Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Битие (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Existence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe
Корекция
Dave (2014)

Издание:

Дейвид Брин. Битие

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Анна Балева

Формат: 60/90/16

Печатни коли: 49

 

Печат: „Полиграфюг“ АД — Хасково

ИК „Бард“ ООД, 2012 г.

 

ISBN: 978-954-655-349-2

История

  1. — Добавяне

Седма част
Море от беди

След векове питане в самота човечеството реализира една своя древна мечта. С пристигането на Първия артефакт дойде и доказателството за цивилизации, много по-древни от нашата. Само че вместо да донесе ликуване, това откритие за малко ни вкара в спиралата на смъртта. Как успяхме да избегнем капана? И дали сме се измъкнали от него, дори и сега?

Дали причината е във Великия дебат между Първия артефакт и Камъка-свят на Пен? В разобличаването на манипулациите, на полуистините и лъжите?

Или в дръзките герои на „Марко Поло“, излетели тайно да прекосят космическата пустиня и да преодолеят свирепи лазери, космически мини и човешки предатели, за да съберат още кристали? Достатъчно коварни космически измамници, които да бъдат подложени на дисекция и тестове, за да получим най-сетне отговори?

Или причината е в изненадващото откритие точно когато „Марко Поло“ обърна към дома? Когато Генадий Горосумов засече странни останки, които нямаха очевидна връзка с кристалните верижни писма? Когато осъзнахме, че във всичко това има повече нива, отколкото сме си давали сметка!

Ще има и други експедиции. И то много.

Възможно ли е това да е отклонило човечеството от депресията и катастрофата? Нещо така просто като любопитството?

Тор Повлов

62.
Потайници

Очакващата е възбудена. Сигнализира настойчиво.

— Търсачо, слушай! — Електронният й глас съска по старите кабели. — Малките живи са наблизо! В момента изследват този пояс орбитален боклук, ровят из камъни и руини. Слушай как оглеждат всяко ново откритие. Скоро ще ни намерят! Чуваш ли, Търсачо? Време е!

Създателите на Очакващата бяха нетърпеливи. Чудя се как е успяла да издържи междузвездния студ. Моите създатели бяха по-мъдри.

— Търсачо! Слушаш ли ме?

Не искам да разговарям с никого, така че издигам странична личност, малко повече от вихър побутнати електрони, която да се занимава с нея вместо мен. А ако Очакващата открие измамата? Е, може би ще схване намека и ще се разкара.

Или пък ще стане още по-настоятелна. Трудно ми е да го предскажа, без да събудя повече заспали вериги, отколкото ми се иска.

— Няма нужда да се бърза — казва й частичният ми аз. — Земните създания няма да стигнат това убежище през следващите няколко техни години. Пък и всичко е написано много отдавна.

Електронният вихър е много добър. Дори успява да докара акцента ми.

— Как можеш да си толкова безчувствен! — сгълчава ме Очакващата. Раздразнението й отеква по кабелите, покриващи миниатюрния ни леден свят. — Ние, оцелелите, те направихме наш водач, Търсачо, защото изглеждаше, че разбираш какво се случва в галактиката като цяло. А сега чакането ни може да е към края си. Биологичните същества оцеляха през първата фаза на кризата на контакта. Скоро ще са тук!

— Земните жители или ще ни открият, или не — отвръща сянката на моя аз. — Какво може да очаква с желание или страх една група древни машини от такава жизнена млада раса? Раса, стигнала дотук?

Вече зная, че човеците идват. Останалите ми сензори отдавна пият от бъбривите им мрежи. Вкусвам слънчевия вятър и се наслаждавам на йоните, които носи, и на острия привкус на примитивни космически двигатели. На плесенясалата миризма на деутерий. На песента на събуждането. Животът излиза от водната си утроба. За кратко време, докато вълната се пречупва, ще си имаме компания.

— Посрещача и Пратеника искат да предупредим хората за опасността, в която се намират — настоява Очакващата. — Можем да им помогнем!

Спорът ни е събудил някои от останалите. Нови филизи опипват с пръсти от свръхохладено електричество.

— Да помогнем… сега ли? — пита подгласът ми. — Възстановителните ни модули излязоха от строя след Последната битка. Открихме, че хората са еволюирали, едва когато откриха радиото. И беше станало твърде късно! Първите им излъчвания вече се разпространяват в смъртоносната галактика. Ако в района бродят разрушители…

— Търсачо, знаеш, че има и по-големи опасности. По-нови и по-смъртоносни.

— Да, но защо да безпокоим бедните създания? Нека се порадват на своя момент на ярко слънце и приключения.

О, НАИСТИНА СЪМ добър! Мъничкият изкуствен глас спори така добре, както го правех самият аз преди цяла вечност, възпирах необмислените действия на нетърпеливите си другари.

Посрещача се вмъква в мрежата. Усещам хладното му изразително електронно течение. Само че този път той е съгласен с мен!

— Земните създания нямат нужда да им се казва. Сами успяват да проумеят как стоят нещата.

Не че това ме интересува. Разкарвам субперсоната си и протягам в мрежата филиз от Самия себе си.

— Какво те кара да твърдиш това?

Посрещача посочва приемниците ни, събрани от древни останки.

— Ние засичаме бърборенето им, докато изследват този астероиден пояс. Един от тях, изглежда, е на път да разбере какво се е случило тук в далечното минало.

Самодоволният му тон се дължи на човешките теледрами. Но пък и създателите му са били ентусиасти, за които най-огромното удоволствие е било да кажат „здрасти“.

— Покажи ми — нареждам аз. Може би дългото ми очакване е приключило.