Дейвид Брин
Битие (21)

21.
Племето

Хакер се опитваше да не изостава от плуващия до него спасител. Оказа се обаче трудна задача, тъй като тялото му бе цялото натъртено и насинено от аварийното приводняване и разминаването със смъртта при кораловия риф.

Освен това бяха нужни и известни усилия, за да свикне с предпазния костюм, рекламиран като „добър за всичко, от открития космос и Еверест до морското дъно“.

Още не можеше да се съсредоточи. Усещаше ръцете си като кренвирши, докато натискаше копчета и дърпаше лостчета, за да отвори допълнителни хриле по ръба на шлема, та да може да черпи повече кислород от водата.

Още по-лошото бе, че проклетият делфин си оставаше все така нетърпелив. Когато Хакер се опита да отвори допълнителните перки на ботите, за да плува по-добре, създанието изстена отчаяно и зацвърча недоволно. След което продължи да го бута напред с муцуна.

„Като някой изгубил търпение роднина, принуден да бута инвалид — с отвращение си помисли Хакер. — Не съм длъжен да търпя това!“

Звуковият сензор в челюстта му показваше, че са се отдалечили навътре в морето и са оставили коварния риф далеч зад себе си. А заедно с него и разбитите останки от скъпата му суборбитална капсула.

„Трябваше да се опитам да спася повече неща. Ако не друго, поне радиостанцията.

Или спасителния сал под седалката! Защо не се сетих за него? Трябва да се върна!“

Досадният делфин избра точно този момент да го смушка отново.

„О, стига вече!“ Хакер понечи да се обърне към създанието и да го перне хубаво. Можеше пък и да разбере. Да го остави на мира…

Преди обаче да успее да се завърти, отляво се появиха още две сиви тела, последвани от друга двойка отдясно. Новодошлите започнаха да ги обикалят, сканираха Хакер и спасителя му с оглушително сонарно цвъртене и писъци, които резонираха през кристалните води и накараха челюстта му отново да запулсира.

Най-сетне успя да се обърне и се помъчи да поеме в посоката, откъдето беше дошъл. Три от големите сиви създания обаче препречиха пътя му. Явно нямаше да му позволят подобни опити.

Известно време — неясно колко — Хакер им крещя. Не можеше да чуе ругатните си, но визьорът му се покри със слюнка и мъгла. После горчивият гняв изведнъж се стопи, сякаш изтече в морето. Яростта изчезна, за да се смени с примирение.

— Добре… добре — помъчи се да каже разбираемо той, като постепенно се овладяваше, докато шлемът премахваше парите от тирадата му и вкарваше още кислород. Можеше също да предава гласа му, стига да си спомнеше как точно се прави. — Добре, ще направим каквото искате. Но това означава, че вие сте отговорни. Вие трябва да се грижите за мен. Поне докато не успея да се свържа с проклетия спасителен екип.

Естествено, делфините не разбираха думите му. Въпреки това, когато се обърна да заплува в другата посока, те сякаш кимнаха в знак на съгласие, понесоха се към повърхността за глътка въздух и след това заплуваха покрай него достатъчно бавно, за да не изостава.

От време на време, колкото за разнообразяване на обстановката, някой делфин му предлагаше гръбната си перка и го понасяше за кратко — носеше го през прозрачните води много по-бързо, отколкото би могъл да плува сам. Понякога, когато носачът му изплуваше за въздух, лицето на Хакер се подаваше на повърхността и хрилете се раздуваха като балони, докато оглеждаше хоризонта. Нямаше и помен от суша.

Движеха се ритмично — подводна екскурзия, разнообразявана с екстравагантни скокове над водата. След известно време, макар все още да бе насинен, зашеметен и вцепенен от болкоуспокояващите, Хакер най-сетне си призна, макар и с неохота…

… че му е доста забавно.

НОВИНАРСКА ИНТЕРЛИДОЛЮДИЯ

* Поредната ледена дига се руши в Гренландия и заплашва с огромно изливане на прясна вода точно когато Северноатлантическият солен цикъл като че ли се кани да започне отново. Въпреки че Гълфстрийм отново тече, Полша и Русия заплашват да използват ядрени заряди, без да обясняват ясно как би могло да помогне това. (*мигнете* за още)

* В Северна Америка кооперативните селски стопанства събудиха призрака на хранителния бойкот, след като Градската лига обяви плановете си за създаване на „ако-картел“, който да продава градските отпадъци на фиксирана цена. (*мигнете* за още)

* Ветераните от последното Голямо пробуждане цъфнаха отново и провеждат пророчески конклав в Колорадо Спрингс. Без да се извинят за несбъдналите се прогнози за съдбоносни събития през 30-те години, те призовават за нова вълна палаткови лагери от брега до прерията. „Защото този път е сигурно!“, според думите на огласяващия откровенията Лейн Церф. (*мигнете* за още)

* В отговор съседната Работническа република Боулдър мобилизира нов взвод адвокати за събиране на парите от Голямото обзалагане от 2036 г. Във връзка с продължаващата вражда между двете страни професор кмет Айлийн Гейпърс-Фицпатрик каза: „Преди да всяват още паника, тези малоумници ни дължат нов спортен стадион! И извинение за онова обзалагане-и-молене градът ни да се продъни в ада. Плащайте! И този път без «двойно или нищо».“ (*мигнете* за още)