Ян Мартел
Животът на Пи (17)

Глава 16

Всички сме родени като католиците, нали? Безбожни, без религия, докато някой не ни представи пред Бога. С тази среща за повечето от нас въпросът се изчерпва. Ако има някаква промяна, тя обикновено засяга дребните, а не важните неща, по житейския си път повечето хора като че ли губят Бога. Моят случай не е такъв. За мен този някой се оказала една от по-големите сестри на майка ми, традиционно скроена жена, която ме въвела в храм още като бебе. Леля Рохини много се радвала на новородения си племенник и искала да сподели радостта си с Богинята Майка. „Това ще бъде символично първо поклонение — казала тя. — Самскара!“ Наистина било символично. Тя ме завела в Мадурай и ме направила ветеран на седемчасово пътуване с влак. Както и да е. По време на този индуистки ритуал на посвещаване майка ми ме държала на ръце, а леля я бутала напред. Аз нямам съзнателен спомен за първото си посещение в храма, но смътно ухание на тамян, игра на светлосенки, пламъци, ярки цветове, нещо от задушната и тайнствена атмосфера може би е останало в мен. Зрънцето на религиозната екзалтация, не по-голямо от синапено семе, е покълнало в мен и е започнало да расте. От този ден нататък не е спирало.

Аз съм индуист заради изваяните конуси червена куркума на прах и кошниците с бучки жълт шафран, заради гирляндите от цветя и парчетата строшен кокосов орех, заради екота на камбаните, възвестяващи идването на човек при Бога, заради дрезгавия вой на надасварам и биенето на тъпаните, заради шумоленето на босите стъпки по каменния под в тъмните коридори, прорязани от слънчеви лъчи, заради омайните звуци на бхаджан, заради слоновете, застанали наблизо за благословия, заради пъстроцветните стенописи, разказващи шарени истории, заради челата, на които по различен начин е изписана една и съща дума — вяра. Влюбих се в тези усещания и впечатления, преди още да съм разбрал какво означават и за какво служат. Сърцето ми нарежда така. В индуистки храм аз се чувствам у дома. Усещам Присъствието, не лично, както обикновено го усещаме, а някак по-всеобхватно. Сърцето ми все още замира, когато погледът ми се спре върху мурти, Бога, обитаващ светилището на храма. Наистина пребивавам в свещена космическа утроба, място, където се е родило всичко, и за свое голямо щастие съзерцавам живото й ядро. Ръцете ми естествено се допират в трепетно поклонение. Аз копнея за прасад, това сладко приношение към Бога, което ни се връща като осветен дар. Дланите ми жадуват да докоснат топлината на свещения пламък, чийто благослов поднасям към очите и челото си.

Но религията е нещо повече от традиция и ритуал. Тя е причината, заради която се изпълняват традицията и ритуалът. И в това съм индуист. Аз възприемам Вселената през очите на индуизма. Има Брахман, душата на света, станът, на който е изтъкано платното на съществуването с всички декоративни елементи на времето и пространството. Има Брахман ниргуна, без качества и свойства, което лежи отвъд всяко разбиране, всяко описание, всякакъв подход, с нашите немощни думи ние сме му ушили костюм — Единство, Истина, Цялост, Абсолют, Върховна реалност, Основа на съществуването — и се мъчим да му го нахлузим, но Брахман ниргуна винаги го съдира по шевовете. Ние оставаме безмълвни. Има и Брахман сагуна, с качества, и костюмът му е по мярка. Наричаме го Шива, Кришна, Шакти, Ганеша, можем да подходим към него с известно разбиране, можем да му припишем определени свойства — любящ, милостив, страховит — и да усетим притегателната сила на близостта. Брахман сагуна е мъдро проявление за ограничените ни сетива, Брахман, намерил израз не само в боговете, но и в хората, животните, дърветата, в шепата пръст, защото всяко нещо съдържа в себе си божествена следа. Истината за живота е, че Брахман не се отличава от атман, духовната сила вътре в нас, която може да се нарече душа. Индивидуалната душа се докосва до световната душа, тъй както кладенецът е свързан с подпочвените води. Онова, което държи Вселената отвъд мисълта и дар словото и това, което лежи в сърцевината на всеки от нас и търси да намери израз, са едно и също нещо. Крайното вътре в безкрайното, безкрайното вътре в крайното. Ако ме попитате каква точно е връзката между Брахман и атман, ще ви кажа, че е същата като между Отца, Сина и Светия Дух — тайнствена. Но едно е ясно: атман търси да реализира Брахман, да се съедини с Абсолюта и животът му представлява пътуване, през което той се ражда и умира и отново се ражда, и отново умира, и пак, и пак, докато съумее да се освободи от обвивките, които го държат в плен долу на земята. Пътищата за освобождаване са многобройни, но откъдето и да минем, винаги виждаме клонове на една и съща банка — банка „Карма“, в която движението по всяка сметка е различно в зависимост от делата ни.

Това представлява индуизмът, казано с две-три свещени думи, и аз съм бил индуист през целия си живот. Чрез тези понятия осъзнавам мястото си във Вселената.

Но ние не бива да бъдем тесногръди! Проклети да са всички фундаменталисти и буквалисти! Спомням си една история за бог Кришна от времето, когато пасе крави. Всяка нощ той кани доярките да танцуват с него в гората. Те идват и танцуват. Нощта е тъмна, огънят по средата пламти и припуква, музиката става все по-бърза — момичетата танцуват и танцуват с милостивия си бог, който е приел такива изобилни измерения, че да бъде в прегръдките на всяко от тях. Но когато те го пожелават за себе си, когато всяка от тях си представя, че Кришна е само с нея, той изчезва. Затова не бива да бъдем ревниви към Бога.

Познавам една жена тук, в Торонто, която е много скъпа на сърцето ми. Наричам я Леледжи и това й харесва. Тя е от Квебек. Макар да живее в Торонто от близо трийсет години, френскоезичното й съзнание понякога все още не разбира английските думи. Затова когато за пръв път й казаха за Харе Кришните, тя не разбра добре. Вместо „Харе Кришнас“ чу „Хеърлес Крисчънс“^[1] и години наред ги смяташе за такива. Когато я поправих, аз й казах, че всъщност грешката й не е чак толкова сериозна, че в способността си да обичат индуистите наистина са християни без коса, точно както мюсюлманите, които виждат Бог във всичко, са брадати индуисти, а християните в почитта си към Бога са; мюсюлмани с шапки.