Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life of Pi, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Морски приключения
- Приключения в съвременния свят
- Робинзониада
- Роман за съзряването
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ян Мартел. Животът на Пи
Канадска. Първо издание
Редактор: Марта Владова
Коректор: Станка Митрополитска
ИК „Прозорец“, София, 2004
ISBN: 954–733–364-X
История
- — Добавяне
Глава 33
Показва ми семейния архив. Първо снимките от сватбата. Индийска сватба на познат канадски фон. Той като по-млад, тя като по-млада. За медения си месец са ходили на Ниагарския водопад. Прекарали са приятно. Усмивки, които го доказват. Връщаме се назад във времето. Снимки от студентските му години в Тексаския университет сред приятели, пред колежа „Сейнт Майкъл“, в стаята в общежитието, на улица „Джерард“ по време на фестивала „Дивали“, на служба в църквата „Свети Василий“, облечен в бяла дреха на свещенослужител, с друг вид бяла дреха в лабораторията на факултета по зоология, в деня на дипломирането. Винаги усмихнат, но очите му говорят друго.
Снимки от Бразилия сред множество трипръсти ленивци в джунглата.
С обръщането на страницата прескачаме отвъд Тихия океан — и там няма почти нищо. Той ми казва, че са използвали фотоапарата редовно — по всички обичайни поводи, — но всичко е изгубено. Малкото, което е останало, е било събрано от Мамаджи и изпратено по пощата след събитията.
Има снимка, направена в зоологическата градина при посещение на някаква важна клечка. Пред мен се разкрива друг свят в черно и бяло. На снимката е пълно с хора. В центъра на вниманието е министър от кабинета на Съюза. На фона се вижда жираф. В единия край на групата разпознавам господин Адирубасами като млад.
— Мамаджи? — питам аз, като го посочвам.
— Да — отговаря той.
До министъра стои човек — очила с рогови рамки и гладко сресана коса. Малко прилича на господин Пател, но е с по-кръгло лице.
— Това баща ти ли е? — питам аз.
Той поклаща глава.
— Не знам кой е този.
Пауза. След няколко секунди казва:
— Баща ми снимаше.
На същата страница има още една групова снимка, предимно на ученици. Той почуква с пръст по нея.
— Това е Ричард Паркър — казва.
Заинтригуван съм. Вглеждам се по-внимателно в опит да извлека същността от външния вид. За съжаление, и тази снимка е черно-бяла и малко нефокусирана. Направена небрежно, в по-безгрижни дни. Ричард Паркър гледа настрани. Дори не осъзнава, че го снимат.
Съседната страница е заета изцяло от цветна снимка на плувния басейн в Ашрама Ауробиндо. Хубав голям открит басейн с бистра искряща вода, чисто синьо дъно и отделен басейн за гмуркане.
На следващата страница има снимка на училището „Пьоти Семинер“. На арката е изписано училищното мото: „Nil magnum nisi bonum“. Няма величие без добрата.
И толкова. Цяло детство, запечатано на четири недотам съществени снимки.
Той става сериозен.
— Най-лошото е — казва, — че вече почти не мога да си спомня как изглеждаше майка ми. Имам спомен за нея, но някак бегъл. Опитам ли да си припомня лицето й, то избледнява. Същото е и с гласа й. Ако някой ден я срещна случайно на улицата, всичко ще се върне. Но това едва ли ще се случи. Много е тъжно да не можеш да си спомниш как изглежда майка ти.
Той затваря албума.