Ян Мартел
Животът на Пи (43)

Глава 42

Тя изплува върху остров от банани с нимб от светлина като Дева Мария. Изгряващото слънце я следваше. Огнената й грива беше зашеметяваща.

Аз извиках:

— О, благословена Велика Майко, пондичерска богиньо на плодородието, която даряваш мляко и любов, простряла чудна десница за утеха, страх за презрените, успокоение за плачещите, и ти ли искаш да видиш тази трагедия? Не е редно кротостта да се сблъсква с ужаса. По-добре да беше умряла веднага. Как горчиво се радвам да те видя! Ти носиш щастие и болка в еднаква степен. Щастие от това, че си с мен, но болка, защото няма да е за дълго. Какво знаеш ти за морето? Нищо. Какво знам аз за морето? Нищо. Без шофьор този автобус е загубен. Нашият живот свърши. Ела на борда, ако крайната ти цел е забравата — това е следващата ни спирка. Ще седим един до друг. Ти ще бъдеш до прозореца, ако искаш. Но гледката е тъжна. О, стига лицемерие! Ще го кажа съвсем просто: обичам те, обичам те, обичам те. Обичам те, обичам те, обичам те. Само без паяците, моля те.

Това беше Портокалка — наричахме я така, защото много обичаше портокали, — ценният ни женски орангутан от Борнео, звезда на зоологическата градина и майка на две чудни момчета, цялата полазена от куп черни паяци, които пъплеха по нея като ревностни идолопоклонници. Бананите, върху които плуваше, бяха вързани в найлонова мрежа — същата, в която бяха натоварени на кораба. Когато тя стъпи в лодката, плодовете се изтърколиха вътре. Мрежата се разхлаби. Без да мисля, само защото беше на една ръка разстояние и щеше да потъне, аз сграбчих мрежата и я издърпах на борда — неволен жест, който, както се оказа впоследствие, ми спаси живота по ред причини, а мрежата стана една от най-ценните ми придобивки.

Бананите се разкъсаха. Черните паяци пълзяха колкото сила имаха, но положението им беше безнадеждно. Островът под тях се срути. Всичките се удавиха. Известно време лодката плаваше сред море от плодове.

Бях успял да уловя мрежата, която отначало ми се стори безполезна, но дали успях да събера поне част от тази бананова манна? Не. Нито един плод. Получи се красив бананов десерт: морето ги разпръсна. Тази колосална загуба ми тежеше дълго след това. На моменти едва не получавах гневни пристъпи от глупостта си.

Портокалка беше замаяна. Движенията й бяха бавни и колебливи, а в очите се четеше силен смут. Тя се намираше в състояние на шок. Полежа няколко минути на брезента — тихо и неподвижно, после се търкулна и падна на дъното. Чух писък на хиена.