Ян Мартел
Животът на Пи (88)

Глава 87

Един от любимите ми начини за бягство от действителността беше лека форма на задушаване. Използвах парче плат, което бях изрязал от прокъсано одеяло. Наричах го парцалче за сън. Намокрях го с морска вода, така че да е достатъчно влажно, но водата да не капе от него. Лягах удобно на брезента и слагах парцалчето за сън на лицето си, като го притисках плътно към носа и устата. Това предизвикваше замайване, леснопостижимо за човек, изпаднал в напреднало състояние на летаргия. Но парцалчето за сън ме замайваше по особен начин. Може би защото ограничаваше достъпа на въздух до носа и устата ми. Тогава ме спохождаха най-необичайни сънища, халюцинации, мисли, усещания, спомени. И времето минаваше неусетно. Когато помръднех или въздъхнех така, че парцалчето се изместваше, аз се връщах в съзнание и с радост установявах колко много време е минало. Доказателство за това отчасти беше сухото парцалче. Но по-важното бе усещането, че сега нещата са други, че настоящият момент е различен от предишния настоящ момент.