Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Jeweles of Tessa Kent, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
paula
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Джудит Кранц. Бижутата на Теса Кент

Американска, първо издание

Редактор: Розия Самуилова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Златорогъ“, 1999 г.

ISBN 954–437–080–3

 

 

Judith Krantz

The Jeweles of Tessa Kent

Copyright © 1998 by Judith Krantz

История

  1. — Добавяне

38

Късно вечерта в понеделник Теса на пръсти влезе в апартамента, но завари Маги да чете в леглото. Щом я видя, остави книгата и обясни:

— Сън не ме хващаше, докато не науча какво се е случило.

— Приемът имаше огромен успех — замечтано промълви Теса и свали наметката от сребристо ламе, която носеше над елегантната рокля от сребриста коприна. — Бях толкова въодушевена, че като нищо щях да разпродам всички бижута на десетократно по-висока цена, ако Марта не ми беше попречила. След приема тя остана да записва дамите, които желаят да разгледат накитите. Поради големия интерес изложбата ще продължи с два дни повече.

— Но…

— Не се безпокой, Марта съгласува решението си с шефовете от „Скот енд Скот“. Ние с теб ще се върнем в Ню Йорк на определената дата. Искрено съжалявам, че не можа да присъстваш. Какви изискани хора и при това свръхелегантни. Навярно така са изглеждали холивудските празненства през петдесетте. В сравнение с повечето дами изглеждах като бедно облечена провинциалистка.

— Горкичката, трябваше да вземеш назаем някой накит — присмехулно подметна Маги. — Красивият доктор откликна ли на поканата ти?

— Разбира се. По време на тангото — Господи, този човек танцува божествено — се наведе и ми прошепна: „Кажете на Маги, че е много послушна и съм доволен от нея.“

— Танцуваш танго, а аз не бива да ставам от леглото! Не ти ли се струва несправедливо? Сигурно чичо доктор е от онези, които целуват ръка на дамите. Хайде, признай, че ти целуна ръка.

— Може би. А колкото до справедливостта, спомни си какво си правила, че сега си прикована към леглото. Не се забременява, докато танцуваш танго. — Теса разпусна косата си, която обрамчи пламналото й лице. — Възползвах се от възможността да потанцувам, защото се съмнявам, че Сам владее това изкуство.

Никога нямаше да признае пред Маги, че се е възползвала и от възможността да пофлиртува. Никога досега не й се бе случвало. От първия миг се беше влюбила и в Люк, и в Сам, а те бяха единствените мъже в живота й. Хрумна й, че ако не се беше омъжила веднага, щеше да има на разположение години, през които да упражнява чара си. Тази фантастична вечер, когато елегантните и чаровни южноамериканци се бяха състезавали помежду си за вниманието й, щеше да остане единствена в живота й. „По-добре късно, отколкото никога“ — помисли си и се усмихна на Маги.

— Значи Сам не е идеалният мъж.

— Идеалният е, само дето не умее да танцува танго. Съмнявам се, че и твоят Барни го бива в това отношение. О, скъпа, толкова съм доволна, че всичко свърши. — Тя седна на ръба на леглото. — Пресконференцията и приемът минаха с голям успех. Остава доктор Роберто да те прегледа и ще отпътуваме обратно за Ню Йорк. А сега заспивай — вече нямаш повод за безпокойство. Първото „турне“ мина гладко, останалите също ще имат успех.

— Сигурно си смазана от умора. Два дни не си подвила крак.

— Няма значение… човек няма два живота. — Протегна се, дръпна ципа на роклята и отиде в банята. Когато се върна по халат и седна пред огледалото да почисти грима си, Маги с решително изражение седна в леглото и попита:

Кой е баща ми?

— Божичко, как ме стресна! Мислех, че си заспала.

— Кой е? Искам да знам всичко за него. Не пропускай и най-малката подробност. Отдавна съм намислила да те попитам, но не исках да те разстройвам преди приема.

— Баща ти се казва Марк О’Мали и ти си негово копие. Беше висок, красив, типичен ирландец с къдрава черна коса и забележителни сини очи. Бе самоуверен и също като теб притежаваше неотразим чар. Омайваше всички момичета и беше капитан на гимназиалния футболен отбор. Цели две години гаснех по него. Бяха лудо влюбена, не мисли, че не познавам това чувство.

— Две години ли? Ходила си с него две години, така ли?

— По-точно е да се каже, че го обожавах от разстояние. Той дори не подозираше, че съществувам. А аз мечтаех за него денонощно… от опит знаеш колко безумна е първата любов. Накрая успях да се запозная с него, като с една приятелка отидохме неканени на празненството в дома му. Бях на четиринайсет, но се представих за осемнайсетгодишна и Марк ми повярва — изглеждах по-възрастна заради грима и облеклото. Заведе ме в стаята си и… почти ме прелъсти. Никога повече не го видях. Той не узна името, ми, нито че съм забременяла от него.

— Нима… е жив?

— Разбира се — засмя се Теса. — Сега трябва да е на четирийсет и една. Сигурно се е оженил и има поне четирима синове — футболисти като него.

— Какъв мръсник!

— Не си права, той нямаше вина. Изглеждах поне на осемнайсет, помислил ме е за по-опитна. Всъщност аз го предизвиках, вината е моя.

— Спомена, че почти те е прелъстил? Какво означава това? Как си забременяла? — нетърпеливо попита Маги.

— Държиш ли да узнаеш?

— Да.

— Предупреждавам те, че историята е направо невероятна.

— Имам право да знам.

— Марк беше… прекалено възбуден… проникна в мен… само един-два сантиметра, после получи оргазъм и с това всичко приключи.

— Два сантиметра ли? Та ти си останала девствена!

— Така е, но кой щеше да ми повярва? Родителите ми не искаха и да чуят обясненията ми — бях съгрешила и друго не ги интересуваше.

— Значи дължа съществуването си на похотлив идол на гимназистки и на още по-похотлива девойка, която му е позволила да й го…! Какво невежество! Сигурно си отсъствала от всички часове по сексология.

— Посещавала съм католическо училище, където този предмет не се изучава.

— Ама че работа!

— Помисли, че ако не се беше случило, нямаше да те има на този свят.

— Господи… само два сантиметра… — Разсмя се толкова силно, че леглото се разлюля. — Дължа живота си на някакви си два сантиметра!

— Престани, изпадаш в истерия! — през смях извика Теса. — По онова време изобщо не ми беше до смях… ха-ха… признавам, че е нелепо… когато не се е случило с теб… ха-ха… само два сантиметра, не че Марк нямаше… повече…

— Сигурно е бил страхотен, щом две години си въздишала по него. Горката Теса, какъв лош късмет си имала! Знаех си, че съм по-различна от другите хора, но през ум не ми минаваше, че съм плод на непорочно зачатие. Имаш право, историята е невероятна, но нито за миг не се съмнявам в думите ти.

Постепенно смехът им стихна и двете осъзнаваха, че разговорът не е приключил.

— Знаеш ли какво най-много ме покруси, когато прочетох писмото от дядо? — промълви Маги. — Не бях потресена, когато разбрах, че си ми майка, а не сестра. Но не можах да ти простя, че след смъртта на родителите ти си ме захвърлила. След като се е знаело, че съм ти сестра, защо с Люк не сте ме взели да живея с вас, вместо да ме изпратите при Уебстърови?

— Ще ти отговоря, но нито един от отговорите няма да те задоволи.

— Все пак опитай.

— Първо, Люк така и не узна, че си мое дете.

— Какво? Нима не си му казала?

— Ами… той копнееше да се ожени за девственица. Буквално беше обсебен от тази идея.

— И с какво право? — гневно възкликна Маги. — Беше със сто години по-възрастен от теб, сигурна съм, че е имал милион жени. Откъде на къде ще мечтае за девственица? Какво нахалство! Мислил се е за божество, което е заслужило да му принасят в жертва девственици!

— Миличка, де да се бях осмелила да му задам тези въпроси! Ала бях прекалено млада, прекалено наивна, прекалено влюбена. Желаех Люк, с него се чувствах в безопасност. О, как жадувах за сигурност! Все едно внезапно да вдъхнеш свеж въздух, след като години наред си живял в подземие. Не очаквам да ме разбереш или да ми простиш, само споделям какво усещах в присъствието на Люк. Страхувах се да не го загубя, затова го измамих, като не му казах истината… а след това вече бе прекалено късно. Не можех да му призная лъжата си, смятах, че съвместният ни живот се гради върху доверието му в мен. Заблудих го дори през първата брачна нощ.

— Но как е възможно? Нима не е разбрал?

— Лекарят, който акушираше при раждането ти, заяви, че е зашил химена ми и че съм „като нова“. Разбрах какво означават думите му едва когато Люк за пръв път ме облада.

— И все пак не си убедителна, Теса. Съпругът ти те боготвореше, не можеше да живее без теб. Сигурно щеше да ти прости, ако му беше казала истината. Как си могла години наред да живееш в лъжа? Трябваше да си признаеш, пък ако ще и да загубиш Люк. На твое място щях да го сторя.

— Постъпих като долна страхливка, Маги. Осъзнавах егоизма на Люк, знаех, че ме ревнува и че мрази професията ми, но въпреки всичко не ми забрани да се снимам във филми. Не ми се щеше да нарушавам крехкото равновесие помежду ни. Съпругът ми наистина беше себичен и мислеше, че светът му принадлежи, но аз бях най-същественият елемент от този свят. Беше невероятно щедър…

— Купувал е хората — прекъсна я Маги.

— Може би… но мен не успя да купи. Приех условията му, защото този начин на живот ми допадаше. Дълбоко в душата си копнеех да се подчинявам, да бъда жената, за която мечтаеше Люк. Вече ти казах, че за мен сигурността беше по-важна от всичко. Постъпих като страхливка, избрах лекия път. Избрах да живея в лъжа, но да бъда закриляна. С течение на времето измамата се задълбочаваше, обратният път завинаги беше затворен за мен.

— Но защо не ми разкри истината след смъртта на Люк?

— Гордея се, че не го сторих. Тогава за пръв път в живота си постъпих справедливо към теб. Бях обезумяла от скръб, сама трябваше да преодолея мъката от загубата. Знаех, че е необходимо да стискам зъби, да работя почти денонощно и в самота да лекувам душевните си рани. Ако се бях съгласила да пожертваш последната си година в училище заради мен, щях да постъпя несправедливо, да те лиша от приятни спомени. Веднага щом се посъвзех, първата ми мисъл бе да ти призная всичко. Ала вече беше получила писмото… бе прекалено късно.

— Случи се преди повече от пет години… — промълви Маги.

— Вярваш ли, че не подозирах какви чувства изпитваш към Уебстърови. Убедена бях, че си щастлива с тях.

— Не исках да узнаеш.

— Трябваше да се досетя.

— Но как? Умея да се преструвам и успешно те заблуждавах дълги години. Може би това е талант, който се предава по наследство.

— Не измисляй как да ме оправдаеш.

— А може би го искам. Може би предпочитам да имам майка, която да обичам, отколкото сестра, която мразя?

— Маги… Маги… да вярвам ли на ушите си?

— Прекалено дълго бяхме разделени! — изхлипа Маги, прегърна Теса, отпусна глава на рамото й и се наслади на отдавна жадуваните майчини ласки.