Ян Мартел
Животът на Пи (92)

Глава 91

Качих се в лодката на брат си. Започнах да я изследвам пипнешком. Открих, че ме е излъгал. Имаше малко месо от костенурка, глава от златна риба и дори — изключително ценно лакомство — трохи от бисквити. Имаше и вода. Всичко това отиде в устата ми. Върнах се на лодката си и отвързах неговата.

От дългия плач очите ми се почувстваха по-добре. Малкото прозорче в горния ляв ъгъл на зрението ми леко се открехна. Започнах да плакна очите си с морска вода. С всяко следващо изплакване прозорчето се отваряше все повече и повече. След два дни зрението ми се върна.

Гледката, която се откри пред мен, беше такава, че за малко ми се прииска да бях останал сляп. Разкъсаното разчленено тяло лежеше на пода на лодката. Ричард Паркър си беше направил обилно угощение с него, без да пощади дори лицето, затова аз така и не разбрах кой е бил моят брат. Изкорменото му туловище със счупени ребра, извити като корпуса на кораб, приличаше на умален макет на лодката — толкова изядено, окървавено и страховито беше.

Трябва да призная, че придърпах с харпуна една от ръцете и използвах месото от нея за стръв. Трябва да призная още, че подтикнат от крайната си нужда и лудостта, към която ме бе тласнала, аз ядох малко от месото. Имам предвид малки късчета, тънки ивици, които бях приготвил за харпуна, но след като слънцето ги изсуши, те заприличаха на обикновено месо от животно. Пъхнах ги в устата си, почти без да се усетя. Трябва да разберете, че страданието ми бе непоносимо, а човекът беше вече мъртъв. Престанах да ям от него веднага след като улових риба.

Всеки ден се моля за душата му.