Ян Мартел
Животът на Пи (69)

Глава 68

Начинът ми на спане се промени. Макар през цялото време да почивах, аз рядко спях повече от час без прекъсване, дори нощем. Смущаваше ме не постоянното движение на морето, не вятърът: с тези неща се свиква, тъй както се свиква с буците в дюшека. Страхът и тревогата ми пречеха да спя. Забележително е колко малко сън ми беше достатъчен.

За разлика от Ричард Паркър. Той стана шампион по спане. През повечето време лежеше под брезента. Но в приятни дни, когато слънцето не грееше така безмилостно, и в тихи нощи той излизаше навън. Една от любимите му пози на открито беше да легне на една страна на пейката на кърмата, като коремът му увисне над ръба, и да опъне предни и задни лапи на страничните пейки. Това беше голямо постижение за тигър — да се побере на такава тясна дъска, но той успяваше, като огъваше повече гърба си. Когато наистина спеше, Ричард Паркър отпускаше глава на предните си лапи, но когато беше малко по-активен и от време на време отваряше очи, за да се огледа, той извръщаше глава и опираше брадичка в планшира.

Друга любима поза беше да седне с гръб към мен на дъното на лодката и да опре предни лапи в пейката, като зарови муцуна в кърмата. Тогава изглеждаше така, сякаш играехме на криеница и той трябваше да брои. В тази поза обикновено стоеше съвсем неподвижно, като само от време на време мърдаше уши, за да не си помисля, че спи.