отиваме на купона на Марк О’Мали. Така е било писано, не разбираш ли? Тържеството е тази вечер, ние сме готови, а родителите ми няма да узнаят за приключението, ако се приберем навреме. Хайде, не бъди такава страхливка!

— В никакъв случай!

— Престани да се цупиш, да отидеш на купон не означава да извършиш някой от твоите смъртни грехове.

— Позволи ми да те поправя — ще се промъкнем неканени на нечие празненство.

— И какво е най-страшното, което може да ни се случи? Мислиш ли, че ще ни изгонят? Грешиш, мое наивно дете. Нито за миг не се съмнявам, че щом те зърне, Марк О’Мали ще бъде изключително доволен, задето сме благоволили да присъстваме на празненството му. Повярвай, че щеше да ни покани, ако ни познаваше.

— Може би. — Тереза сви рамене. — Да допуснем, че капитанът на гимназиалния футболен отбор е бил зашеметен от красотата на две възпитанички на манастира и на колене ги е помолил да му гостуват. Но работата е там, че макар да сме присъствали на всичките мачове с негово участие, прелестите ни са убягнали от вниманието му. Откажи се от налудничавата си идея и престани да ми досаждаш!

— Тереза, чуй ме добре. И двете отиваме на този купон. Влюбена си до уши в Марк О’Мали и ти личи, все едно имаш голяма черна бенка на носа. Отдавна въздишаш по него, до гуша ми дойде да слушам как го възхваляваш. Отказваш да ме придружиш, за да ме изкараш виновна, въпреки че ти правя голяма услуга. Познавам те добре, лицемерка такава — шеговито подхвърли Мими. — Само ще сменим мрежестите чорапи с чорапогащници, за да изглеждаме като истински гимназистки. Остава и да се държим като такива. Няма да ни бъде трудно, години наред сме се упражнявали, глупачето ми.

— Дори да се съглася с налудничавото ти предложение, не ще успеем да се приберем преди родителите ти.

— Много бързо забрави съществуването на такситата, непорочна католичке.

— Аз съм католичка, а пък ти истинска мръсница.

— Затова и ме обичаш.

— Може би. Не ми хрумва друга причина.

 

 

Празненството вече беше в разгара си, когато двете приятелки влязоха в дома на Марк О’Мали. Скриха се сред навалицата много по-лесно, отколкото бяха предполагали, тъй като по нищо не се различаваха от другите момичета. Дрехите, прическите и гримът им ги състаряваха с няколко години. Всеки би ги помислил за гимназистки от друго училище.

— Да пийнем нещо за кураж — прошепна Мими.

— Престани! Нали решихме да не докосваме алкохол. Спомни си, че ще трябва да телефонираме за такси…

— Ама и ти си една! Тук предлагат само плодов пунш, а ти си свикнала с бърбъна. Поне си вземи чаша, та да не се чудиш къде да си денеш ръцете. — Мими отпи малка глътка и добави: — Все едно пиеш сок от ананас. Опитай го, Тереза.

— Добре. Слушай, не бива да стърчим тук, трябва да общуваме с гостите… но не се отдалечавай прекалено много.

— Ще те държа под око, миличка… здрасти, Марк. Купонът ти е страхотен. Поканил си доста народ, а?

— Така излиза. — Младежът се усмихна на двете момичета, които изобщо не познаваше. Какво пък — бяха истински сладурани. Всъщност русокосата беше сладка, а тъмнокосата — ослепителна красавица, каквато не можеш да забравиш. — Каня и двете ви да потанцуваме.

— Благодаря — побърза да отговори Мими, — но чакам моя приятел, който отиде до тоалетната. Тереза, защо не потанцуваш с Марк?

— Тереза… Хубаво име. Ела с мен. — Младежът взе от ръката й чашата с пунш, хвана я за рамото и си запробива път през шумната тълпа. — Можеш ли да говориш, тайнствена гостенко? Или да повикам приятелката ти да превежда.

— Не е необходимо — с усилие изрече Тереза и си помисли, че сега е моментът да изяви артистичния си талант. Беше зашеметена, тъй като отблизо Марк О’Мали изглеждаше невъзможно красив. Беше висок и мускулест, тъмнокестенявата му къдрава коса бе малко по-дълга, отколкото разрешаваха училищните правила, сините му очи закачливо проблясваха, държеше се самоуверено като зрял мъж. За миг тя се вцепени, усещаше само топлата му ръка върху рамото си.

— На колко години си? — внезапно попита Марк, спря и внимателно я изгледа.

— На осемнайсет. Защо питаш?

— Изглеждаш по-възрастна. Пред теб другите момичета са като хлапачки.

— Все пак съм само на осемнайсет.

— Но си доста опитна.

— За какво намекваш?

— О, не се обиждай. Погледът ти… е някак особен.

— А може би душата ми е стара — поусмихна се Тереза. — Оказваше се, че не е толкова трудно да се флиртува.

— Душа на възрастна дама, която се е вселила в тялото на сексапилна девойка… страхотна комбинация.

— Хайде да потанцуваме — плахо предложи тя.

— В никакъв случай. Страхотна навалица е, всички подскачат и се потят като коне. Невъзможно е да разговаряме, пък и някой може да те хареса за партньорка. Най-добре да си вземем по чаша пунш и да се уединим на тихо местенце, за да се опознаем.

— Но… Мими…

— Приятелката ти ще се оправи и сама, нали?

— Да. Не е от стеснителните — засмя се Тереза.

— Мисля, че по нейна инициатива довтасахте неканени на купона, прав ли съм? — Девойката се изчерви, а той продължи: — Няма нищо, радвам се, че го сторихте. Къде учите?

— В малък частен колеж в Стамфорд, едва ли го знаеш.

— А откъде ме познаваш?

— Често ходя на футболни мачове.

— Поласкан съм, че моето празненство ти се е сторило примамливо. А може би си разбила сърцата на всички момчета в Стамфорд и сега търсиш нови жертви. Как е презимето ти, загадъчна девойко?

— Карпентър.

— Тереза Карпентър, предлагам да се качим на горния етаж, за да си поговорим необезпокоявани от тази дивашка орда. Искам да науча повече за теб… да те поканя на среща.

— Мисля, че е неразумно — промърмори тя, докато се изкачваха по стълбата.

— Смяташ, че е неразумно да се видим отново, така ли?

— Мисля, че не бива да оставам насаме с теб.

— Не бива или не желаеш — уточни се.

— Не бива.

— Обещавам да се държа прилично.

Тереза изпитателно го погледна — изглеждаше искрено развеселен и очевидно я мислеше за непоправима флиртаджийка. Дори не подозираше, че никога през живота си не е оставала насаме с момче освен с някого от братовчедите си. „Ако наистина бях на осемнайсет, щях да се справя с положението“ — помисли си тя, а когато Марк отвори вратата на някаква стая, се помъчи да отложи неизбежното:

— Нали щяхме да вземем по чаша пунш?

— Не се безпокой, разполагам с достатъчно запаси от алкохол. Забрави ли, че все пак живея тук?

— Ама… това е спалнята ти? — възкликна Тереза, щом пристъпи в стаята. Спря като ударена от гръм и се загледа във футболните трофеи върху полиците и флагчетата, окачени на стената.

— А ти какво очакваше?

— Не се бях замисляла… Предпочитам да се върнем при другите.

— Тереза, настани се удобно и не се прави на глупачка. Държиш се така, сякаш възнамерявам да те изнасиля.

— Как да съм сигурна, че няма да го сториш? — престорено шеговито попита тя, като се стараеше гласът й да не трепери.

— Никога не съм насилвал момиче, честно казано, не ми се е налагало, нито пък съм го пожелавал. Хайде, седни и се успокой. Започвам да мисля, че си скъсала с приятеля си и си дошла тук, за да предизвикаш ревността му. Сто на сто ще постигнеш целта си, особено ако ме гледаш по този начин.

— По какъв начин?

— Ами… имам чувството, че ще ме харесаш, ако ме опознаеш.

— И така те харесвам. — Тереза отпи от чашата си. Още не можеше да повярва, че е насаме с Марк О’Мали — момчето, в което безнадеждно беше влюбена от години и за което непрекъснато мечтаеше. Но дори в най-смелите си мечти не си бе представяла, че ще седят до прозореца в неговата стая и най-непринудено ще разговарят. Сърцето й лудо биеше, тя не можеше да откъсне поглед от устните на Марк. За да прикрие смущението си, му подаде чашата си.

— Ще ми налееш ли още? — Изглежда пуншът не съдържаше много алкохол, а пък устата й беше пресъхнала от вълнение.

— Веднага. Татко приготви напитката, после с мама отидоха в клуба. Казаха, че ще се върнат точно в дванайсет и че не искат да заварят нито един от гостите ми. С нетърпение очаквам да замина за колежа — поне ще бъда далеч от орловите им погледи.

— Родителите ми се отнасят с мен по същия начин. И аз едва сдържам търпението си да заживея самостоятелно.

— За кои колежи си кандидатствала?

— О, нали знаеш… обичайните… — измънка тя, докато трескаво се опитваше да си спомни името на елитно учебно заведение.

— Е, сигурно имаш предпочитания.

— Да, искам да уча в… „Смит“.

— Така ли? Ела, седни по-близо до мен. Знаеш ли, невероятно красива си, ала не умееш да лъжеш. А може би притежаваш страхотно чувство за хумор или изключително висок коефициент за интелигентност. — Приведе се към нея и леко я целуна по устните. — Хубаво ти е, нали? Хайде, целуни ме отново… чувствам, че вече не се страхуваш от мен.

— О, Господи! Не се боя, Марк.

 

 

— Престани да плачеш! — изсъска Мими, когато най-сетне се прибраха в дома й и се заключиха в спалнята. Докато пътуваха с таксито, тялото на Тереза беше разтърсвано от безмълвни ридания.

— Не мога! Не мога, Мими!

— Да му се не види, здравата ме изплаши. Докато се обърна, беше изчезнала. Търсих те навсякъде, дори не успях да се позабавлявам. Не знам какво щях да правя, ако не се беше появила. Къде беше?

— О, Мими, не мога… невъзможно е да се е случило с мен… кажи ми, че се лъжа! — през сълзи изхлипа Тереза.

— Какво се е случило? — прошепна приятелката й и изтръпна от ужасяващо предчувствие.

— Не мога да ти кажа, не мога да говоря за това… не…

— Веднага изплюй камъчето, иначе ще съобщя на майка ми, че Марк О’Мали ти е сторил нещо лошо. Косата ти е в безпорядък, сутиенът ти е изчезнал, очевидно си изпаднала в шок. Мама познава майка му и двете ще разнищят нещата, докато научат цялата истината.

— Не! В никакъв случай!

— Ще го направя и още как! Няма да позволя да страдаш. Какво се случи? Изнасили ли те?

— Не! Не! Моля те, престани!

Мими насила повдигна брадичката на приятелката си и се втренчи в лицето й.

— Мръсник! Няма да му се размине! Вината е изцяло моя, предизвиках те да отидем. Идва ми да се самоубия.

— Не ме е изнасилил!

— Тогава защо си изпаднала в истерия?

— Ние… ние се любихме. Мисля, че…

— А пък аз мисля, че си се побъркала. Невъзможно е да сте се чукали… сгрешила си. Разкажи ми какво се случи, без да пропускаш и най-малката подробност. Няма начин да сте се „любили“… не ме мисли за толкова глупава.

— Отначало само се целувахме… беше толкова хубаво. Седяхме до прозореца, окъпани от лунната светлина… Изпихме по две-три чаши пунш, сигурно е съдържал повече алкохол, отколкото предполагах. После… ласките на Марк станаха по-страстни и докато се усетя, вече бяхме на леглото и се… натискахме… той свали роклята и сутиена ми, зацелува гърдите ми, като смучеше зърната ми, после…

— Знаех си, че те е изнасилил!

— Не е вярно. Исках да го направим, дори сама свалих бикините си. Не мога да ти опиша колко странно се чувствах, искаше ми се най-после да видя… да открия какво представлява сексът в действителност, не само да разглеждам снимките в списанията. Позволих на Марк да си го сложи на корема ми… — Тя замълча.

— Затова ли цивриш като смахната? Казвай какво се случи после.

— Докоснах го… неведнъж… не успях да се въздържа… беше толкова твърд и изгарях от желание да го усетя в дланта си… сетне… сетне го пъхна…

— Облада ли те? Божичко, Тереза! Защо не се възпротиви?

— Марк ме попита дали искам да го направи и аз не му възразих. Исках да го усетя в себе си… толкова беше голям… сякаш бях обезумяла, не мислех за нищо друго — прошепна Тереза. — После… ох, не мога да ти кажа… той… той се изпразни. Изпразни се в мен! Изстена, потръпна… това бе всичко.

— Мръсник с мръсник! Това не е изнасилване, а пълен абсурд. Какъв глупак е този Марк. Но щом твърдиш, че не те е обладал, още си девствена и няма защо да се тревожиш. Какво ти каза „любимият“ ти?

— Че съжалява и че след малко пак ще го направим, само че по-бавно, за да изпитам и аз удоволствие. Представяш ли си? Да го направим отново!

— Нима не е разбрал, че си девствена?

— Нали ти обясних, че вкара само връхчето на… на оная си работа. Пък и след като му казах, че съм на осемнайсет, сигурно си е помислил, че имам опит. Мими, какво да правя! — възкликна Тереза и отново зарида.

— Престани да плачеш и вземи горещ душ. После ще ти дам от транквилантите на мама, ще си легнеш и никога повече няма да мислиш за това. Опитай да си внушиш, че не се е случило, че е било само кошмарен сън. Марк знае ли къде живееш?

— Представих се под чуждо име и излъгах, че сме от Стамфорд.

— Ако имаме късмет, никога повече няма да се срещнете, пък и едва ли би те познал, когато си без грим. Епизодът приключи. Чуваш ли, приключи! Забрави за случилото се. И да не си продумала, че си извършила смъртен грях! Онзи тип те е напил, не си осъзнавала какво правиш, вината не е твоя. Ясно ли е?

— Разбирам какво се стремиш да ми внушиш, Мими. Ала зная какво сторих. Направих го, защото го желаех, никой не ме е принуждавал. Съгреших и каквото и да кажеш, не ще промени случилото се.