Ян Мартел
Животът на Пи (10)

Глава 9

Да накараш животните да свикнат с човешкото присъствие е най-важното нещо в изкуството и науката за отглеждането им в зоологическа градина. Основната цел е да се намали минималното разстояние, на което животното допуска враговете си. В природата фламингото не би имало нищо против, ако стоите на около триста метра от него. Преминете ли това ограничение, то ще стане неспокойно. Ако се приближите още повече, ще предизвикате реакция, която ще секне едва след като възстановите разстоянието от триста метра или след като сърцето и белите дробове на птицата престанат да функционират. Различните животни имат различни изисквания за този периметър на достъп и го определят по свой начин. Котките гледат, елените слушат, мечките душат. Жирафите ще ви допуснат да се приближите на трийсетина метра, ако сте с кола, но ще побягнат, ако дойдете пеша и застанете на 150 метра от тях. Някои дребни раци бягат, когато се приближите на по-малко от десет метра, маймуните ревачи стават неспокойни, когато сте на двайсет метра от тях, африканските бизони реагират на седемдесет и пет метра разстояние.

Нашите методи за скъсяване на това разстояние се основават на познанията ни за съответното животно и се реализират в начина на хранене и подслона, които му осигуряваме, в сигурността, която можем да му дадем. Когато успеем, резултатът е емоционално стабилно, освободено от стреса диво животно, което не просто стои в клетката си, а е здраво, живее по-дълго от обикновено, яде с апетит, държи се и се социализира естествено и — което е най-добрият знак — се възпроизвежда. Не мога да кажа дали нашата зоологическа градина отстъпваше на зоологическите градини в Сан Диего, Торонто, Берлин или Сингапур, но добрият уредник си личеше отдалеч. Баща ми имаше дарба за това. Той компенсираше липсата на професионална подготовка с интуиция и наблюдателност. Баща ми можеше от пръв поглед да отгатне как се чувства дадено животно. Беше внимателен към питомците си и те му се отплащаха щедро, понякога дори извънмерно.