Ян Мартел
Животът на Пи (34)

Глава 33

Показва ми семейния архив. Първо снимките от сватбата. Индийска сватба на познат канадски фон. Той като по-млад, тя като по-млада. За медения си месец са ходили на Ниагарския водопад. Прекарали са приятно. Усмивки, които го доказват. Връщаме се назад във времето. Снимки от студентските му години в Тексаския университет сред приятели, пред колежа „Сейнт Майкъл“, в стаята в общежитието, на улица „Джерард“ по време на фестивала „Дивали“, на служба в църквата „Свети Василий“, облечен в бяла дреха на свещенослужител, с друг вид бяла дреха в лабораторията на факултета по зоология, в деня на дипломирането. Винаги усмихнат, но очите му говорят друго.

Снимки от Бразилия сред множество трипръсти ленивци в джунглата.

С обръщането на страницата прескачаме отвъд Тихия океан — и там няма почти нищо. Той ми казва, че са използвали фотоапарата редовно — по всички обичайни поводи, — но всичко е изгубено. Малкото, което е останало, е било събрано от Мамаджи и изпратено по пощата след събитията.

Има снимка, направена в зоологическата градина при посещение на някаква важна клечка. Пред мен се разкрива друг свят в черно и бяло. На снимката е пълно с хора. В центъра на вниманието е министър от кабинета на Съюза. На фона се вижда жираф. В единия край на групата разпознавам господин Адирубасами като млад.

— Мамаджи? — питам аз, като го посочвам.

— Да — отговаря той.

До министъра стои човек — очила с рогови рамки и гладко сресана коса. Малко прилича на господин Пател, но е с по-кръгло лице.

— Това баща ти ли е? — питам аз.

Той поклаща глава.

— Не знам кой е този.

Пауза. След няколко секунди казва:

— Баща ми снимаше.

На същата страница има още една групова снимка, предимно на ученици. Той почуква с пръст по нея.

— Това е Ричард Паркър — казва.

Заинтригуван съм. Вглеждам се по-внимателно в опит да извлека същността от външния вид. За съжаление, и тази снимка е черно-бяла и малко нефокусирана. Направена небрежно, в по-безгрижни дни. Ричард Паркър гледа настрани. Дори не осъзнава, че го снимат.

Съседната страница е заета изцяло от цветна снимка на плувния басейн в Ашрама Ауробиндо. Хубав голям открит басейн с бистра искряща вода, чисто синьо дъно и отделен басейн за гмуркане.

На следващата страница има снимка на училището „Пьоти Семинер“. На арката е изписано училищното мото: „Nil magnum nisi bonum“. Няма величие без добрата.

И толкова. Цяло детство, запечатано на четири недотам съществени снимки.

Той става сериозен.

— Най-лошото е — казва, — че вече почти не мога да си спомня как изглеждаше майка ми. Имам спомен за нея, но някак бегъл. Опитам ли да си припомня лицето й, то избледнява. Същото е и с гласа й. Ако някой ден я срещна случайно на улицата, всичко ще се върне. Но това едва ли ще се случи. Много е тъжно да не можеш да си спомниш как изглежда майка ти.

Той затваря албума.