Карън Робърдс
Живот в лъжа (37)

Глава 36

Две седмици по-късно, един слънчев съботен следобед Лиса стоеше до гишето за проверка на малкото летище в Лексингтън и чакаше сестра си да кацне. Все още не бе осъзнала напълно факта, че има сестра, но това бе самата действителност и тя очакваше с нетърпение да разбере какво ще излезе от всичко това. Скот беше с нея, както и Барти, който, за разлика от тях бе облечен като съдия — скъп костюм и вратовръзка, които бяха създадени да впечатляват. Беше нервен, но и развълнуван.

Баща и дъщеря бяха в по-добри отношения от всякога. Двамата бяха разговаряли миналата неделя в апартамента на Скот и Барти се бе извинил за своето отсъствие от живота на Лиса. Сега, когато тя знаеше истината, той най-накрая бе свободен да й обясни.

— Бях съсипан, когато Анджи и децата изчезнаха, но не знаех какво да правя. В началото си мислех или по-скоро се надявах, че тя някак е убедила съпруга си да се преместят другаде, далеч от Марта и семейството й. Дълго време очаквах Анджи да се свърже с мен. Когато това не се случи, аз… Реших да забравя. Не заради себе си, а заради всички. Това е самата истина. Опитвах се да запазя брака си с Марта. Двамата въобще не си подхождахме и ако трябва да съм честен, наистина се ожених за нея заради парите й и заради връзките на семейството й. Ти обаче растеше, беше вече малко момиче и започваше поразително да приличаш на Анджи и Мариса. В началото не можех да повярвам, но когато приликата започна да става все по-голяма, разбрах, че е невъзможно да е просто съвпадение. Знаех коя трябва да си и това ме уплаши до смърт. Не знаех какво точно се е случило, но подозирах, че господин Кармъди има пръст в това. Извини ме за езика, но той беше безмилостно старо копеле. Бях уплашен и исках да се махна от него, от „Грейсън Спрингс“ и от всичко, свързано с него. А това означаваше да се махна и от теб. Трябваше да кажа на някого, да отида в полицията и да разкажа за подозренията си, но това щеше да съсипе и мен. Затова просто си замълчах, избягах и започнах нов живот. — Седяха на дивана. Барти хвана ръката на Лиса, а тя не я отдръпна. Сякаш бяха единствените оцелели в ужасна катастрофа. За добро или зло, двамата бяха свързани за цял живот. — Аз съм страхливец. Прости ми, Лиса. Сега разбирам колко несправедливо е било спрямо теб.

— Прощавам ти — каза тя и наистина го мислеше.

Те дори се прегърнаха. Беше малко неловко и нескопосано, но все пак се опитваха. Някои рани се нуждаят от повече време, за да заздравеят.

След това Скот излезе от кабинета си, където бе отишъл под претекст, че има работа. Всъщност искаше да ги остави насаме. Разговорът смени посоката и се прехвърли върху предстоящата им сватба. Лиса изненада дори самата себе си и помоли баща си да я отведе до олтара.

Сега двамата стояха заедно — баща и дъщеря — и очакваха да пристигне последният останал член на семейството им.

Ненадейно тя се появи. Вървеше към тях и се усмихваше. Беше много красива. Лиса стисна ръката на Скот. Нямаше никакво съмнение. Приликата с Анджела Гарсия и с нея самата беше изумителна.

Първото нещо, което Лиса забеляза в Мариса, бяха великолепните й светлосини очи.